На този ден: Световен ден на футбола
През 1878 година е учредена Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в София
Прочетете още
Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата социална библиотека в страната. Сградата е ситуирана в центъра на столицата, до централната тази на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “.
Депозитна е за всички документи, оповестени в България. Притежава монографии, периодически издания и други документи на разнообразни езици, оповестени в страни от целия свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици. Културната институция издава списание „ Библиотека “, профилирано за нейната доктрина и процедура.
По концепция на софийския преподавател Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември остарял стил) 1878 година е основана комисия с ръководител Марин Дринов, която да сътвори национална библиотека. Тя е учредена на 17 юни 1879 година като държавно институция с името Българска национална библиотека. През 1900 година е закупена постройка на улица „ Георги Раковски “ 131. През 1924 година към нея е прибавен основаният през 1904 година Архив на Българското възобновление.
През 1939 година стартира строителството на нова постройка за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 година тези 2 здания са разрушени. Новата постройка е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със подписан през 1946 година целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 година
През 1963 година Народната библиотека „ Васил Коларов “ се преименува в Народна библиотека „ Кирил и Методий “. След 10 ноември 1989 година към името е добавено „ св. св. “, акцентирайки, че братята Кирил и Методий са оповестени за светци. На 11 август 1994 година е оповестена за културен институт с национално значение.
През 1948 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема Всеобща декларация за правата на индивида
Общото заседание на Организация на обединените нации, наричано Генерална асамблея на Организация на обединените нации, е най-важният от 6-те управителни органа на Организацията на обединените народи и единственият, в който всички страни–членки на организацията имат еднообразно посланичество.
Неговите пълномощия са да следи бюджета на Организация на обединените нации, да назначава краткотрайни членове на Съвета за сигурност, да приема отчети от други органи на Организация на обединените нации и да прави рекомендации под формата на резолюции на Общото заседание. Провежда съвещания всяка година с ръководител, избиран всред представителите на страни–членки. Първата сесия е извършена на 10 януари 1946 в Централната зала на Уестминстърския замък в Лондон с представители на 51 страни.
Всеобщата декларация за правата на индивида е призната от Общото заседание на Организация на обединените нации на 10 декември 1948 година
Тя е преведена на най-малко 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото доста достижение на международната организация в тази област и първото записване на международно равнище на права, чиито носители са всички човешки същества.
Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в следващи интернационалните съглашения, районни принадлежности за отбрана на човешките права, национални конституции и закони. Заедно с Международният пакт за стопански, обществени и културни права, Международният пакт за гражданските и политическите права и Първия и Втория факултативни протоколи към Международния пакт за цивилен и политически права, сформира Международната харта за правата на индивида.
Заедно с нея съществуват законово обвързващи контракти с районно приложение - Африканската харта за правата на индивида, Американската спогодба за правата на индивида и Европейската спогодба за правата на индивида. Основният орган, третиращ проблемите на правата на индивида в системата на Организация на обединените нации е Комисията по правата на индивида към Организация на обединените нации към Икономическия и обществен съвет на Организация на обединените нации включваща 53 представители на страните-членки на Организация на обединените нации. Комитетът има две съществени функционалности – контрол и тъжби. Целите и правилата съдържащи се в Международната харта за правата на индивида са отразени в конституциите и националните законодателства на държавите-членки.
Историята на моралните и ценностни правила, заложени в Декларацията, може да бъде проследена в развиването на разнообразни религиозни вярвания и културни традиция по целия свят. Европейските философи от ерата на Просвещението създават Естествени закони съгласно които всички човешки същества се раждат в едно присъщо и естествено „ положително “ положение. От този факт те стигат до заключението, че би трябвало да съществуват и фундаментални права, които да важат за всеки един човек. Вижданията на тези философи последователно построяват единна идея, която става основа за приемането на Декларации на правата в Англия и Съединени американски щати и Декларацията за правата на индивида и жителя във Франция. Първите интернационалните документи от сходно естество са Женевската спогодба от 1864 година, отнасяща се до отбраната на ранени противникови бойци и на медицинския личен състав, грижещ се за тях, и Хагската спогодба от 1899 година, която не разрешава използването на химически оръжия.
Престъпленията против човечеството, осъществени от Нацистка Германия, са мощен катализатор на придвижването за отбрана на човешките права. След като информацията за жестокостите, породени по време на войната, стават обществено притежание, в Организация на обединените нации се образува мнението, че Хартата на Обединените народи прекомерно общо формулира тази материя. Разпоредбите на Хартата могат да придобият някаква мощ единствено с приемането на всеобща декларация, която категорично да упомене всички човешки права. Като резултат в границите на Обединените народи е образувана Комисия за правата на индивида, която да създаде всеобщата декларация.
