Мръсната война на Аржентина и хилядите изчезнали
През 1995 година някогашният пълководец на Военновъздушни сили на Аржентина обществено ще признае, че е дрогирал политически пандизчии и по-късно ги е хвърля от самолети по време на военни прелом сред 1976-1983 година Десетки хиляди хора и до през днешния ден са картотекирани като „ изчезнали “, въпреки и да са отвлечени, измъчвани и убивани по време на този интервал от разнообразни военни сили. Информация за ориста на студенти, служащи, политически деятели, интелектуалци и още доста други, към този момент е оповестена и разкрита. Още доста други избират да изоставен Аржентина непринудено и да избягат от заплахата и евентуалните репресии.
Според неофициални данни, повече от половин милион души са били принудени да живеят в заточение. В края на 90-те години се основават разнообразни организации, които желаят да прекратят тишината и забравата, изключително откакто личните им родители е трябвало да бягат или да бъдат изоставени с вярата, че ще могат да се спасят. Това сигурно не е елементарен избор. Преди старта на всеобщото кръвопролитие – 24 март 1976 година – президентът Хуан Доминго перон се завръща в страната, откакто прекарва към две десетилетия в заточение.
Заедно с поддръжката на анти-комунистическия алианс на Аржентина (ААА), той бързо стартира да дава нареждания на пара-военната организация, която би трябвало да следи левицата и да атакува партизаните. Под ножа попадат и разнообразни членове на работен съюзи и организации, обществени деятели, актьори и още доста други. Насилието ще бъде единствено подготовка за това, което следва – смазващата военна хунта, която ще господства едно цяло десетилетие. По това време е належащо или да се спомага на новата власт и неофициалната войска или да се посрещне присъда.
По някаква причина всички психолози и психиатри ще би трябвало да преминат през серия от оценки за качество на работата им. Мнозина ще бъдат изпратени във Висшето учебно заведение по механика на флотата, където се случват някои от най-свирепите прочиствания под режима на диктатурата. Така наречената Мръсна война ще се развихри с невероятна мощ.
Истината е, че когато младите напущат страната и изоставят децата си, най-често бабите и дядовците би трябвало да гледат внуците си. Много от родителите просто не се завръщат и изчезват, други са съумели да избягат бързо и да потърсят избавление, носейки един от най-големите грехове – изоставянето на децата.
Днес към момента има едно потомство в Аржентина, което не се опасява да опише същинската си история и да показа по какъв начин е било отгледано – от време на време в сиропиталище, от време на време без родители. Мнозина са останали сираци по време на тийнейджърските години, заради простата причина, че възрастните баби и дядовци имат своя предел.
Често има отказване и измами, някои от възрастните просто ще лъжат децата за ориста на техните родители, както и ще отхвърлят въобще да знаят къде се намират. Това е едната страна на монетата, с изключение на лъжите вкъщи, са нужни и неистини пред съседи, учители и другари, с цел да може да се резервира живота на някой различен. Интересни времена са били в Аржентина, в този интервал ще следим една съвършена страна, изплетена от комплицирани неистини.
Някои фамилии, чийто родители са част от партизански придвижвания, би трябвало да се местят от град на град, да се пробват да запомнят новите си имена и вероятно да изпреварят стъпките на държавните сътрудници. Понякога, когато възрастните изчезнат – това става неизбежно – възрастните хора показват бездомните деца за техни внуци. Това не пречи и на старците да стартират да изчезват, като никой не може да каже къде отиват.
Патрисия е част от обществото, което се пробва да потърси сметка на държавното управление за злокобните репресии. Тя самата не знае какъв брой тъкмо фамилии е сменила, до момента в който най-после не идват сътрудниците в следващата квартира, с цел да отведат възрастните. Един от служителите на реда ще открие трите дребни девойки в дрешника, само че ги успокоява:
„ Няма да ви убием. Само по този начин ще можете да разкажете на какво сме способни. “
Подобна е историята на Никълъс, който в миналото е бягал дружно с майка си, само че откакто тя е арестувана, а той остава на улицата. Две полицайки го прибират и гледат вкъщи. Един ден, до момента в който тв приемника върти остарели филми, Николай сочи екрана и споделя „ Това е ляла! “. Неговата баба и вуйна, са били известни телевизионни актриси. Тази информация кара полицайките да не рискуват повече и го връщат назад на улицата. По някакви неведоми пътища, момчето въпреки всичко съумява да се върне при роднините си.
