През 1901 г. - разформирова се 5-и кавалерийски полк и

През 1901 година - разформирова се 5-и кавалерийски полк и от него, от 1-ви и 2-ри конен полк се образуват шест кавалерийски дивизиона. На този ден през 1913 година е образувано държавното управление от Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия под председателството на Васил Радославов. Три години по-късно с царски декрет е основан Военноисторическият музей в София. Георги Кьосеиванов застава отпред на държавното управление през 1936 година
През 1937 година - на 4 и 5 юли в Букурещ се организира конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия Върховен национален съвет на българското малцинство в Румъния. През 1971 година митрополит Максим е определен за патриарх от Патриаршески изборен църковно-народен събор с 98 гласа от 101 участници. На 4 юли са родени: историкът Петър Мутафчиев, медиевист и византолог; Владимир Димитров Моллов - публичен и държавен деятел, правист. На тази дата умират: актьорите Иван Григоров и Георги Джубрилов.

2003 година
В навечерието на празника на Министерство на вътрешните работи, президентът Георги Първанов връчва генералски пагони на полк. инж. Кирил Войнов – шеф на Национална работа “Пожарна и спешна сигурност ”, полк. Нонка Матова, полк. Богомил Янев – шеф на РДВР-Благоевград, полк. Тончо Михайлов – шеф на РДВР-Стара Загора.

2002 година
Президентът Георги Първанов отпътува на публично посещаване в Република Хърватия. Заедно с него са още зам.-министърът на външните работи Иван Петков и зам.-министърът на стопанската система и съпредседател на смесената българо-хърватска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо съдействие Калоян Нинов. С Президента пътува и бизнесделегация.
В рамките на визитата си Георги Първанов организира срещи с хърватския си сътрудник Стипе Месич, с ръководителя на Народното събрание Златко Томчич, с министър-председателя Ивица Рачан и с кмета на Загреб Власта Павич.

1996 година
От 1 до 4 юли в църквата " Света Параскева " синодът на неврокопския митрополит Пимен открива собствен църковно-народен събор, на който е провъзгласен за различен патриарх на Българската православна черква (БПЦ). Приветствия към събора сервират основният прокурор Иван Татарчев и политиците Иван Куртев, Васил Гоцев, Петко Илиев. В същия ден вицепремиерът Светослав Шиваров афишира църковно-народния събор на Пимен за противозаконен.

1975 година
От 2 до 4 юли на посещаване в България идва гръцкият министър-председател Константинос Караманлис.
Константинос Караманлис е президент на Гърция в интервала 1980-85 година и 1990-95 година Той е създател (1956 г.) и водач (до 1963 г.) на партията Национален коренен съюз. През 1974 година основава партията " Нова народна власт " и неин водач до 1980 година Министър-председател на Гърция от 1955 година до 1963 година и в интервала 1974 година - 1980 година

1971 година
След гибелта на патриарх Кирил наместник-председателят на Светия синод на Българската православна черква митрополит Максим е определен за патриарх от Патриаршески изборен църковно-народен събор с 98 гласа от 101 участници.
Българският патриарх Максим (със светско име Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско. След довеждане докрай на прогимназия става послушник в Троянския манастир. От 1929 година до 1935 година учи в Софийската Духовна семинария, която приключва с отличие. През идващите три години Марин е артист и деловодител при храма “Успение Богородично ” в Русе. От есента на 1938 година до 1942 година учи богословие в Софийския университет ”Св. Климент Охридски ”, като през ваканциите е артист, библиотекар и просветител в Троянския манастир. През последната година на образованието си (на 13 декември 1941 г.) приема отшелнически подстриг с името Максим от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния свещеник на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски ” е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий. След малко служене като митрополитски дякон и просветител в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. Близо пет години заема тази служба (от 1942 година до лятото на 1947 г.). Междувременно, на 14 май 1944 година, в Черепишкия манастир “Успение Богородично ” се състои ръкоположението на отец Максим за йеромонах от Врачанския Митрополит Паисий. На 12 юли 1947 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достолепие от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1 септември 1947 година до 1 май 1950 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След като се завръща в България заема поста основен секретар на Св.Синод (от 15 юли 1955 година до 1960 г.), като в това време е и ръководител на публицистичната гилдия на Синодалното издателство на БПЦ (от 1957 година до 1960 г.). Хиротонисан е в епископски ранг с купата ”Браницки ” на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски ”. На 30 октомври 1960 година е определен, а на 20 ноември същата година канонически одобрен за Ловчански митрополит. След гибелта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 година По решение на Патриаршеският църковно-народен изборен събор в София е интронизиран на 4 юли 1971 година за Софийски митрополит и Български патриарх.

