През 2023 година Федерико Коли е избран от Fortune Italia

През 2023 година Федерико Коли е определен от Fortune Italia за един от най-влиятелните „ 40 под 40 “ в италианската просвета. Признанието идва след победи в два от най-престижните състезания за пианисти – в Залцбург и Лийдс, планове със международни оркестри за най-влиятелните звукозаписни компании и концерти в Европа, Азия и Съединени американски щати...

Според The Daily Telegraph „ неговото красиво леко допиране и лирична прелест карат музиката да свети ". На това съвсем необяснимо и мъчно за описване прекарване стана очевидец и публиката в зала „ България “. На 25 февруари бе дебютът на Федерико Коли със Софийската филхармония.

За да стигнеш до неговата галактика – зад действителността, е нужна помощ от философията. Самият той е именуван пианист-философ. Заради метода, по който разсъждава за музиката. Заради контакта му с душата на всеки един от най-големите композитори, до които се допира. Заради способността му да отваря вселени, бездни, безкрайни светове... Заради интерпретациите, които от време на време са на ръба... Но най-много – поради съкровението на човек, който обича да бъде... разбиран на сцената.

И, в случай че на някому е мъчно да открие новата „ атмосфера “ в Шуберт, в случай че е некадърен да отвори съзнанието си и да даде картбланш – най-много на себе си, то дано най-малко се опита да разбере душата му. И това би било „ извънредно прелестно “, тъй като душата на един същински италиански актьор е еманация на най-хубавото от международната просвета...

Снимка: Даниел Димитров

Федерико Коли – за философската „ врата “ към музиката, за взаимната любов с Бреша и за какво желае да бъде актьор и мъдрец, а освен пианист. И още: Има ли музика, която не може да свети. Какво е да бъдеш в контакт с душата на Моцарт, Бетовен, Шуберт. Защо Третият концерт на Рахманинов е един от върховете му като пианист. Какво значи да си доверчив в музиката. Защо обича да бъде разбиран...

Какво значи да имаш метафизичен метод към музиката?

- Вярвам, че философията e доста обвързвана с музиката и с изкуството, като цяло – с цел да можем да разберем същинския смисъл на изкуството. Какво желае да каже една комбинация, една картина или една поетична творба – е тестване за индивида и неговата просветеност, и въпроси, които цялото човечество си задава. За да стигнем до тази галактика – зад действителността, се нуждаем от помощта на философията.

Така че, говорейки за музика, зад всяка нота, зад всяка артикулация, зад всеки знак в партитурата има по-дълбоки смисли, хрумвания и облици. За да ги изследваме и разкрием, би трябвало да се обърнем към философията. Философският метод значи да имаш прочувствен взор върху музиката. Музиката не е просто хармонично съчетаване на нещата. Не е просто красива мелодия. Зад това има смисли и хрумвания. Затова би трябвало да има философска „ врата “ към музиката...

Още през 2019 година казвате, че не сте единствено пианист, а актьор...

- Да, имам поради, че се стремя да бъда актьор. Публиката ще каже дали е по този начин. Искам да бъда актьор и мъдрец, и като подобен да подобавам към музиката и партитурите. Когато извършвам Моцарт, е значимо какво значи това за мен, за публиката, за света, за действителността, в която живеем, за нашето всекидневие. Важно е какво е означавал за Моцарт този концерт, когато го е писал.. Аз мисля за музиката, не просто я извършвам.

Затова ли Ви назовават пианистът-философ?...

- Да, може би...

Казано е, че никой не е оракул в личната си страна. Вие сте от Бреша. Чувствате ли се оракул в личния си град?

- При мен е много комплицирано. За благополучие или злощастие, съм роден в града на Артуро Бенедети Микеланджели, един от най-великите пианисти на предишния век, в случай че не и най-великият (Микеланджели е роден в Бреша през 1920 година, умира в Лугано, Швейцария, през 1995 година – бел. а.). Традицията в моята страна, и изключително в моя град, е доста изискваща, а упованията са допустимо най-високи.

Снимка: Даниел Димитров

Винаги съм бил доста покрай моя град и съм благополучен, че моят град ми оказа помощ доста. И това ми доставя огромно задоволство. Преди пет-шест години бях разгласен от кмета за жител на годината. Имам мощна връзка и с интернационалния фестивал за пианисти на името на Микеланджели, който е един от най-значимите фестивали в Италия (Фестивалът е учреден през 1964 година в чест на Артуро Бенедети Микеланджели, организира се в Бреша и Бергамо – бел. а.). Свиря там постоянно. Затова не мисля, че тази библейска фраза се отнася за мен. Обичам моя град и съм горделив да кажа, че моят град също ме обича.

