През декември Йото Пацов ще навърши 67 и вече се

...
През декември Йото Пацов ще навърши 67 и вече се
Коментари Харесай

Всеки си избира съдбата - един като гледа към звездите, друг - като гледа през ключалката ~ Йото ПАЦОВ

През декември Йото Пацов ще навърши 67 и към този момент се утвърдил като едно от най-големите имена в актуалната българска литература. Пътувал е из Сибир, Далечния изток, Средна Азия, Индия. Той е първият задграничен публицист, проникнал в зоната на чернобилската злополука 20 дни след гърмежа. Освен че впечатлява с визията си на влъхва и с богатия си житейски опит, създателят пленява най-много с хубостта и откровеността на словото си. На 25 октомври се състоя премиерата на най-новия му разказ „ Еписто “ – разказ в писма, който към този момент завоюва любовта и възхищението на читателите си.

Животът би трябвало да бъде изживян, и това е задоволително съображение всеки роден да търси верния път. Целенасочено. Тоест да възпитава у себе си способността да се буди всяка заран за нов живот с наслада, и да заспива всяка вечер с задоволство. Завист, завист, изгода, лакомия, възмездие, самосъжаление са другите имена на житейския неуспех.

Лицемерието е нравствен абсцес.

Българинът знае, че от него се желае единствено да е прислужник и стига да му заплащат, е подготвен да слугува. Голямата драма на България е съвсем цялостното неявяване на читави хора във властта, на хора с темперамент, с хъс и достолепие, на хора с хрумвания и с идеали, на хора с героизъм и чест. Да не приказваме за разсъдък, осведоменост и други такива тинтири-минтири.

Всеки от нас е побит на своето място в тази Земя и горко му, който не го схваща. Защото единствено там той е в центъра на своето мироздание и единствено там може да реализира личните си висоти. Всичко друго е заблуда – пари, триумф, благоденствие, успокоение, шанс... Само в случай че вържеш всички тези неща в гумното на своя живот, на избраното от Бога твое място, можеш да овършееш задоволително обич и другарство за живота си.

Човек, който се срами или се отхвърля по друга причина от родното си място се отхвърля от себе си - това е заболяването носталгия да вземем за пример. Тя мъчи мнозина от нашите емигранти, и някои имат мъжеството да я излекуват, като запазят Отечеството най-малко в сърцата си, само че множеството я преодоляват с цената на душевно опустошаване.

Пътуванията са най-хубавото средство да намериш друга позиция и от отдалеченост да видиш къде си в този свят, къде сме ние в човешката цивилизация, какво е мястото ни на планетата на хората. И всяко пътешестване е нова книга, в която ти си основен воин. Но ми се ще да загатна сетивата, които би трябвало да култивираме у себе си, та да има смисъл от пътуването, да не остане то единствено блестящо леке във фотоалбумите ни, които отваряме само пред посетители. Туристическият телешки екстаз по известни места, увенчан от кулминационната точка на шопинга, е пътешестване менте, сапунка. Съприкосновението, познанието, уважението - и то по опция уединено, основават същинската стойност на едно пътешестване.

Колкото повече място се стремим да заемем в материалния свят, толкоз по-малко място ни остава в духовния. По-често ходете на гробищата, господа - всичките ви ламтежи са заровени там.

Всъщност, става дума за отрицателния облик на международното дърво – за дървото на трите свята, а не за някаква си гъба. И в случай че в светкавицата на гърмежа и в плът от пепел то е нереалност, фанстасмагория, краткотраен облик на нищото и материализация на фантазиите на нищожеството, то живото дърво на живота е нещо друго – неговият дънер е в този свят, короната му е в Горната земя, корените – в Долната и в случай че човек лепне гърба си на грапавата му кора и затвори очи, може да му се случи да почувства себе си като сок в неговите жили, тръгнал от центъра на планетата в тъмницата през корените и ствола към слънчевата зеленина на листата, с цел да пие светлината на Всемира. Е, не всекиму е обещано да го усети, само че всеки може да се опита, в случай че за секунда спре да се любува на чашата с вино и на тавата с агнешко и вдигне взор от новия си ледник и модерния тв приемник. Направихме средствата цел, леснината – блян, прехраната – фантазия, егоизмът – концепция.

Една изгода има индивидът - да му кажат „ Сполай ти! ”. Ама редко некой се сеща.

