Магистър от Кеймбридж избра Технически университет - Варна за докторантурата си
През 2014 година Сиво Даскалов – тогава третокурсник в ТУ – Варна, познавач. „ Софтуерни и интернет технологии “, е отличен като „ Студент на годината “ на България. Стремежът му да се доизгражда като персона и експерт го провокират след завършването на бакалавърската стратегия, да продължи с магистърско образование в университета на Чарлс Дарвин, Исак Нютон, лорд Байрон, Стивън Хокинг – University of Cambridge.
Още през първите си студентски години във Варна Сиво печели бронзови, сребърни, златни медали от републикански олимпиади по математика, компютърна математика, програмиране. Наред с това се оправя чудесно и с изпитите си. Получава общинска премия за изявени студенти, изнася отчети на национални и интернационалните конференции. Закономерно идва и оценката „ Студент на годината ” в категория „ Природни науки, математика и информатика ”. Като стипендиант и на фондация „ Еврика ” печели премия и от компанията „ Хуауей Технолоджис България ”, връчена от китайския дипломат в София – двуседмично посещаване в Пекин и Шънджън. С дългия лист от достижения и с извънредно харизматичното си наличие Сиво Даскалов е една от емблемите за триумфа на ученици на Технически университет - Варна.
– След година още веднъж сте в своя варненски Технически университет, инж. Даскалов, в този момент към този момент като негов докторант. Отново сте измежду обичаните преподаватели. През какво минахте, с цел да станете магистър на един от най-старите и влиятелни университети в Англия и света?
– Западните университети не те класират по петиците или шестиците в дипломата, а те одобряват като персона, като капацитет, като мотивация. Оценяват дали си първокласен човек, който би съдействал нещо значително за обществото. Имах достойнството да бъда признат освен в Кеймбриджкия университет, а и в този в Оксфорд. Раздвоението какъв избор да направя позволих посредством препоръки на познати и с персонално изследване. Изборът ми в последна сметка бе в интерес на Кеймбридж, тъй като подготовка там е с по-практическа устременост. Наред с това градът, пък и колежът ми, ми харесваха и със средновековния си архитектурен жанр.
– Колежът? Нали приказваме за университета в Кеймбридж…
– Там организацията на образованието е по-различна. Университетът е цялост от голям брой лаборатории, в които се организира образованието и работата на студентите. Включва в структурата си 31 колежа, в които студентите живеят, хранят се, почиват. В моя – „ Корпус Кристи Колидж “, един от най-старите в университета, бакалаврите бяха в средновековния палат в центъра на града, а ние – магистри и докторанти – в обособен кампус надалеч от тълпите туристи и шума. Кампусът Лекхемптън е едно райско кътче - като от цветна картичка, с доста зеленина, катерички по дърветата, басейн и така нататък. В колежа се социализираш, включваш се в забавна общественост от 150 младежи от всевъзможни научни посоки (останалите 45 мои сътрудници от компютърната лаборатория бяха разпределени по другите колежи), която основава своите правила на другарство, допира те до познания от други образователни специалности, основава общи ползи и развлечения. Дори среща с традиции на сътрудници от други националности. Примерно, на неделния чай на 1 март съумях да провеждам десетина другари да плетем мартеници, които окачихме на останалите от колежа. Въобще, освен овладявахме взаимно познания, а и се разтоварвахме в колежанския фитнес, организирахме пикници, гребяхме с лодки в преминаващата през града река Кем и така нататък.
– Какво надградихте в себе си във връзка с програмирането, което е вашата бакалавърска компетентност?
– Вярно, отидох в Кеймбридж като програмист, само че значително се преквалифицирах, специализирайки се в доста съответна област. Бях решил да насоча магистратурата си към направлението „ Машинно самообразование ” и имах удоволствието да работя с прелестния ми теоретичен началник Пиетро Лио. Машинното самообразование, подраздел на изкуствения разсъдък, се занимава с логаритми за обработката на огромно количество данни за да откри зависимости, които са неоткриваеми от човешкия разум. Това разрешава получените математически модели на проучвания обект да бъдат употребявани даже и за предсказание на държанието му при случаен сюжет. Машинното образование, като се изключи че усъвършенства работата на компании, с което да им носи спомагателни доходи, все по-често се употребява и в медицината. Благодарение на работата си с Пиетро Лио, навлязох и в друга, неотдавна разрастваща се научна област – „ епигенетика ”. Разтърсващото научния свят направление, поражда преди едвам 10 години, което го прави една от най-горещите тематики за биолозите. Оказва се, че външни фактори от околната среда и методът на живот освен влияят на считаното до скоро за статично ДНК на живите организми, само че и тези въздействия се наследяват. Тези епигенетични модификации на генетичния ни код могат да повлияят позитивно или негативно на здравето ни и даже могат да предразположат човек към насърчаване на заболявания като рак, диабет, астма и така нататък Предизвикателствата пред откривателите са доста: от разбор кои гени дават отговор за дадената болест, през прогнозиране на развиването на болестта, даже до още неразработената идея за епигенетично лекуване, което би целяло да се противодейства на отрицателните епигенетични промени.
