Пияните таралежи
През 90-те майка ми правеше домашно вино от грозде, щедро растящо в беседката на двора ни. „ Кюспето “ – останалите съставни елементи след приготвянето на виното, нормално хвърляше в птичия двор, където тази питателна примес на драго сърце бе употребявана от всички представители на животинския свят, срещащи се там.
Един ден татко ми се прибра от работа и след задъжителния обход на стопанството, попита – а за какво два таралежа лежат в курника?
Мама бързо се втурна към курника и в действителност – обкръжени от кокошки, патици, гъски и пуйки, лежаха на земята два таралежа с окървавени муцуни. Докосвайки им крачетата, тя се убеди, че ежковците са живи, само че са.. пияни! А муцуните им бяха червени от джибрите.
Трябва да отбележа, че таралежите в региона бяха доста, постоянно е имало доста от тях, само че не дразнеха хората и се възприемаха като част от селската битност.
Тъй като бяха „ локални “ таралежи, то с времето са разбрали номера и са се научили да се промъкват дружно с домашните животни. Когато стопанката влизала в двора и носела храна, то зад оградата настъпвало неспокойствие с викове и лутане. За таралежите това било сигнал – могат да ядат на облага.
Та по този начин и този път. Двете кофи джибри провокирали стълпотворение и таралежите се втурнали също да се поддържат. Похапвайки с ферментиралото кюспе, те се напили и да не губят сили отпуснали крайник и му заспали. В подобен тип ги видял и татко ми, заслужено питайки брачната половинка си какво вършат в двора две бодливи чорапчета.:)
Мама, виждайки, че таралежите не демонстрират експанзия, ги взела за задните крачета и ги поставила на сянка под черницата, където те лежали няколко часа и пиейки след това вода, си тръгнали по своя път.
А в нашето семейство се появи радостна история за пияни таралежчета.
Снимката е от интернет.
