Най-важият елемент от Менделеевата таблица е нарочно заличен, ето причините
През 2019 година се означават 185 година от рождението на Дмитрий Менделеев. От време на време трансценденталисти и съществени учени се връщат към Дмитрий Менделеев и свързаната с него „ доктрина на неразрешената физика “.
Според покровителите й тя разкрива най-голямото закононарушение във фундаменталната просвета за последните 100 години – подправянето на Менделеевата таблица.
Не става дума за замяна или погрешно нареждане на химичните групи, а за заличаването на един-единствен, само че доста важен неизучен и преднамерено защитаван в загадка химичен елемент наречен „ ефир “.
Той е най-малката съставка на всички други детайли, по-малък от молекулите, „ първотухличката “, от която произлизат атомите. Оригинала на периодическата система съветският академик разгласява през 1905 година в учебника „ Основи на химията “.
Там в нулева група наред с познатите ни инертни газове хелий, неон, криптон и ксенон Менделеев слага и ефир. Нарича го „ нютоний “ в чест на великия Исак Нютон. Точно той твърдял: „ Цялото пространство на Вселената се състои от неосезаем газ, без който е невероятно съществуването на каквото и да е. “
Менделеев също счита, че ефирът е свързващото химията и физиката звено и главен конструктивен детайл на всемира. В края на ХIХ век руснакът е един от последните световноизвестни учени, отстояващи концепцията, че нютоният (ефир, етер) е субстанцията, от която се гради Вселената, и в нея е ключът към разгадаването й.
След преждевременната му гибел Периодичният закон бива съзнателно „ редактиран “ от международната академична просвета. Премахването на ефира постанова и смяната, при която инертните газове се сплотяват с детайлите от осмата група и таблицата придобива типа, в който се учи в този момент.
В наши дни учен Алексей Юриевич Золоторев се залавя със задачата да оправдава оригинала на Менделеевата таблица. Неволно има поддръжката на доста мощен съдружник. Самият Сталин разпорежда „ първородният “ вид на таблицата да се изобрази като стенна мозайка в музея на Ленинград. Това се случва през 1935 година и там нулевата група е налице. По същото време обаче в учебниците троцкистите я изрязват.
За съществуването на ефира Золоторев се базира и на откритията на гениалния академик Никола Тесла. През 1892 година той конструира резонансен трансформатор, като получава на изхода сила, неведнъж по огромна от тази на входа. Когато публицисти го питат по какъв начин е допустимо това, дава отговор: „ Аз улавям силата от ефира и я видоизменявам в електричество. “
Тесла стига и по-далеч, откривайки метод по какъв начин да придвижва еленергията без проводници, т.е. непосредствено посредством самия ефир. След като вестниците по това време „ гръмват “ от сензационните му опити, внезапно практиките на откривателя биват законспирирани и името му става табу за медиите. Създал повече от 1000 изобретения и над 800 патента, Никола Тесла умира в хотелска стая, самичък, безпаричен, без наследници, потопен в задължения.
Според „ доктрина на конспирацията “ неговите мемоари са конфискувани и засекретени, тъй като във времето, когато петролът се трансформира в съществена суровина за бурно разрастващите се стопански системи, основаването на евтина опция би разрушило зараждащия се международен ред.
Това по никакъв метод не се приема както от обичайна академична общественост, по този начин и от финансиращия я финансов хайлайф. В последна сметка понятието „ ефир “ бива заличено от физиката, а науката тласната в друга посока посредством услужливата Теория на относителността, в която се смесват пространство и време.
Големите загадки към променената Менделеева таблица дават храна и на откривателите на трансценденталното и окултното. Какво е ефир ли?! Според тях това е силата, която тялото освобождава след гибелта си.
Американският психолог Джон Качуба в книгата си „ Ловци на привидения “ употребява законите на физиката, с цел да изтъкне, че силата във Вселената е константна и не може да бъде унищожена, само че цялото пространство е запълнено с невидимото вещество наречено ефир.
Американецът счита, че точно това е силата, която се освобождава от тялото след гибелта на индивида. Джери Василатос в „ Изгубените открития “ се занимава с викторианските учени, желали да потвърдят, че съществува субстанция, изпълваща цялото пространство и материя. Наричали я „ ефир “ и й придавали възвишен генезис.
