Преслав Йорданов е с огромна заслуга за последния трофей на

Преслав Йорданов е с голяма заслуга за последния трофей на ЦСКА все още. През сезон 2015-2016 " алените " победиха с Купата на България от " В " група. Нападателят стана голмайстор на отбора в шампионата с 10 попадения в 9 мача. Общият му баланс през тази акция е 33 гола в 26 срещи.

ТОПСПОРТ продължава поредицата си за героите, които извоюваха Купата по решителен метод - без да позволен гол във вратата на ЦСКА от 1/8-финалите до края на шампионата. Вече говорихме със Станислав Маламов, Милен Кикарин, Самир Аясс и Кирил Динчев - всичките те титуляри на финала с Монтана. Публикувахме и текст за Йордан Йорданов.

Сега е ред на голнайстора Преслав Йорданов, който не стопира да бележи и с екипа на столичния Септември.

Преславе, стартирам с въпроса по какъв начин минава един твой ден по време на изключителното състояние в страната?

- У дома... Отивам единствено до магазина и това е. Спазвам всички рекомендации на щаба, макар че не се тревожа от този вирус. Трудно е за един състезател да поддържа форма в такива условия. Тичам към дома ми и върша извършения у дома.

Септември е на 3 точки от първия във Втора лига, само че и с мач по-малко. Ще съумеете ли да се преборите за челното място с ЦСКА 1948?

- Това е задачата на всички в клуба. Има още доста мачове, стига да се изиграят по проект. Разбира се, че имаме късмет за първото място. Септември е построил доста добър тим. За мен не е вид за възможен бараж против ЦСКА 1948, в случай че не може да се изиграят всичките мачове. Редно ще е и двата тима да намерят място в Първа лига. Но всичко е догатки. Да забележим какво ще стане и какво ще решат от БФС. Отборът ни прави добър сезон.

Такъв е и за теб - 13 гола в 18 мача. Как се чувстваш в Септември и по кое време изтича договорът ти?

- Чувствам се доста добре. Организацията е отлична. Както споделих - имаме добър тим. Още - управление, което се грижи за нас и превъзходен треньор в лицето на Радуканов. Да, добре се представям все още. Договорът ми е до края на сезона. После ще се взема решение оставам ли или не.

Вие с Радуканов спечелихте последните две Купи на България за ЦСКА - той като треньор, ти като футболист. Говорите ли си с него за тези времена и за " алените "?

- Нямаме време. Тренировки, мачове... Честно казано, приказваме си единствено за Септември и представянето на тима ни.

Как се стигна до отиването ти в ЦСКА през 2015-а година?

- Бях на море. Обади ми се Гриша Ганчев. Бързо се видяхме и след няколко минути диалог към този момент бях футболист на ЦСКА. Разбрахме се за негативно време.

Вярваше ли тогава, че сезонът ви във " В " група ще приключи със продобиване на Купата и, че ти ще вкараш толкоз доста голове?

- Още като стъпих на " Армията ", усещах че ни чака нещо огромно. Имаше еуфория в тима и почитателите, макар че щяхме да играем при дилетантите. Тайничко се надявахме точно на успех с Купата на България. Това беше огромната цел пред нашия тим и ние я изпълнихме. Радвам се, че съумях да отбелязвам постоянно.

В двата шампионата завършихте сезона единствено с победи и едно тъждество...

- Знаехме, че с оглед конкуренцията няма кой да ни победи в групата. Радващо е, че не загубихме и за Купата. Там към този момент се изправихме против тимове от " Б " и " А " група. Бяхме мощен колектив и си помагахме.

Източник:

Кой гол през акцията е най-ценен за теб?

- Може би този против Берое на полуфиналите за Купата. Приемахме противника на " Армията " след победа с 2:0 за ЦСКА в Стара Загора. Открих резултата още при започване на реванша с хубав гол. Той успокои в допълнение тима, тъй като към този момент имахме 3 гола задатък. Трибуните баха цялостни. Прекрасен спомен...

На 1/8-финалите отстранихте родния ти клуб Спартак (Плевен) с 2:0. Ти вкара и двете попадения. Беше ли по-специално за теб?

- Да, беше по-емоционално. Но се веселя, че помогнах на ЦСКА да продължи на 1/4-финал.

Вкара тогава, вкара на 1/4-финалите и на 1/2-финалите. Яд ли те е, че не съумя да отбележиш точно на финала?

- Да! Работата на нападателя е да вкарва голове. Щеше да е ужасно да го направя на финала, пред толкоз доста аудитория. Но надалеч по-важното е, че победихме. Тогава, знаете, за крайното 1:0 означи Маламов. Всеки желае да вкара на край, само че по този начин се е получило за мен. Беше необикновено след мача - да честваме Купата с хилядите почитатели.

Не допуснахте даже гол от 1/8-финала до финала...

- Играехме плътно в отбрана. Разполагахме с положителни футболисти на всеки пост. Наистина бяхме създали отличен тим и доста мощен колектив.

Източник:

Питам всеки къде държи медала от финала. Твоят на особено място ли е?

- Не. Прибрал съм го вкъщи, дружно с екипа. Не са окачени някъде, недостъпни са за други хора (смее се).

Разкажи за престоя в Казахстан. Полезен ли беше за теб?

- Да, мисля че беше потребен. Това ми беше първо излизане да играя зад граница. Плюс е, скъп опит. Доволен съм. Беше малко, само че ползотворно.

Ако ти се обадят, би ли се върнал в ЦСКА?

- Да, бих. Но дали ще се обадят е различен въпрос и не е към мен (смее се). Пазя доста хубави мемоари от ЦСКА. Сега обаче мисля единствено за Септември и задачите пред тима.

Източник:

Кой нападател на ЦСКА ти прави най-силно усещане?

- Али Соу. Добър футболист. Но то не се дава и доста късмет на различен нападател, с цел да си вършим изводи. Соу е добър...

Помниш ли единствения си мач за националния тим?

- Естествено! Беше против Беларус. Появих се на терена за последните 15 минути. Беше ужасно възприятие да играя за България. Също спомен за цялостен живот.

Благодаря ти за това изявление!

- И аз благодаря за интереса. Бъдете здрави!

От дъното на футболния пъкъл, до изковано със златни букви място в " алената " история!

Когато ЦСКА извървя немислимия път от аматьорския футбол до спечелването на Купата на България