Световен ден на футбола
По самодейност на Организация на обединените нации 10 декември се отбелязва като Световен ден на футбола – онази умна, благородна, хазартна, изящна, завладяваща, стремглава игра, която е демонстрирана на международните стадиони от Пеле и Марадона, Яшин и Роналдо, Стоичков и Меси. Този футбол е най-популярният спорт в света, омагьосал близо 240 милиона души на планетата. Тоест всеки 25-и гражданин на Земята рита топка, основани са 1.5 млн. тима и 300 хиляди клуба. Смята се обаче, че професионалните играчи са 120 милиона, а феновете да търкалят топка по плажове, улици, градинки, паркове и селски игрища са безчет.
Корените на футбола водят надалеч в историята - преди повече от 2000 години. Игри, отдадени на ритането на кръгли предмети, са много известни в Китай, Япония, измежду индианците в Южна Америка, в антична Гърция (където е наричана " борба за топка " ), Рим, Египет, при племена на келтите, ескимосите, както и измежду славянските нации. Някои от тях употребяват за задачата напомпан с въздух свински пикочен мехур, намотана в стегната топка вълна на разнообразни животни, четина на плъхове и други зверове, както и глави на враговете. Последното било присъщо най-много на дивите саксонци, живели в Англия през VIII век. Първите писмени данни за футбола са открити от учените в китайски източници, датирани с второ хилядолетие преди нашата епоха. Играта е наричана Цу Чу, което означавало " да риташ с крайник ", и разрешавала на воините да поддържат добра физическа форма.
За публична татковина на футбола се счита Англия. Любопитен факт е, че първоначално играта е била много жестока. " Топката " била ритана напряко на улиците от няколко души, като в избрани случаи броят им достигал стотици. Правила на практика липсвали - трябвало единствено да се вкара гол, като за " врата " се приемало по-рано конкретизираното място. Буйна навалица мъже се носела по улиците, събаряйки всичко на пътя си и постоянно нанасяйки на по-вехтите постройки огромни вреди. Често играта завършвала със съществени контузии и даже със гибел на футболисти.
Заради този факт доста представители на кралската власт, започвайки от Едуард II и завършвайки с Кромуел, се опитвали да забранят със специфични укази " богуомразната игра ", наричана още варварска веселба. Заради нея градските улици се изпълвали с навалица, звук и бягане, които причинявали безпокойствие и стеснение на по-голяма част от популацията. Но, без значение от всички височайши забрани и закани от затвор, хората продължавали да ритат топка и да се любуват на играта.
Топ 10 на едни от най-виртуозни български футболисти за всички времена:
10. Стилян Петров
9. Мартин Петров
8. Eмил Kocтaдинoв
7. Tpифoн Ивaнoв
6. Петър Жеков
5. Йордан Лечков
4. Красимир Балъков
3. Димитър Бербатов
2. Георги Аспарухов – Гунди
1. Христо Стоичков
Прочетете още
Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата социална библиотека в страната. Сградата е ситуирана в центъра на столицата, до централната тази на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “.
Депозитна е за всички документи, оповестени в България. Притежава монографии, периодически издания и други документи на разнообразни езици, оповестени в страни от целия свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици. Културната институция издава списание „ Библиотека “, профилирано за нейната доктрина и процедура.
По концепция на софийския преподавател Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември остарял стил) 1878 година е основана комисия с ръководител Марин Дринов, която да сътвори национална библиотека. Тя е учредена на 17 юни 1879 година като държавно институция с името Българска национална библиотека. През 1900 година е закупена постройка на улица „ Георги Раковски “ 131. През 1924 година към нея е прибавен основаният през 1904 година Архив на Българското възобновление.
През 1939 година стартира строителството на нова постройка за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 година тези 2 здания са разрушени. Новата постройка е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със подписан през 1946 година целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 година
През 1963 година Народната библиотека „ Васил Коларов “ се преименува в Народна библиотека „ Кирил и Методий “. След 10 ноември 1989 година към името е добавено „ св. св. “, акцентирайки, че братята Кирил и Методий са оповестени за светци. На 11 август 1994 година е оповестена за културен институт с национално значение.
През 1948 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема Всеобща декларация за правата на индивида
Общото заседание на Организация на обединените нации, наричано Генерална асамблея на Организация на обединените нации, е най-важният от 6-те управителни органа на Организацията на обединените народи и единственият, в който всички страни–членки на организацията имат еднообразно посланичество.
Неговите пълномощия са да следи бюджета на Организация на обединените нации, да назначава краткотрайни членове на Съвета за сигурност, да приема отчети от други органи на Организация на обединените нации и да прави рекомендации под формата на резолюции на Общото заседание. Провежда съвещания всяка година с ръководител, избиран всред представителите на страни–членки. Първата сесия е извършена на 10 януари 1946 в Централната зала на Уестминстърския замък в Лондон с представители на 51 страни.
Всеобщата декларация за правата на индивида е призната от Общото заседание на Организация на обединените нации на 10 декември 1948 година
Тя е преведена на най-малко 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото доста достижение на международната организация в тази област и първото записване на международно равнище на права, чиито носители са всички човешки същества.
Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в следващи интернационалните съглашения, районни принадлежности за отбрана на човешките права, национални конституции и закони. Заедно с Международният пакт за стопански, обществени и културни права, Международният пакт за гражданските и политическите права и Първия и Втория факултативни протоколи към Международния пакт за цивилен и политически права, сформира Международната харта за правата на индивида.
