Деян Колев: Ромките имали синдром на улични кучки?
Престъпленията от ненавист, в това число потреблението на език на омразата и дискриминирането, са все по-често срещан проблем. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Деян Колев - ръководител на УС на Център „ Амалипе ”. Той е измежду участниците на Международна конференция STOP HATE SPEECH, която продължава през днешния ден в София.
Бяхме очевидци на съществени отстъпления от демократични достижения вследствие на ширещи се дискриминационни и стереотипни разбирания. Като образец мога да дам ориста на Стратегията за детето, която бе стигматизирана от част от ръководещите по това време, сподели още Колев.
Според него съвсем постоянно езикът на омразата се интерпретира като „ независимост на мнението “. Типичен образец в това отношение е изявлението на Валери Симеонов в Народното събрание от края на 2014 година От парламентарната естрада той дефинира ромските дами като имащи „ обикновен синдром на улични кучки “, а ромските деца като „ играещи си с свине по улиците “, напомни Колев.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Няколко изследвания настояват, че закононарушенията от ненавист, в това число потреблението на език на омразата и дискриминирането, са все по-често срещан проблем. Потвърждава ли се тази теза?
- Да, изрично. Проблемът е освен в честотата, само че и във обстоятелството, че през последните години език на омразата постоянно се употребява от политиците и това остава несанкционирано. Последното е знак за доста други групи да употребяват езика на омразата и практики, които граничат с дискриминирането все по-широко.
- Колко съществено предизвикателство е това и по какъв начин да би трябвало да се работи за ограничението му?
- Според мен е доста съществено предизвикателство и бяхме очевидци на съществени отстъпления от демократични достижения вследствие на ширещи се дискриминационни и стереотипни разбирания.
Като образец мога да дам ориста на Стратегията за детето, която бе стигматизирана от част от ръководещите по това време, което сътвори проблем с приемането и използването ѝ. „ Антиромската “ тактика на Каракачанов през 2019 - 2020 година (по това време Каракачанов бе вицепремиер) за малко да бъде призната от държавното управление.
Макар това да не се случи, тя не бе отхвърлена и не бе наказана обществено от нито един от настоящите политици - както от ръководещите тогава, по този начин и от опозицията, даже от омбудсмана…
Да не приказваме за Истанбулската спогодба, която бе по този начин стигматизирана, че и до през днешния ден за нея не може да се приказва обществено, макар перманентните образци за домашно принуждение, убийства от ревнивост и така нататък
- Достатъчно тежки ли са наказванията, планувани в закона, или е належащо те да бъдат повишени?
- Според мен не е въпросът в тежестта на наказванията, а в това, че те не се ползват. Почти постоянно езикът на омразата се интерпретира като „ независимост на мнението “. Типичен образец в това отношение е изявлението на Валери Симеонов в Народното събрание от края на 2014 година
От парламентарната естрада той дефинира ромските дами като имащи „ обикновен синдром на улични кучки “, а ромските деца като „ играещи си с свине по улиците “.
Въпреки заведеното дело от ромски деятели, Симеонов не бе наказан и след това даже стана вицепремиер, отговарящ за интеграционната политика.
Факт е, че даже в случаи на закононарушение с ясно изявен дискриминационен претекст, причинителите получават наказване за безчинство или въобще не получават наказване. Това дава сигнал на необятни групи, че този метод на говорене и деяние е позволен - изключително щом го употребяват политици, а прокуратурата и съдът не го глобяват.
- Антиромското говорене и дискриминирането на този етнос е в обсега на работата на „ Амалипе ”. Има ли смяна в последните години - виждате по-остри изявления или назад - обществото става все по-толерантно?
- Боя се, че изключително в интервала 2013 - 2020 година антиромското говорене се ускори доста и се трансформира в съвсем нормална процедура. Проучвания на обществените дистанции, които вършат сътрудници от Института „ Отворено общество “, ясно демонстрират, че ромите са най-мразеното и дискриминирано малцинство в България.
През интервала 2007 - 2013 година тези годишни изследвания сочеха понижаване на обществените дистанции и това, че обществото става по-толерантно. За страдание след 2013 година изследванията демонстрират съществено утежняване и сега обществените дистанции по отношение на ромите са доста по-големи даже спрямо интервала преди присъединение към Европейски Съюз.
След коронавирус пандемията не са правени такива изследвания и се надявам въпреки всичко да има усъвършенстване – изключително откакто ултранационалистите за известно време бяха отвън Народното събрание.
