Денят 18 юли в българската история
През 1331 година българската армия, командвана от цар Иван Александър, побеждава ромеите в борбата при Русокастро. През 1868 година четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, от 127 души, минава в България при с. Вардим, Свищовско. Тя е готова от така наречен Българско общество в Букурещ (продължител на концепциите на Таен български централен комитет). През 1837 година е роден Васил Иванов Кунчев (Левски), именуван още Дякона или Апостола През 1877 година е извършен нов несполучлив опит на Предния отряд на военачалник Гурко, да овладее Шипченския проход. Командващият Западния съветски отряд ген. Криденер изпраща поделение, което би трябвало да влезе в Плевен. Започва строителството на Втори мост над р. Дунав при Свищов. През 1899 година - открита е ЖП линията Роман-Плевен (83 км). През 1908 година - Яне Сандански издава манифест в поддръжка на младотурците. На 14 август е отпечатана негова Проектопрограма в духа на отоманизма. През 1956 година - Несебър е разгласен за архитектурно-исторически резерват. На 18 юли са родени: Апостолът на свободата Васил Левски, артистът Кръстьо Лафазанов, Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) - публицист класик. На тази дата умират: математикът проф. Георги Брадистилов, Стефан Стамболов, български бунтовник, политик, стихотворец и публицист, Хаджи Димитър, Спиро Джеров (С. Дж. Македонски) - деятел на българското национално-освободително придвижване.
2016 година
Президентът на Република България, присъжда медал „ Стара планина “, първа степен на проф. доктор Огнян Бранков, „ за извънредно огромните му заслуги в региона на опазването на здравето, здравната просвета и процедура в Република България и във връзка 70 години от рождението му “
2016 година
Президентът на Република България, присъжда медал „ Стара планина “, с лента, господин Борут Пахор, президент на Република Словения, „ за изключителните му заслуги за развиването и задълбочаването на двустранните връзки сред Република България и Република Словения “.
2016 година
Президентът на Република България, присъжда медал „ Стара планина “, първа степен на господин Хосе Луис Тапиа Висенте, ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Испания в Република България, „ за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-испанските връзки “.
2013 година
Официално е открит мемориал на летище „ Бургас “ в памет на починалите при бомбения атентат година по-рано.
2012 година
При атентат в рейс с израелски туристи на летище Бургас умират 8 индивида, а десетки получават тежки пострадвания.
2008 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина “ първа степен на Анатолий Потапов „ за извънредно огромните му заслуги за развиването на връзките сред Република България и Руската федерация и във връзка окончателното му тръгване от страната “.
2006 година
Постигнато е съглашение сред Управителния съвет на “Пирогов ” и протестиращите лекари за решение на проблемите на болничното заведение. До споразумвение се стига след среща, на която участват Съветът на шефовете на болничното заведение, зам.-министрите на опазването на здравето доктор Атанас Додов и доктор Матей Матеев, както и представители на медицинските експерти в “Пирогов ” и на КНСБ. Решението на казуса съставлява пакет от минимални лабораторни проучвания, минимални инструментални проучвания и консултация с двама експерти, с цел да се откри положението на пациента. Ако казусът е незабавен, то пациентът ще се лекува незабавно в “Пирогов ”, само че в случай че не е, ще бъде стихотворец от персоналния доктор.
2006 година
Парламентарната комисия по правата на индивида и вероизповеданията приема на първо четене измененията в Закона за трансплантациите на органите, тъканите и клетките, препоръчани от държавното управление и от народните представители от Национална движение „Симеон Втори" Борислав Китов и Лъчезар Иванов. Според предложенията донор става всеки, който не е показал в здравната си брошура, че не желае да подарява органите си след гибелта си. Против тази смяна гласоподават само депутатът от ДСБ Николай Михайлов и депутатът от Съюз на демократичните сили Иван Сотиров.
2006 година
Президентът Георги Първанов прави неочаквана инспекция на полигона Змеево и се среща с осъществяването на ограниченията за попречване на замърсяването на Старозагорския район. Началникът на поделението полк. Колев рапортува, че в осъществяване на решенията, набелязани на съвещанието при президента на 6 юни 2006 година, и разпорежданията на Министерството на защитата и Генералния щаб е основан правилник за взаимоотношение с “Гражданското обединяване Стара Загора ”. До тогава на полигона са осъществени седем визити от представители на сдружението и са осъществени взаимни контролни замервания и не са регистрирани отклонения от нормите и замърсявания. Представителите на гражданското съдружие показват задоволство от положителното взаимоотношение с управлението на полигона. Представителите на сдружението срещат президента с установени от тях съответни проблеми и предлагат да се потърси опция за мобилен надзор в региона на полигона.
2005 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина “ първа степен на баронеса Хенриет ван Линден, ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Нидерландия в Република България „ за извънредно огромните ѝ заслуги за развиването на връзките на Република България с Кралство Нидерландия и във връзка окончателното ѝ тръгване от страната “.
1997 година
В деня на рождението на Васил Левски за първи път се празнува празника на град Карлово. На този ден се организира национален събор – “Ден на Васил Левски ”, проведен от Община Карлово, Фондация “Васил Левски ”, Националния музей “Васил Левски ”, с обичайно литературно утро в родния дом на Левски, богата художествена стратегия, научни конференции, спортни и туристически надпревари, изложения. Денят приключва с церемониален протест и празнични илюминации на площада пред паметника на Апостола.
1996 година
Тридесет и седмото Народно Събрание приема Закон за радиото и малкия екран. Законът урежда радио- и телевизионната активност на територията на Република България и подсигурява самостоятелност на радио- и телевизионните оператори и на тяхната активност от политическа и икономическа интервенция.
1992 година
С решение на Общинския съвет рождената дата на Васил Левски е оповестена за празник на град Левски. Левски е град в Северна България. Намира се в Област Плевен и е административен център на община Левски. Старото име на Левски (до 1897 г.) е Караач (от турски — Черен бряст). През 1945 г.е разгласен за град.
1990 година
Ръководството на Българска социалистическа партия взема решение тялото на Георги Димитров да се извади от мавзолея и да се кремира. Георги Димитров е роден в с. Ковачевци, Радомирско през 1882 година Той e български политик и общественик, деятел на интернационалното комунистическо придвижване. Член е на БРСДП от 1902 година През 1913 година е определен за депутат, а на идната година – за консултант в столичната община. До 1923 година е началник на Общия работен синдикален съюз. В годините сред 1919-1920 година застава отпред на транспортната и на общата политическа стачка. Заедно с В. Червенков управлява Септемврийските протести 1923 година През 1929-1933 година е началник на Западноевропейското бюро на Коминтерна. На 9 март 1933 година дружно с Б. Попов и В. Танев е задържан и упрекнат в подпалването на Райхстага в Берлин. Прочува се с държанието си на Лайпцигския развой, след който получава руско поданство и отпътува за Москва. От 1935 година до 1943 година е общоприет секретар на Коминтерна. Той е 32-ия министър-председател на България (23.11.1946-02.07.1949 г.). Умира на 2 юли 1949 година Мумията му е сложена в пантеон в гр. София, срутен до основи през септември 1999 година
1972 година
С Указ на Държавния съвет за изменение на Указа за професионалната работа и правата на медико-санитарните служащи се не разрешава частната лекарска процедура.
