През август 2017 г. тогавашният селекционер на Румъния Кристоф Даум

През август 2017 година тогавашният селекционер на Румъния Кристоф Даум е разгневен на конференция след няколко въпроса за неговото бъдеще.

Германецът не „ мели брашно “ с представителите на медиите в северната ни съседка и си разрешава да ги назовава „ необразовани “, а един от лафовете му гласи, че румънските вестници не стават за нищо друго, с изключение на да си увиваш рибата в тях.

На идващия брифинг репортерите му подаряват въдица.

„ Комедия ли ще разигравате или ще приказваме за футбол? Ще станете ли най-сетне спортни публицисти или ще се откажете от специалността? Това, което се случва тук, няма нищо общо с футбола. Дошли сте да се бъзикате, а аз съм пристигнал да приказвам за футбол “, реагира наставникът.

Месец по-късно Даум е освободен от поста, откакто не класира Румъния за Мондиал 2018.

За да разберем изцяло историята на Даум, би трябвало да се върнем и 17 години преди несполуката му с Румъния.

През 2000 година 46-годишният ментор на Леверкузен Кристофър Даум е покрай това да застане отпред на Германия на мястото на Ерих Рибек след неуспеха на Евро 2000.

Бундестимът е в рецесия след едвам 10 триумфа в 24 мача, селекционерът е уволнен и всички чакат, че Даум ще бъде неговият заместител. Подписва и прелиминарен контракт, само че първо малко предистория.

След неособено впечатляваща кариера като футболист, Кристоф получава треньорски лиценз още на 27, а няколко години по-късно стартира пробивът му в специалността.

През сезон 1985/86 става асистент на Георг Кеслер в Кьолн и тандемът извежда „ козлите “ до край в шампионата за Купата на УЕФА против Реал Мадрид. „ Кралете “ печелят първия дуел на „ Бернабеу “ с 5:1, а на реванша силите на Кьолн стигат единствено за 2:0 и трофеят отива в ръцете на Реал.

Отборът стартира добре, само че последователно формата му спада и остава на 10-о място в крайното класиране.

По това време в Германия се вихри скандал поради автобиографичната книга на Тони Шумахер „ Начален сигнал. Разобличения за немския футбол “, в която вратарят загатва за съмненията си, че някои от звездите на Германия взимат допинг и разкрива, че със съотборниците си от Кьолн употребяват неразрешени стимуланти за мачовете от Купата на УЕФА през сезон 1984/85 против Спартак Москва.

Не е по никакъв начин изненадващо, че Шумахер, футболист №1 на Германия за 1984 и 1986 година, е заставен да напусне Бундестима и „ козлите “.

Загубата на сходна фигура е сериозен удар за Кьолн, само че Даум съумява да вдигне отбора и той приключва на трето място в Бундеслигата, като е изпреварен единствено от Вердер и Байерн. Възходът продължава с две следващи втори места, а през 1990-а единствено героизмът в отбрана и шансът на Ювентус попречват на Кьолн да стигне още веднъж до край за Купата на УЕФА.

Но макар всички тези триумфи, единствено няколко седмици по-късно Даум е уволнен от клуба, без да му се даде съответно пояснение. Решението е на президента Дитмар Арцингер-Болтен, който позволява голяма неточност и в идващите години „ козлите “ се срутват.

Наставникът не остава дълго без работа и почналият нерешително акцията Щутгарт го притегля за треньор през ноември 1990 година Едва 4 дни след неговото предопределение, Даум извежда „ швабите “ в трагичен мач против някогашния си отбор Кьолн. В началото на второто полувреме „ козлите “ водят с 2:0, само че Щутгарт се подвига на взлом и печели с 3:2.

Но това е единствено началото на отмъщението на наставника. През пролетния полусезон Кьолн е разрушен с 6:1, а в края на сезона наставникът класира тима си в зона „ Европа “, изпреварвайки остарелия си отбор с една точка.

Сезон 1991/92 е един от най-паметните в историята на Бундеслигата. Байерн е неузнаваемо слаб, а в отсъствието на баварската машина, съперници за купата са Айнтрахт, Дортмунд и Щутгарт на Даум. Преди последния кръг трите тима имат еднакъв брой точки, а Айнтрахт е първи по голова разлика.

Мачовете от последния рунд се играят едновременно и цялата страна следи трепетно развръзката на шампионата.

Борусия вкарва първи на Дуисбург и повежда в класирането. Щутгарт позволява гол против Леверкузен, а Айнтрахт и Ханза играят при 0:0. И трите кандидата гостуват. „ Швабите “ изравняват от противоречива дузпа, а при започване на втората част Ханза бележи за 1:0. Ситуацията става още по-напечена, когато Щутгарт остава с 10 индивида, а Айнтрахт изравнява в Рощок. Няколко минути преди края Дортмунд се вижда първенец, само че в 86-ата минута Гуидо Бухвалд отбелязва ужасно попадение с глава и Щутгарт ликува.

Така единствено 17 месеца откакто поема отбора в зоната на изпадащите и в окаяно положение, Даум подвига най-престижния трофей в кариерата си.

Но шансът стартира да му обръща тил.

В първия кръг на новосъздадената Шампионка лига „ швабите “ удрят британския отличник Лийдс с 3:0, а на реванша губят с 1:4 малко преди края – резултат, който ги устройва. В последните минути Даум пуска в игра сърбина Йово Симанич, с цел да резервира резултата и германците удържат на натиска на Кантона и компания. От Лийдс обаче подават контестация, че са употребявани четирима чужденци от противника (по това време са разрешени единствено трима) и е присъдена служебна загуба на „ швабите “ – 0:3. УЕФА взема решение да се играе трети дуел на безпристрастен терен и Лийдс побеждава с 2:1 на „ Камп Ноу “, елиминирайки германците.

