През 1940-те в София работи един легендарен агент на германския

През 1940-те в София работи един именит сътрудник на немския „ Абвер “. Неговите донесения за Червената войска са ценени от висшето управление на Вермахта. Животът на „ сътрудник Клат “ наподобява на замайващ шпионски трилър.

Един възпълен господин във тънко сукно се забавлява с очарователна танцьорка в бар „ Риунионе " в центъра на София. Втори господин прекрачва прага и двамата се уединяват в едно от сепаретата. На назад във времето звучи известен шансон от това време – началото на Втората международна война. Двамата господа дълго беседват за напредването на Червената войска и за задграничните пратеници, които от няколко дни се намират в София. След като се сбогуват, единият поема с бързи крачки към хотел „ Славянска сказка ", на ъгъла на „ Раковски " и „ Славянска ". Там е наел хотелска стая, от която по радиостанцията предава новините на виенското бюро на немския шпионаж, „ Абвер – задгранична работа ". Този господин, който приказва немски с звучен залцбургски акцент, е един от най-прочутите сътрудници през Втората международна война: Рихард Каудер, псевдоним „ Клат ".

Макар че описаната среща наподобява повече на сцена от слаб шпионски филм, събитията фактически са се разиграли: в Царство България през 1940-те години. Хитлер към този момент е почнал унищожителната си война против Съветския Съюз и депортирането на евреите от разнообразни европейски страни. Германският Вермахт е стъпил в България, а дясно-авторитарното държавно управление в София през 1941 прокарва „ Закона за отбрана на страната ", който е приспособена версия на Нюрнбергските расови закони. Независимо от това, спрямо други европейски страни, по времето на цар Борис Трети България си остава едно релативно несъмнено пристанище за бегълци от цяла Европа. И значима „ разпределителна гара " за шпионски вести от цяла Югоизточна Европа.

Шпионин от невъзможност

Рихард Каудер не е сътрудник по предопределение. Шпионин той става от невъзможност. През 1940 година, когато още се подвизава във Виена като медиатор на недвижими парцели, Каудер е задържан поради еврейския си генезис. За шанс той си има авторитетен покровител: шефа на военното контраразузнаване („ Абвера "), полковник Рудолф декор Мароня-Редвиц, който през Първата международна война е служил с бащата на Каудер. За да избави сина на своя другар от сигурна гибел, полковникът небрежно го вербува за разузнавач. И по този начин се ражда именитият сътрудник „ Клат ".

Каудер става разузнавач, с цел да се избави от депортация и гибел

Малко по-късно и Виена към този момент не е задоволително несъмнено място за Каудер, тъй че „ сътрудник Клат " отпътува за София. Там той поема управлението на шпионска мрежа, който приготвя за югоизточноевропейския отдел на разузнаването информации за напредването на Червената войска (т.нар. „ вести Макс ") и за ситуацията в Близкия изток (т.нар. „ вести Мориц "). Неговият основен източник е таман оня господин от сепарето, съветският бежанец Лонгин Ира (известен още като Иля Фьодорович Ланг). Двамата се срещнали в ареста във Виена, в допълнение ги сближила и общата им орис: да оцелеят през войната.
Новините "Макс " и "Мориц "

Изготвяните от тях вести "Макс " и "Мориц " скоро доближават до самото управление на немския Вермахт. Шефът на военното разузнаване „ Чужди войски на изток " Райнхард Гелен (който по-късно ще стане първият президент на разузнаването на ФРГ) цени високо информацията на двамата. Смята ги за толкоз скъпи, че когато през 1943 година Хитлер не разрешава вербуването на евреи, Гелен персонално се застъпва за „ евреина Клат ", както го назовават вътре в службите. Мрежата от сътрудници на „ Клат " е станала незаменима. Само дето събираните от нея сведения имат един недостатък: те са измислица.

Лонгин и Каудер съчиняват информациите си въз основа на забележителните си знания за Червената войска и за военната тактика, както и от диалози с приказливи служители и дипломати в София. Двамата са толкоз положителни анализатори, че Абверът и Вермахтът им имат вяра до последния миг. Другата причина за това доверие се крие в събитието, че двамата доста добре знаят какво желае да чуе Берлин.

Когато през 1943 година Хитлер подхваща офанзивата си против агентите-евреи, а войната навлиза в решителната си фаза, за „ Клат " и в София става прекомерно горещо. През Будапеща той отпътува за Залцбург, където оцелява на косъм и съумява да дочака капитулацията на Германия.

Агентът, който все успяваше да се измъкне

Агент "Клат " предава сведения за напредването на войските

Но с края на войната шпионските премеждия на „ Клат " въобще не завършват. Големият обожател на информациите „ Макс и Мориц " Райнхард Гелен, който през 1947 година американците слагат отпред на новосъздаденото разузнаване на Федерална Република Германия, продължава шпионската си активност против Съюз на съветските социалистически републики, само че към този момент по предписание на американската войска и на Централно разузнавателно управление на САЩ. Гелен желае още веднъж да задейства своя „ сътрудник Клат ", само че в крайна-сметка американците го възпират, тъй като питаят дълбоки подозрения в благонадеждността на този източник. В същото време руските секрети служби търсят Каудер къде ли не и на няколко пъти се пробват да го отвлекат. Той обаче всякога съумява да се измъкне.

Животът на Каудер приключва без искра. През 1960 той умира извънредно безпаричен в родния си Залцбург. Но в историята на шпионажа си остава като една от най-противоречивите и любопитни фигури през Втората международна война. Нищо, че от самото начало съчинява шпионските си донесения с една единствена цел: да оцелее. През 2015 година берлинският историк Винфрид Майер разгласява обширна биография на обгърнатия в митове „ популярен разузнавач " на Хитлер. А най-важния си пост „ сътрудник Клат " заема точно в българската столица София, където е постоянен клиент на „ Славянска сказка ", „ Риунионе " и „ Максим-Бар ".