Мартин Шьолер, фотограф: Повечето хора се страхуват от моите Close Up портрети
През 1998 година роденият в Мюнхен и работещ в Ню Йорк фотограф Мартин Шьолер, разполага с 10 минути, с цел да снима актрисата Ванеса Редгрейв. Той употребява характерно флуоресцентно осветяване за фотографията в напълно непосредствен проект, което самичък е разкрил преди няколко години в ролята си на помощник на американската фотографка Ани Лейбовиц. Публикуван на корицата на сп. Time Out, портретът на Ванеса Редгрейв трансформира живота и работата на Шьолер вечно. Оттогава телефонът му не престава да звъни, а портретите Close Up се трансформират в негова запазена марка. В този формат и до момента Мартин Шьолер снима както известни хора, актьори, политици, предприемачи, по този начин и оживели от Холокоста, бездомни хора, наказани на гибел, а по-късно оневинени хора. Фотографиите му постоянно са оповестени в National Geographic, The New Yorker, GQ, Vogue. Автор е на няколко книги, издадени teNeues и Steidl.
Една от водещите профилирани във снимка галерии в Европа, Camera Work в Берлин, демонстрира до 7 октомври галерия на Мартин Шьолер с петдесет фотографии от серията му Close Up, множеството от които за първи път. Досега не са излагани и включените полароидни фотоси, които документират работния му развой.
Разговаряме по Zoom с Мартин Шьолер за новата му галерия, цялостното му творчество и новите му планове.
Фотограф: © Martin Schoeller, AUGUST / Courtesy of CAMERA WORK Gallery Close Up се трансформира в най-силно разпознаваемия ви план. Какво се промени от началото му преди близо двадесет и пет години до през днешния ден?
Все още фотографирам тези портрети на филм, употребявам същата светлина и декор, въпреки че първоначално цветовете бяха по-наситени. Все още ми е задоволително доста малко пространство, към три и половина на два и половина метра. Правил съм го на процедура на всички места - в гаражи и офиси, в канцеларията на Ангела Меркел, под някое дърво в Африка или Амазония, където светлината денем е прекомерно мощна и се постанова да фотографирам нощем. Мога да се оправя и самичък, само че нормално имам помощник, който зарежда филмите, до момента в който аз фотографирам, пести се време. След толкоз доста пъти мога да го направя и със затворени очи.
Джейн Фонда, 2009 Автор: © Martin Schoeller, AUGUST / Courtesy of CAMERA WORK Gallery Реклама Имате ли спомен за някаква доста по-специална фотосесия?
Една от обичаните ми беше с Джони Кеш (1932-2003) в неговия дом в Тенеси, северно от Нашвил, малко месеца преди да напусне света. Бяхме единствено тримата със брачната половинка му Джун Картър (американската музикантка и актриса умира през май 2003 година, четири месеца преди Джони Кеш, бел.авт.). Нямаше домашни помощници, чистачи, асистенти, пиари. Беше толкоз прочувствено, че най-после даже се разплакахме, тъй като всички си давахме сметка, че това ще е последната фотосесия на Джони. Също беше доста особено преживяване да се озова посред Амазония с група локални индиански племена, с които не можех да се схвана, само че ги следвах в джунглата и снимах, до момента в който те ловуват.
Най-хубавото на моята специалност е, че ми разрешава да навляза във всички тези светове, в които в никакъв случай не бих се озовал без камерата.
Лионел Меси, 2014 Автор: © Martin Schoeller, AUGUST / Courtesy of CAMERA WORK Gallery Споделяли сте, че огромният пробив при вас идва с портрет на Ванеса Редгрейв. Тогава разполагате единствено с 10 минути, какъв брой време ви е належащо през днешния ден?
Зависи от индивида, актьорите са много комплицирани, тъй като съвсем в никакъв случай не наподобяват като самите себе си. Знаят в коя поза наподобяват добре и непрекъснато вършат някакви жестове или гримаси. Много е мъчно да ги уловя в миг, в който са естествени. За разлика от тях политиците не прекарват толкоз време пред огледалото и надлежно не са чак толкоз наясно по какъв начин тъкмо наподобяват най-добре във всеки миг от деня. Стремя се да получа неутрално изражение на лицето, все едно не чакат да бъдат снимани.
Понякога след двадесетминутна сесия проверявам контактните копия и не ми харесва нито един кадър. Друг път може да се получи и за две минути, само че най-често петнадесет-двадесет минути са ми задоволителни. Ако не харесам нито една фотография от някоя фотосесия, просто не я включвам в галерия. Всички фотографии са утвърдени от мен. Иначе одобрявам еднообразно да фотографирам и Джулия Робъртс, и Ангела Меркел.
Джулия Робъртс, 2010 Автор: © Martin Schoeller, AUGUST / Courtesy of CAMERA WORK Gallery Реклама Имало ли е хора, които през годините са желали да бъдат снимани още веднъж за Close Up?
