Столична община е твърде зависима от имотния пазар
През 2024 година стопанската система на България се чака да нарасне с близо 15 милиарда лева и да доближи над 205 милиарда лева Това е 7.7% номинален растеж, резултат както от действителен напредък, по този начин и от инфлация. Ръстът на стопанската система и инфлацията носят и повече доходи в държавната хазна – приходите единствено по националния бюджет (без европейските средства) се чака да се усилят с близо 5 милиарда лева
През последните години относително стабилно към 42% от стопанската система на страната е съсредоточена в София. На база на тези данни можем да чакаме, че стопанската система на София ще порасне с към 6 милиарда лева и ще доближи над 86 милиарда лева през 2024 година Колко, мислите, ще се усилят приходите в бюджета на Столична община?
Този въпрос в действителност заслужава внимание. За да е по-проста сметката махаме европейските средства (там динамичността зависи от други фактори), както и финансиранията (преходни останки, дългово финансиране и т.н.). Остават единствено личните приходите на Столична община (данъчни и неданъчни), както и прехвърлянията от страната – главно за делегираните действия и финансови разноски. Това е запас от порядъка на 2 милиарда лева през последните години. И какъв брой, допускате, е нарастването? Отговорът е 48 млн. лева Ако отчетем и обещаните от страната 100 млн. по капиталовата стратегия за общински планове, то растежът става 148 млн. лева При 6 милиарда лева растеж на локалната стопанска система, приходите в София се усилват със 148 млн. лева
Източник: ИПИ на база данни от Столична община
Вече втора година се опитваме да насочим вниманието към структурните проблеми в бюджета на София и стагнирането на приходната част. Нарастването в постъпленията идва от държавните прехвърляния (в случая предстоящите средства по капиталовата стратегия за общини), до момента в който личните доходи на общината на процедура са замръзнали. Последният по-сериозен растеж в личните доходи на Столична община е директно след пандемията, което е разследване както от възобновяване на икономическия живот и бурното развиване на имотния пазар, по този начин и от нарастването на ставката на налога при придобиване на имущество през 2020 година от 2,5 на 3% от цената на покупко-продажбите. След това идва охлаждането, като през 2024 година към този момент се чака личните доходи да са съвсем идентични с тези от 2023 година
Делът на личните доходи в бюджета на Столична община стабилно понижава от 55-60% преди пандемията до 45-46% през 2022-2024 година, макар покачването на размера на налога върху възмездното придобиване на имущество в този интервал. Това не е проблем, предизвикан от остарялото или новото управление в общината, нито от политическата нервност досега в общинския съвет. Пречки пред общинските финанси в София са разследване от следните структурни недостатъци:
Свръх концентрация в данъчното облагане на жители и бизнес и стабилно изсмукване на запас от огромните градове в интерес на страната – всички огромни налози пълнят държавния бюджет, а за общините са оставени главно имуществените налози. Приходите на Столична община са към 1% от Брутният вътрешен продукт на страната, като този % стабилно понижава. Общинският бюджет по формулировка е по-скоро привързан с динамичността и положението на имотния пазар, само че не и с главните икономическите процеси в локалната стопанска система – задоволително е да кажем, че локалните финанси не зависят от броя на наетите, равнището на възнагражденията или облагите на фирмите в локалната икономика;
Лош модел в облагането на парцелите, който стъпва на нереални данъчни оценки – главният приходоизточник в общинските бюджети в настоящата система би трябвало да е облагането на недвижимите парцели, само че сбърканият модел за установяване на данъчните оценки блокира и тези доходи. Данъчните оценки са напълно административни, стоят закрепени от над 15 години и надлежно приходите от облагането на парцели нарастват алегорично. Преди 10 години облагането на недвижимите парцели носи с 30% повече доходи от облагането на покупко-продажбите, а в този момент облагането на покупко-продажбите носи с 70-80% повече от годишното облагане на притежателите на имоти;
Охлаждане на имотния пазар в София и слаб растеж в приходите от облагането на покупко-продажбите в последните две години – приходите от налога върху възмездното придобиване на имуществено поддържат повишаването на общинския бюджет до 2021 година, както поради бурното развиване на имотния пазар, по този начин и поради покачването на данъчната ставка. След 2021 година обаче следим алегоричен растеж на приходите от този налог. Общинският бюджет е подвластен от имотния пазар (заради първите две точки) и когато този пазар се забави, цялата финансова рамка на Столична община страда.
Този взор към общинските финанси демонстрира, че оставяйки настрани политическите боричкания, София би трябвало да търси интензивно разговор с страната както за прехвърляне на част от приходите от директните налози към общините (най-вече подоходния данък), по този начин и за промяна във връзка с облагането на недвижимите парцели и актуализирането на данъчните оценки. В противоположен случай, устойчивото оттегляне във връзка с финансовата автономия (намаляващият дял на лични приходи) ще усилва натиска за нарастване на размера на локалните налози и такси в столицата.
