Прерийно Куче
Прерийното куче (Cynomys ludovicianus) е пухкаво малко създание с жълтеникава четина, кръгла глава и къси крачка, само че сигурно не принадлежи към кучетата – то е гризач. Може да ги намерите на територията на Северна Америка, започвайки от Мексико и чак до Канада. Пет са типовете, които може да се срещнат. Макар да са така миловидни, техните популации стремително понижават – смята се, че над 95 % е степента на редукция.
Главните аргументи са заравнявания с булдозери, заличаване на хабитати, отравяния, отстрел. Особено грубо е отравянето, тъй като постоянно се случва да минат повече от три дни, през които животното да страда, до момента в който почине. Но унищожаването на един тип в екосистемата неимоверно повлича със себе си и други – що се отнася до директно обвързваните с прерийното куче типове, те са 9, измежду които сови, лисици и порове.
Други пък разчитат на техните убежища или се изхранват с тях. В различен аспект, дупките, изкопани от прерийното куче, спомагат и на растителността, давайки достъп на водата до повече коренчета. Свръхопасаните региони са обичаните им хабитати и ниската растителност е техен асистент в прикриването.
Как наподобява прерийното куче
Прерийното куче е деятелен гризач с прошарена четина и забележително количество лой в тялото си. Има необятна и закръглена глава, пухкава опашка и къси крачка. В черепа се намират 22 зъба. Прерийното кученце тежи до 1-2 кг. Дължината му е 27-33 сантиметра, а опашката прибавя още 7-10 сантиметра. Цветът на космената завивка е жълтеникав с потъмнявания към ушите и бяло по коремчето. Бели петна постоянно се откриват към носа, горните устни и към очите, завършени като пръстени. Ушичките са дребни, постоянно скрити сред козината. Зрението им се смята за относително положително, улавяйки придвижванията на приближаващи хищници бързо. В дивото този тип живее сред 3 и 5 години, а при опитомяване може да поживее 8 годинки.
Вокализации за прерийното куче
Особено характерен е високочестотният, порядъчен на лай тон, издаван от прерийното куче. Съвременната просвета е признала езика на тези животинки за един от най-напредналите в границите на фауната. Различни са употребяваните сигнализации за всеки евентуален див звяр, измежду които са ястреби, сови, орли, гарвани, койоти, язовци, порове и змии. Усетят ли опасност, побягват със скорост повече от 35 мили/час на къси дистанции. Издаваният тон и бягането са единствените защитни механизми против врагове на този гризач.
Поведение на прерийното куче
Всички типове прерийни кучета изпадат в положение на хибернация през зимата. В обществено отношение мъжкият се заобикаля от няколко женски и тяхното потомство. Гъстотата на популацията е към 5 до 35 популации на всеки акър. Тези гризачи копаят личните си убежища, които са добре конструирани и навреме поддържани против наводнения и неочаквани събаряния. Входовете са с фуниевидна форма, сред 7 и 9 сантиметра в диаметър. Те стремително се накланят, водейки към кулоар и след 4-5 метра се разклоняват за още 6-15 метра. Зоните за отмора, за склад, се намират в разнообразни отделения на убежището, а специфичен кулоар за бягство също бива самостоятелен, в случай че в дома нахлуят врагове или вода. Коридорът за бягство може да се простира на повече от 30 метра.
Хабитат на прерийните кучета
Ниски до междинни прерийни сектори и плата в Западна Америка се харесват най-вече на този тип. Популациите процъфтяват във всевъзможен тип прерии – високотревни, смесени треви, нискотревни. В менюта си гризачите включват треви, корени, пъпки, а от време на време и инсекти. Ще видите това животно непрекъснато да гризе и хапва нещо. Понякога се следи женски, отглеждащи рожбите си, да демонстрират канибализъм към непознати дребни и по едно и също време да поемат грижата за тях. Приемът на вода е напълно посредством изядената храна.
Размножаване на прерийното куче
Нужна е 1 година на новороденото да израсне и навлезе в полова зрялост. Размножават се през пролетта, а бременността е към 28-32 дни. Ражда се едно свърталище от 3 до 8 дребни гризачета всяка година. Женската е годна за оплождане в интервал от 4-5 часа и през този интервал може да копулира с над 5 разнообразни мъжки, позволявайки в едно свърталище дребните да имат разнообразни татковци. Когато се родят през пролетта (март-май), дребните са слепи и голи, като очите се отварят чак след 33-37 дни. След 6 седмици излизат отвън подземното скривалище и могат да бъдат отбити, което нормално се случва в ранна есен. Често на новото потомство оказват помощ родените в предходни години животни, като сменят личните си местообитания и остават на мира. Преместването нормално въпреки всичко остава в границите на обществено построеният кръг. Напускащите го животни рискуват да са лесна плячка.
Факти за прерийното куче
Изкопаните ями на прерийното куче се назовават „ градове “. Почти всички прерийни кучета хибернират. Местното население ги назовава „ кучета “ или „ почвени кучета “ заради вокализациите им, напомнящи лай. Всички прерийни кучета спадат към фамилията на катериците. Сред комплицираните вокализации се разграничават звуци, характерен за всеки див звяр – ястреби, сови, орли, гарвани, язовци, койоти, порове и змии.
В края на предишния век повече от 5 милиона прерийни кучета са окупирали милиони акри от западните прерии.
Прерийното куче е уязвимо към бубонска чума, която се придвижва от бълхи. Възможно е цяла колония да загине от чумната бактерия, само че управляващите считат, че възможностите тези бълхи да атакуван хора са дребни.