По-голямата част са поръчки за списания. Почти е невероятно да ми хрумне да фотографирам някого, да му звънна и той да се съгласи. За страдание не става по този начин, а би било ужасно. Питали са ме за какво не снимаш Кийт Ричардс да вземем за пример. Ами тъй като той няма да ми вдигне телефона, а пиар сътрудникът му ще разпитва с каква цел, защото са го снимали хиляди пъти. Повечето хора не обичат да застават пред обектива, в случай че не вършат промоция. Фотографирането на известни персони е най-вече бизнес договорка, в която им се постанова да промотират филм, албум, шоу, картина или книга. И тогава някое списание ми се обажда и ме пита: " Ще снимаш ли Салман Рушди? " И аз им давам отговор: несъмнено!
И въпреки всичко нямат ли звездите интерес да бъдат снимани от прочут и одобрен фотограф?
Не, тъй като желаят да имат цялостни права над фотографията, по тази причина предочитат самите те или някой другар да я направи. После я обработват и редактират с всякакви приложения. Най-малко биха желали фотограф като мен да държи правата върху фотосите, даже те да са по-интересни или професионални. А и не мисля, че фотографията като цяло е изключително забавна или значима за огромната част от известните хора. Всички те просто желаят да бъдат привлекателни, особено дамите държат да наподобяват с 10 години по-млади и с пет кг по-слаби. В този смисъл моите Close Ups не са стилът снимка, който се счита за подобаващ за този тип реклама. Иначе аз считам, че осветлението ми е доста положително, всичко е мощно омекотено, очите и кожата се виждат отлично, само че повярвайте ми, множеството хора даже се опасяват от моите Close Ups.
Майкъл Джордан, 2007 Автор: © Martin Schoeller, AUGUST / Courtesy of CAMERA WORK Gallery На вашите портрети всички наподобяват спокойни и отпуснати. Как го постигате?
Сядаме и приказваме за всякакви неща, изслушваме се, запитвам ги нещо, пробвам се да ги разсмея. Правя по някоя фотография, даже когато се смеят. Опитвам се да не им давам прекомерно доста упътвания, само за ситуацията на главата. Най-добрият вид е надали не да не помнят, че театралничат и да са оптимално отпуснати. Ако даваш доста упътвания обаче, най-после получаваш поза. Случвало се е на хора, които считат, че би трябвало доста да се усмихват, безгрижно да им кажа да се провиснал. Когато човек е по-сериозен обаче, наподобява и някак печален, тъй че също не е целесъобразно да им кажа: бъдете съществени.
А доближава ли до вас тяхното мнение за резултата от фотосесията?
Почти в никакъв случай, и по-скоро съм удовлетворен от това, тъй като другояче множеството хора биха предпочели да не ги употребявам. Не съм другар с известните хора, които фотографирам, нито се пробвам да реализира някакво доближаване, за мен това е работа. Радостен съм, че мнението им не доближава до мен, тъй като в противоположен случай евентуално щях да бъда повлиян при обработката и щях да направя някакви промени. Водя се от това, което на мен ми харесва.
Една от водещите профилирани във снимка галерии в Европа, Camera Work в Берлин, демонстрира до 7 октомври галерия на Мартин Шьолер с петдесет фотографии от серията му Close Up, множеството от които за първи път. Досега не са излагани и включените полароидни фотоси, които документират работния му развой.
Разговаряме по Zoom с Мартин Шьолер за новата му галерия, цялостното му творчество и новите му планове.
Фотограф: © Martin Schoeller, AUGUST / Courtesy of CAMERA WORK Gallery Close Up се трансформира в най-силно разпознаваемия ви план. Какво се промени от началото му преди близо двадесет и пет години до през днешния ден?
Все още фотографирам тези портрети на филм, употребявам същата светлина и декор, въпреки че първоначално цветовете бяха по-наситени. Все още ми е задоволително доста малко пространство, към три и половина на два и половина метра. Правил съм го на процедура на всички места - в гаражи и офиси, в канцеларията на Ангела Меркел, под някое дърво в Африка или Амазония, където светлината денем е прекомерно мощна и се постанова да фотографирам нощем. Мога да се оправя и самичък, само че нормално имам помощник, който зарежда филмите, до момента в който аз фотографирам, пести се време. След толкоз доста пъти мога да го направя и със затворени очи.
Джейн Фонда, 2009 Автор: © Martin Schoeller, AUGUST / Courtesy of CAMERA WORK Gallery Реклама Имате ли спомен за някаква доста по-специална фотосесия?
Една от обичаните ми беше с Джони Кеш (1932-2003) в неговия дом в Тенеси, северно от Нашвил, малко месеца преди да напусне света. Бяхме единствено тримата със брачната половинка му Джун Картър (американската музикантка и актриса умира през май 2003 година, четири месеца преди Джони Кеш, бел.авт.). Нямаше домашни помощници, чистачи, асистенти, пиари. Беше толкоз прочувствено, че най-после даже се разплакахме, тъй като всички си давахме сметка, че това ще е последната фотосесия на Джони. Също беше доста особено преживяване да се озова посред Амазония с група локални индиански племена, с които не можех да се схвана, само че ги следвах в джунглата и снимах, до момента в който те ловуват.