1969 година
Подписан е проект за културно съдействие с Югославия.
1967 година
Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия приема решение " За по-нататъшно възстановяване организацията и управлението на задграничната агитация и културния продан с чужбина ". От Комитета за другарство и културни връзки с чужбина се отделя Издателството за литература на непознати езици и се обособява в Агенция за книгоиздаване на непознати езици. Ръководството и координацията на цялостната пропагандна активност и на културния продан с чужбина са предоставени на Министерството на външните работи.
1956 година
Несебър е разгласен за архитектурно-исторически резерват. Градът е един от най-старите в Европа и най-богат на архитектурни монументи от средновековието в България. Наследник е на античното тракийско населено място Месабрия, учредено през второто хилядолетие пр.н.е.
1947 година
Въвежда се държавен спиртен монопол (изключително право на страната да създава алкохол и спитни питиета и да търгува с тях) с признатия от VI Велико Народно заседание закон за спирта и подсладените спиртни питиета и търговията с ракии и вино.
1926 година
В София е извършена конференция на изключените от БРСДП (Българската работническа социалдемократическа партия) дейци отпред с Димо Казасов, Асен Цанков, доктор Петър Джидров и Георги Чернооков, подкрепили ръководството на проф. Александър Цанков. Проф. Александър Цанков е политически и държавен деятел, икономист. Роден е на 29 юни 1879 година в Оряхово. Завършва право в СУ " Св. Климент Охридски ", след което специализира държавни науки и политическа спестовност в Мюнхен, Берлин и Бреслау (днес Вроцлав, Полша). След завръщането си в България редактира сп. " Банков обзор ", а от 1907 година постъпва в СУ " Св. Климент Охридски " като учител по политическа спестовност. Титлата професор получава през 1919 година Взема ефективно присъединяване и в политическия живот на страната. В края на XIX в. влиза в Българската работническа социалдемократическа партия, а след разцеплението й през 1903 година минава към течението на необятните социалисти. След постъпването си в университета напуща техните редове. Симпатизира на външнополитическия курс на радослависткото държавно управление за въвличането на България в Първата международна война 1914 г.-1918 година на страната на Централните сили. По време на войната е заместник-директор на Дирекцията за икономически грижи и социална правдивост. След края на Първата международната война влиза в новообразуваната организация Народен сговор и след убийството на Ал. Греков през май 1922 година е повдигнат за неин ръководител. Участва ефективно в подготовката на държавния прелом на 9 юни 1923 година и след неговия триумф става министър-председател, като поема и Министерството на националното просвещение. Той е един от основните основатели за образуването на новата политическа групировка Демократически сговор през август 1923 година, само че не съумява да се наложи като неин водач. През януари 1926 година е заставен да подаде оставката на възглавявания от него кабинет, след което е определен за ръководител на ХXI Обикновено национално заседание. На същия пост е повдигнат и след провеждането на изборите за ХXII Обикновено национално заседание. От 15 май 1930 година до 29 юни 1931 година е министър в кабинета на А. Ляпчев, като още веднъж оглавява Министерството на националното просвещение. При осъщественото през 1932 година разединение на Демократическия сговор застава отпред на едно от двете му течения, което скоро по-късно преобразува в независима политическа партия под името Народно обществено придвижване и по хитлеристки пример се оповестил за неин лидер. След възбраната на политическите партии от режима на деветнадесетомайците минава към полулегална политическа активност. Обявява се в съпротива на монархическия режим отдясно и ратува за по-тясно икономическо и политическо сплотяване на България с хитлеристка Германия. В началото на септември 1944 година емигрира от България. Живее известно време в Германия и Австрия, а от 1949 година - в Аржентина, където остава до края на живота си. Бидейки в емиграция, застава отпред на ново държавно управление, което се пробва да концентрира напъните на всички емигранти от България срещу отечественофронтовската власт, само че без триумф. Поради преклонна възраст от началото на 50-те години се отдръпва от дейна политическа активност. Като икономист научните му ползи са ориентирани към стопанската история на България и Европа.
1908 година
Яне Сандански издава манифест в поддръжка на младотурците. На 14 август е отпечатана негова Проектопрограма в духа на отоманизма. Яне Сандански e роден в с. Влахи, Благоевградско през 1872 година След провалянето на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 година родителите му се преселват в Дупница и той получава началното си обучение там. След това работи като просбописец, държавен служител и прочие, като в това време не престава да се самообразова. В националноосвободителната битка на българите от Македония Сандански се включва в края на 90-те години на XIX век. Неколкократно той минава с чети в Македония за да спомага за ускоряването на процеса за построяването на революционни комитети в другите селища. Заедно с това поставя старания и за набиране на оръжие и средства за организацията. Една от най-дръзките му акции в тази тенденция е известната спекулация " Мис Стоун ". На 21 август 1901 година по шосето сред Банско и Горна Джумая Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка, са отвлечени. Похитителите желаят откуп от Турция, който, поради натиска от страна на Великите сили, получават. С получените на 18 януари 1902 година 14 500 златни турски лири е планувано закупуването на оръжие. Яне Сандански не утвърждава взетото от Солунския конгрес решение за въстание в Македония и Одринско напролет на 1903 година Въпреки това не се опълчва и се включва ефективно в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година След гибелта на Гоце Делчев Сандански се утвърждава като един от водачите на левицата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Благодарение на неговите старания, макар погрома на въстанието, в идващите няколко години това течение взема превъзходство в организацията. В отсъствието на Христо Матов и доктор Татарчев по време на Рилския конгрес на организацията през 1905 година левицата се пробва да наложи своите възгледи във взетите от конгреса решения и признатия нов правилник. Марксистите Д. Хаджидимов и Н. Харлаков се включват към групата на Серския революционен окръг и оказват въздействие върху държанието на Сандански. Левичарите упорстват за над народност и децентрализация в Организацията. През декември 1906 година е призован конгрес на Вътрешна македонска революционна организация, на който Сандански и последователите му слагат начало на разцеплението в Организацията. В битката си против десницата Сандански стига до прекаленост и през ноември 1907 година подрежда убийството на двама от неините водители - Иван Гарванов и Борис Сарафов. С това слага началото на братоубийствената война сред двете течения, която не стихва и след края на Първата международна война 1914-1918 година На Кюстендилския конгрес от март 1908 година Яне Сандански е изключен от организацията и е наказан на гибел. След Младотурската гражданска война през юни 1908 година и Сандански излиза от конспиративност и на доста места повереното му оръжието е предадено на управляващите. Само след две години младотурците стартират огромна акция за заличаване на Вътрешна македонска революционна организация. По това време Сандански продължава да получава всеки месец пари от турците. Той става един от създателите и водителите на Народната федеративна партия, която застава зад концепцията за самостоятелна Македония в границите на южнославянска федерация.