- Как могат да бъдат изменени публичните настройки?
- Едва ли има еднопосочно решение. Със сигурност е нужна доста сериозна работа с работещите на терен - учители, служители на реда, лекари, обществени служащи и други
Основа за устойчива смяна е десегрегацията във всяко едно отношение - т.е. опцията децата да учат дружно в етнически смесена класна стая, младежите да вземат участие взаимно в юношески начинания, възрастните да работят дружно.
Тогава, когато контактите с хора от разнообразни етноси и религии преминат през личния персонален опит, хората се освобождават по-лесно от предубеждения, стандарти и са доста по-толерантни към разликата.
Особено значимо е също по този начин политиците и политическите партии да се въздържат от потреблението на език на омразата и да не се възползват от „ антиромската карта “ всякога преди избори. България има доста добър образец в това отношение - по отношение на стандартите по отношение на турското малцинство.
През 80-те години на 20 век бяхме на ръба на етническа война поради по този начин наречения Възродителен развой. След началото на прехода политическият хайлайф спря да приказва за турците като опасност, „ колония на Анкара “ и така нататък, което последователно докара до усмиряване на публичното мнение и превъзмогване на част от обществените дистанции по отношение на турците.
Това е едно от позитивните неща, които не можем да отречем на политическия хайлайф на прехода, колкото и да сме сериозни за други неща. За страдание по отношение на ромите в никакъв случай не е имало подобен политически консенсус и това, от своя страна, подхранва антиромските настройки, изявленията в медиите и така нататък Получава се затворен кръг.
От Център „ Амалипе ” имаме доста положителни образци за взаимни действия, в които ангажираме дружно ромски и български младежи. Така да вземем за пример преди две седмици организирахме образования на ръководители на училищен парламенти.
Интересът бе толкоз огромен, че се наложи да създадем две такива образования - едно за Северна България и друго за Южна България, във всяко от които имаше по 100 участници. Бяха дружно ромски и български младежи и сред тях нямаше безусловно никакво напрежение.
Напротив, възнамеряваха дружно акции, задаваха извънредно смислени въпроси, съумяха да създадат доста мощно усещане и на народните представители Красимир Вълчев, Елисавета Белобрадова, Георги Гьоков, Веска Ненчева, които пристигнаха особено да беседват с тях.
Бяхме очевидци на съществени отстъпления от демократични достижения вследствие на ширещи се дискриминационни и стереотипни разбирания. Като образец мога да дам ориста на Стратегията за детето, която бе стигматизирана от част от ръководещите по това време, сподели още Колев.
Според него съвсем постоянно езикът на омразата се интерпретира като „ независимост на мнението “. Типичен образец в това отношение е изявлението на Валери Симеонов в Народното събрание от края на 2014 година От парламентарната естрада той дефинира ромските дами като имащи „ обикновен синдром на улични кучки “, а ромските деца като „ играещи си с свине по улиците “, напомни Колев.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Няколко изследвания настояват, че закононарушенията от ненавист, в това число потреблението на език на омразата и дискриминирането, са все по-често срещан проблем. Потвърждава ли се тази теза?
- Да, изрично. Проблемът е освен в честотата, само че и във обстоятелството, че през последните години език на омразата постоянно се употребява от политиците и това остава несанкционирано. Последното е знак за доста други групи да употребяват езика на омразата и практики, които граничат с дискриминирането все по-широко.
- Колко съществено предизвикателство е това и по какъв начин да би трябвало да се работи за ограничението му?
- Според мен е доста съществено предизвикателство и бяхме очевидци на съществени отстъпления от демократични достижения вследствие на ширещи се дискриминационни и стереотипни разбирания.
Като образец мога да дам ориста на Стратегията за детето, която бе стигматизирана от част от ръководещите по това време, което сътвори проблем с приемането и използването ѝ. „ Антиромската “ тактика на Каракачанов през 2019 - 2020 година (по това време Каракачанов бе вицепремиер) за малко да бъде призната от държавното управление.
Макар това да не се случи, тя не бе отхвърлена и не бе наказана обществено от нито един от настоящите политици - както от ръководещите тогава, по този начин и от опозицията, даже от омбудсмана…
Да не приказваме за Истанбулската спогодба, която бе по този начин стигматизирана, че и до през днешния ден за нея не може да се приказва обществено, макар перманентните образци за домашно принуждение, убийства от ревнивост и така нататък
- Достатъчно тежки ли са наказванията, планувани в закона, или е належащо те да бъдат повишени?