Най-хубавото на моята специалност е, че ми разрешава да навляза във всички тези светове, в които в никакъв случай не бих се озовал без камерата.
Лионел Меси, 2014 Автор: © Martin Schoeller, AUGUST / Courtesy of CAMERA WORK Gallery Споделяли сте, че огромният пробив при вас идва с портрет на Ванеса Редгрейв. Тогава разполагате единствено с 10 минути, какъв брой време ви е належащо през днешния ден?
Зависи от индивида, актьорите са много комплицирани, тъй като съвсем в никакъв случай не наподобяват като самите себе си. Знаят в коя поза наподобяват добре и непрекъснато вършат някакви жестове или гримаси. Много е мъчно да ги уловя в миг, в който са естествени. За разлика от тях политиците не прекарват толкоз време пред огледалото и надлежно не са чак толкоз наясно по какъв начин тъкмо наподобяват най-добре във всеки миг от деня. Стремя се да получа неутрално изражение на лицето, все едно не чакат да бъдат снимани.
Понякога след двадесетминутна сесия проверявам контактните копия и не ми харесва нито един кадър. Друг път може да се получи и за две минути, само че най-често петнадесет-двадесет минути са ми задоволителни. Ако не харесам нито една фотография от някоя фотосесия, просто не я включвам в галерия. Всички фотографии са утвърдени от мен. Иначе одобрявам еднообразно да фотографирам и Джулия Робъртс, и Ангела Меркел.
Джулия Робъртс, 2010 Автор: © Martin Schoeller, AUGUST / Courtesy of CAMERA WORK Gallery Реклама Имало ли е хора, които през годините са желали да бъдат снимани още веднъж за Close Up?
По-голямата част са поръчки за списания. Почти е невероятно да ми хрумне да фотографирам някого, да му звънна и той да се съгласи. За страдание не става по този начин, а би било ужасно. Питали са ме за какво не снимаш Кийт Ричардс да вземем за пример. Ами тъй като той няма да ми вдигне телефона, а пиар сътрудникът му ще разпитва с каква цел, защото са го снимали хиляди пъти. Повечето хора не обичат да застават пред обектива, в случай че не вършат промоция. Фотографирането на известни персони е най-вече бизнес договорка, в която им се постанова да промотират филм, албум, шоу, картина или книга. И тогава някое списание ми се обажда и ме пита: " Ще снимаш ли Салман Рушди? " И аз им давам отговор: несъмнено!
И въпреки всичко нямат ли звездите интерес да бъдат снимани от прочут и одобрен фотограф?
Не, тъй като желаят да имат цялостни права над фотографията, по тази причина предочитат самите те или някой другар да я направи. После я обработват и редактират с всякакви приложения. Най-малко биха желали фотограф като мен да държи правата върху фотосите, даже те да са по-интересни или професионални. А и не мисля, че фотографията като цяло е изключително забавна или значима за огромната част от известните хора. Всички те просто желаят да бъдат привлекателни, особено дамите държат да наподобяват с 10 години по-млади и с пет кг по-слаби. В този смисъл моите Close Ups не са стилът снимка, който се счита за подобаващ за този тип реклама. Иначе аз считам, че осветлението ми е доста положително, всичко е мощно омекотено, очите и кожата се виждат отлично, само че повярвайте ми, множеството хора даже се опасяват от моите Close Ups.
Майкъл Джордан, 2007 Автор: © Martin Schoeller, AUGUST / Courtesy of CAMERA WORK Gallery На вашите портрети всички наподобяват спокойни и отпуснати. Как го постигате?
Сядаме и приказваме за всякакви неща, изслушваме се, запитвам ги нещо, пробвам се да ги разсмея. Правя по някоя фотография, даже когато се смеят. Опитвам се да не им давам прекомерно доста упътвания, само за ситуацията на главата. Най-добрият вид е надали не да не помнят, че театралничат и да са оптимално отпуснати. Ако даваш доста упътвания обаче, най-после получаваш поза. Случвало се е на хора, които считат, че би трябвало доста да се усмихват, безгрижно да им кажа да се провиснал. Когато човек е по-сериозен обаче, наподобява и някак печален, тъй че също не е целесъобразно да им кажа: бъдете съществени.
А доближава ли до вас тяхното мнение за резултата от фотосесията?
Почти в никакъв случай, и по-скоро съм удовлетворен от това, тъй като другояче множеството хора биха предпочели да не ги употребявам. Не съм другар с известните хора, които фотографирам, нито се пробвам да реализира някакво доближаване, за мен това е работа. Радостен съм, че мнението им не доближава до мен, тъй като в противоположен случай евентуално щях да бъда повлиян при обработката и щях да направя някакви промени. Водя се от това, което на мен ми харесва.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