Сандански се изявява като открит съперник на персоналния режим на цар Фердинанд I. Убит е покрай Роженския манастир, край Мелник на 22 април 1915 година
1899 година
Открита е ЖП линията Роман-Плевен (83 км).
1893 година
Произвеждат се избори за Седмо Общински народен съвет. Те са извоювани от ръководещите народнолиберали.
1882 година
Тодор Икономов подава оставка като ръководител на Държавния съвет. Тодор Икономов е политически, държавен и публичен деятел, журналист, постоянен член е на Българското книжовно сдружение (днес БАН). Роден в с. Жеравна, Сливенско през 1838 година Първоначално учи в Сливен при С. Доброплодни и в София при С. Филаретов. През 1861 година отпътува за Русия и следва в Духовната академия в Киев. След завръщането си, работи като преподавател в Шумен и в Тулча. Изявява се като един от най-видните възрожденски педагози – написа голям брой публикации по въпросите на образованието, издава учебници, спомага за налагането на новобългарския език. Взема присъединяване в църковната битка и в построяването на новата българска черква след издаването на султанския ферман от 1870 година Икономов е определен е да съставлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). Там взе участие в издаването на сп. " Читалище " и редактира в. " Турция ". Изразява ползите на умерените и заможни представители на българската буржоазия и поддържа концепцията за основаване на дуалистична турско-българска страна. През 1872 година се завръща в Тулча и работи като секретар в Епархийския съвет. След Освобождението взе участие в изработването на Търновската конституция (1879 г.), като застава на консервативни позиции. Заема редица значими държавни постове: префект на Сливен и Бургас, министър на вътрешните работи (19 януари–24 март 1880 г.), кмет на София, областен шеф на Шумен, ръководител на Държавния съвет, министър на публичните здания, пътищата и известията (20 септември 1883 г.– 29 юни 1884 г.). Русофил по убеждения, Икономов е подложен на гонене по време на ръководството на Стефан Стамболов (1897 г.–1894 г.). Установява се да живее в Шумен и се отдава на книжовна активност. Умира на 28 октомври 1892 година
1877 година
Проведен е нов несполучлив опит на Предния отряд на военачалник Гурко, да овладее Шипченския проход. Командващият Западния съветски отряд ген. Н. Криденер изпраща поделение, което би трябвало да влезе в Плевен. Започва строителството на Втори мост над р. Дунав при Свищов.
1868 година
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, състояща се от към 127 души минава в България при с. Вардим, Свищовско. Тя е готова от така наречен Българско общество в Букурещ (продължител на концепциите на Таен български централен комитет). Съществуват документални сведения, показващи, че членовете на Българското общество са предвиждали по едно и също време с четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българските земи да се трансферират и други по-малки чети, образувани в разнообразни крайдунавски селища. Румънските управляващи обаче вземат ограничения, с цел да предотвратят сходни четнически акции, които могат да ги злепоставят пред европейската дипломация.
1850 година
От името на популацията във Видинския санджак българските старейшини подават до Високата врата прошение, с което упорстват за валия да бъде назначен Али Риза паша.
1331 година
Българската армия, командвана от цар Иван Александър, побеждава ромеите в борбата при Русокастро. В началото на лятото българите навлизат изненадващо в Североизточна Тракия и възстановяват властта си над черноморските градове и региона към Диампол (Ямбол), завладени от Андроник ІІІ Палеолог след борбата при Велбъжд (Кюстендил). Императорът се насочва против тях и открива армията си наоколо до Русокастро. Започналите договаряния приключват със съглашение, само че българският държател го нарушава. Срещу ромеите са изпратени татарските му съдружници, преди малко пристигнали на бойното поле. Ромеите са разрушени. Победа разрешава на цар Иван Александър да диктува изискванията на последвалите договаряния.
64 година
Голям пожар унищожава две трети от Рим. Изгарят 10 от 14-те квартала на града. Император Нерон набеждава за подпалвачи християните и ги подлага на гонения.
Нерон е римски император (от 54 г.) от Юлиево-Клавдиевата династия. Той е наследник на Гней Домиций Агенобарб и на Агрипина. Осиновен от Клавдий, който го прави собствен правоприемник и поверява възпитанието му на философа Сенека и вожда на преторианците Бур. Става император след гибелта на Клавдий, за чиято щерка се оженва през 53 година До 62 година ръководи благодарение на сената. За да се освободи от твърдото въздействие на майка си и съперничеството на законния наследник на Клавдий - Британик, убива и двамата. Започва гнет, репресии и конфискуване на имуществото на съперниците си. Срещу него се надигат сенатът (заговорът на Пизон, 64 година сл. Хр.) и жителите на Рим. Нерон упреква християните в подпалването на Рим (64 г.) и ги подлага на гонения. Избухват въстания в Галия и Испания; част от римските провинции признават за император шефа на Испания Галба (68 г.). Изоставен от Сената и преторианците, Нерон заобикаля от Рим и се самоубива.