- Според мен не е въпросът в тежестта на наказванията, а в това, че те не се ползват. Почти постоянно езикът на омразата се интерпретира като „ независимост на мнението “. Типичен образец в това отношение е изявлението на Валери Симеонов в Народното събрание от края на 2014 година
От парламентарната естрада той дефинира ромските дами като имащи „ обикновен синдром на улични кучки “, а ромските деца като „ играещи си с свине по улиците “.
Въпреки заведеното дело от ромски деятели, Симеонов не бе наказан и след това даже стана вицепремиер, отговарящ за интеграционната политика.
Факт е, че даже в случаи на закононарушение с ясно изявен дискриминационен претекст, причинителите получават наказване за безчинство или въобще не получават наказване. Това дава сигнал на необятни групи, че този метод на говорене и деяние е позволен - изключително щом го употребяват политици, а прокуратурата и съдът не го глобяват.
- Антиромското говорене и дискриминирането на този етнос е в обсега на работата на „ Амалипе ”. Има ли смяна в последните години - виждате по-остри изявления или назад - обществото става все по-толерантно?
- Боя се, че изключително в интервала 2013 - 2020 година антиромското говорене се ускори доста и се трансформира в съвсем нормална процедура. Проучвания на обществените дистанции, които вършат сътрудници от Института „ Отворено общество “, ясно демонстрират, че ромите са най-мразеното и дискриминирано малцинство в България.
През интервала 2007 - 2013 година тези годишни изследвания сочеха понижаване на обществените дистанции и това, че обществото става по-толерантно. За страдание след 2013 година изследванията демонстрират съществено утежняване и сега обществените дистанции по отношение на ромите са доста по-големи даже спрямо интервала преди присъединение към Европейски Съюз.
След коронавирус пандемията не са правени такива изследвания и се надявам въпреки всичко да има усъвършенстване – изключително откакто ултранационалистите за известно време бяха отвън Народното събрание.
- Как могат да бъдат изменени публичните настройки?
- Едва ли има еднопосочно решение. Със сигурност е нужна доста сериозна работа с работещите на терен - учители, служители на реда, лекари, обществени служащи и други
Основа за устойчива смяна е десегрегацията във всяко едно отношение - т.е. опцията децата да учат дружно в етнически смесена класна стая, младежите да вземат участие взаимно в юношески начинания, възрастните да работят дружно.
Тогава, когато контактите с хора от разнообразни етноси и религии преминат през личния персонален опит, хората се освобождават по-лесно от предубеждения, стандарти и са доста по-толерантни към разликата.
Особено значимо е също по този начин политиците и политическите партии да се въздържат от потреблението на език на омразата и да не се възползват от „ антиромската карта “ всякога преди избори. България има доста добър образец в това отношение - по отношение на стандартите по отношение на турското малцинство.
През 80-те години на 20 век бяхме на ръба на етническа война поради по този начин наречения Възродителен развой. След началото на прехода политическият хайлайф спря да приказва за турците като опасност, „ колония на Анкара “ и така нататък, което последователно докара до усмиряване на публичното мнение и превъзмогване на част от обществените дистанции по отношение на турците.
Това е едно от позитивните неща, които не можем да отречем на политическия хайлайф на прехода, колкото и да сме сериозни за други неща. За страдание по отношение на ромите в никакъв случай не е имало подобен политически консенсус и това, от своя страна, подхранва антиромските настройки, изявленията в медиите и така нататък Получава се затворен кръг.
От Център „ Амалипе ” имаме доста положителни образци за взаимни действия, в които ангажираме дружно ромски и български младежи. Така да вземем за пример преди две седмици организирахме образования на ръководители на училищен парламенти.
Интересът бе толкоз огромен, че се наложи да създадем две такива образования - едно за Северна България и друго за Южна България, във всяко от които имаше по 100 участници. Бяха дружно ромски и български младежи и сред тях нямаше безусловно никакво напрежение.
Напротив, възнамеряваха дружно акции, задаваха извънредно смислени въпроси, съумяха да създадат доста мощно усещане и на народните представители Красимир Вълчев, Елисавета Белобрадова, Георги Гьоков, Веска Ненчева, които пристигнаха особено да беседват с тях.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