Танцуващата чума
През 1518 година в Страсбург се случва необяснимо събитие, наречено „ танцуваща чума “. Около 400 души танцуват в продължение на дни, без да почиват, а някои от тях танцуват до гибел.
През юли 1518 година пред очите на всички свои съседи, госпожа Трофеа стартира лудо да танцува по улиците на Страсбург, Франция. От на никое място не се чувало никаква музика, а лицето й не изразявало никаква приятност от протичащото се. Тя не могла да спре и да се избави от тази „ полуда “.
Ако това беше инцидентен и единствен случай, може би всички щяха да са не запомнили, само че казусът несъмнено не е подобен. Малко щом госпожа Трофеа стартира да танцува, един комшия се включва в осъществяването. После още един. До края на седмицата повече от 30 души танцуват денонощно по улиците на града. И това не свършва до тук. Месецът отминава и в последна сметка в танца вземат присъединяване към 400 жители на Страсбург.
Повикани са медицински органи, откакто някои от танцьорите започвали да умират от сърдечен удар, изтощеност или инсулт. По някаква необяснима причина, хората, участващи в това вярвали, че „ лекуването “ на това положение е посредством още танци, по тази причина се качили на една дървена сцена и даже повикали музиканти.
Всичко това звучи като някакъв мит или даже цялостна небивалица, само че танцуващата чума от 1518 година е ясно разказана в медицинските, националните и религиозни документи от това време. Съвременните откриватели демонстрират огромен интерес и ревизират тези данни, с цел да развият няколко теории по отношение на това, което е провокирало странния случай.
Една от теориите е, че танцуващите са били жертва на всеобща нервност – когато повече от един човек има вяра, че са наранени от идентична болест, постоянно по време на стресови обстановки за обществото. Инцидентът в Страсбург се случва по време на всеобщ апетит и недохранване, последвани от голям брой смъртни случаи. Но по какъв начин ще оправдаем това, че в танците вземат присъединяване 400 души? Все още не е даден отговор на този въпрос. По-скорошен прочут случай, който също се преглежда като всеобща нервност е по този начин наречената „ Епидемия на смеха в Танганика “ от 1962 година, само че в нея вземат участие единствено 95 души.
Втората доктрина е обвързвана със селското стопанство. Състоянието, наречено ерготизъм, поражда, когато човек употребява зърнени артикули, съдържащи мораво рогче. Храненето със инфектирани култури може да докара до припадъци, обща отмалялост и уязвимост, само че придвижванията на страдащите в Страсбург наподобяват по-скоро като обичайни танци, а не като припадъци от какъвто и да е тип.
Никоя от тези теории не изяснява изцяло танцуващата чума от 1518 година. Постепенно танцьорите стопират и танцът приключва тъкмо толкоз мистериозно, както е почнал.