На тази дата са родени:
1961 година
Роден е артистът Кръстьо Лафазанов. Завършва НАТФИЗ в класа на Елка Владова, компетентност " Актьорско майсторство ". Работи във Варненския куклен спектакъл, в юношески спектакъл, " Ла Страда ", а от 1993 година е в Народен спектакъл " Иван Вазов ". По-известни функции: Подселников в " Театрален дует ", Дойката в " Ромео и Жулиета ", Дон Кихот в " Дон Кихот " и други Лафазанов (заедно с Мая Новоселска) е огромната звезда в нашумелия театър на Теди Москов “Улицата ". Носител е на премията на Съюза на артистите в България за млад артист през 1986 година, притежател на втора премия от прегледа на бълг. драма и спектакъл – 1989 година и на премията Аскеер за изгряваща звезда през 1991 година и други Филми: " Граница " (1994), " Приятелите на Емилия " (1996), " 14 целувки " (1997), " Дунав мост " (1999), " Пратеникът на кралицата " (2000), " Кралят елен " (2002), " Рапсодия в бяло " (2002). Автор на книгата " Пълнолудие, или Две кофи смях " (1999 година, съавтор) и други
1877 година
Роден е Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) - български публицист класик. Родом е от с. Байлово, Софийско. През 1895 година напуща гимназията и става преподавател в родното си място. Следващата година кандидатства в Рисувалното учебно заведение, само че не е признат. За пръв път печата през 1895 година От 1899 година е в София, където работи като публицист, издава сп. " Селска разговорка ". От 1903 година благодарение на проф. Ив. Шишманов е назначен на работа в Университетската библиотека, а през 1906-1907 година командирован във Франция. От 1926 година до 1944 година е организатор на музея " Иван Вазов " в столицата. Участва в редактирането на в. " Българан ", сп. " Слънчоглед ", в. " Развигор ", детски издания. Член е на Българска академия на науките от 1940 година Негови съчинения: " Разкази " (т. I, II, 1904 година, 1911 г.), " Гераците " (1911 г.), " Пижо и Пендо " (1917 г.), " Сборник от разкази " (1923 г.), " Земя " (1928 г.), " Ян Бибиян. Невероятни завършения на едно хлапе " (1933 г.), " Ян Бибиян на луната " (1934 г.), " Под манастирската лоза " (1936 г.) и други Елин Пелин е един от най-популярните български създатели за деца. Умира на 3 декември 1949 година
1837 година
Роден е Васил Иванов Кунчев (Левски), именуван още Дякона или Апостола. Той учи в родния си град – Карлово, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда " патриотични дружини " за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално -освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 г.и на 1 май 1869 година Левски подхваща две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална поддръжка от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подкрепят от демократичната група " Млада България ", която го снабдила и със специфична разгласа на български и турски език, издадена от името на " Привременно държавно управление в Балкана ". На 26 август се завръща в Букурещ, с цел да взе участие в основаването на БРЦК, само че защото концепциите му не са признати от революционерите в Румъния на 26 май 1870 година Левски напуща Букурещ и се завръща в България за да провежда и построи мрежа от революционни комитети. Успява да притегли за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и други Функциите на централен комитет или така наречен Привременно държавно управление разпорежда на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е основано задгранично посланичество на ВРО. Успехите на Левски в построяването на революционната организация трансформират отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 година от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С построената вътре в страната революционна организация Левски застанал напълно в поддръжка на Любен Каравелов и неговата битка срещу последователите на демократичното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 година той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за разискване и мнение. По негова самодейност в края на април и началото на май 1872 година в Букурещ било свикано първото Общо заседание на БРЦК, на което Левски получава и особено правомощие за деяние в българските земи. Възгледите на Апостола за създаване на ВРО и нейните задания са изложени в направената от него " Нареда на служащите за освобождението на българския народ " (1871 г.). В уводната и част е дефинирана задачата на организацията: " С една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прародители със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което през днешния ден безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата независимост, а турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности. Българи, турци, евреи и други ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във религия, било в националност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се създаде. " За всяко отклоняване от тази цел " Наредата " предвиждала смъртно наказване. Останалите и параграфи се отнасят до организационната конструкция на ВРО, правата и отговорностите на революционните дейци и наказванията за осъществените от тях прегрешения.След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното създаване на ВРО. Основава нови комитети освен в Северна, само че и в Южна България, в това число и в Македония. Точно когато активността му доближава своя максимален обсег на 22 септември 1872 година в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, макар възбраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е проведена от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските управляващи подхващат всеобщи арести на популацията в този край, арестувани са и огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени значително от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски. За да бъде защитена от цялостно заличаване ВРО, БРЦК желае от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отхвърля, защото макар постигнатите триумфи счита, че подготовката за въстание не е задоволителна. С риск на живота си от Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, с цел да може да прибере и резервира архивите на организацията. След това има желание да се трансферира в Румъния. На 26 декември 1872 година идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак. В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят проект за освобождението на Васил Левски. Под управлението на Атанас Узунов се приготвя чета, която би трябвало да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до значителен резултат.
Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана. Васил Левски е обесен на 19 февруари 1873 година в покрайнините на София. Васил Левски се постанова като водач на ВРО, идеолог, уредник и началник на българското национално- освободително придвижване. Далновиден и надарен уредник, той обобщава опита на революционното придвижване до този миг и пръв доближава до съзнанието за нуждата от предварителна подготовка посредством основаването на революционни комитети и преместване на центъра на организирането на националната гражданска война в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята независимост, тъй като " който ни освободи, той ще ни зароби ". Проповядва концепцията за " свята и чиста република ", за общество и страна, в която всички " да бъдат изцяло свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония ".
На тази дата умират:
1977 година
Умира математикът проф. Георги Брадистилов (1904 - 1977). Роден е на 12 октомври 1904 година в Панагюрище. Завършва Софийския университет през 1927 година, специализира в Сорбоната и в Мюнхенския университет (1937 - 1938); пази докторат (1938). Професор е от 1943 година В годините 1945 - 1953 година е началник на катедра по математика в Държавната политехника. Ръководител е на катедра по висша математика и ректор на МЕИ (дн. Технически университет) в София в интервала 1962 - 1966 година Автор е на повече от 70 научни труда и на учебници по висша математика за инженери.
1895 година
Умира Стефан Стамболов, български бунтовник, политик, стихотворец и публицист. Той е роден на 12 февруари 1854 година във Велико Търново. Образованието си стартира в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в съвсем всички прояви на битката за политическа самостоятелност през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, извършва значима роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 година става подпредседател, а и ръководител на Народното събрание. В интервала 1888-1894 година е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 година Стефан Стамболов организира блестящо изразена националистична политика, способства за подсилване на дипломацията, на стопанската система и на държавническата мощност на България. Влиза в спор с царска Русия и княз Фердинанд.
1868 година
Умира Хаджи Димитър. Димитър Николов Асенов е наследник на процъфтяващ майстор, който през 1842 година дружно със брачната половинка си и синовете си пътуват до Ерусалим на хаджилък – оттогава Димитър става " Хаджи ". Двама от братята му се борят в Критското въстание 1866-1869 година, а най-малкият взе участие в четата му и умира. Чичовците му Стоян и Добри са известни национални хайдути, по-късно и войводи.
Хаджи Димитър учи в родния си град. След убийството на Али ефенди от Панайот Хитов и Ст. Люцканов през декември 1860 година е заставен да се укрива и напролет на 1861 година излиза бунтовник в четата на П. Хитов. С нея обикаля Балкана до есента на 1863 година и известно време е знаменосец. Заедно с П. Хитов прекарва зимата на 1863-1864 година в Сърбия, а напролет отива в Букурещ, където се среща с Г. С. Раковски. През лятото дружно със Ст. Люцканов Хаджи Димитър минава р. Дунав отпред на чета от 12 души, само че бързо се разделят. През 1866 година дружно с Жельо Войвода, Стефан Караджа и чета от 20 души минава в България, само че и този път войводите се разделят. Заедно с няколко души Хаджи Димитър работи из Балкана до есента. През 1867 година влиза като челник в Тайния централен български комитет. На 6 юли отпред на въоръжена чета от 129 души минава р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра, дружно със Ст. Караджа. Тежко ранен, Ст. Караджа попада в ръцете на османските потери. С останалите към 40 четника Хаджи Димитър пробива обсадата и след няколко дни се открива на връх Бузлуджа. Тук четата е обградена от потери и постоянна турска армия. На 18 юли следобяд, след неколкочасово стълкновение, умират съвсем всички. В багра е погубен и Хаджи Димитър, главата му е занесена в Търново, а оръжието и книжата на четата са предадени на Мидхад паша.
