Гении с биберони
През 2012 година четиригодишната Хайди Ханкинс стана член на „ Менса ” с коефициент на просветеност 159 - с една точка по-малко от световноизвестния физик Стивън Хокинг. На две годинки детето единствено се научило да чете.
И то не е само: през 2010 година към международната организация се причислява тригодишният Уилям Потър, който обожава пъзелите, чете и счита. А от детските филмчета учи испански и... китайски. Като всички деца обича лудориите в парка, само че те бързо му омръзват. Майката споделя, че постоянно се случва да й каже:
" Поиграх си задоволително, в този момент желая да изучавам ".
Тъкмо мощното предпочитание да учат и да напредват отличава свръхнадарените деца от останалите. Преди време „ Менса ” разгласява лист с характерности, по които родителите да се ориентират: четене на ранна възраст, необикновени ползи, невероятна памет. В листата още се загатва, че надареното дете не обича компанията на други деца, има възприятие за комизъм и се интересува от събитията в света.
А къде е тънката граница сред надареното дете и детето знамение?
Според американския психолог на развиването доктор Хенри Фелдман това е дете на възраст под 10 години, което се оправя като подготвен експерт в област, чието асимилиране изисква дългогодишни старания. Справка: Моцарт, класическото дете знамение, композира първите си произведения на пет години, а осемгодишен написа първата си симфония. На тази възраст днешните деца занапред стартират да учат нотите и в случай че не решат да стават музиканти, по този начин и не ги научават.
Ето и един образец от напълно друга област.
Акрит Джасвал, детето хирург.
Роден в забутано индийско селце, Акрит овреме демонстрира невероятни езикови заложби. Още преди да навърши седем години, чете учебници по медицина на британски, а на седем прави първата си „ интервенция ”, като оказва помощ на друго дете да раздвижи ръката си след частична парализа. След време локалните лекари стартират да се съветват с него като с специалист. На 11 момчето става най-младият студент по медицина в света.
Едно от дребното научни проучвания, свързани с любопитния феномен „ дете знамение ”, е извършено от доктор Фелдман през 1991 година Той вижда, че в някои области явлението е доста по-разпространено, в сравнение с в други.
На първо място е музиката, следвана от математиката и шаха.
Дете знамение в областта на литературата, философията и правото е рядко събитие, да не приказваме за медицината. Според Фелдман гениалните деца се демонстрират в области с високоструктурирано наличие и ясни правила.
Според Елън Уинър, професор по логика на психиката и създател на книга за надарените деца, ролята на родителите е най-важна. Те най-често работят в същата област – Уинър счита, че това обезпечава на децата стимулираща среда за развиване. Бащата на Моцарт е композитор, а съгласно слуховете методите му на образование отивали малко по-далеч от обезпечаването на „ стимулираща среда ”. Казват, че още щом проговорил, Пикасо изискал от татко си боите и четките. На 12 към този момент рисувал с фотографски натурализъм, който бързо му омръзнал. Какво щеше да стане, в случай че бащата не беше художник? И кое играе по-голяма роля - наследството или ранното образование?
Ласло Полгар, експерт по логика на психиката на образованието, е уверен, че
гениите не се раждат, а се основават.
Дъщерите му са опитните зайчета, които би трябвало да потвърдят теорията. Когато най-голямата – Жужа, демонстрира интерес към шаха, той й обезпечава целодневна подготвителна стратегия и преподавател. Резултатите не закъсняват. На четири тя печели шахматния шампионат за деца до 11 години в Будапеща, с което ориста и на останалите девойки е решена. Жужа (Сузан) става първата жена, която покрива критериите за гросмайстор. А най-хубава от сестрите Полгар е най-малката - Юдит.
На 10 момичето печели против интернационалните майстори,
а тогавашните експерти считат, че е най-талантливото дете в историята на шаха. На 15 години и 4 месеца Юдит става най-младият гросмайстор до тогава, като усъвършенства върха на шахматния талант Боби Фишер с един месец. През 2004 година е осма в листата на най-хубавите шахматисти – и до момента единствената жена, влезнала в челната десетка. Записала е победи на типичен или бърз шах против международни първенци като Гари Каспаров, Борис Спаски, Вишванатан Ананд, Рустам Казимджанов и Веселин Топалов.
Дали това потвърждава теорията на Ласло Полгар?
Казват, че психологът преднамерено е избрал за дъщерите си „ мъжка ” област, с цел да бъде доказателството още по-ярко. Колкото до генетичното завещание, бащата не е добър шахматист - Юдит го побеждава още преди да навърши пет.
