Мъжът, който призна, че е убил жена си, но намереното тяло се оказва от Римско време
През 1959 година портретистката и любителка на пътешествия Малика де Фернандес се среща с мъжа, който по-късно ще се трансформира в неин палач. Два часа след запознанството Питър Рейн-Барт, чиновник на самолетна компания, ѝ предложил да се омъжи за него и тя споделила „ да “. В рамките на четири дни те се оженили.
Няколко месеца по-късно бракът се разпаднал и Фернандес още веднъж почнала да обикаля света, като в този момент употребила отстъпка за пътешестване от самолетната компания на новия си брачен партньор. Рейн-Бард останал в къщата си в Чешир, Англия, споделя iflscience.com.
Две години по-късно Фернандес изчезнала ненадейно и Рейн-Барт станал главен обвинен за възможното ѝ ликвидиране. Въпреки обстойните претърсвания на парцела му – в това число изкопаването на градината му в търсене на останките й – полицията не съумяла да откри никакви доказателства за Малика или някакви непозволени дейности на Бард. Случаят останал неразкрит в продължение на цели двадесет години. Един ден, обаче събитията се развиват необичайно: част от тяло е намерено в торфище покрай дома на къщата на Рейн-Бард.
В този миг смущаващата липса на знания за торфените блата у Рейн-Барт му изиграва неприятна смешка и всичко приключва с осъждането му за убийството на Малика.
Торфът се основава посредством разложение на органични субстанции, основно от растителни материали като мъх. Когато по-специално сфагнумният мъх се натрупва във влажните зони в задоволително количество, с цел да образува тресавище, пластовете от торф образуват киселини, които са извънредно положителни за опазване на телата. Ако попаднете в едно от тях – или бъдете погубен или рискуван и хвърлен в едно от тях – и когато бъдете открити епохи по-късно, бихте могли да изглеждате доста добре като някой, който е „ паднал през вчерашния ден “.
Ако Рейн-Бард знаеше това, може би не би признал толкоз бързо, че е умъртвил жена си.
След като главата на незнайна жена била открита в торфището Линдоу Мос, криминалистите в началото решили, че е на възраст 30-50 години. Последвали признанията на Рейн-Бард, вярвайки, че находката е обвързвана с изгубването на Фернандес няколко десетилетия преди този момент.
„ Мина толкоз време, мислех, че в никакъв случай няма да бъда оголен “, споделил Рейн-Барт пред полицията по време на разпита. Той разказал, че Фернандес се е върнала в къщата си някъде при започване на 60-те години и се е заканила да разкрие, че той е гей – което към момента било криминализирано в Англия по това време – в случай че не й даде пари. Той ѝ отказал и се сбили.
„ Нещо избухна в мен “, добавил той, казвайки по-късно на съда, че я е сграбчил и е почнал да я раздрусва мощно и не осъзнал, че я е умъртвил, до момента в който не спрял.
„ Бях ужасяващ и не можех да мисля ясно. Единственото нещо, което ми хрумна, беше да я скрия. “
Рейн-Бард споделил, че е разчленил тялото й с секира, преди да се опита да я изгори. Когато това не свършило работа, той я закарал до близкото тресавище и я хвърлил вътре.
Случаят, забранен в продължение на 20 години, в този момент изглеждал разгадан и затворен. Но основният следовател, детектив контрольор Джордж Абът, бил обезпокоен от нещо: в случай че това в действителност била главата на Фернандес, къде беше останалата част от нея? Той изпратил черепа за спомагателен разбор в Оксфордския университет, след което посредством въглеродно датиране било открито, че черепът датира от римско време.
„ Черепът е бил непокътнат в торфището в продължение на повече от 16 века и явно нямал нищо общо с Малика Рейн-Барт “, споделил прокурорът Мартин Томас пред съда. “ Но най-голямата подигравка е следната: откриването му докара непосредствено до ареста на подсъдимия и до подробното му самопризнание. “
Когато Рейн-Бард научил за това, той се опитал да отдръпна признанието си, само че било прекомерно късно. 3 часа били нужни на съда, с цел да го признае за отговорен в ликвидиране.
Тялото на Фернандес остава неразкрито и до през днешния ден. Торфището Линдоу Мос, обаче, продължава да удивлява учените.
В края на най-новата ледникова ера, преди към 11 000 години, топящият се лед образувал тресавище в Северозападна Англия, въпросното Линдоу Мос, което се простирало на 1500 акра през днешното графство Чешир, обхващайки мозайка от местообитания: гори, шубраци и мъх.
Днес живописното тресавище се намира в покрайнините на Уилмслоу, зелен град, който в миналото е предложил на богатите индустриалци от викториански Манчестър да избягат от димната мъгла на огромния град. През XV и XVI век безимотните небогати намирали нерешителен живот тук, на периферията на обществото, изрязвайки и сушейки торфа от блатото, с цел да го продават като гориво за печки и почва за посеви. Индустрията траяла и през 20-ти век. Работници нарязвали торф на блокчета на ръка и ги слагали на редове, с цел да изсъхнат на немощното британско слънце, преди да станат подготвени за приложимост.
Но към 80-те години целият развой е бил механизиран. Сега торфът се загребвал от механични копачи и се поставял в насипни стекове, където се оставя да изсъхне. На 13 май 1983 година Анди Молд и Стивън Дули били до конвейера на мелницата, наблюдавайки за нещо, което може да наруши интервенциите, когато забелязали буца, напомняща черна кожена футболна топка. „ Може би – шегували се те, – това е яйце на динозавър. “ Те го измъкнали от колана и го занесли на Кен Херууд, началник на торфените фабрики. Любопитни какъв може да е предметът, те го измили. Но това не било топка. Очевидно било отблъскващ човешки череп – липсвала челюстта му, само че към момента имало кожа, малко коса и една мрачна очна ябълка, която се взирала в тях.
Полицията бързо реагирала на ужасната находка. И в най-хубавата традиция на полицейската работа, те бързо разпознали главата. Криминалистите съобщили, че главата е на жена сред 30 и 50 години, полицията била уверена, че това е черепа на Малика Фернандес.
Въпреки деликатното търсене, останалите елементи от тялото на Фернандес се оказали неоткриваеми. Изпратили черепа на ръководителя в Оксфордския университет за по-нататъшно изследване.
След впечатляващ поврат професор от археологическия отдел на Оксфордския университет свидетелствал, че главата не би могла да принадлежи на Фернандес. Радиовъглеродното датиране показвало, че останките са на възраст към 17 века, датирани чак до Римска Англия.
Година по-късно Анди Молд прави второ мъчително изобретение в торфа. На 1 август 1984 година, заставайки още веднъж до конвейера на мелницата, Молд отстранява парче от дърво. „ Почистихме го малко, след което видяхме ноктите на крайник “, споделя Молд в изявление през 2008 година за музея в Манчестър.
Отново е извикана полиция. Те затворили компанията незабавно и изпратили купища офицери на мястото. Като се имало поради неотдавнашното правосъдно дело и продължаващото търсене, те били изправени пред две съществени благоприятни условия: или този крайник е изчезнало парче на Малика де Фернандес, или принадлежало на някой напълно друг и евентуално античен човек.
И тези остатъци от своя страна се трансформирали в центъра на теоретичен спор за тайнственост на ликвидиране на близо 2000 години.
Главата и кракът, открити в Линдоу Мос, са образци за все по-известни феномени, наречени блатни тела. Човешки остатъци се появяват в торфените блата в Дания, Холандия, Ирландия, Обединеното кралство, Северна Германия и от време на време Северна Америка в продължение на стотици години.
Автор: Десислава Михалева
