През 2022 година: 18.7% от населението живее в тежки материални и социални лишения
През 2022 година 18.7% от популацията на България живее в тежки материални и обществени ограничения . Това демонстрират формалните данни на Националния статистически институт /НСИ/. Това е с 0.4 на 100 по-малко спрямо 2021 година.
През 2022 година линията на беднотия общо за страната e 525.92 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 571.9 хиляди лица, или 22.9% от популацията на страната.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 4.3% , а относителният дял на бедното население нараства с 0.8 процентни пункта .
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността.
Данните за 2022 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.9 до 30.3% , или със 7.4 процентни пункта .
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44.2%, или с 21.3 процентни пункта .
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (56.9% за 2022 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 3.3 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2022 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години остава неизменен по отношение на миналата година – 10.0% , като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 3.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение – 68.5% . С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над седем пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък – 3.2% .
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години (61.3% за 2022 г.) и едно лице в домакинство – жена (56.2% за 2022 г.). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 21.9 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 35.4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