Източник: Институт за пазарна икономика
През последните години относително стабилно към 42% от стопанската система на страната е съсредоточена в София. На база на тези данни можем да чакаме, че стопанската система на София ще порасне с към 6 милиарда лева и ще доближи над 86 милиарда лева през 2024 година Колко, мислите, ще се усилят приходите в бюджета на Столична община?
Този въпрос в действителност заслужава внимание. За да е по-проста сметката махаме европейските средства (там динамичността зависи от други фактори), както и финансиранията (преходни останки, дългово финансиране и т.н.). Остават единствено личните приходите на Столична община (данъчни и неданъчни), както и прехвърлянията от страната – главно за делегираните действия и финансови разноски. Това е запас от порядъка на 2 милиарда лева през последните години. И какъв брой, допускате, е нарастването? Отговорът е 48 млн. лева Ако отчетем и обещаните от страната 100 млн. по капиталовата стратегия за общински планове, то растежът става 148 млн. лева При 6 милиарда лева растеж на локалната стопанска система, приходите в София се усилват със 148 млн. лева
Източник: ИПИ на база данни от Столична община Вече втора година се опитваме да насочим вниманието към структурните проблеми в бюджета на София и стагнирането на приходната част. Нарастването в постъпленията идва от държавните прехвърляния (в случая предстоящите средства по капиталовата стратегия за общини), до момента в който личните доходи на общината на процедура са замръзнали. Последният по-сериозен растеж в личните доходи на Столична община е директно след пандемията, което е разследване както от възобновяване на икономическия живот и бурното развиване на имотния пазар, по този начин и от нарастването на ставката на налога при придобиване на имущество през 2020 година от 2,5 на 3% от цената на покупко-продажбите. След това идва охлаждането, като през 2024 година към този момент се чака личните доходи да са съвсем идентични с тези от 2023 година
Делът на личните доходи в бюджета на Столична община стабилно понижава от 55-60% преди пандемията до 45-46% през 2022-2024 година, макар покачването на размера на налога върху възмездното придобиване на имущество в този интервал. Това не е проблем, предизвикан от остарялото или новото управление в общината, нито от политическата нервност досега в общинския съвет. Пречки пред общинските финанси в София са разследване от следните структурни недостатъци:
Свръх концентрация в данъчното облагане на жители и бизнес и стабилно изсмукване на запас от огромните градове в интерес на страната – всички огромни налози пълнят държавния бюджет, а за общините са оставени главно имуществените налози. Приходите на Столична община са към 1% от Брутният вътрешен продукт на страната, като този % стабилно понижава. Общинският бюджет по формулировка е по-скоро привързан с динамичността и положението на имотния пазар, само че не и с главните икономическите процеси в локалната стопанска система – задоволително е да кажем, че локалните финанси не зависят от броя на наетите, равнището на възнагражденията или облагите на фирмите в локалната икономика;
Лош модел в облагането на парцелите, който стъпва на нереални данъчни оценки – главният приходоизточник в общинските бюджети в настоящата система би трябвало да е облагането на недвижимите парцели, само че сбърканият модел за установяване на данъчните оценки блокира и тези доходи. Данъчните оценки са напълно административни, стоят закрепени от над 15 години и надлежно приходите от облагането на парцели нарастват алегорично. Преди 10 години облагането на недвижимите парцели носи с 30% повече доходи от облагането на покупко-продажбите, а в този момент облагането на покупко-продажбите носи с 70-80% повече от годишното облагане на притежателите на имоти;
Охлаждане на имотния пазар в София и слаб растеж в приходите от облагането на покупко-продажбите в последните две години – приходите от налога върху възмездното придобиване на имуществено поддържат повишаването на общинския бюджет до 2021 година, както поради бурното развиване на имотния пазар, по този начин и поради покачването на данъчната ставка. След 2021 година обаче следим алегоричен растеж на приходите от този налог. Общинският бюджет е подвластен от имотния пазар (заради първите две точки) и когато този пазар се забави, цялата финансова рамка на Столична община страда.
Този взор към общинските финанси демонстрира, че оставяйки настрани политическите боричкания, София би трябвало да търси интензивно разговор с страната както за прехвърляне на част от приходите от директните налози към общините (най-вече подоходния данък), по този начин и за промяна във връзка с облагането на недвижимите парцели и актуализирането на данъчните оценки. В противоположен случай, устойчивото оттегляне във връзка с финансовата автономия (намаляващият дял на лични приходи) ще усилва натиска за нарастване на размера на локалните налози и такси в столицата.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