1964 година
България и Съюз на съветските социалистически републики подписват спогодби за оказване на помощ от страна на Съюз на съветските социалистически републики за ускорение развиването на нефтената индустрия и на геологопроучвателните работи по петрол и газ в България. Съюз на съветските социалистически републики дава дълготраен заем на България.

1952 година
Петър Вичев е задържан от комунистическата милиция по обвиняване в шпионаж в интерес на Ватикана, в образуване на въоръжени групи за битка с " националната народна власт ". Обвинен е също, че е лидер на католически скрит план против страната. Екзекутиран е дружно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и свещеник Евгени Босилков. При идването си в България през 2002 година папа Йоан Павел II го афишира за благословен.
Петър Вичев (отец Камен Вичев) е роден на 23 май 1893 година, с. Срем, Бургаска област. Той е български католически духовник. През 1910 година е послушник в Ордена на успенците в Белгия, където приема името Камен. Учи теология в Лувен от 1912 година Преподава в дребната семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за духовник от източния ритуал. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става учител по философия в колежа " Св. Августин " в Пловдив. Сътрудничи на католическия в. " Истина " и сп. " Византийски проучвания ".

1936 година
Георги Кьосеиванов застава отпред на държавното управление. Държавният деятел и посланик е роден в Пещера на 19 януари 1884 година Завършва право в Париж през 1905 година, след което минава на дипломатическа работа. Той е в българските легации в Рим през 1912 година, в Цариград в интервала 1913 г.-1915 година, в Берн в интервала 1918 година -1920 година, в Берлин през 1920 година, в Париж в интервала 1923-1924 година Управлява българската легация в Букурещ в интервала 1924 година – 1925 година От 1925 година до 1929 година е върнат в Министерството на външните работи и изповеданията, където заема виновни длъжности. През 1929 година – 1931 година е български пълномощен министър в Белград, след което за малко време оглавява българската легация в Атина и от 1932 година до 1934 година е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 година до април 1935 година е шеф на канцеларията на цар Борис III. След назначението на кабинета на Андрей Тошев през април 1935 година става министър на външните работи и изповеданията, а от ноември същата година поема и министърпредседателския пост, на който остава до февруари 1940 година През ноември същата година е изпратен за български пълномощен министър в Берн, Швейцария, на която служба остава до 1 октомври 1944 година Тъй като не признава откритата след 9 септември 1944 година отечественофронтовска власт, отхвърля да се завърне в България и до края на живота си живее в Швейцария. Умира на 27 юли 1960 година

1916 година
С царски декрет е основан Военноисторическият музей в София.
Със заповед № 391 стартира действителното комплектуване на сбирките на музея. Военният музей е третата общонационална музейна конструкция след разделянето през 1906 година на първия български Народен музей на два музея - Археологически и Етнографски. Той сплотява основаните след 1879 година военноисторически къщи - музеи. Първата експозиция на Главния Военен музей е открита едвам на 12 май 1937 година на ул. " Московска " № 15, в постройка, дарена от Софийското офицерско заседание. През 1949 година музеят е преименуван в Централен музей на националната войска. През 1950 година – 1951 година Музеят е изместен на бул. " Ген. Скобелев " № 23 и след година открива нова експозиция. От 1956 година в музея стартира работа реставрационно ателие. След конвенция сред държавните управления на България и Унгария, през 1967 година колектива на военния музей основава единствения в чужбина Музей на Първа българска войска. През 1968 година музеят получава статут на национална институция и трансформира името си на Национален военноисторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк - музей на бойната дружба " Владислав Варненчик " в гр. Варна. От 1971 година Военният музей стартира да издава научно списание " Известия на Националния военноисторически музей ". През 1975 година за своята активност в региона на науката, просветата и културата Националния военноисторически музей е награден с І степен на медал " Кирил и Методий ". От април 2001 година НВИМ се реалокира на нов адрес - ул. " Черковна " 92.
Той търси, съхранява, научно обработва и разпространява културни полезности, свързани с националната и европейска военна история. НВИМ развива своята активност на територията на цялата страна. Той основава и методически управлява полковите сбирки и музеи, музеите на типовете и родовете войски. За своето съвсем вековно наличие в културноисторическото пространство, в неговите фондове са съхранени и проучени повече от един милион музейни експонати - очевидци на българската и европейска военна история. Днес Музеят разполага със застроена експозиционна повърхност от 5000 кв. м. Библиотеката и компютърния център обезпечават достъп до профилирана литература и електронен достъп до сбирките на музея. Външната експозиционна повърхност е 40 дка, с покрита част от 500 кв. м. Фондохранилищата на музея са ситуирани на повърхност от 4 200 кв. м. Извън експозиционната си повърхност Музеят има зали за краткотрайни изложения, брифинг зали, две мобилни конферентни зали с 50 и 200 места, книжарница, кафенета.