Даум е унищожен и по този начин и не съумява да преглътне грешката си. Отпаднал безславно в Европа, Щутгарт се проваля и в Бундеслигата, завършвайки седми, а в средата на идващия сезон 1993/94 треньорът взема решение, че е пристигнало време да напусне Бундеслигата и да проработи зад граница.

Най-доброто предложение е от Бешикташ и наставникът бързо сграбчва почитателите на „ орлите “, печелейки Купата на Турция след победа над врага Галатасарай, а по-късно победи и като първенец в първия си цялостен сезон отпред на отбора.

През 1995/96 Бешикташ губи борбата за първото място с Фенербахче и Даум се връща в родината, с цел да застане отпред на Байер Леверкузен.

„ Аспирините “, които едвам се избавят от изпадане в предходната акция, се преобразяват под негово управление и през идващите четири акции непроменяемо са в топ 3 на Бундеслигата. „ Кристоф се трансформира в Хер Второ място, само че това е комплимент, когато се бориш с Байерн “, пишат в немската преса.

Даум се употребява с голямо почитание в страната и печели доста самостоятелни награди. През пролетта на 1998-а Леверкузен стига до четвъртфинал в Шампионската лига, където губи от бъдещия първенец Реал.

Класата на треньора обаче е безспорна за всички във футболния съюз на Германия и се взима решение, че той е индивидът, който ще бъде претрупан със задачата да възроди изпадналия в дупка Бундестим.

Но слуховете, които вървят от ухо на ухо отдавна в коридорите на централата, доближават до първите страници на водещите вестници.

През втората половина на 90-те години Германският футболен съюз (DFB) стартира акцията „ Футбол без опиати “, в която се включват редица футболни митове. Посланието е ясно – да бъдат защитени от дрогата освен подрастващите играчи, само че и почитателите в страната.

От DFB приканват да бъдат подавани всевъзможни сигнали за случаи на приложимост на опиати от хора, които по някакъв метод са свързани със света на футбола. Това може да стане и анонимно, само че шефът на Байерн Ули Хьонес взема решение да призове на всеслушание ръководителите на съюза да „ поразровят деликатно кандидатурата “ на любимеца си за народен селекционер, който „ обича кокаина и оргиите с проститутки в лъскави хотели “.

Атаките на Хьонес са неспирни и във всяка своя обществена изява се пробва да очерни още повече Даум и да му попречи да оглави националния тим.

Така на 9 октомври 2000 година под натиска на медиите, Даум привиква конференция, на която споделя, че с „ безусловно чиста съвест “ ще даде кръв, урина и коса за разбор за приложимост на опиати.

В абсурда се включва и Франц Бекенбауер, който споделя, че във футболното пространство от много години се приказва, че Кристоф използва кокаин и това е била повода за уволнението му от Кьолн. „ Ако тестът му е чиста, да го назначат “, безапелационен е Кайзера.

Друг почитан някогашен състезател, Паул Брайтнер, умно декларира, че в тази обстановка няма да има печеливш.

Десетина дни по-късно истината лъсва.

Датата е 20 октомври 2000 година – 24 часа преди семейството на Байер на Дортмунд и единствено три дни след изумителния мач на „ аспирините “ против Реал Мадрид на „ Бернабеу “, приключил 5:3 за домакините. „ Тестът за приложимост на кокаин на Кристоф Даум е позитивен “, гръмват медиите.

Леверкузен неотложно уволнява треньора, а от DFB едностранно късат предварителния контракт със експерта, който би трябвало да влезе в действие от 1 юни 2001.

Натискът върху Даум е голям и той отпътува за известно време за Флорида. Няколко месеца по-късно се завръща на родна земя и споделя, че опиатът е попаднал инцидентно в организма му. Държавата завежда дело против треньора и го осъжда да платил санкция от 10 000 евро.

За доста хора сходен случай би означавал завършек на кариерата, само че не и за Кристоф Даум. Германецът прекарва единствено пет месеца без работа, след което през март 2001 година още веднъж поема Бешикташ.

Започва курс за лекуване на зависимостта и се пробва да възвърне унищожената си известност. След края на сезона, в който клубът доближава до край за Купата на Турция, в типичния си жанр Кристоф декларира, че напуща „ орлите “, без да дава повече пояснения.

После прави златен дубъл с Аустрия Виена през акция 2002/03 година, след което се завръща в Турция, само че като треньор на Фенербахче. С „ фенерите “ подвига още две трофеи от Суперлигата, а през юни 2006-а си потегля по здравословни аргументи.

По това време отборът е в средата на таблицата във Втора Бундеслига, само че под управлението на Даум се завръща в елита. През 2009-а треньорът се възползва от уговорка в договора си, съгласно която може да си тръгне по лично предпочитание, и се връща във Фенербахче, с който печели Суперкупата на Турция, само че по-малко от година по-късно си стяга багажа по фамилни аргументи.

9 месеца по-късно е нает от Айнтрахт да избави клуба от изпадане, само че не се оправя и се задържа във франкфуртския клуб единствено два месеца.

От ноември 2011-а до май 2012-а Даум е треньор на белгийския Брюж, който под негово управление стига до второ място в белгийския шампионат и още веднъж оправдава напускането си със фамилни аргументи.

През 2013/14 води турския Бурсаспор, а през лятото на 2016-а получава покана от Румъния. Освободен е единствено една година по-късно, само че е показателно, че над две десетилетия откакто бе спрян от Ули Хьонес за селекционерския пост на Германия, Даум продължава да е по-симпатичен на хората от шефа на Байерн (който пък лежа в пандиза за укриване на данъци).

Но никой не може да оспори триумфите му – общо 9 огромни трофея в три разнообразни страни.