Известно е, че италианците са привързани към родното си място? Само тази година имате задължения в България, Германия, Словения, Дубай, Англия, Дания, Полша, Канада, Съединени американски щати... Докато сте на открито, изпитвате ли носталгия към родината си?

- Щастлив съм, че пътувам по целия свят, само че този сезон свирих в Болоня, в Милано, предстоят ми концерти в Бреша и Бергамо. Следващата година имам задължения във Флоренция, Милано и Рим.
Италия е доста покрай сърцето ми. Когато пътувам, постоянно изпитвам някаква носталгия – поради хубавото време, поради храната, поради хората... Всичките ми другари са там, фамилията... Аз имам шанса да пребивавам в моята страна – в Бреша, и да изсвирвам постоянно пред моите сънародници.

Има ли музика, която не може да свети?

- Мисля, че всяка музика може да свети, в случай че е поверена на верните ръце и на верните пръсти. За себе си мога да кажа, че съм по-близо до избрани композитори – като Моцарт, Бетовен, Рахманинов, Шуберт... По-лесно ми е да бъда в контакт с душата на тези създатели и да оставя музиката да свети отдолу под пръстите ми.

Снимка: Даниел Димитров

Но всяка музика, оживяла във времето, е шедьовър. Целта и предизвикването пред пианиста е да накара всички тези шедьоври да блеснат, когато ги извършва...

А в случай че излезем от полето на класическата музика?...

- Това е сложен въпрос. Мисля, че класическата музика е основата на всичко. Аз обичам джаз и блус, италианската и международната поп музика. Но всички бисери в тази музика идват от класическата музика.

Класическата музика носи приятност, когато я слушаш, само че може да те предизвика – да си задаваш въпроси, и както споделих, някои от тях може да са много метафизичен. След осъществяване на Петата симфония на Малер или 11-ата симфония на Шостакович, това не е просто прелестен концерт. Разбира се, има приятност от всичко, което се случва на сцената. Но след концерта ти излизаш с доста драматизъм в себе си, с доста въпроси, може би, без отговор. Тази музика е в положение да отвори галактика, пропаст, безкрайни светове...

И това не е ли допустимо с различен тип музика...

- Може би... Но не съм сигурен, защото аз съм израснал с класическа музика и персонално съм го изпитал. Може би е изцяло допустимо...

Снимка: Даниел Димитров

Това, което основава уникалността на класическата музика, е комплексността. Благодарение на нея, тази музика се показва с огромна елементарност, само че сложността и наличието й са доста високо, отвратително високо. И съм съвсем сигурен, че това е нещо неповторимо...

Третият концерт на Рахманинов ли е един от върховете Ви като пианист?

- Да, влюбен съм в Третия концерт на Рахманинов – доста предизвикващо и изискващо произведение. Имал съм шанса да го изсвирвам доста пъти, по целия свят – от Мексико Сити до Лондон, през Санкт Петербург и Варшава. Това е ужасно парче. Учих го, когато бях на 16, а го изсвирих за първи път на 17. Така че то е доста покрай мен. Израснах като човек и като музикант с него, самото произведение се развива дружно с мен.

Продължавате ли да свирите по през целия ден на пианото, както казвате преди 10 години?

- О, да, това ми е работата (Смее се – бел. а.) – да седнал съм пред пианото, да изучавам ноти и да упражнявам. Когато пътувам и когато изсвирвам на сцената, това ми носи голяма наслада, дружно със напрежението и грижите. Но е на първо място наслада. Но моята работа е да изсвирвам и да се практикувам. Например, през днешния ден имах подготовка от 10:00 до 11:30 ч. Направих малко спиране до 12:00, след това още веднъж свирих и ще свърша в 8:00 вечерта. Имам доста неща за свирене – Втори концерт на Рахманинов, солов репертоар с Равел, Прокофиев, Моцарт… Ако желая да подкрепям форма, просто би трябвало да изсвирвам. Почти по през целия ден. Това е. Това ми е работата (Смее се – бел. а.).

Определяте себе си като добър и даже доверчив човек. Това пречи или оказва помощ в специалността?