Прекрасен аспект от практиката на Кеймбриджкия университет е, че към съответния теоретичен началник се образува научна група от асистенти, докторанти, студенти, работещи по сходни посоки. Същото с наслада виждам и тук в работната група на бъдещата ми научна ръководителка доцент доктор Кристина Близнакова, с която ще работя по време на докторантурата си в региона на машинното образование в медицината.
– С добитите познания, достижения, с волята си за развиване бихте могли да осъществите добра реализация в чужбина. Но, ето Ви тук като докторант.
– Да, имах опцията да остана в чужбина, само че аз постоянно съм желал да пребивавам и да се развъртвам в своята прелестна Варна. Дори по време на магистърското си образование не пропусках всяка опция да се прибирам през ваканциите и да работя тук върху курсовите си работи. Придобих доста скъп опит от образованието си в чужбина и навлязох в нови и забавни научни и на практика посоки, които бих желал да споделям и доразвивам тук в ТУ-Варна. В нашия университет могат да се разкрият сходни дисциплини и аз бих могъл да съм потребен с новите си познания. При това не преставам компактно връзките си с сътрудниците в Кеймбридж и се надявам да мога да вървя там на конференции, да експортирам отчети. Надявам се и да продължа от Варна работата си с Пиетро Лио и научната му група по разработки в нашите общи научни ползи. Много удобен миг е съществуването на научна група в нашия университет, която работи по близки на моите посоки, като биомедицинско инженерство, в това число и по европейски стратегии.
– При такава академична ангажираност ще ви остава ли време и сила за други действия?
– Вече си възобнових тренировките по карате и фитнес! Поддържам старите си познанства и построявам нови. Варна е град с доста интензивно и стимулирано младо общество, част от което дръзвам да настоявам, че съм и аз. Не на последно място ще си отстранявам и персонално време за фамилията, даже и за любителско земеделие в бащиното ми лозе! Всичко се свежда до добра организация на времето, до мотивация, самодисциплина, блян да се развиваш съответно на своето време./bnr.bg
Автор: Валерия Василева
Още през първите си студентски години във Варна Сиво печели бронзови, сребърни, златни медали от републикански олимпиади по математика, компютърна математика, програмиране. Наред с това се оправя чудесно и с изпитите си. Получава общинска премия за изявени студенти, изнася отчети на национални и интернационалните конференции. Закономерно идва и оценката „ Студент на годината ” в категория „ Природни науки, математика и информатика ”. Като стипендиант и на фондация „ Еврика ” печели премия и от компанията „ Хуауей Технолоджис България ”, връчена от китайския дипломат в София – двуседмично посещаване в Пекин и Шънджън. С дългия лист от достижения и с извънредно харизматичното си наличие Сиво Даскалов е една от емблемите за триумфа на ученици на Технически университет - Варна.
– След година още веднъж сте в своя варненски Технически университет, инж. Даскалов, в този момент към този момент като негов докторант. Отново сте измежду обичаните преподаватели. През какво минахте, с цел да станете магистър на един от най-старите и влиятелни университети в Англия и света?
– Западните университети не те класират по петиците или шестиците в дипломата, а те одобряват като персона, като капацитет, като мотивация. Оценяват дали си първокласен човек, който би съдействал нещо значително за обществото. Имах достойнството да бъда признат освен в Кеймбриджкия университет, а и в този в Оксфорд. Раздвоението какъв избор да направя позволих посредством препоръки на познати и с персонално изследване. Изборът ми в последна сметка бе в интерес на Кеймбридж, тъй като подготовка там е с по-практическа устременост. Наред с това градът, пък и колежът ми, ми харесваха и със средновековния си архитектурен жанр.