Заедно с нея съществуват законово обвързващи контракти с районно приложение - Африканската харта за правата на индивида, Американската спогодба за правата на индивида и Европейската спогодба за правата на индивида. Основният орган, третиращ проблемите на правата на индивида в системата на Организация на обединените нации е Комисията по правата на индивида към Организация на обединените нации към Икономическия и обществен съвет на Организация на обединените нации включваща 53 представители на страните-членки на Организация на обединените нации. Комитетът има две съществени функционалности – контрол и тъжби. Целите и правилата съдържащи се в Международната харта за правата на индивида са отразени в конституциите и националните законодателства на държавите-членки.
Историята на моралните и ценностни правила, заложени в Декларацията, може да бъде проследена в развиването на разнообразни религиозни вярвания и културни традиция по целия свят. Европейските философи от ерата на Просвещението създават Естествени закони съгласно които всички човешки същества се раждат в едно присъщо и естествено „ положително “ положение. От този факт те стигат до заключението, че би трябвало да съществуват и фундаментални права, които да важат за всеки един човек. Вижданията на тези философи последователно построяват единна идея, която става основа за приемането на Декларации на правата в Англия и Съединени американски щати и Декларацията за правата на индивида и жителя във Франция. Първите интернационалните документи от сходно естество са Женевската спогодба от 1864 година, отнасяща се до отбраната на ранени противникови бойци и на медицинския личен състав, грижещ се за тях, и Хагската спогодба от 1899 година, която не разрешава използването на химически оръжия.
Престъпленията против човечеството, осъществени от Нацистка Германия, са мощен катализатор на придвижването за отбрана на човешките права. След като информацията за жестокостите, породени по време на войната, стават обществено притежание, в Организация на обединените нации се образува мнението, че Хартата на Обединените народи прекомерно общо формулира тази материя. Разпоредбите на Хартата могат да придобият някаква мощ единствено с приемането на всеобща декларация, която категорично да упомене всички човешки права. Като резултат в границите на Обединените народи е образувана Комисия за правата на индивида, която да създаде всеобщата декларация.
Световен ден на футбола
По самодейност на Организация на обединените нации 10 декември се отбелязва като Световен ден на футбола – онази умна, благородна, хазартна, изящна, завладяваща, стремглава игра, която е демонстрирана на международните стадиони от Пеле и Марадона, Яшин и Роналдо, Стоичков и Меси. Този футбол е най-популярният спорт в света, омагьосал близо 240 милиона души на планетата. Тоест всеки 25-и гражданин на Земята рита топка, основани са 1.5 млн. тима и 300 хиляди клуба. Смята се обаче, че професионалните играчи са 120 милиона, а феновете да търкалят топка по плажове, улици, градинки, паркове и селски игрища са безчет.
Корените на футбола водят надалеч в историята - преди повече от 2000 години. Игри, отдадени на ритането на кръгли предмети, са много известни в Китай, Япония, измежду индианците в Южна Америка, в антична Гърция (където е наричана " борба за топка " ), Рим, Египет, при племена на келтите, ескимосите, както и измежду славянските нации. Някои от тях употребяват за задачата напомпан с въздух свински пикочен мехур, намотана в стегната топка вълна на разнообразни животни, четина на плъхове и други зверове, както и глави на враговете. Последното било присъщо най-много на дивите саксонци, живели в Англия през VIII век. Първите писмени данни за футбола са открити от учените в китайски източници, датирани с второ хилядолетие преди нашата епоха. Играта е наричана Цу Чу, което означавало " да риташ с крайник ", и разрешавала на воините да поддържат добра физическа форма.
За публична татковина на футбола се счита Англия. Любопитен факт е, че първоначално играта е била много жестока. " Топката " била ритана напряко на улиците от няколко души, като в избрани случаи броят им достигал стотици. Правила на практика липсвали - трябвало единствено да се вкара гол, като за " врата " се приемало по-рано конкретизираното място. Буйна навалица мъже се носела по улиците, събаряйки всичко на пътя си и постоянно нанасяйки на по-вехтите постройки огромни вреди. Често играта завършвала със съществени контузии и даже със гибел на футболисти.
Заради този факт доста представители на кралската власт, започвайки от Едуард II и завършвайки с Кромуел, се опитвали да забранят със специфични укази " богуомразната игра ", наричана още варварска веселба. Заради нея градските улици се изпълвали с навалица, звук и бягане, които причинявали безпокойствие и стеснение на по-голяма част от популацията. Но, без значение от всички височайши забрани и закани от затвор, хората продължавали да ритат топка и да се любуват на играта.
Топ 10 на едни от най-виртуозни български футболисти за всички времена:
10. Стилян Петров
9. Мартин Петров
8. Eмил Kocтaдинoв
7. Tpифoн Ивaнoв
6. Петър Жеков
5. Йордан Лечков
4. Красимир Балъков
3. Димитър Бербатов
2. Георги Аспарухов – Гунди
1. Христо Стоичков
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