През 10-ти век епископ Константин пише: Голи са народите без

През 10-ти век свещеник Константин написа: „ Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с съперника на нашите души “.

Започвам от този откъс, в който се съдържа разковничето на цялата покруса на актуалния политически живот, на осакатяването на генерации българи, обречени да живеят в нищетата на популисткото посткомунистическо или по-скоро неолиберал-комунистическо статукво, гротеска на незавършилия към този момент 34 години преход.

Последните дни станахме очевидци освен на грозни акции, само че и на доста грозни алегории, свързани с деня, в който почитаме паметта на най-ценното, останало ни от нашите предшественици от Възраждането и Следосвобожденска България – просветата, образованието и културата. Спасени някак си от мракобесието на турското иго, минали през кървавия тоталитарен комунистически режим, само че ловко удавени от днешните „ спасители “, шумно „ изменящи “ (подкопаващи),  последните две години, устоите на един народ, на една страна на повече от 1300г.

Да си позволиш да бъдеш министър с подправена декларация за поданство е едно. Това  е дипломиран състав от Наказателния кодекс. Да си министър – ръководител, а през днешния ден и български народен представител и да не приказваш добре български – пропуск в образованието.  Да си министър, само че да нямаш адрес в България – скандално, само че не е закононарушение. Но да си позволиш да си на поста министър-председател и да носиш купата „ учен “ пред името си и да правиш паралели сред ПП-ДБ симпатизантите, Терзиев и националните будители, ето това към този момент е непростимо. Това е морално закононарушение, което не трябва да остава безнаказано.

Как беше: „ Бъдещето на България зависи от това, какъв избор ще създадем - дали ще следваме образеца на нашите будители, или образеца на Бай Ганьо и Андрешко “.

Държа да отбележа, че Николай Денков приключва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той е издигнат с парите на двама будители -  братята Евлоги и Христо Георгиеви. Денков носи купата „ учен “ на същата Алма Матер, издигната от едни „ андрешковци “, по арогантните стандарти на носителите на „ новия морал и култура “ – ПП-ДБ, Терзиев и сие.

Хора, които са се себеотричали в името на България, в името на националната идея и блян. Хора, които не са се кланяли на Запада или Изтока, а са противостояли, с цел да изградят нова и самостоятелна България. Един блян, който през днешния ден е изцяло опустошен от „ новите будители “.

Ами Надежда Йорданова – някогашният министър на правораздаването? Отново ученик на непрогресивния Софийски университет. Университет, станал вероятен с помощта на основополагащите неуморни старания на Васил Априлов, Никола Палаузов, Петър Берон, Неофит Рилски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Добри Войников*…

Какво написа тя в „ свещената книга “ на умно-красивитета, Facebook: „ Днес е един от най-любимите ми празници и на него стоя един до друг до в поддръжка на актуалния будител Васил Терзиев “.

Срам! Срам за България и безспорна подигравка с паметта на българските национални герои и будители, без чиято всеотдайност днешна България би била немислима.

Какъв будител е Терзиев? Отроче на Държавна сигурност жанр, племенника на Петър Младенов – хора, съдействали за изтребването на българската интелигенция. Наследник на режим, предал родната си кръв в Македония и предал костите на своя челник Гоце Делчев непринудено. Кръв от кръвта на коминтерновските предатели, продали делото на Светите Кирил Методий, на братя Миладинови, изтъргували историята и родовата памет, на цар Самуил.

Ето това са актуалните „ будите “. Шумно налагащи нов морал и тайно подменящи българщината през привнесени просветителни практики, пренаписани исторически обстоятелства и шарени фейсбук каламбури, още веднъж копирани от „ модерните западни модели “.

Високопарни холограми на чуждопоклонничеството, подиграващи се на Андрешко, Бай Ганьо, Душко Добродушков – непреходни облици, дали своя принос посредством присмиване на нелицеприятните черти на българина, за построяването на една нова, горда България.

Очевидно паметта на Левски и Ботев от дълго време стои просто като пано по стените на кабинетите, а думите, написани от българските будители от ден на ден избледняват в неотворените книги в библиотеките. Защото даже морализаторите от „ Дондуков “ 1, развяващи университетските си трофеи, не са си създали труда да ги разпрострат и все пак през днешния ден с лека ръка ги окарикатуряват.

Горко на децата ни!

„ О, неразумни юроде, за какво

 се срамуваш да се наречеш българин?

И не четеш и не приказваш своя език “?

Паисий Хилендарски

* Кратка информация на вниманието на „ новите будители “:

Васил Априлов , дружно с неговия непосредствен сподвижник Никола Палаузов – основават първото българско светско взаимно учебно заведение в Габрово. С дарените на Априловската гимназия книги през 1840 година се открива първата българска библиотека.

Паисий Хилендарски – монахът, който се е трансформирал в знаме на българското Възраждане с едно от най-великите каузи в историята ни – основаването на писана българска история, чиято цел е да разсъни искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано почтено от предците ни.

Софроний Врачански – изтъкнат възрожденски публицист, държавник, просветник, основоположник на новобългарската литература и строител на новобългарския литературен език. Той е и индивидът направил първия дубликат на популярната „ История славянобългарска “.

Васил Априлов – оказал помощ да се построи първото българско светско учебно заведение в родния си град Габрово.

Петър Берон – създателят на „ Рибния буквар “, въвел нов метод на преподаване, придал европейски тип на нашето обучение.

Христо Ботев – народен воин, бунтовник, стихотворец и журналист, оставил след себе си велики стихотворения като „ Майце си “, „ Към брата си “, „ На сбогуване “, „ Елегия “, „ До моето първо либе “, „ Хайдути “, „ Хаджи Димитър “, „ Обесването на Васил Левски “ и доста други.

Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници доста национални песни, пословици, гатанки и традиции.

Добри Чинтулов – индивидът, основал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и през днешния ден: „ Стани, стани, левент балкански “, „ Вятър ечи, Балкан стене “, „ Къде си, вярна ти, обич национална? “. Едновременно с това взе участие в битката за църковна самостоятелност и новобългарска култура. Основава и читалище в родния си град. Пише учебници по български, френски, немски и нотно четене.

Васил Левски , чиято отдаденост и всеотдайност в името на свободата го трансформират в безусловния народен герои на България.

Любен Каравелов – български стихотворец, публицист, енциклопедист, публицист, етнограф и неоспорим народен воин способства значително за развиването на публичната мисъл в България през Възраждането, написа библиографски писания, публикации по българска литература, просвета, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов взе участие в националреволюционното придвижване като член и ръководител на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния при започване на 70-те години на 19 век.

Добри Войников – писателят драматург, основал първия български спектакъл, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на рецензия чуждопоклонничеството в пиесата си „ Криворазбраната цивилизация “.

Неофит Рилски – първопроходник и последовател на концепцията за превръщането на българското обучение в светско.