Превръщането на Света София в джамия президентът Ердоган аргументира с

Превръщането на " Света София " в джамия президентът Ердоган аргументира с това, че завоевателят на Константинопол Мехмед II бил доблестен държател, оставил на християните огромни свободи. Истината обаче не е тъкмо такава.

Превръщането на джамията „ Света София “ в музей през 1934 година бе един тип помирение след вековните разногласия сред османския и европейския свят. С реислямизацията на „ Света София “ обаче Ердоган съзнателно отваря остарели рани. Колкото и да е парадоксално, ходът на Ердоган да трансформира „ Света София “ още веднъж в джамия, се употребява с утвърждение и от някои християнски духовници, които са срещу секуларизацията – за тях тя е нещо демонично, отбелязва „ Нойе Цюрихер Цайтунг ".

Британският свещеник Гил Фрейзър да вземем за пример написа: „ През 1935 „ Света София “ бе осквернена посредством секуларизацията ". Според него тя е „ систематичен опит да се прогони Господ от публичното пространство “. Поради това, както счита Фрейзър, представен от „ Нойе Цюрихер Цайтунг “, и християните даже трябвало да са удовлетворени от решението на Ердоган.

На това би трябвало да се възрази, написа в същото издание Флорин Георге Калиан, учител от университета в румънския град Сибиу. Онзи, който приветства превръщането на музея „ Света София “ в джамия като победа над секуларизма, подценява политическите претекстове за решението, счита Калиан. А то се вписва в тактиката на Ердоган „ Make Turkey great again " („ Да създадем Турция още веднъж велика " ), която си слага за цел да възроди предишното великолепие на Османската империя.

Истината за 1453 година

" Света София " още веднъж е настояща джамия

през 1934 година по решение на Кемал Ататюрк беше един тип помирение след вековните разногласия сред османския и европейския свят.
Редакцията предлага
Превръщането на музея „ Света София " в настояща джамия Ердоган аргументира с това, че завоевателят на Константинопол султан Мехмед Втори пощадил живота на византийците и им оставил обилни свободи. „ Нищо не би могло да е по-далеч от истината ", разяснява Флорин Георге Калиан, базирайки се на исторически ръкописи от въпросната ера.

Филмът „ Фетих 1453 " – най-скъпоструващият и най-касов филм в историята на Турция, демонстрира от османска позиция за завладяването на Константинопол. Той обаче съдържа доста исторически грешки, а и по-лоши неща, отбелязва „ Нойе Цюрихер Цайтунг " и разяснява: „ Мехмед Втори там е портретиран като. Всъщност султанът разрешава градът да бъде плячкосан – той се трансформира в сцена на изнасилвания, обири, кланета и поробвания. За доста от жителите на Константинопол „ Света София “ е била последно леговище от бойците на султана.

Със своето географско състояние и своята история Истанбул през днешния ден би могъл да изиграе ролята на пресечна точка сред исляма и християнството в една фактически открита към света Турция. А „ Света София “ би могла да бъде освен конгрес за разговор сред религиите, само че и удостоверение за това, че в една световна страна секуларизацията и религията са не по-зле съвместими, в сравнение с в една религиозна страна, отбелязва още Флорин Георге Калиан. Според него „ Света София “ може да бъде и трите неща по едно и също време: джамия (в петък), черква в неделя и музей през седмицата.

Вместо това изкривяването на историята, което подхваща Ердоган, величаейки Мехмед Втори като държател, пощадил византийците и уважавал свободите им, освен подклажда националистическите трендове, само че и може още веднъж да възпламени балканските спорове сред православните християни.

Назад към неоосманска Турция

Поредна стъпка на отвод от правилата на Кемал Ататюрк?

От тази позиция превръщането на „ Света София “ в музей е поредна стъпка към По образеца на Китай и Русия, посредством позоваването на предходната си популярност, Турция се пробва да се показа като антизападна велика мощ. Какво ли може да се чака още в тази тенденция? Може би смяна на писмеността – от латиница назад към арабска, или пък връщане към обичайното османско облекло, анулирано от Ататюрк? Или още по-лошо – опит за възобновяване на тогавашните османски граници? Не звучи напълно необикновено, в случай че се имат поради будещите безпокойствие трендове в турската външна политика, разяснява румънският академик.

От своя страна „ Ди Велт “ отбелязва, че цялата история със „ Света София “ демонстрира какъв брой обезпокоен е Ердоган. Големите разкази за народна власт, независимост и богатство, които в продължение на години допринасяха за триумфа на ръководещата Партия на справедливостта и развиването, се сринаха с гръм и тропот. Вместо това Ердоган в този момент се пробва да печели с евтини популистки ходове. Но те няма да предотвратят неговия неуспех. Въпросът не е дали този режим ще се срине, а какво от цивилизационните постижения на Турската република ще повлече със себе си.