Реки от живак и смъртоносни капани: защо все още не е отворена гробницата на първия китайски император
През 1974 година фермери се натъкват на едно от най-важните археологически открития на всички времена в неугледно поле в китайската провинция Шанси. Докато копаят, те попадат на фрагменти от глинена човешка фигура. Това е единствено началото. Археологическите разкопки разкриват, че под полето има редица ями, цялостни с хиляди теракотени бойци и бойни коне в действителен размер, да не приказваме за акробати, уважавани служители и други животни. Изглежда, че задачата на тази Теракотена войска е била да охранява близкия пантеон на Цин Шъхуан, страховития първи император от династията Цин, управлявал от 221 до 210 година пр.н.е.
Докато огромни елементи от некропола към мавзолея са изследвани, самата гробница на императора в никакъв случай не е била отваряна макар голямото количество митове, които я заобикалят. Може би никой не е надниквал в тази гробница повече от 2000 години, когато страховитият император е бил положен вътре, написа IFLScience.
Основната причина е опасението на археолозите, че разкопките могат да повредят гробницата, като унищожат жизненоважна историческа информация. Понастоящем могат да се употребяват единствено инвазивни археологически техники за навлизане в гробницата, което води до висок риск от причиняване на непоправими вреди.
Един от най-ярките образци е от разкопките на Троя сред 1871 и 1890. от Хайнрих Шлиман. В своята припряност и доверчивост работата му съумява да унищожи съвсем всички следи от самия град, който се е заел да разкрие. Сега археолозите не желаят да бъдат нетърпеливи и да повторят същите неточности. Учените се пробват да употребяват неинвазивни техники, с цел да прегледат гробницата. Една от концепциите е да се употребяват мюони, които могат да надникнат през структурите като модернизиран рентгенов лъч. Но наподобява, че множеството от тези оферти се реализират постепенно.
Бронзова каляска в Мавзолея на първия император Цин Шъхуан (управлявал 247–220 година пр.н.е.) Отварянето на гробницата може да докара до доста по-непосредствени и смъртоносни рискове. В роман на античния китайски историк Сима Циен към 100 години след гибелта на Цин Шъхуан той изяснява, че гробницата е осеяна с клопки, предопределени да убият всеки нахалник.
„ Били издигнати дворци и живописни кули за 100 чиновници, а гробницата била цялостна с редки артефакти и прелестно богатство. На занаятчиите било подредено да създадат арбалети и стрели, подготвени да стрелят по всеки, който влезе в гробницата. Живак е употребен за реплика на стоте реки, Яндзъ и Жълтата река, и огромното море, и е надъхан на машинален поток “, се споделя в записките на историка.
Дори 2000-годишните лъкове да са излезли от строя, този роман допуска, че потокът от течен живак съставлява сериозна заплаха освен за откривателите, само че и за околната среда. Може да звучи като празна опасност, само че учените са изследвали концентрациите на живак към гробницата и са разкрили доста по-високи равнища, в сравнение с очаквали на типично парче земя.
Цин Шъхуан „ Силно летливият живак може да излиза през пукнатини, които са се развили в структурата с течение на времето, и нашето следствие поддържа античните летописи на гробницата, за която се счита, че в никакъв случай не е била отваряна/ограбвана “, заключават създателите на публикация от 2020 година
Засега гробницата на Цин Шъхуан остава запечатана и неразучена, само че не и забравена. Когато настъпи подобаващият миг обаче, допустимо е научните достижения най-сетне да обхванат в тайните, които лежат тук необезпокоявани и защитавани от легендарната Теракотена войска от към 2200 години.
Вижте още:
