През 1943, след като нацистите потушават въстанието във Варшавското гето,

През 1943, откакто нацистите потушават въстанието във Варшавското гето, пълководец от Секретен сътрудник изпраща депеша до Берлин: " Еврейският въпрос е решен, тук към този момент няма евреи ". Но той бърка. " Аз още бях там ", споделя оживяла.

Тя е същинско " полско богатство ", споделя Йохана Крол от варшавския музей POLIN. Думите ѝ се отнасят за Кристина Будницка, която е застанала пред близо 400 младежи, пристигнали на посещаване в музея, и им споделя историята на полските евреи. Някои от учениците са се срещали и преди с 85-годишната жена, оживяла от Холокоста. За нея диалозите с младежите са нещо като терапия.

" Започнах да описвам моята история откакто станах член на сдружението " Децата от Холокоста " и трябваше да се конфронтирам с предишното. Исках да схвана коя съм и за какво пребивавам ", споделя Кристина Будницка. Това се случва при започване на 1990-те години. След рухването на Желязната завеса доста евреи в Полша, оживели от Холокоста, стартират да тематизират своя генезис.
Редакцията предлага
" Жегата беше непоносима "

Навремето Кристина Будницка била депортирана във Варшавското гето. По време на въстанието от 1943, с което хората се пробват да окажат опозиция на нацисткия гнет, тя се криела от нацистите в един дребен бункер. Докато немските окупатори потушавали еврейското въстание с огнепръскачки, бомби и газ, долу в бункера жегата станала непоносима. Десетгодишната тогава Кристина съумяла да се измъкне от бункера и да пропълзи до канализацията. След месеци на тежки страдания помощници от полското съпротивително придвижване я извадили от канализацията и я отвели в покрайнините на Варшава, където тя се укривала до края на войната.

" Ако не можех да опиша всичко това, несъмнено щях да свърша в някоя психиатрия, тъй като претърпях доста ужаси ", споделя през днешния ден Кристина Будницка. Йохана Крол, която е шефка на отдела за аудиовизуални медии в музея POLIN, води изявленията със очевидци на времето - такива като Кристина Будницка. POLIN е един от най-известните музеи в страната. Той разказва историята на евреите в Полша, а огромна част от експонатите насочат взор към Средновековието.

POLIN е и един от най-посещаваните музеи в Полша. Също и в този момент, когато мнозина считат, че антисемитизмът още веднъж се надига. В началото на април тази година основният равин на Полша Михаел Шудрих беше взет на прицел от полски националистически интернет портали, близки до ръководещата партия " Право и правдивост ", след негово изявление за Дойче Веле. В изявлението си пред Дойче Веле той предизвести за заплахата, произхождаща от надигащия се антисемитизъм в Полша. В Туитър Михаел Шудрих беше жигосан като предател, тъй като подлагал на критика Полша пред останалия свят.

Варшавското гето след въстанието

Щрооп и телеграмата до Берлин

Пред музея POLIN се издига монумент на жертвите от въстанието във Варшавското гето. Той е подложен там още по времето на социализма. Днес Кристина Будницка стои пред него и наподобява замислена. " Тези 30 години бяха освежаващи ", споделя тя, визирайки метода към предишното след рухването на Желязната завеса. Но в същото време с паника отбелязва, че антисемитизмът се надига още веднъж. " Днес унищожават всичко. А преди време беше по-спокойно. Възможно е единствено на повърхността да е било умерено, не знам. Аз не съм специалист, с цел да давам точни преценки. Но за нас беше по-спокойно. Не се чуваше нищо за антисемитски прояви. А през днешния ден още веднъж става ужасно. Но пък може и нещата още веднъж да се трансформират за положително ", споделя тя.

Кристина Будницка мисли и за тези младежи, които деликатно слушат нейните разкази. Срещите с тях ѝ дават вяра, споделя 85-годишната жена, разглеждайки фотосите на немския Вермахт от Варшавското гето. Те са от отчета на командира от Секретен сътрудник Юрген Щрооп, който управлява потушаването на въстанието във Варшавското гето. Той озаглавява отчета си до Берлин " Варшавското гето към този момент не съществува ". " Щрооп взривява огромната синагога на Банковия площад и изпраща депеша до Берлин, в която написа, че еврейският въпрос е решен и че във Варшава към този момент няма евреи ", напомня Кристина Будницка и прибавя: " Той обаче грешеше. Аз към момента бях там! "