- Ако приказваме за музика – да, подобен съм. Имам поради, че, когато се изправя пред Моцарт, Шуберт или Бах, би трябвало да имам доверчив взор към тази музика. Наивен, в смисъл, непосредствен до метода, по който едно дете се учудва за първи път на нещата от живота. Този взор към света оказва помощ да откриеш чудото всякога, когато изпълняваш музиката. Така че наивността е от изгода...

А в живота Ви по какъв начин е?

- В действителния живот, всекидневието или бизнеса – човек следва да е малко по-практичен. Аз се изучавам по какъв начин да бъда удобен по верния метод. Ето, да вземем за пример, преди малко приключих ремонта на къщата си в Италия. Отне ми две години. Наложи се да поддържам връзка с водопроводчици, електротехници, строители, архитекти и по този начин нататък. Там няма по какъв начин да си доверчив, тъй като всичко е обвързвано с пари, с доста старания и време за работа.

Снимка: Даниел Димитров

В бизнеса би трябвало да си доста мощен, доста удобен, доста пряк. Ние, италианците, сме доста буйни и доста директни и, по някакъв метод, доста почтени и доста откровени. Така че това беше нещо, на което трябваше да се науча...

Клиповете, които правехте в YouTube по време на пандемията, бяха доста симпатични. Защо спряхте?

- Беше доста красиво премеждие, за което ми помагаха другари и моята половинка, с която снимах. Имах желание да продължа, само че всичко опира до времето. А тези видеа изискват доста време – първо за изследване, второ – за снимане и намиране на местоположението, и най-после – за постпродукция. Правя съвсем всичко самичък, с моята другарка. Аз съм продуцент, режисьор, артист, редактор – всичко... Но бих желал да продължа... Вашата другарка също е музикант...

- Тя е челистка. Сега живеем дружно в Бреша. Тя свири в оркестър, в Италия. Сгодени сме от доста години. Тя е прелестна и май това е всичко... (Усмихва се – бел. а.).

Свирите ли дружно?

- Само за развлечение. Решихме да не обвързваме работата с любовта. Затова разделяме бизнеса от нашите персонални връзки. Но, несъмнено, когато сме вкъщи или с другари, е наслаждение да свирим дружно.

Понеже знам, че сте четящ човек, бих желал да попитам какво четете сега?

- В момента чета I promessi sposi на Манцони – една от най-важните италиански книги, написани през сантименталния интервал (I promessi sposi – „ Годениците “, е италиански исторически разказ от Алесандро Манцони, прочут у нас и като Мандзони. Книгата излиза за първи път през 1827 година Обявена е за най-известния и четен разказ на италиански език – бел. а.).

Как бихте приключил изречението „ Аз съм човек, който обича… “?

- (Замисля се – бел. а.). Аз съм човек, който обича... Аз съм човек, който обича да бъде разбиран за нещата, които желае да покаже. Това е! Всеки път, когато изсвирвам на сцена, се веселя нещо да се случва. И се надявам това нещо да е значимо. Понякога желая да кажа нещо ново. Понякога желая да открия нова атмосфера в музиката. Така че бих се радвал публиката да пристигна на моя концерт с отворено схващане и с нужната независимост в съзнанието – просто, с цел да разбере какво желая да й кажа и покажа. След това можем да обсъдим – кой е склонен, кой не е несъгласен, кой преувеличава... Искам просто да схванат душата ми, и това би било извънредно прелестно.

Имал ли сте проблем с това схващане, за което говорите?

- Не, не, безусловно не. Но открих, че от време на време моите тълкования са малко парадоксални, съвсем на ръба... Понякога, някои музикални критици, публицисти или хора от публиката, или безусловно харесват моето осъществяване, или безусловно не го харесват.

Снимка: Даниел Димитров

Много пъти слушам следното изречение: „ В ушите ми се е загнездила интерпретацията на Алексис Вайсенберг, Рихтер, Емил Гилелс или различен огромен пианист. Твоята интерпретация е толкоз друга и по тази причина не можах да те схвана “. Мисля, че това е тъпо... Всеки път, когато отиваш на концерт, би трябвало да имаш картбланш в съзнанието си и да имаш свободата да схванеш, че, може би, актьорът, който стои начело, е в положение да ти каже нещо ново. След това може да изразяваш съгласите или противоречие...

От опит мога да кажа, че при мен няма приблизително състояние – или ме харесват, или не ме харесват. Най-важното е да се опиташ да схванеш... Затова споделих, че аз съм човек, който обича да бъде разбиран...