Нашето проклинание и нашата благословия е да бъдем безконечни. От памтивека, до момента в който свят светува. Така че оцеляваме – нямаме излаз, а като не оцелеем – възкръсваме, и както споделя един мой съселянин – нема по какъв начин да умра по Великден, щото виното за преливка го изпих още по Димитровден...

В литературата първообраз на всичко написано е самият създател, само че единствено при изискване, че е усетил пролетното слънце по какъв начин буди за живот жабуняка в локвата.

Гледах я, седнала на софата, преизпълнена с томителна нега, усещах младия мирис на млечната и кожа, учестеното и дишане бе покана за ръката ми, която се плъзна по ефирната тъкан, едвам прикрила най-сладостното тяло на света... Отново усетих това божествено треперене, което могат да усетят в първия момент на първата ласка единствено тези, които любовта е избрала, с цел да се наслаждения на самата себе си... Докосването на устните бе гърмеж от светлина, слънцето бе в нас, ние бяхме слънцето, някакви планети и звезди се въртяха в близост, някакви галактики и вселени – само че нищо не бе по-голямо и по-необхватно от любовта ни, тъй като тя бе самият Всемир...

За благосъстоянието

Веднъж един търговец, който бил дошъл край крайбрежията на Двуречието с голям транспортен съд, цялостен с какви ли не скъпи и прескъпи презморски артикули, гледал от палубата по какъв начин безпаричен риболовец лови риба. Не щеш ли, в този миг рибарят измъкнал с мрежата си огромен тунец, хвърлил го на дъното на лодката и почнал да прибира мрежата. Като схванал, че рибарят ще си потегля, търговецът го попитал:

– Доколкото виждам, тук морето е цялостно с разнообразна едра риба. Защо прибираш мрежата?
– Аз хванах толкоз, едвам се нахрани фамилията ми през днешния ден, господарю – дал отговор рибарят.
– А за какъв брой време хвана тази риба? – попитал търговецът.
– За към час – дал отговор рибарят.
– Питам се тогава, откакто денят даже не се е преполовил, за какво не останеш тук още няколко часа и не наловиш още такива риби?
– Както ти споделих – и тази единствено ни е задоволителна, с цел да преживеем до на следващия ден!
– Добре, в този момент ще се прибереш, и какво ще правиш у дома?
– О, доста работи! – Отговорил рибарят. – Всеки мой ден протича по този начин – дружно със слънцето излизам в залива да хвана малко риба за нашето прехранване, след това се прибирам да поиграя с децата, по-късно обядваме, след това си почиваме с жена ми, по здрач се разхождаме, тя отива на посетители на приятелки а аз пия чаша вино с другите риболовци. Това е всичко, ние просто се любуваме на живота и това ни стига – обяснил рибарят.
– Да, само че не щеш ли казусът те срещна с мен и аз мога да ти кажа по какъв начин по-пълноценно да изживееш живота си – споделил задморския търговец. – Първо ти ще би трябвало по през целия ден да ловиш риба и да я продаваш, и по този начин след време ще събереш пари да си купиш по-голяма лодка и да наемеш и други риболовци да ловят риба за теб.
– И какво след това? – попитал рибарят.
– После ще ловиш от ден на ден риба и ще я продаваш, ще купиш още гемии и даже кораби, ще ставаш все по-богат и ще научиш децата си да ръководят рибарската ти флотилия, ще си построиш хубава къща със личен бунар и лични плодни дървета в престолния град...
– И какъв брой време ще ми би трябвало за това? – попитал рибарят.
– 20 – 30 години – дал отговор търговецът.
– А по-късно?

Тук към този момент търговецът се разсмял:

– Ето, тук към този момент идва най-хубавото – ти ще си толкоз богат, че към този момент няма да има потребност да работиш, ще продадеш и дадеш на синовете си корабите и гемиите, ще си оставиш единствено една дребна лодка, та да излизаш с нея в морето, да си припомняш по какъв начин си ловил риба на млади години, когато ти е скучно, ще играеш с внуците си, ще си почиваш с жена си, а вечер в сянката на палмите ще пиеш вино с приятелите си...

Източници: Йото Пацов: „ Великите учители “, Еписто, literaturensviat.com
Сними: Google+, Digital Photography Review

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР