През 13-ти и 12-ти век пр. н. е. много от

През 13-ти и 12-ти век прочие н. е. доста от „ великите антични цивилизации “ се разпадат като кули от карти. Някога велики градове към Източното Средиземноморие, Северна Африка и Близкия изток се срутват в руини; писмени системи изчезват; пораждат бунтове; бушуват войни; и културите по планетата наподобява една по една се заличават. Късната бронзова ера е избрана като един от първите опити на човечеството за глобализацията, само че тя приключва с принудителен, неочакван и надълбоко тайнствен колапс.

Историците към момента живо спорят за точните аргументи за този по този начин наименуван „ Колапс на бронзовата ера “, само че едно нещо е ясно: това не е било прелестен интервал за живеене. Преди края си обаче, ера е била относително благополучен миг от историята.

Точно както подсказва името, една просвета се дефинира като „ цивилизация от бронзовата ера “, в случай че има способността да създава бронз посредством размразяване на мед и спояването й с калай, арсен или други метали. Бронзът е бил по-здрав от другите налични метали по това време, което е разрешило на цивилизациите, които са впрегнали силата му, да имат софтуерно преимущество в региона на оръжията, производството на принадлежности, инженерството и изкуството.

Сред цивилизациите, които процъфтяват в тази ера, са Средната асирийска империя в Месопотамия, Новото царство на Египет, вавилонците, хетската империя на Анатолия, микенците в континентална Гърция и минойците в Крит. Всички тези велики сили са разпръснати към Средиземно море и са надълбоко свързани между тях посредством търговия и миграция.

Едно от най-цитираните пояснения зад колапса е идването на мародерска конфедерация от нашественици, известна като „ Морските нации “. Морските нации не са оставили нито монументи, нито писмени записи, тъй че тяхната еднаквост надалеч не е ясна и към момента се разисква необятно. Често се допуска, че в действителност са били редица разнообразни морски култури, които са пътували из източното Средиземноморие. Които и да са били те, наподобява оставят своя отпечатък в тази част на света, минавайки през територии от Анатолия, Сирия, Финикия, Ханаан, Кипър и Египет към края на Бронзовата ера сред 13-ти и 12-ти век прочие н. е. През това подло време археологическите доказателства демонстрират по какъв начин безчет градове в Източното Средиземноморие и Близкия изток са били унищожени или просто изоставени.

Пристигането на тези мистериозни мореплаватели обаче надали е цялата картинка. Някои настояват, че цивилизациите от бронзовата ера са изгнили от вътрешната страна посредством общ колапс на обществената им система. Тази концепция допуска, че доста кралства от късния бронз са имали „ съдбовни централизирани, комплицирани и тежки “ политически структури, които са ги създали уязвими за неравноправие и обществена неустойчивост. Друга опция е появяването на желязото и измененията във военното дело, което значи, че борбите са станали още по-опустошителни.

Още едно завладяващо пояснение е, че колапсът на бронзовата ера е обвързван с някакъв екологичен трус. Проучване от 2013 година преглежда поленови зърна от седименти от антично езеро в района и открива доказателства за промени в климата по това време. Тези промени, настояват създателите на проучването, са довели до необятно публикувани суши, дефицит на храна и апетит. Последствията са всеобща миграция и обществени катаклизми – и по този начин тези в миналото мощни цивилизации са оставени уязвими за нашественици, евентуално Морските нации.

Както доста други моменти в историята, колапсът на бронзовата ера в никакъв случай няма да бъде пояснен с едно само нещо. В реалност е евентуално да става въпрос за комплицирана композиция от всички изброени детайли, като избрани фактори играят по-голяма роля на някои места, в сравнение с други.

Каквато и да е повода, тази история би трябвало да ни служи като увещание, че никоя цивилизация не би трябвало да приема позицията си в света за непрекъсната. С вярната композиция от изменение на климата, война и софтуерен прогрес, даже и най-могъщите общества могат да се разпаднат на часа.