1868 година
Умира Спиро Джеров (С. Дж. Македонски) - деятел на българското национално-освободително придвижване. Роден е към 1834/1836 година в Битоля. Учи в гръцко училище; по-късно посещава Цариград, Смирна, Египет. От 1862 година до 1866 година е в пандиза по обвиняване в скрит план. След освобождението му, дружно с Ст. Везенков се пробва да провежда антитурско придвижване в Крушевско. Участва в Критското въстание (1866-1869 г.). През 1867 година се включва във Втора българска легия в Белград. След разпускането й се записва в четата на Х. Димитър и Ст. Караджа (1868 г.), в която е назначен за член на военния съвет. Загива в стълкновение с турската армия евентуално на връх Хаджи Димитър (Бузлуджа).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други
2016 година
Президентът на Република България, присъжда медал „ Стара планина “, първа степен на проф. доктор Огнян Бранков, „ за извънредно огромните му заслуги в региона на опазването на здравето, здравната просвета и процедура в Република България и във връзка 70 години от рождението му “
2016 година
Президентът на Република България, присъжда медал „ Стара планина “, с лента, господин Борут Пахор, президент на Република Словения, „ за изключителните му заслуги за развиването и задълбочаването на двустранните връзки сред Република България и Република Словения “.
2016 година
Президентът на Република България, присъжда медал „ Стара планина “, първа степен на господин Хосе Луис Тапиа Висенте, ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Испания в Република България, „ за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-испанските връзки “.
2013 година
Официално е открит мемориал на летище „ Бургас “ в памет на починалите при бомбения атентат година по-рано.
2012 година
При атентат в рейс с израелски туристи на летище Бургас умират 8 индивида, а десетки получават тежки пострадвания.
2008 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина “ първа степен на Анатолий Потапов „ за извънредно огромните му заслуги за развиването на връзките сред Република България и Руската федерация и във връзка окончателното му тръгване от страната “.
2006 година
Постигнато е съглашение сред Управителния съвет на “Пирогов ” и протестиращите лекари за решение на проблемите на болничното заведение. До споразумвение се стига след среща, на която участват Съветът на шефовете на болничното заведение, зам.-министрите на опазването на здравето доктор Атанас Додов и доктор Матей Матеев, както и представители на медицинските експерти в “Пирогов ” и на КНСБ. Решението на казуса съставлява пакет от минимални лабораторни проучвания, минимални инструментални проучвания и консултация с двама експерти, с цел да се откри положението на пациента. Ако казусът е незабавен, то пациентът ще се лекува незабавно в “Пирогов ”, само че в случай че не е, ще бъде стихотворец от персоналния доктор.
2006 година
Парламентарната комисия по правата на индивида и вероизповеданията приема на първо четене измененията в Закона за трансплантациите на органите, тъканите и клетките, препоръчани от държавното управление и от народните представители от Национална движение „Симеон Втори" Борислав Китов и Лъчезар Иванов. Според предложенията донор става всеки, който не е показал в здравната си брошура, че не желае да подарява органите си след гибелта си. Против тази смяна гласоподават само депутатът от ДСБ Николай Михайлов и депутатът от Съюз на демократичните сили Иван Сотиров.
2006 година
Президентът Георги Първанов прави неочаквана инспекция на полигона Змеево и се среща с осъществяването на ограниченията за попречване на замърсяването на Старозагорския район. Началникът на поделението полк. Колев рапортува, че в осъществяване на решенията, набелязани на съвещанието при президента на 6 юни 2006 година, и разпорежданията на Министерството на защитата и Генералния щаб е основан правилник за взаимоотношение с “Гражданското обединяване Стара Загора ”. До тогава на полигона са осъществени седем визити от представители на сдружението и са осъществени взаимни контролни замервания и не са регистрирани отклонения от нормите и замърсявания. Представителите на гражданското съдружие показват задоволство от положителното взаимоотношение с управлението на полигона. Представителите на сдружението срещат президента с установени от тях съответни проблеми и предлагат да се потърси опция за мобилен надзор в региона на полигона.
2005 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина “ първа степен на баронеса Хенриет ван Линден, ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Нидерландия в Република България „ за извънредно огромните ѝ заслуги за развиването на връзките на Република България с Кралство Нидерландия и във връзка окончателното ѝ тръгване от страната “.
1997 година
В деня на рождението на Васил Левски за първи път се празнува празника на град Карлово. На този ден се организира национален събор – “Ден на Васил Левски ”, проведен от Община Карлово, Фондация “Васил Левски ”, Националния музей “Васил Левски ”, с обичайно литературно утро в родния дом на Левски, богата художествена стратегия, научни конференции, спортни и туристически надпревари, изложения. Денят приключва с церемониален протест и празнични илюминации на площада пред паметника на Апостола.
1996 година
Тридесет и седмото Народно Събрание приема Закон за радиото и малкия екран. Законът урежда радио- и телевизионната активност на територията на Република България и подсигурява самостоятелност на радио- и телевизионните оператори и на тяхната активност от политическа и икономическа интервенция.
1992 година
С решение на Общинския съвет рождената дата на Васил Левски е оповестена за празник на град Левски. Левски е град в Северна България. Намира се в Област Плевен и е административен център на община Левски. Старото име на Левски (до 1897 г.) е Караач (от турски — Черен бряст). През 1945 г.е разгласен за град.
1990 година
Ръководството на Българска социалистическа партия взема решение тялото на Георги Димитров да се извади от мавзолея и да се кремира. Георги Димитров е роден в с. Ковачевци, Радомирско през 1882 година Той e български политик и общественик, деятел на интернационалното комунистическо придвижване. Член е на БРСДП от 1902 година През 1913 година е определен за депутат, а на идната година – за консултант в столичната община. До 1923 година е началник на Общия работен синдикален съюз. В годините сред 1919-1920 година застава отпред на транспортната и на общата политическа стачка. Заедно с В. Червенков управлява Септемврийските протести 1923 година През 1929-1933 година е началник на Западноевропейското бюро на Коминтерна. На 9 март 1933 година дружно с Б. Попов и В. Танев е задържан и упрекнат в подпалването на Райхстага в Берлин. Прочува се с държанието си на Лайпцигския развой, след който получава руско поданство и отпътува за Москва. От 1935 година до 1943 година е общоприет секретар на Коминтерна. Той е 32-ия министър-председател на България (23.11.1946-02.07.1949 г.). Умира на 2 юли 1949 година Мумията му е сложена в пантеон в гр. София, срутен до основи през септември 1999 година
1972 година
С Указ на Държавния съвет за изменение на Указа за професионалната работа и правата на медико-санитарните служащи се не разрешава частната лекарска процедура.
1969 година
Подписан е проект за културно съдействие с Югославия.
1967 година
Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия приема решение " За по-нататъшно възстановяване организацията и управлението на задграничната агитация и културния продан с чужбина ". От Комитета за другарство и културни връзки с чужбина се отделя Издателството за литература на непознати езици и се обособява в Агенция за книгоиздаване на непознати езици. Ръководството и координацията на цялостната пропагандна активност и на културния продан с чужбина са предоставени на Министерството на външните работи.
