Какви са били най-големите сексуални грехове през Средновековието
През 21 век множеството хора считат интимните връзки за персонален въпрос. През Средновековието в Англия обаче разделянето сред персоналните и публичните въпроси както за мъжете, по този начин и за дамите, е било с много неразбираема граница, оповестяват от blitz.bg.
Членовете на общността интензивно са взели участие в оформянето и контрола в държанието на другия, в това число при средновековния секс, посредством злословия и вести до управляващите, когато се следи нежелано държание.
По време на Средновековието в Англия сексът и бракът са били уреждани съгласно законите.
Консисторният съд е бил обществената сцена, която е предявявала правна пълномощия над " персоналния живот " на жителите.
Делата, запазили се в архивите и след Средновековието в Англия, съдържат доста истории, които осветяват средновековните настройки по отношение на секса, свадите и законите.
Какво е представлявал консисторният съд
Съдебната система в средновековна Англия е приличала на актуалната - имало е разнообразни типове съдилища за разнообразни типове каузи. От една страна е имало кралски и всемирски съдилища, а от друга - консисторните съдилища, които са се представлявали от църковен арбитър от локалната епархия. В юрисдикцията на консисторният съд са влизали каузи, свързани с греховността (включително средновековни полови дейности като блудничество или прелюбодеяние), или с първото причестяване и сключването на брак; също и каузи, отнасящи се до членовете на духовенството.
Консисторният съд е разглеждал главно два типа каузи
- първите са били свързани с закононарушения, при които някой се е признал за отговорен или е бил упрекнат в закононарушение по отношение на морала или Църковното право;
- а вторите - сходни на гражданските искове, при които ищците могат да предявят иск по аргументи като налагане на брачни контракти, иск за отплата след нанесени вреди от клюка или обезщетение при нарушен контракт.
Сексуалното закононарушение е можело да бъде предявявано в съда или като закононарушение, или като цивилен иск, а също по този начин е можело да бъде обсъждано и в светските съдилища, според от естеството на случая.
Разрешеното и неразрешеното при секса съгласно средновековния закон
Според законите през Средновековието в Англия, сексът се смята за легален едвам когато се е случил в брака, с желанието да се зачене дете. Сексът сред неженени хора се е считал за грешен.
За дамите е било обществено недопустимо да вършат секс преди брака, до момента в който пък от мъжете се е очаквало да имат избран полов опит преди минаване под венчило. Сексуалните завоевания са работили в интерес на репутацията на мъжа, до момента в който достойнството и цената на дамата са се определяли от нейната пристойност.
Въпреки това сексът преди брака не е било най-тежкото нарушаване, което човек може да извърши против моралните полезности в Средновековието:
Изневярата, кръвосмешението и сексът с монахиня са се считали за надалеч по-греховни.
Сексът сред духовници или мъже от църквата, също се е смятало за тежко закононарушение, защото мъжете в Църквата са били определяни от каноничните закони като " бащите " на своето " духовно стадо ".
Възрастта за единодушието за секс също е била друга.
Докато сексът с малолетно лице под 16 години е неразрешен в множеството модерни западни общества, по закон в Средновековието деца на 7-годишна възраст са можели да дават авансово единодушие. Възрастта за цялостно единодушие е била 14 години, само че девойките на 12 или повече години, са можели законно да дадат своето единодушие за секс при положение на сватбен контракт.
През това време не било необичайност девойките да подписват брак толкоз млади, в случай че не са били от аристокрацията или властта.
Сексът в брака: Брачният дълг
Женените хора са били длъжни да вършат секс с колегата си постоянно, когато той или тя изиска. Това разбиране е било известно като " сватбен дълг " поради концепцията, че съпрузите " дължат един на различен " сексуален акт. Църквата е казвала, че сексът би трябвало да се смята за непорочно средство за забременяване на деца, само че е разрешавала известна независимост в методите, по които хората е можело да вършат секс, като те се смятат за допустими в моралния кодекс на християнството.
Членовете на общността интензивно са взели участие в оформянето и контрола в държанието на другия, в това число при средновековния секс, посредством злословия и вести до управляващите, когато се следи нежелано държание.
По време на Средновековието в Англия сексът и бракът са били уреждани съгласно законите.
Консисторният съд е бил обществената сцена, която е предявявала правна пълномощия над " персоналния живот " на жителите.
Делата, запазили се в архивите и след Средновековието в Англия, съдържат доста истории, които осветяват средновековните настройки по отношение на секса, свадите и законите.
Какво е представлявал консисторният съд
Съдебната система в средновековна Англия е приличала на актуалната - имало е разнообразни типове съдилища за разнообразни типове каузи. От една страна е имало кралски и всемирски съдилища, а от друга - консисторните съдилища, които са се представлявали от църковен арбитър от локалната епархия. В юрисдикцията на консисторният съд са влизали каузи, свързани с греховността (включително средновековни полови дейности като блудничество или прелюбодеяние), или с първото причестяване и сключването на брак; също и каузи, отнасящи се до членовете на духовенството.
Консисторният съд е разглеждал главно два типа каузи
- първите са били свързани с закононарушения, при които някой се е признал за отговорен или е бил упрекнат в закононарушение по отношение на морала или Църковното право;
- а вторите - сходни на гражданските искове, при които ищците могат да предявят иск по аргументи като налагане на брачни контракти, иск за отплата след нанесени вреди от клюка или обезщетение при нарушен контракт.
Сексуалното закононарушение е можело да бъде предявявано в съда или като закононарушение, или като цивилен иск, а също по този начин е можело да бъде обсъждано и в светските съдилища, според от естеството на случая.
Разрешеното и неразрешеното при секса съгласно средновековния закон
Според законите през Средновековието в Англия, сексът се смята за легален едвам когато се е случил в брака, с желанието да се зачене дете. Сексът сред неженени хора се е считал за грешен.
За дамите е било обществено недопустимо да вършат секс преди брака, до момента в който пък от мъжете се е очаквало да имат избран полов опит преди минаване под венчило. Сексуалните завоевания са работили в интерес на репутацията на мъжа, до момента в който достойнството и цената на дамата са се определяли от нейната пристойност.
Въпреки това сексът преди брака не е било най-тежкото нарушаване, което човек може да извърши против моралните полезности в Средновековието:
Изневярата, кръвосмешението и сексът с монахиня са се считали за надалеч по-греховни.
Сексът сред духовници или мъже от църквата, също се е смятало за тежко закононарушение, защото мъжете в Църквата са били определяни от каноничните закони като " бащите " на своето " духовно стадо ".
Възрастта за единодушието за секс също е била друга.
Докато сексът с малолетно лице под 16 години е неразрешен в множеството модерни западни общества, по закон в Средновековието деца на 7-годишна възраст са можели да дават авансово единодушие. Възрастта за цялостно единодушие е била 14 години, само че девойките на 12 или повече години, са можели законно да дадат своето единодушие за секс при положение на сватбен контракт.
През това време не било необичайност девойките да подписват брак толкоз млади, в случай че не са били от аристокрацията или властта.
Сексът в брака: Брачният дълг
Женените хора са били длъжни да вършат секс с колегата си постоянно, когато той или тя изиска. Това разбиране е било известно като " сватбен дълг " поради концепцията, че съпрузите " дължат един на различен " сексуален акт. Църквата е казвала, че сексът би трябвало да се смята за непорочно средство за забременяване на деца, само че е разрешавала известна независимост в методите, по които хората е можело да вършат секс, като те се смятат за допустими в моралния кодекс на християнството.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