Учени от Университета на Монреал, представени от телевизионния канал CBS, настояват, че са разкрили общото сред най-талантливите деца: те са мощно запалени по своето занятие и независимо са развили интерес към него.
Децата, които сами са избрали попрището си
и метода, по който да го упражняват, резервират ентусиазма си и не стопират да се усъвършенстват. Децата на строги и амбициозни родители са захласнати от качествата си и нетърпеливи да съумеят, което е психическа преграда за развиването им.
Психологът Лари Вандървърт употребява данни от неврологични проучвания на мозъка и открива, че при децата знамение водеща е прочувствената мотивация. Малкият мозък координира процесите, които протичат в останалите мозъчни центрове, и има значими познавателни функционалности. Според психолога
неповторимата прочувствена настройка
на детето към обичаното занятие форсира координиращата функционалност на дребния мозък и кара работната памет по-бързо да направи прехода от пространствено-визуалната функционалност към езика и други символни системи. Предишни проучвания върху деца с изключителни математически качества демонстрират, че при тях работната памет е доста по-дълготрайна.
Високият старт не е гаранция за триумф,
твърди психологът Луис Търман, който наблюдава развиването на близо 1500 деца с невероятни благоприятни условия още преди средата на ХХ век. А човешката злоба подхранва историите за деца знамение с неудачни кариери. Такъв е казусът със свръхталантливата Суфая Юсоф, която става студентка по математика в Оксфордския университет на тринайсет, само че след две години напуща. След още няколко към този момент работи като компаньонка. Британските таблоиди ехидно означават, че услугите й не се изчерпват със обществените прояви.
Въпреки заключението, че множеството дребни гении потъват в давност, Търман е склонен, че някои от тях по-късно имат голям принос към обществото. Дори и за миг да оставим Моцарт, тук се появяват Феликс Менделсон Бартолди и Бетовен, измежду учените - Блез Паскал, Джон Стюарт Мил, Мария Кюри, Джон декор Нюман и други
„ В началния интервал от моя живот аз бях дете знамение
в цялостния смисъл на думата, тъй като още ненавършил дванадесет години постъпих в лицей, четиринадесетгодишен получих купата „ бакалавър ”, а преди деветнадесетата си година опазих докторат ”, написа Норберт Винер, откривателят на кибернетиката, в автобиографията си „ Аз бях вундеркинд ”. Винер има забавно пояснение за схващането, че свръхнадарените деца или стават световноизвестни гении, или претърпяват цялостен провал. Всички обичаме истории за феноменални триумфи и сме трогнати от нещастията на неуспелите гении. Никой не се впечатлява от историята на феноменално дете с сдържан триумф.
Затова не е толкоз известна историята на Ким Унг Йонг, записан в Книгата за върхове на Гинес като
най-интелигентния човек на планетата
с коефициент 210. Роден е в Южна Корея през 1962 година На пет години владее корейски, японски, немски и британски. Оттам нататък му би трябвало единствено месец, с цел да научи непознат език. От четиригодишен посещава лекции в университета „ Ханянг ” в Сеул. През ноември 1967 година взема решение сложни интегрални и диференциални уравнения по японската телевизия. В „ свободното време ” написа лирика и рисува. Когато е на осем, е поканен от NASA да учи в Съединени американски щати.
На 15 години получава докторска степен
от Държавния университет на Колорадо. През 1974 година (дванайсетгодишен) стартира работа в NASA. Работата е тежка и не му остава никакво време за странични занимания. Тогава потреблението на компютри е още в начален етап и момчето трябвало да прави голямо количество калкулации, които през днешния ден се правят от машините. Шестнайсетгодишният юноша не устоя душевен на натоварването и през 1978 година се връща в Корея, където взема решение да стане строителен инженер. Бившият вундеркинд храни надълбоко съмнение към медиите, които го разказват като неуспешен талант. Той умишлено взема решение да стои надалеч от международното внимание. Бил е признат в най-елитните висши учебни заведения в Сеул, само че избира непретенциозен недодялан университет. Сега е лекар по инженерни науки, от време на време разгласява научни писания и отглежда децата си.
Високият коефициент на просветеност не е определящ за детето знамение.
Креативните деца рядко демонстрират високи резултати на стандартизирани проби, изяснява австралийската психоложка Мария Маккан. И в случай че едно дете е влюбено в заниманието си и напредва с наслада, нужно ли е да му слагаме етикета „ вундеркинд ”?