Много от тези деца не престават да си спомнят, че имало вярване по какъв начин родителите им ще се появят на рождения им ден – трябвало да има торта и свещички, които да се духнат за осъществяване на желанието. Освен това предпочитание, децата били сигурни, че щом мама и баща се завърнат назад вкъщи, всичко ще бъде доста по-красиво и хубаво. Някои сътрудници постоянно ще съумяват да отвлекат жертвите навръх рождени дни, с цел да е несъмнено, че датата ще бъде запомнена – лишавайки децата вечно от една доста скъпа дата.
Така бащата на Фернандо е похитен на същинския му рожден ден, а не на подправения, който е написан по простъпка от управляващите. Това го кара и до през днешния ден да има вяра, че близки до фамилията са го предали. Майката на Гуидо е отвлечена на 25 март 1976 година – тъкмо един ден след преврата. Неговите баба и дядо поддържат новия режим и го отглеждат, като в никакъв случай даже не споделят по какъв начин се е казвала майка му.
Години по-късно, в неговият квартал ще стане ясно, че гараж Олимпо се е разширил и е трансфорат в един от центровете за разпит и мъчения. Момчето и до през днешния ден се чуди дали майка му не е била изпратена точно там, като по-късно, най-вероятно в дребните часове на нощта, нейното безжизнено тяло е извозено на камион.
Точно тези мисли за гаражи и камиони няма да го оставят в никакъв случай свободен. Странното е, че от време на време самите гаражи не престават да работят, до момента в който разпитите се организират в мазето. Шумът от горното помещение разрешава безпроблемна работа в долното, въпреки и никой да не се тормози от виковете. Трима генерали правят военния прелом в Аржентина, само че единствено военачалник Масера излиза на малкия екран, с цел да отхвърли отвличането на хора, измъчването и убийствата. На едно такова изявление, множеството сираци ще излязат на митинг до националната телевизия, с цел да бъдат посрещнати от публицисти, които няма да спрат с неуместните въпроси.
„ Баща ти също отвличаше хора? “
„ Приеми, че е било война. “
„ Беше ли твоят татко терорист “
Колкото по-голяма става групата от изоставените, толкоз по-често се вижда и завръщането на сътрудници от тайната полиция. В идващите месеци, остарялата власт ще се появи и разкрие, ще разреши да бъде видяна. Тайната полиция продължава да подслушва телефони, да прави фотоси на някои членове, а скоро страхът се завръща. Изпращат се секрети известия за сбирки и още доста други. Започват и анонимните позвънявания със закани. Организацията на потърпевшите ще изчезне, даже и в зората на демокрацията, когато всички чакат смяната с отворени ръце.
Андрея Кларк съумява да се изтегля със фамилията си пред десетилетието на гибел, само че си спомня, че когато най-сетне намира продуцент и снимачен екип, остарялата власт потегля и след нея. Още след първите срещи и записи на потърпевши, тя си спомня по какъв начин пред постройката стопира мрачно зелен Ford Falcon – същият е прочут с това, че през 70-те години е съвършеното возило на отрядите на гибелта.
Той ще се движи след нея чак до жилищната ѝ постройка, когато нейните нерви не устоят. Обръща се пред водача, който стои добродушно на паркинга, само че отхвърля да я огледа в очите. Неговият взор гледа някъде напред в това бъдеще, което никой не съумя да види и доближи.
Кларк не не помни по какъв начин и мнозина чакат от нея да напусне страната след приключването на нейния план. Повечето хора, които са снимани, към момента носят оня паметен боязън на изоставянето. За разлика от тях, Анна няма никакво желание да напуща родния си град. Поне до момента в който не идват идващите по-тежки удари под формата на икономическа рецесия. Нейният филм остава недовършен, само че пък всички записани истории са в нея.
Андрея по-късно ще опише историята под формата на литературна небивалица, включвайки всички непокътнати разкази. някои от изоставените деца в Мръсната война несъмнено могат да се познаят, само че в никакъв случай не се стига до правенето на филм, най-малко не още.