1850 година
Селските старейшини, събрани на Връшка чука, насочат посредством сръбския княз Александър Карагеоргевич ново ревю до султана. Изготвен е и писменият отговор на поставените от турските управляващи претенции за връщане на популацията по селата. На 6 и 7 юли пратеници на Али Риза паша и на сръбския княз договарят на Връшка чука с водачите на българските въстаници за завръщането на популацията по домовете.
На 30 юни Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в региона на Връшка чука и с. Раковец делегация с документално възвание, в което се дава тридневен период за разформироване на въстаническите отряди. На популацията се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред управляващите своите претенции. На идващия ден се организира заседание на селските старейшини от Видинско и Кулско, което би трябвало да посочи по-нататъшната тактичност на въстаниците. Изготвено е ревю, в което се разказва тежкото състояние на популацията в Ломско, Видинско и Белоградчишко, като категорично се подчертава върху лоялността на българите към султана. " Сега - декларират селските старейшини, сме станали и трите нахии да си видиме правицата, що ни писуваше фермано царски, а они обърнаха на назе пушки, ножеве, топове, та ни избиха, изсекоха, къщи възпламениха, попове изсекоха, църкви обраха, пивници изтрошиха, брашно разпиляха, казани унищожиха... "

На тази дата са родени:

1967 година
Роден е Йордан Лечков – един от “Златното потомство ” на българския футбол. Основното си обучение приключва в VІІ главно учебно заведение „ Панайот Хитов ” в град Сливен, а междинното — в Средно политехническо учебно заведение (СПТУ) по машиностроене, компетентност “Цифрово програмно ръководство ”.
Още на 10 години стартира да тренира футбол. Първите си стъпки прави във Футболен клуб Сливен под управлението на треньора Боян Кирчев. Дебютът му в професионалния футбол е на 18 години. Тогава влиза в първия състав на Футболен клуб Сливен, с който реализира най-големия триумф в историята на клуба — притежател на Купата на България през 1990 година Година по-късно, през 1991 година, минава в редиците на ЦСКА и става първенец на България през 1992 година Същата година облича фланелката на немския тим от град Хамбург Хамбургер Шпортферайн и става първият българин, който се е наложил в Бундеслигата. В Хамбургер Шпортферайн Лечков остава 4 години. През този интервал е и най-големият му триумф, който реализира дружно с националния тим по футбол на България. През 1994 година на Световното състезание по футбол в Съединените щати става бронзов медалист и едно от „ златните момчета ” на България. Заради високите триумфи дружно с целия Национален тим е награден с медал Стара планина от президента на България Желю Желев. Почетен жител е на Сливен. След приключването на престоя му в Хамбургер Шпортферайн през 1996 година Лечков минава във френския футболен тим Олимпик Марсилия, където престоява една година. Оттам облича фланелката на Бешикташ, Турция, където остава до февруари 1998 година С това поставя завършек на футболната си кариера и се отдава на развиването на личен бизнес в родния си град Сливен.

