Как Хънтингтън „изчегърта“ Фукуяма
През 90-те години на предишния век имаше две основополагащи концепции, които претендираха да изясняват най-точно както тогавашното положение на света, по този начин и бъдещото му развиване.
Според първата идея, създадена изключително детайлно от Франсис Фукуяма, след края на Студената война беше настъпил „ краят на историята “ . Това означаваше, че всички радикални спорове са останали в предишното и че оттук нататък светът праволинейно ще се движи към реализирането на демократичния парадайс на Земята .
Втората идея беше доста надалеч от сходна еуфоричност. Тя беше най-добре развита от различен американския мъдрец, Самюел Хънтингтън, и стана известна като „ конфликт на цивилизациите “. Според Хънтингтън никакъв демократичен парадайс не се чака да настъпи – нито в по-близко, нито в по-далечно бъдеще. И въобще, извънредно наивно е да се счита, че всички хора по света ще се обединят зад една-единствена концепция. Съществуват разнообразни култури, разнообразни обичаи, разнообразни религии, които непрекъснато ще влизат в спорове с друга степен на активност. Представата, че само Западът разполага с най-хубавата концепция, която ще бъде призната с наслада от целия свят, е в най-хубавия случай наивна , а в най-лошия е израз на надменност и даже расизъм.
Тъй като през 90-те години концепцията на Фукуяма за „ края на историята “ и за неизбежното пришествие на „ демократичния парадайс “ се ползваше с поддръжката на тогавашните световни елити, изглеждаше, че тя печели мозъците на хората по целия свят. Само че събитията до този миг демонстрират, първо, капиталните неточности на Фукуяма и, второ, че Хънтингтън с неговия натурализъм е бил доста по-близо до истината, в сравнение с интелектуалният му противник с неговите изпразнени от наличие възторзи.
Западният модел на демократичното общество се оказа безусловно неупотребим в големи елементи на земното кълбо . Ислямският свят тотално го отхвърли. Опитите чрез така наречен „ Арабска пролет “ да бъдат въведени демократичните полезности в мюсюлманските общества приключиха с величествен неуспех. Западът пося демократизъм, само че вместо народна власт, пожъна ислямски фундаментализъм .
Най-многолюдната страна в света – Китай – също отхвърли главните концепции на либерализма. Да, управлението на китайската страна се възползва по най-хубавия метод от икономическите и софтуерни западни постижения, само че построи напълно различен вид общество, чието материално благоденствие въобще не е съпроводено с политически и културен демократизъм.
И други огромни страни, като Индия и Русия, да вземем за пример, вървят по личен път на развиване, който няма нищо общо с това, което написа в западните наръчници . Всичко това демонстрира, че Самюел Хънтингтън е бил доста по-прозорлив от Франсис Фукуяма, че универсална рецепта са благополучие няма, че всеки опит да бъде натрапен някакъв предполагаем повсеместен модел върху целия свят нормално приключва с неуспех , повече или по-малко зрелищен.
Изобщо цивилизацията, културата, историята, традициите са несравнимо по-важни за един народ, в сравнение с каквито и да било модели , претендиращи за всеобщност. Например, ние в България сме славяни и православни и като такива сме доста надалеч като нрав и мислене от представителите както на англосаксонския, по този начин и на католическия свят.
Да, поради потребностите на политическата обстановка през днешния ден се прави следният опит - всички тези толкоз разнообразни цивилизации биват натъпквани в един чувал , който след това здравата бива разтръскван, като крайната цел е от него да излязат човеци с безусловно уеднаквено схващане. Стремежът е всичко хора, без значение дали са родени в София, Лондон, Москва или Делхи, да мислят по идентичен метод, да са удовлетворени и послушни жители на демократичния парадайс.
Само че хората, или най-малко огромна част от тях, не желаят да са безмозъчни кукли. Искат тяхната независимост и тяхната уникалност да бъдат зачитани. И по тази причина когато натискът по посока на уеднаквяването стане изключително огромен, те пък стартират да се бунтуват. Бунтът на естествените жители е ориентиран, както против чуждоземния хегемон, по този начин и против локалните елити , които категорично извършват заповедите на непознатите господари. И тази опозиция против елита е изцяло естествена. Той непринудено се е отказал от корените си, касае се с пренебрежение към своите сънародници и единственото, за което жадува, е да бъде окуражителен и, надлежно, добре заплатен от чуждоземните ментори. Няма по какъв начин този хайлайф да бъде почитан от съгражданите си. А изгубването му е просто въпрос на време.