– Колежът? Нали приказваме за университета в Кеймбридж…
– Там организацията на образованието е по-различна. Университетът е цялост от голям брой лаборатории, в които се организира образованието и работата на студентите. Включва в структурата си 31 колежа, в които студентите живеят, хранят се, почиват. В моя – „ Корпус Кристи Колидж “, един от най-старите в университета, бакалаврите бяха в средновековния палат в центъра на града, а ние – магистри и докторанти – в обособен кампус надалеч от тълпите туристи и шума. Кампусът Лекхемптън е едно райско кътче - като от цветна картичка, с доста зеленина, катерички по дърветата, басейн и така нататък. В колежа се социализираш, включваш се в забавна общественост от 150 младежи от всевъзможни научни посоки (останалите 45 мои сътрудници от компютърната лаборатория бяха разпределени по другите колежи), която основава своите правила на другарство, допира те до познания от други образователни специалности, основава общи ползи и развлечения. Дори среща с традиции на сътрудници от други националности. Примерно, на неделния чай на 1 март съумях да провеждам десетина другари да плетем мартеници, които окачихме на останалите от колежа. Въобще, освен овладявахме взаимно познания, а и се разтоварвахме в колежанския фитнес, организирахме пикници, гребяхме с лодки в преминаващата през града река Кем и така нататък.
– Какво надградихте в себе си във връзка с програмирането, което е вашата бакалавърска компетентност?
– Вярно, отидох в Кеймбридж като програмист, само че значително се преквалифицирах, специализирайки се в доста съответна област. Бях решил да насоча магистратурата си към направлението „ Машинно самообразование ” и имах удоволствието да работя с прелестния ми теоретичен началник Пиетро Лио. Машинното самообразование, подраздел на изкуствения разсъдък, се занимава с логаритми за обработката на огромно количество данни за да откри зависимости, които са неоткриваеми от човешкия разум. Това разрешава получените математически модели на проучвания обект да бъдат употребявани даже и за предсказание на държанието му при случаен сюжет. Машинното образование, като се изключи че усъвършенства работата на компании, с което да им носи спомагателни доходи, все по-често се употребява и в медицината. Благодарение на работата си с Пиетро Лио, навлязох и в друга, неотдавна разрастваща се научна област – „ епигенетика ”. Разтърсващото научния свят направление, поражда преди едвам 10 години, което го прави една от най-горещите тематики за биолозите. Оказва се, че външни фактори от околната среда и методът на живот освен влияят на считаното до скоро за статично ДНК на живите организми, само че и тези въздействия се наследяват. Тези епигенетични модификации на генетичния ни код могат да повлияят позитивно или негативно на здравето ни и даже могат да предразположат човек към насърчаване на заболявания като рак, диабет, астма и така нататък Предизвикателствата пред откривателите са доста: от разбор кои гени дават отговор за дадената болест, през прогнозиране на развиването на болестта, даже до още неразработената идея за епигенетично лекуване, което би целяло да се противодейства на отрицателните епигенетични промени.
Прекрасен аспект от практиката на Кеймбриджкия университет е, че към съответния теоретичен началник се образува научна група от асистенти, докторанти, студенти, работещи по сходни посоки. Същото с наслада виждам и тук в работната група на бъдещата ми научна ръководителка доцент доктор Кристина Близнакова, с която ще работя по време на докторантурата си в региона на машинното образование в медицината.
– С добитите познания, достижения, с волята си за развиване бихте могли да осъществите добра реализация в чужбина. Но, ето Ви тук като докторант.
– Да, имах опцията да остана в чужбина, само че аз постоянно съм желал да пребивавам и да се развъртвам в своята прелестна Варна. Дори по време на магистърското си образование не пропусках всяка опция да се прибирам през ваканциите и да работя тук върху курсовите си работи. Придобих доста скъп опит от образованието си в чужбина и навлязох в нови и забавни научни и на практика посоки, които бих желал да споделям и доразвивам тук в ТУ-Варна. В нашия университет могат да се разкрият сходни дисциплини и аз бих могъл да съм потребен с новите си познания. При това не преставам компактно връзките си с сътрудниците в Кеймбридж и се надявам да мога да вървя там на конференции, да експортирам отчети. Надявам се и да продължа от Варна работата си с Пиетро Лио и научната му група по разработки в нашите общи научни ползи. Много удобен миг е съществуването на научна група в нашия университет, която работи по близки на моите посоки, като биомедицинско инженерство, в това число и по европейски стратегии.
– При такава академична ангажираност ще ви остава ли време и сила за други действия?
– Вече си възобнових тренировките по карате и фитнес! Поддържам старите си познанства и построявам нови. Варна е град с доста интензивно и стимулирано младо общество, част от което дръзвам да настоявам, че съм и аз. Не на последно място ще си отстранявам и персонално време за фамилията, даже и за любителско земеделие в бащиното ми лозе! Всичко се свежда до добра организация на времето, до мотивация, самодисциплина, блян да се развиваш съответно на своето време./bnr.bg
Автор: Валерия Василева
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