1883 година
Роден е Петър Стоянов Мутафчиев. Той е български историк медиевист и византолог, постоянен член на Българска академия на науките от 1937 година Баща е на професор Вера Мутафчиева. Мутафчиев приключва компетентност “История ” и “География ” в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1910 година Специализира византология в Мюнхен. Работи в Народния музей в София за интервала 1910 г.-1920 година Преподавател в Катедра “История на Византия и Източна Европа ”. Уредник на Средновековния отдел към Народния археологически музей в София през 1910 г.-1920 година, с спирания по време на войните. Мутафчиев взе участие в Балканската и Междусъюзническата война, както и в Първата международна война като запасен офицер. Награден е с медал “За смелост ”, IV степен през 1917 година Специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка лингвистика към Мюнхенския университет при проф. А. Хайзенберг като стипендиант на фонда “М. Дринов ”. Мутафчиев е постоянен доцент в Катедра “История на Източна Европа и Византия ” от 1923 година Получава Първа премия за просвета от фонд “Берлинов ”, присъдена му от УС на Българска академия на науките през 1927 година Мутафчиеве член-кореспондент на Славянския институт в Прага от 1929 година, по-същото време е определен и за почетен член на Българския археологичен институт. През 1935 г.-1943 година е основен редактор на сп. “Просвета ”. Мутафчиев е постоянен професор в СУ “ Св. Климент Охридски ”, почетен член на Полското историческо сдружение и автентичен член на Българска академия на науките (1937 г.). Титуляр в на Катедра “История на Източна Европа и Византия ” в СУ “ Св. Климент Охридски ” през 1937 г.-1943 година Декан е на Историко-филологическия факултет на СУ “ Св. Климент Охридски ” през 1936 година, а на идната година е определен за автентичен член на Българска академия на науките. Мутафчиев е почетен член на научното сдружение “Стефан Тиса ” в Дебрецен от 1938 година Почетен лекар на СУ “ Св. Климент Охридски ”. Член е на Полската АН (1939 г.); почетен доктор на Виенския университет (1943 г.). Автор е на над 270 научни публикации, студии и книги. Негови съчинения са “История на българския народ ” (в 2 т., 1943 г.; 1986 година, с редактор В. Гюзелев), “Избрани творби ” (в 2 т., 1973 г.), “История на българския народ (681-1323 г.) ” (1986 г.), “Книга за българите ” (1987 г.), “Лекции по история на Византия ” (в 2 т., 1995 г.), “Лекции по история на културата ” (1995 г.), “Изток и Запад в Европейското средновековие ” (1997 г.), “История на българския народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до Българското възобновление ” (1998 година в съавторство с В. Мутафчиева). Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 година в София.

1873 година
Роден е Владимир Димитров Моллов - публичен и държавен деятел, правист, настоящ член на Българска академия на науките. Завършва право в Московския университет, специализира в Париж, Хале, Лайпциг, Виена и Торино. След завръщането си в България през 1900 година става доцент във Висшето учебно заведение (дн. СУ " Св. Климент Охридски " ). От 1904 година до 1908 година е ексклузивен професор, а по-късно и хоноруван професор по наказателно съдопроизводство в Юридическия факултет на СУ. В интервала 1905 – 1906 година е декан на този факултет. Многократно е секретар на Философско-обществения клон на Българското книжовно сдружение (дн. БАН). Моллов е измежду ръководителите на Демократическата партия. След образуването на Демократическия сговор през 1923 година става един от неговите водачи. Включван е в състава на няколко държавни управления – министър на националното просвещение (5 септември 1910 година – 16 март 1911 г.), министър на железниците, пощите и телеграфите (21 юни–17 октомври 1918 г.), министър на финансите (4 януари 1926 година – 29 юни 1931 г.). Ръководи българските делегации, които подписват Бежанския заем през 1926 година, Стабилизационния заем и Спогодбата Моллов–Кафандарис през 1927 година Автор е на редица писания в региона на наказателното право: " Правната основа и углавната отминалост ", " Българското наказателно съдопроизводство с решенията на В. К. Съд ", " Закон за углавното съдопроизводство дружно с всичките му остарели и нови текстове и уточнения и тълкуванията от Върховния касационен съд " и други

На тази дата умират:

2013 година
Умира Иван Викторов Григоров - български артист.

2004 година
Умира Георги Джубрилов - български артист.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани
следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;