Според първата идея, създадена изключително детайлно от Франсис Фукуяма, след края на Студената война беше настъпил „ краят на историята “ . Това означаваше, че всички радикални спорове са останали в предишното и че оттук нататък светът праволинейно ще се движи към реализирането на демократичния парадайс на Земята .
Втората идея беше доста надалеч от сходна еуфоричност. Тя беше най-добре развита от различен американския мъдрец, Самюел Хънтингтън, и стана известна като „ конфликт на цивилизациите “. Според Хънтингтън никакъв демократичен парадайс не се чака да настъпи – нито в по-близко, нито в по-далечно бъдеще. И въобще, извънредно наивно е да се счита, че всички хора по света ще се обединят зад една-единствена концепция. Съществуват разнообразни култури, разнообразни обичаи, разнообразни религии, които непрекъснато ще влизат в спорове с друга степен на активност. Представата, че само Западът разполага с най-хубавата концепция, която ще бъде призната с наслада от целия свят, е в най-хубавия случай наивна , а в най-лошия е израз на надменност и даже расизъм.
Тъй като през 90-те години концепцията на Фукуяма за „ края на историята “ и за неизбежното пришествие на „ демократичния парадайс “ се ползваше с поддръжката на тогавашните световни елити, изглеждаше, че тя печели мозъците на хората по целия свят. Само че събитията до този миг демонстрират, първо, капиталните неточности на Фукуяма и, второ, че Хънтингтън с неговия натурализъм е бил доста по-близо до истината, в сравнение с интелектуалният му противник с неговите изпразнени от наличие възторзи.
Западният модел на демократичното общество се оказа безусловно неупотребим в големи елементи на земното кълбо . Ислямският свят тотално го отхвърли. Опитите чрез така наречен „ Арабска пролет “ да бъдат въведени демократичните полезности в мюсюлманските общества приключиха с величествен неуспех. Западът пося демократизъм, само че вместо народна власт, пожъна ислямски фундаментализъм .
Най-многолюдната страна в света – Китай – също отхвърли главните концепции на либерализма. Да, управлението на китайската страна се възползва по най-хубавия метод от икономическите и софтуерни западни постижения, само че построи напълно различен вид общество, чието материално благоденствие въобще не е съпроводено с политически и културен демократизъм.
И други огромни страни, като Индия и Русия, да вземем за пример, вървят по личен път на развиване, който няма нищо общо с това, което написа в западните наръчници . Всичко това демонстрира, че Самюел Хънтингтън е бил доста по-прозорлив от Франсис Фукуяма, че универсална рецепта са благополучие няма, че всеки опит да бъде натрапен някакъв предполагаем повсеместен модел върху целия свят нормално приключва с неуспех , повече или по-малко зрелищен.
Изобщо цивилизацията, културата, историята, традициите са несравнимо по-важни за един народ, в сравнение с каквито и да било модели , претендиращи за всеобщност. Например, ние в България сме славяни и православни и като такива сме доста надалеч като нрав и мислене от представителите както на англосаксонския, по този начин и на католическия свят.
Да, поради потребностите на политическата обстановка през днешния ден се прави следният опит - всички тези толкоз разнообразни цивилизации биват натъпквани в един чувал , който след това здравата бива разтръскван, като крайната цел е от него да излязат човеци с безусловно уеднаквено схващане. Стремежът е всичко хора, без значение дали са родени в София, Лондон, Москва или Делхи, да мислят по идентичен метод, да са удовлетворени и послушни жители на демократичния парадайс.
Само че хората, или най-малко огромна част от тях, не желаят да са безмозъчни кукли. Искат тяхната независимост и тяхната уникалност да бъдат зачитани. И по тази причина когато натискът по посока на уеднаквяването стане изключително огромен, те пък стартират да се бунтуват. Бунтът на естествените жители е ориентиран, както против чуждоземния хегемон, по този начин и против локалните елити , които категорично извършват заповедите на непознатите господари. И тази опозиция против елита е изцяло естествена. Той непринудено се е отказал от корените си, касае се с пренебрежение към своите сънародници и единственото, за което жадува, е да бъде окуражителен и, надлежно, добре заплатен от чуждоземните ментори. Няма по какъв начин този хайлайф да бъде почитан от съгражданите си. А изгубването му е просто въпрос на време.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