1956 година
Несебър е разгласен за архитектурно-исторически резерват. Градът е един от най-старите в Европа и най-богат на архитектурни монументи от средновековието в България. Наследник е на античното тракийско населено място Месабрия, учредено през второто хилядолетие пр.н.е.
1947 година
Въвежда се държавен спиртен монопол (изключително право на страната да създава алкохол и спитни питиета и да търгува с тях) с признатия от VI Велико Народно заседание закон за спирта и подсладените спиртни питиета и търговията с ракии и вино.
1926 година
В София е извършена конференция на изключените от БРСДП (Българската работническа социалдемократическа партия) дейци отпред с Димо Казасов, Асен Цанков, доктор Петър Джидров и Георги Чернооков, подкрепили ръководството на проф. Александър Цанков. Проф. Александър Цанков е политически и държавен деятел, икономист. Роден е на 29 юни 1879 година в Оряхово. Завършва право в СУ " Св. Климент Охридски ", след което специализира държавни науки и политическа спестовност в Мюнхен, Берлин и Бреслау (днес Вроцлав, Полша). След завръщането си в България редактира сп. " Банков обзор ", а от 1907 година постъпва в СУ " Св. Климент Охридски " като учител по политическа спестовност. Титлата професор получава през 1919 година Взема ефективно присъединяване и в политическия живот на страната. В края на XIX в. влиза в Българската работническа социалдемократическа партия, а след разцеплението й през 1903 година минава към течението на необятните социалисти. След постъпването си в университета напуща техните редове. Симпатизира на външнополитическия курс на радослависткото държавно управление за въвличането на България в Първата международна война 1914 г.-1918 година на страната на Централните сили. По време на войната е заместник-директор на Дирекцията за икономически грижи и социална правдивост. След края на Първата международната война влиза в новообразуваната организация Народен сговор и след убийството на Ал. Греков през май 1922 година е повдигнат за неин ръководител. Участва ефективно в подготовката на държавния прелом на 9 юни 1923 година и след неговия триумф става министър-председател, като поема и Министерството на националното просвещение. Той е един от основните основатели за образуването на новата политическа групировка Демократически сговор през август 1923 година, само че не съумява да се наложи като неин водач. През януари 1926 година е заставен да подаде оставката на възглавявания от него кабинет, след което е определен за ръководител на ХXI Обикновено национално заседание. На същия пост е повдигнат и след провеждането на изборите за ХXII Обикновено национално заседание. От 15 май 1930 година до 29 юни 1931 година е министър в кабинета на А. Ляпчев, като още веднъж оглавява Министерството на националното просвещение. При осъщественото през 1932 година разединение на Демократическия сговор застава отпред на едно от двете му течения, което скоро по-късно преобразува в независима политическа партия под името Народно обществено придвижване и по хитлеристки пример се оповестил за неин лидер. След възбраната на политическите партии от режима на деветнадесетомайците минава към полулегална политическа активност. Обявява се в съпротива на монархическия режим отдясно и ратува за по-тясно икономическо и политическо сплотяване на България с хитлеристка Германия. В началото на септември 1944 година емигрира от България. Живее известно време в Германия и Австрия, а от 1949 година - в Аржентина, където остава до края на живота си. Бидейки в емиграция, застава отпред на ново държавно управление, което се пробва да концентрира напъните на всички емигранти от България срещу отечественофронтовската власт, само че без триумф. Поради преклонна възраст от началото на 50-те години се отдръпва от дейна политическа активност. Като икономист научните му ползи са ориентирани към стопанската история на България и Европа.
1908 година
Яне Сандански издава манифест в поддръжка на младотурците. На 14 август е отпечатана негова Проектопрограма в духа на отоманизма. Яне Сандански e роден в с. Влахи, Благоевградско през 1872 година След провалянето на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 година родителите му се преселват в Дупница и той получава началното си обучение там. След това работи като просбописец, държавен служител и прочие, като в това време не престава да се самообразова. В националноосвободителната битка на българите от Македония Сандански се включва в края на 90-те години на XIX век. Неколкократно той минава с чети в Македония за да спомага за ускоряването на процеса за построяването на революционни комитети в другите селища. Заедно с това поставя старания и за набиране на оръжие и средства за организацията. Една от най-дръзките му акции в тази тенденция е известната спекулация " Мис Стоун ". На 21 август 1901 година по шосето сред Банско и Горна Джумая Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка, са отвлечени. Похитителите желаят откуп от Турция, който, поради натиска от страна на Великите сили, получават. С получените на 18 януари 1902 година 14 500 златни турски лири е планувано закупуването на оръжие. Яне Сандански не утвърждава взетото от Солунския конгрес решение за въстание в Македония и Одринско напролет на 1903 година Въпреки това не се опълчва и се включва ефективно в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година След гибелта на Гоце Делчев Сандански се утвърждава като един от водачите на левицата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Благодарение на неговите старания, макар погрома на въстанието, в идващите няколко години това течение взема превъзходство в организацията. В отсъствието на Христо Матов и доктор Татарчев по време на Рилския конгрес на организацията през 1905 година левицата се пробва да наложи своите възгледи във взетите от конгреса решения и признатия нов правилник. Марксистите Д. Хаджидимов и Н. Харлаков се включват към групата на Серския революционен окръг и оказват въздействие върху държанието на Сандански. Левичарите упорстват за над народност и децентрализация в Организацията. През декември 1906 година е призован конгрес на Вътрешна македонска революционна организация, на който Сандански и последователите му слагат начало на разцеплението в Организацията. В битката си против десницата Сандански стига до прекаленост и през ноември 1907 година подрежда убийството на двама от неините водители - Иван Гарванов и Борис Сарафов. С това слага началото на братоубийствената война сред двете течения, която не стихва и след края на Първата международна война 1914-1918 година На Кюстендилския конгрес от март 1908 година Яне Сандански е изключен от организацията и е наказан на гибел. След Младотурската гражданска война през юни 1908 година и Сандански излиза от конспиративност и на доста места повереното му оръжието е предадено на управляващите. Само след две години младотурците стартират огромна акция за заличаване на Вътрешна македонска революционна организация. По това време Сандански продължава да получава всеки месец пари от турците. Той става един от създателите и водителите на Народната федеративна партия, която застава зад концепцията за самостоятелна Македония в границите на южнославянска федерация.
Сандански се изявява като открит съперник на персоналния режим на цар Фердинанд I. Убит е покрай Роженския манастир, край Мелник на 22 април 1915 година
1899 година
Открита е ЖП линията Роман-Плевен (83 км).
1893 година
Произвеждат се избори за Седмо Общински народен съвет. Те са извоювани от ръководещите народнолиберали.
