Износът на България се преструктурира прекалено бавно
Преструктурирането на българския експорт се " случва " прекомерно постепенно. Все още износът на първични материали и материали за следваща обработка заема подобен дял, че не способства за излизането ни от категорията " най-бедната страна в Европейски Съюз ". Това се споделя в разбор на Веселин Илиев, основен шеф " Външноикономическо съдействие " в Българската стопанска камара/БСК/, публикуван от пресцентъра на работодателската организация. В разбора се наблюдава мястото на България в международния експорт през 2020 година, оповестява Българска телеграфна агенция.
„ Като че ли България загуби от инерцията на предприсъединителния интервал и първите години след присъединението, показва икономистът и акцентира, че са нужни нови принадлежности за смяна. Те би трябвало да са ориентирани към опериращите в България новаторски предприятия с огромен напредък и предлагащи артикули и услуги с висока и доста висока добавена стойност. Ролята на задграничните вложения е значима, изключително за претовареност, придобиване на нови познания и умения, само че не трябва да се чака, че единствено те могат да преструктурират стопанската система ни в мечтаната посока. Необходимо е в допълнение сегментиране на ограниченията за поощряване на вложения “, счита Веселин Илиев.
Според него софтуерното обновяване става постепенно и е опорочено от незадоволително ефикасни вложения по оперативните стратегии и Програмата за развиване на селските райони.
В разбора си икономистът акцентира, че многообразието на артикули с по-висока добавена стойност се усилва, техният експорт се въздейства в по-малка степен от курса на щатския $ и цените на енергоносители и първични материали, в сравнение с при артикули с ниска добавена стойност. Този експорт образува към 24 на 100 от общия, като не е включен износът на специфична продукция. Износът на първични материали, енергоносители и материали с ниска степен на преправка резервира дял към 31-32 на 100 за 2020 година
„ Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са огромните стопански системи в Европейски Съюз, само че изделията ни се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят “, показва Веселин Илиев. Според него българските компании най-често изнасят за развитите страни като подизпълнител на огромните компании и се включват в световните вериги на доставки. С течение на времето се получават познания и умения за по-широко независимо нахлуване на международните пазари под лична марка и със лични разработки.
„ Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България и по-малко на локални компании “, счита икономистът.
Българският експорт през 2020 година e 31.9 милиарда щ.д., демонстрират данни от разбора на икономиста на БСК. Това е по-малко от износа през 2019 - 33,4, и през 2018 - 33,7 милиарда щ.д. Въпреки това България се изкачва на 58-мо място измежду всички експортьори в света (60-то място през 2019 година и 64-то за 2018 г.) Спадът на износа ни в щатски долари за 2020 година по отношение на 2019 година е 4.4 на 100, а кумулативно за последните 5 години има растеж от 20 на 100. Световният импорт е намалял със 7 на 100 за последната година, а кумулативният растеж за последните 5 години е 3 на 100. Това значи, че България продължава да печели позиции на международните пазари, акцентира Веселин Илиев.
На база огледални данни, България е изнесла артикули за защитата най-малко за 615 милиона щ.д. Редица страни, които са пазар за българска специфична продукция, също не дават данни за търговията си с нея, т.е. действителният експорт е по-голям, разяснява икономистът и напомня, че за 2019 година износът на специфична продукция се прави оценка на 560 благ. щ.д., за 2018 година - 780, а за 2017 година - 1.2 милиарда щ.д. „ От разбора са изключени доставките на артикули за защитата, т.е. Национален статистически институт третира тази информация като конфиденциална “, отбелязва икономистът.
България държи 19,9 на 100 от международния пазар на пачи черен дроб, макар забележителния спад в износа, показва Веселин Илиев. Временно консервираните череши имат 16,4 на 100 дял, месинг на плочи и ленти 14.9 на 100, спирачни маркучи 14.1 на 100, хидравлични турбини и регулатори - 14 на 100. Стоките, с които България заема водещо място в международния експорт, демонстрират известна резистентност, демонстрират наблюденията на икономиста.
„ Като че ли България загуби от инерцията на предприсъединителния интервал и първите години след присъединението, показва икономистът и акцентира, че са нужни нови принадлежности за смяна. Те би трябвало да са ориентирани към опериращите в България новаторски предприятия с огромен напредък и предлагащи артикули и услуги с висока и доста висока добавена стойност. Ролята на задграничните вложения е значима, изключително за претовареност, придобиване на нови познания и умения, само че не трябва да се чака, че единствено те могат да преструктурират стопанската система ни в мечтаната посока. Необходимо е в допълнение сегментиране на ограниченията за поощряване на вложения “, счита Веселин Илиев.
Според него софтуерното обновяване става постепенно и е опорочено от незадоволително ефикасни вложения по оперативните стратегии и Програмата за развиване на селските райони.
В разбора си икономистът акцентира, че многообразието на артикули с по-висока добавена стойност се усилва, техният експорт се въздейства в по-малка степен от курса на щатския $ и цените на енергоносители и първични материали, в сравнение с при артикули с ниска добавена стойност. Този експорт образува към 24 на 100 от общия, като не е включен износът на специфична продукция. Износът на първични материали, енергоносители и материали с ниска степен на преправка резервира дял към 31-32 на 100 за 2020 година
„ Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са огромните стопански системи в Европейски Съюз, само че изделията ни се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят “, показва Веселин Илиев. Според него българските компании най-често изнасят за развитите страни като подизпълнител на огромните компании и се включват в световните вериги на доставки. С течение на времето се получават познания и умения за по-широко независимо нахлуване на международните пазари под лична марка и със лични разработки.
„ Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България и по-малко на локални компании “, счита икономистът.
Българският експорт през 2020 година e 31.9 милиарда щ.д., демонстрират данни от разбора на икономиста на БСК. Това е по-малко от износа през 2019 - 33,4, и през 2018 - 33,7 милиарда щ.д. Въпреки това България се изкачва на 58-мо място измежду всички експортьори в света (60-то място през 2019 година и 64-то за 2018 г.) Спадът на износа ни в щатски долари за 2020 година по отношение на 2019 година е 4.4 на 100, а кумулативно за последните 5 години има растеж от 20 на 100. Световният импорт е намалял със 7 на 100 за последната година, а кумулативният растеж за последните 5 години е 3 на 100. Това значи, че България продължава да печели позиции на международните пазари, акцентира Веселин Илиев.
На база огледални данни, България е изнесла артикули за защитата най-малко за 615 милиона щ.д. Редица страни, които са пазар за българска специфична продукция, също не дават данни за търговията си с нея, т.е. действителният експорт е по-голям, разяснява икономистът и напомня, че за 2019 година износът на специфична продукция се прави оценка на 560 благ. щ.д., за 2018 година - 780, а за 2017 година - 1.2 милиарда щ.д. „ От разбора са изключени доставките на артикули за защитата, т.е. Национален статистически институт третира тази информация като конфиденциална “, отбелязва икономистът.
България държи 19,9 на 100 от международния пазар на пачи черен дроб, макар забележителния спад в износа, показва Веселин Илиев. Временно консервираните череши имат 16,4 на 100 дял, месинг на плочи и ленти 14.9 на 100, спирачни маркучи 14.1 на 100, хидравлични турбини и регулатори - 14 на 100. Стоките, с които България заема водещо място в международния експорт, демонстрират известна резистентност, демонстрират наблюденията на икономиста.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