Научното обяснение: Защо симетричните лица са по-красиви?
През човешката историята стандартите за хубост са се трансформирали доста. В избрани моменти закръглената форма е била знак на благосъстояние и въздействие и по тази причина се е считала за привлекателна. В други моменти мускулестите тела са били златен стандарт. Различните вариации на тена на кожата, окосмяването по лицето при мъжете, размера на женските гърди, нюанса на очите, както и цвета и стила на косата, са претърпели огромни промени в желанията в другите моменти и на другите места.
Когато става въпрос за физическо привличане, културните въздействия надалеч надвиват над биологичните, само че има няколко характерности, които се възприемат като универсално привлекателни.
iStock
Например, в разнообразни култури и времена, височината е считана за мечтана при мъжете. При дамите тънката талия се счита за привлекателна в международен мащаб. Разбира се, всяка от тези две характерности е единствено един аспект в границите на цялостния набор от качества за съответен човек и не надвива над всичко останало.
Има още един аспект, който движи усещанията за прелест и това е лицевата симетричност. В доста пробни планове откривателите са удостоверили, че оценяваме лицата, които са по-симетрични, като по-привлекателни.
Подобно на височината при мъжете и талията при дамите, симетричните лица са по-привлекателни за хора. Но от кое място идва това?
iStock
Хората имат двустранна симетричност по отношение на сагиталната низина. В по-голямата си част дясната ни страна се развива като огледален облик на лявата ни страна.
По време на ембрионалното развиване и през растежа и зрелостта, едни и същи гени би трябвало да се задействат в едни и същи кафези, едновременно. В идеалната обстановка всичко това се разпростира еднообразно в лявата и дясната страна на лицето ни, което води до идеална симетричност сред двете половини.
Разбира се, в действителния свят и най-малките съмнения в гените и клетките водят до дребни разлики сред двете половини на лицето ни.
iStock
Погледнете деликатно лицето си в огледалото (или лицето на приятел). Обикновено можете да видите, че едното око е малко по-голямо от другото. Ноздрите и ушите също са с асиметрични размер и форма.
Цялата тази асиметрия въздейства на това за какъв брой привлекателни считаме лицата. Доминиращото научно пояснение от време на време се назовава „ Теория за еволюционните преимущества “. Ако гените са си свършили съвършено работата, то резултатът е съвършена симетричност.
Следователно всяко разминаване в това отношение демонстрира някаква дисфункция, колкото и дребна да е тя. Ако от едната страна на лицето даден ген се експресира прекалено много или прекомерно малко, на малко неправилно място, или малко рано или късно, тъканта се оформя в малко по-различен модел, в сравнение с от другата страна. Повечето от тези дребни съмнения водят до по този начин наречената микроасиметрия, която не можем да открием с невъоръжено око (но която осъзнаваме подсъзнателно).
iStock
По-големите разлики обаче могат да демонстрират проблеми, които са зародили (или продължават) с растежа и развиването на индивида. Някои фактори, за които е известно, че въздействат върху симетрията на лицето, са инфекции, възпаления, алергични реакции, пострадвания, разновидности, продължителен стрес, недохранване, увреждане на ДНК, паразити и генетични и метаболитни болести.
Тъй като тактиките за чифтосване непроменяемо включват гонене на допустимо най-висококачествения сътрудник, асиметрията на лицето въздейства на привлекателността. Това е преобладаващото сега мислене.
Предпочитанието за симетрични лица не се лимитира до полово привличане и избор на сътрудник. Изглежда това също по този начин въздейства върху метода, по който търсим другари и съдружници.
iStock
Разбира се, ние всички желаеме „ първокачествен “ сътрудник и родител на нашите деца. Колкото и да е тъжно, всеки желае да бъде и другар с богатите, могъщите и известните.
Тази действителност е станала кристално ясна в днешното общество , където хората могат да бъдат „ известни с това, че са известни “, не са основали всъщност нищо скъпо за никого и не имат разпознаваеми умения, гении или достижения и въпреки всичко някак си са известни и авторитетни.
Не е изненадващо, че ние, като тип, четем толкоз доста в лицата. Говорим лице в лице и прекарваме доста време, гледайки се, даже когато не беседваме.
