Бедите по пътя на Златната треска през 19 век
През 19 век откриването на злато в отдалечени краища на света може безусловно да промени геополитиката. За една нощ анонимни сектори от Америка, Канада, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия се трансформират в мощни водовъртежи, които засмукват хиляди пишман късметлии от цялостен свят.
Независимо къде по света отива тази група – Калифорния, Виктория, Отаго, Уитуотърсранд, Клондайк – историята, която се разиграва след идването им, постоянно е сходна. Въпреки че малко на брой изваждат шанс и стават богати, повечето гледат по какъв начин фантазиите им умират и спестяванията им се изпаряват. Болестта, бедността и гибелта са постоянно срещани и доста от избягалите от такива несгоди в никакъв случай не се връщат вкъщи, макар че фамилиите и нормалните им работи ги чакат, което предизвиква скрити разноски на едни цели други общества на хиляди километри разстояние.
Реалността доста рядко дава отговор на упованията и единственото многообразие от копаенето в пръстта и пресяването на кал включва хазарт, алкохол, кавги и проституция – последното от време на време включва плебеи. Тъй като небрежно скалъпените градове процъфтяват динамично (и по-късно постоянно бързо западат), престъпността и етническите спор избухват непрекъснато, а уязвимите локални общности постоянно са разселени и от време на време напълно заличени.
Този сюжет се играе неведнъж по целия свят през 19 век, като всякога се включват малко по-различен състав от доста сходни герои. Но най-голямата драма за Златната тресчица – във връзка с големия брой и тежестта на нейното културно, физическо и литературно завещание – се случи на западния бряг на Америка, тъкмо в средата на века.
На 24 януари 1848 година Джеймс Маршал, дърводелец, който работи в нова дъскорезница в дребното калифорнийско населено място Колома, вижда как нещо във водния канал, който той изследва – част от Американската река – проблясва на утринното слънце. Той бръква във водата и взима част от лъскавите късчета метал, които привличат погледа му. В ръцете си Маршал стиска малко късче, което ще промени ориста и ще образува бъдещето на американския Запад. Злато.
Технически Маршал стои на мексиканска земя, само че по-малко от две седмици по-късно, според изискванията на Договора от Гуадалупе Идалго, с който се приключва Мексико-американската война, Калифорния се причислява към Съединени американски щати. Скоро това е най-обсъжданото местонахождение на планетата и хората преплават океани, изкачват планини и прекосяват пустини на каручки, с цел да стигнат до такава степен.
Маршал не взема откритието си на съществено – в действителност той и притежателят на дъскорезницата Джон Сътър (който тегли огромни заеми, с цел да финансира фантазията си за създаване на селскостопанска империя) губят пари и банкрутират, откакто служащи изоставят ниви и заводи, с цел да копаят злато.
Американската просвета продължава да се радва на по-зрелищните истории за триумф от нищото, които пораждат през тази ера – острият разум и обстойно мислене на бизнесмени като Самуел Бранън, Джон Студебейкър и Леви Щраус Но тези хора забогатяват, като доставят с съоръжение мечтателите, а не като копаят сами за злато. А зад щастливите инцидентни проблясъци на шанс, измежду руините на милион разрушени фантазии, се крият голям брой доста по-груби и мрачни истории за закононарушения, принуждение, проституция, хазарт, разпад на фамилии, банкрут, беднотия, мор и апетит.
Постигнати са и позитивни резултати – несъмнено, в това число развиването на железниците и друга инфраструктура – само че по-тъмните събития са много по-емблематични за ерата на Златната тресчица. В колонията Виктория реакциите след идването на китайски златотърсачи поставят корените на дискриминационната политика „ Бяла Австралия “ (която сред 1901 и 1958 година в действителност стопира всяка имиграция в страната от не-бели хора), до момента в който в Южна Африка напрежението и съперничеството сред английските колониални управляващи и локалните бурски фермери за златните полета довежда до огромна война.
Първото нещо, което би трябвало да преживеят търсещите злато, е пътуването до самите златните полета. Тъй като през 1848 година новините за златни залежи се популяризират из Америка и отвън нея, стотици хора стартират да пътуват към Калифорния. Първоначалната струйка на това, което се трансформира в ручей, е водена от американци от Орегон, само че скоро хиляди се стичат от места като Мексико, Чили, Перу и Хавай. С прякор „ аргонавти “ по митологичните герои, които търсят Златното руно, тази година идват към 6000 души. В обръщението си към Съюза през декември 1848 година президентът на Съединени американски щати Джеймс Полк удостоверява, че в Калифорния са открити огромни количества злато, което води до огромно скупчване на запад, което пък освобождава работни места и домове в останалата част на страната и доста по-надалеч. Фабриките и магазините губят служащи, бойци дезертират, съпрузи оставят фамилиите си. Една от вредите от златната тресчица е масовото разрушаване на домове и обедняване на предприятия надалеч от златните полета.
Хиляди очаквания от източните щати потеглят нас тежка трансконтинентална авантюра в покрити каруци, теглени от мулета и волове. Скоро към тях се причисляват и хора от Азия, Европа и другия завършек на света. Към 1849 година същинският прилив стартира, като по плажовете прииждат талази от „ късметлии “ – около 90 000 за една година.
Но не съществува елементарен път до златните полета, даже за тези, които пътуват през Америка по Калифорнийската пътека. С пустини и Скалистите планини пред тях, времето е от решаващо значение. Трагичната история на групата Донър – група от заселници, тръгнали на запад с каруците си, които са покосени от сняг в планинската верига на Сиера Невада през зимата на 1846/47 – е напряко скандална. Само 48 от 87-те пътешественици се измъкнаха живи.
Никакви сходни истории обаче не възпират хората, сложили златни очила. В рамките на шест бързи години през 1846 година Сан Франциско се трансформира от малко обитаемо място с към 200 поданици, в шумен град, цялостен с над 36 000 души през 1852 година Към 1855 година към този момент популацията надвишава 300 000.
Въпреки че Сан Франциско продължава да пораства, стремежите на дребните копачи в Калифорния действително се изпаряват до 1855 година и по-големите минни компании са оставени да добиват пропуснатото злато с по-добри технологии. Откриването на сребро в Невада през 1859 година кара ловците на шанс да се съсредоточат в тази посока – в това число създатели като Марк Твен и Брет Харт, които документират епохата.
Ерата на Златната тресчица надалеч не завършва и през идващия половин век авантюристи от целия свят не престават да търсят шанса си по далечни места, измежду високите хълмове, прашни пустини и отдалечени реки в Австралия, Аляска, Сибир, Канада, Нова Зеландия, Трансваал… на всички места, където има даже намек за прикрито богатство.
