През 1982 г. ЦСКА детронира Ливърпул в турнира за Купата

През 1982 година ЦСКА детронира Ливърпул в шампионата за Купата на европейските първенци
Прочетете още
Армейците побеждават тогавашния притежател на трофея след победа с 2-0 на стадион Васил Левски ” в София. В първата среща, която се играе на 3 март в Лондон, англичаните побеждават с 1:0 след гол на Рони Уилън. Така „ Ливърпул ” дойде в София с нежен задатък, само че с високо самочувствие.

Капитанът Георги Димитров-Джеки извежда армейската единайсеторка на стадион „ Васил Левски ” пред повече от 70 000 въодушевени фенове. ЦСКА не бърза да се впуска в безогледни офанзиви, Паро Никодимов е дал указания на футболистите си да чакат търпеливо своя момент. Този момент идва в средата на второто полувреме, когато далечно центриране на левия бек Мето Томанов е засечено от Стойчо Младенов, който с глава технично трансферира излезлия напред вратар на мърсисайдци Брус Гробелар.

Предстои лютата борба сред двата футболни колоса да се реши в продълженията. Решаващият момент идва в 101-та минута, когато след конфликт на Спас Джевизов с централните бранители на „ Ливърпул ”, топката отскача към Стойчо Младенов и той от легнало състояние я изпраща в мрежата.



1/4-финал за КЕШ-реванш (0:1 в първия мач)
ЦСКА – Ливърпул 2:0 след продължения (1:0 в постоянното време)
1:0 Стойчо Младенов (77), 2:0 Стойчо Младенов (101)

ЦСКА: Велинов, Кр. Безински, Д. Димитров, М. Томанов (106 – Р. Керимов), Г. Димитров, Г. Илиев, Цв. Йончев, Ст. Младенов, Сп. Джевизов, Пл. Марков, Р. Здравков (68 – Велков)
Треньор: Аспарух Никодимов

ЛИВЪРПУЛ: Гробелар, Нийл, Лоуренсън, Кенеди, Уилън, Томпсън, Далглиш, Лий, Ръш (82 – Джонсън), Макдермът (91 - Джонстън), Сунес

Национален стадион “Васил Левски ” – 70 000 фенове
Съдия: Вьорер (Австрия)

През 1845 година aнглийският откривател Стивън Пери патентова гумения ластик

Пери бил предприемач, който считал, че бъдещето е в гумата - този неповторим натурален материал - мек и разтеглив. Той забелязал, че най-удобния метод да стегнеш нещо е с парче гумена каучукова лента. Той решил не просто да изрязва такава лента от боклуци, а да я излее. В специфична тръбичка се наливал разтопения каучук, след това стягал и ето... ластик

Любопитен факт е, че появяването на ластика провокира подем и в жартиерите. През 1862 година на пазара в Париж излиза първият модел на колан с жартиери - ластичен пояс с вързалки.



През 1899 година астрономът Уилям Хенри Пикеринг открива Феба - натурален сателит на Сатурн

Уилям Хенри Пикеринг предвожда експедиции на слънчеви затъмнения и учи кратерите на Луната и допуска, че измененията на кратера Ератостен се дължат на „ лунни инсекти ”.
Откритието направил от фотопластинки, направени година по-рано, в Арекипа, Перу, от Делизъл Стюарт. Феба е първият сателит открит благодарение на фотографския способ.

Спътникът носи името на титанидата от древногръцката митология Феба. Като различно име се използва Сатурн 9. Любопитен факт е, че Международният астрономически съюз постановява геологическите формирания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите.

В продължение на повече от 100 години Феба е считан за най-външния сателит на Сатурн, до момента в който през 2000 година не бяха открити няколко обилни по-малки обекта на далечна орбита. Феба е съвсем четири пъти по-отдалечен от Сатурн по отношение на най-близкия си вътрешния си комшия със забележителна маса Япет и е доста по-голям от всички останали спътници на сходна орбита.

Феба е едно от най-тъмните тела в Слънчевата система. Повърхността му е покрита с многочислени кратери достигащи до 80 км диаметър, най-дълбокия от които доближава 16 км дълбочина.

Поради тъмната си повърхнина за Феба се е смятало, че е прихванат от Сатурн C-клас метеорит богат на въглеводороди. Снимките направени от Касини-Хюйгенс обаче демонстрират забележителна вариране на яркостта на повърхността на спътника, която се изяснява с съществуването на лед на 300 до 500 м под повърхността.

Любопитен факт е, че след това Пикеринг счита, че е разкрил 10-та луна през 1905 година от пластинки, направени през 1904 година, която назовава „ Темис ”. За това изобретение той даже получава премията „ Лаланд ” на Френската академия на науките през 1906 година само че в действителност „ Темис ” не съществува.