В резюме, симетрията на лицето е универсално обвързвана с хубостта и привлекателността и при двата пола, както и в полов и несексуален подтекст. Най-добре подкрепената доктрина за това е, че нашият тип е еволюирал, с цел да разпознае симетрията, въпреки и неумишлено, като равностойно на положителните гени и физическо здраве.
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook , последвайте ни в Instagram , намерете ни в TikTok .
Когато става въпрос за физическо привличане, културните въздействия надалеч надвиват над биологичните, само че има няколко характерности, които се възприемат като универсално привлекателни.
iStock Например, в разнообразни култури и времена, височината е считана за мечтана при мъжете. При дамите тънката талия се счита за привлекателна в международен мащаб. Разбира се, всяка от тези две характерности е единствено един аспект в границите на цялостния набор от качества за съответен човек и не надвива над всичко останало.
Има още един аспект, който движи усещанията за прелест и това е лицевата симетричност. В доста пробни планове откривателите са удостоверили, че оценяваме лицата, които са по-симетрични, като по-привлекателни.
Подобно на височината при мъжете и талията при дамите, симетричните лица са по-привлекателни за хора. Но от кое място идва това?
iStock Хората имат двустранна симетричност по отношение на сагиталната низина. В по-голямата си част дясната ни страна се развива като огледален облик на лявата ни страна.
По време на ембрионалното развиване и през растежа и зрелостта, едни и същи гени би трябвало да се задействат в едни и същи кафези, едновременно. В идеалната обстановка всичко това се разпростира еднообразно в лявата и дясната страна на лицето ни, което води до идеална симетричност сред двете половини.
Разбира се, в действителния свят и най-малките съмнения в гените и клетките водят до дребни разлики сред двете половини на лицето ни.
iStock Погледнете деликатно лицето си в огледалото (или лицето на приятел). Обикновено можете да видите, че едното око е малко по-голямо от другото. Ноздрите и ушите също са с асиметрични размер и форма.
Цялата тази асиметрия въздейства на това за какъв брой привлекателни считаме лицата. Доминиращото научно пояснение от време на време се назовава „ Теория за еволюционните преимущества “. Ако гените са си свършили съвършено работата, то резултатът е съвършена симетричност.
Следователно всяко разминаване в това отношение демонстрира някаква дисфункция, колкото и дребна да е тя. Ако от едната страна на лицето даден ген се експресира прекалено много или прекомерно малко, на малко неправилно място, или малко рано или късно, тъканта се оформя в малко по-различен модел, в сравнение с от другата страна. Повечето от тези дребни съмнения водят до по този начин наречената микроасиметрия, която не можем да открием с невъоръжено око (но която осъзнаваме подсъзнателно).
iStock По-големите разлики обаче могат да демонстрират проблеми, които са зародили (или продължават) с растежа и развиването на индивида. Някои фактори, за които е известно, че въздействат върху симетрията на лицето, са инфекции, възпаления, алергични реакции, пострадвания, разновидности, продължителен стрес, недохранване, увреждане на ДНК, паразити и генетични и метаболитни болести.
Тъй като тактиките за чифтосване непроменяемо включват гонене на допустимо най-висококачествения сътрудник, асиметрията на лицето въздейства на привлекателността. Това е преобладаващото сега мислене.
Предпочитанието за симетрични лица не се лимитира до полово привличане и избор на сътрудник. Изглежда това също по този начин въздейства върху метода, по който търсим другари и съдружници.
iStock Разбира се, ние всички желаеме „ първокачествен “ сътрудник и родител на нашите деца. Колкото и да е тъжно, всеки желае да бъде и другар с богатите, могъщите и известните.
Тази действителност е станала кристално ясна в днешното общество , където хората могат да бъдат „ известни с това, че са известни “, не са основали всъщност нищо скъпо за никого и не имат разпознаваеми умения, гении или достижения и въпреки всичко някак си са известни и авторитетни.
Не е изненадващо, че ние, като тип, четем толкоз доста в лицата. Говорим лице в лице и прекарваме доста време, гледайки се, даже когато не беседваме.
В резюме, симетрията на лицето е универсално обвързвана с хубостта и привлекателността и при двата пола, както и в полов и несексуален подтекст. Най-добре подкрепената доктрина за това е, че нашият тип е еволюирал, с цел да разпознае симетрията, въпреки и неумишлено, като равностойно на положителните гени и физическо здраве.
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook , последвайте ни в Instagram , намерете ни в TikTok .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