1882 година
Тодор Икономов подава оставка като ръководител на Държавния съвет. Тодор Икономов е политически, държавен и публичен деятел, журналист, постоянен член е на Българското книжовно сдружение (днес БАН). Роден в с. Жеравна, Сливенско през 1838 година Първоначално учи в Сливен при С. Доброплодни и в София при С. Филаретов. През 1861 година отпътува за Русия и следва в Духовната академия в Киев. След завръщането си, работи като преподавател в Шумен и в Тулча. Изявява се като един от най-видните възрожденски педагози – написа голям брой публикации по въпросите на образованието, издава учебници, спомага за налагането на новобългарския език. Взема присъединяване в църковната битка и в построяването на новата българска черква след издаването на султанския ферман от 1870 година Икономов е определен е да съставлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). Там взе участие в издаването на сп. " Читалище " и редактира в. " Турция ". Изразява ползите на умерените и заможни представители на българската буржоазия и поддържа концепцията за основаване на дуалистична турско-българска страна. През 1872 година се завръща в Тулча и работи като секретар в Епархийския съвет. След Освобождението взе участие в изработването на Търновската конституция (1879 г.), като застава на консервативни позиции. Заема редица значими държавни постове: префект на Сливен и Бургас, министър на вътрешните работи (19 януари–24 март 1880 г.), кмет на София, областен шеф на Шумен, ръководител на Държавния съвет, министър на публичните здания, пътищата и известията (20 септември 1883 г.– 29 юни 1884 г.). Русофил по убеждения, Икономов е подложен на гонене по време на ръководството на Стефан Стамболов (1897 г.–1894 г.). Установява се да живее в Шумен и се отдава на книжовна активност. Умира на 28 октомври 1892 година
1877 година
Проведен е нов несполучлив опит на Предния отряд на военачалник Гурко, да овладее Шипченския проход. Командващият Западния съветски отряд ген. Н. Криденер изпраща поделение, което би трябвало да влезе в Плевен. Започва строителството на Втори мост над р. Дунав при Свищов.
1868 година
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, състояща се от към 127 души минава в България при с. Вардим, Свищовско. Тя е готова от така наречен Българско общество в Букурещ (продължител на концепциите на Таен български централен комитет). Съществуват документални сведения, показващи, че членовете на Българското общество са предвиждали по едно и също време с четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българските земи да се трансферират и други по-малки чети, образувани в разнообразни крайдунавски селища. Румънските управляващи обаче вземат ограничения, с цел да предотвратят сходни четнически акции, които могат да ги злепоставят пред европейската дипломация.
1850 година
От името на популацията във Видинския санджак българските старейшини подават до Високата врата прошение, с което упорстват за валия да бъде назначен Али Риза паша.
1331 година
Българската армия, командвана от цар Иван Александър, побеждава ромеите в борбата при Русокастро. В началото на лятото българите навлизат изненадващо в Североизточна Тракия и възстановяват властта си над черноморските градове и региона към Диампол (Ямбол), завладени от Андроник ІІІ Палеолог след борбата при Велбъжд (Кюстендил). Императорът се насочва против тях и открива армията си наоколо до Русокастро. Започналите договаряния приключват със съглашение, само че българският държател го нарушава. Срещу ромеите са изпратени татарските му съдружници, преди малко пристигнали на бойното поле. Ромеите са разрушени. Победа разрешава на цар Иван Александър да диктува изискванията на последвалите договаряния.
64 година
Голям пожар унищожава две трети от Рим. Изгарят 10 от 14-те квартала на града. Император Нерон набеждава за подпалвачи християните и ги подлага на гонения.
Нерон е римски император (от 54 г.) от Юлиево-Клавдиевата династия. Той е наследник на Гней Домиций Агенобарб и на Агрипина. Осиновен от Клавдий, който го прави собствен правоприемник и поверява възпитанието му на философа Сенека и вожда на преторианците Бур. Става император след гибелта на Клавдий, за чиято щерка се оженва през 53 година До 62 година ръководи благодарение на сената. За да се освободи от твърдото въздействие на майка си и съперничеството на законния наследник на Клавдий - Британик, убива и двамата. Започва гнет, репресии и конфискуване на имуществото на съперниците си. Срещу него се надигат сенатът (заговорът на Пизон, 64 година сл. Хр.) и жителите на Рим. Нерон упреква християните в подпалването на Рим (64 г.) и ги подлага на гонения. Избухват въстания в Галия и Испания; част от римските провинции признават за император шефа на Испания Галба (68 г.). Изоставен от Сената и преторианците, Нерон заобикаля от Рим и се самоубива.
На тази дата са родени:
1961 година
Роден е артистът Кръстьо Лафазанов. Завършва НАТФИЗ в класа на Елка Владова, компетентност " Актьорско майсторство ". Работи във Варненския куклен спектакъл, в юношески спектакъл, " Ла Страда ", а от 1993 година е в Народен спектакъл " Иван Вазов ". По-известни функции: Подселников в " Театрален дует ", Дойката в " Ромео и Жулиета ", Дон Кихот в " Дон Кихот " и други Лафазанов (заедно с Мая Новоселска) е огромната звезда в нашумелия театър на Теди Москов “Улицата ". Носител е на премията на Съюза на артистите в България за млад артист през 1986 година, притежател на втора премия от прегледа на бълг. драма и спектакъл – 1989 година и на премията Аскеер за изгряваща звезда през 1991 година и други Филми: " Граница " (1994), " Приятелите на Емилия " (1996), " 14 целувки " (1997), " Дунав мост " (1999), " Пратеникът на кралицата " (2000), " Кралят елен " (2002), " Рапсодия в бяло " (2002). Автор на книгата " Пълнолудие, или Две кофи смях " (1999 година, съавтор) и други
1877 година
Роден е Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) - български публицист класик. Родом е от с. Байлово, Софийско. През 1895 година напуща гимназията и става преподавател в родното си място. Следващата година кандидатства в Рисувалното учебно заведение, само че не е признат. За пръв път печата през 1895 година От 1899 година е в София, където работи като публицист, издава сп. " Селска разговорка ". От 1903 година благодарение на проф. Ив. Шишманов е назначен на работа в Университетската библиотека, а през 1906-1907 година командирован във Франция. От 1926 година до 1944 година е организатор на музея " Иван Вазов " в столицата. Участва в редактирането на в. " Българан ", сп. " Слънчоглед ", в. " Развигор ", детски издания. Член е на Българска академия на науките от 1940 година Негови съчинения: " Разкази " (т. I, II, 1904 година, 1911 г.), " Гераците " (1911 г.), " Пижо и Пендо " (1917 г.), " Сборник от разкази " (1923 г.), " Земя " (1928 г.), " Ян Бибиян. Невероятни завършения на едно хлапе " (1933 г.), " Ян Бибиян на луната " (1934 г.), " Под манастирската лоза " (1936 г.) и други Елин Пелин е един от най-популярните български създатели за деца. Умира на 3 декември 1949 година
1837 година
Роден е Васил Иванов Кунчев (Левски), именуван още Дякона или Апостола. Той учи в родния си град – Карлово, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда " патриотични дружини " за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално -освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 г.и на 1 май 1869 година Левски подхваща две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална поддръжка от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подкрепят от демократичната група " Млада България ", която го снабдила и със специфична разгласа на български и турски език, издадена от името на " Привременно държавно управление в Балкана ". На 26 август се завръща в Букурещ, с цел да взе участие в основаването на БРЦК, само че защото концепциите му не са признати от революционерите в Румъния на 26 май 1870 година Левски напуща Букурещ и се завръща в България за да провежда и построи мрежа от революционни комитети. Успява да притегли за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и други Функциите на централен комитет или така наречен Привременно държавно управление разпорежда на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е основано задгранично посланичество на ВРО. Успехите на Левски в построяването на революционната организация трансформират отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 година от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С построената вътре в страната революционна организация Левски застанал напълно в поддръжка на Любен Каравелов и неговата битка срещу последователите на демократичното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 година той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за разискване и мнение. По негова самодейност в края на април и началото на май 1872 година в Букурещ било свикано първото Общо заседание на БРЦК, на което Левски получава и особено правомощие за деяние в българските земи. Възгледите на Апостола за създаване на ВРО и нейните задания са изложени в направената от него " Нареда на служащите за освобождението на българския народ " (1871 г.). В уводната и част е дефинирана задачата на организацията: " С една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прародители със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което през днешния ден безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата независимост, а турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности. Българи, турци, евреи и други ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във религия, било в националност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се създаде. " За всяко отклоняване от тази цел " Наредата " предвиждала смъртно наказване. Останалите и параграфи се отнасят до организационната конструкция на ВРО, правата и отговорностите на революционните дейци и наказванията за осъществените от тях прегрешения.След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното създаване на ВРО. Основава нови комитети освен в Северна, само че и в Южна България, в това число и в Македония. Точно когато активността му доближава своя максимален обсег на 22 септември 1872 година в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, макар възбраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е проведена от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските управляващи подхващат всеобщи арести на популацията в този край, арестувани са и огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени значително от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски. За да бъде защитена от цялостно заличаване ВРО, БРЦК желае от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отхвърля, защото макар постигнатите триумфи счита, че подготовката за въстание не е задоволителна. С риск на живота си от Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, с цел да може да прибере и резервира архивите на организацията. След това има желание да се трансферира в Румъния. На 26 декември 1872 година идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак. В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят проект за освобождението на Васил Левски. Под управлението на Атанас Узунов се приготвя чета, която би трябвало да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до значителен резултат.
Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана. Васил Левски е обесен на 19 февруари 1873 година в покрайнините на София. Васил Левски се постанова като водач на ВРО, идеолог, уредник и началник на българското национално- освободително придвижване. Далновиден и надарен уредник, той обобщава опита на революционното придвижване до този миг и пръв доближава до съзнанието за нуждата от предварителна подготовка посредством основаването на революционни комитети и преместване на центъра на организирането на националната гражданска война в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята независимост, тъй като " който ни освободи, той ще ни зароби ". Проповядва концепцията за " свята и чиста република ", за общество и страна, в която всички " да бъдат изцяло свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония ".
На тази дата умират:
1977 година
Умира математикът проф. Георги Брадистилов (1904 - 1977). Роден е на 12 октомври 1904 година в Панагюрище. Завършва Софийския университет през 1927 година, специализира в Сорбоната и в Мюнхенския университет (1937 - 1938); пази докторат (1938). Професор е от 1943 година В годините 1945 - 1953 година е началник на катедра по математика в Държавната политехника. Ръководител е на катедра по висша математика и ректор на МЕИ (дн. Технически университет) в София в интервала 1962 - 1966 година Автор е на повече от 70 научни труда и на учебници по висша математика за инженери.
1895 година
Умира Стефан Стамболов, български бунтовник, политик, стихотворец и публицист. Той е роден на 12 февруари 1854 година във Велико Търново. Образованието си стартира в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в съвсем всички прояви на битката за политическа самостоятелност през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, извършва значима роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 година става подпредседател, а и ръководител на Народното събрание. В интервала 1888-1894 година е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 година Стефан Стамболов организира блестящо изразена националистична политика, способства за подсилване на дипломацията, на стопанската система и на държавническата мощност на България. Влиза в спор с царска Русия и княз Фердинанд.
1868 година
Умира Хаджи Димитър. Димитър Николов Асенов е наследник на процъфтяващ майстор, който през 1842 година дружно със брачната половинка си и синовете си пътуват до Ерусалим на хаджилък – оттогава Димитър става " Хаджи ". Двама от братята му се борят в Критското въстание 1866-1869 година, а най-малкият взе участие в четата му и умира. Чичовците му Стоян и Добри са известни национални хайдути, по-късно и войводи.
Хаджи Димитър учи в родния си град. След убийството на Али ефенди от Панайот Хитов и Ст. Люцканов през декември 1860 година е заставен да се укрива и напролет на 1861 година излиза бунтовник в четата на П. Хитов. С нея обикаля Балкана до есента на 1863 година и известно време е знаменосец. Заедно с П. Хитов прекарва зимата на 1863-1864 година в Сърбия, а напролет отива в Букурещ, където се среща с Г. С. Раковски. През лятото дружно със Ст. Люцканов Хаджи Димитър минава р. Дунав отпред на чета от 12 души, само че бързо се разделят. През 1866 година дружно с Жельо Войвода, Стефан Караджа и чета от 20 души минава в България, само че и този път войводите се разделят. Заедно с няколко души Хаджи Димитър работи из Балкана до есента. През 1867 година влиза като челник в Тайния централен български комитет. На 6 юли отпред на въоръжена чета от 129 души минава р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра, дружно със Ст. Караджа. Тежко ранен, Ст. Караджа попада в ръцете на османските потери. С останалите към 40 четника Хаджи Димитър пробива обсадата и след няколко дни се открива на връх Бузлуджа. Тук четата е обградена от потери и постоянна турска армия. На 18 юли следобяд, след неколкочасово стълкновение, умират съвсем всички. В багра е погубен и Хаджи Димитър, главата му е занесена в Търново, а оръжието и книжата на четата са предадени на Мидхад паша.
1868 година
Умира Спиро Джеров (С. Дж. Македонски) - деятел на българското национално-освободително придвижване. Роден е към 1834/1836 година в Битоля. Учи в гръцко училище; по-късно посещава Цариград, Смирна, Египет. От 1862 година до 1866 година е в пандиза по обвиняване в скрит план. След освобождението му, дружно с Ст. Везенков се пробва да провежда антитурско придвижване в Крушевско. Участва в Критското въстание (1866-1869 г.). През 1867 година се включва във Втора българска легия в Белград. След разпускането й се записва в четата на Х. Димитър и Ст. Караджа (1868 г.), в която е назначен за член на военния съвет. Загива в стълкновение с турската армия евентуално на връх Хаджи Димитър (Бузлуджа).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