Какво заплашва човечеството в бъдеще? Пренаселеност или изчезване
Пренаселеността към този момент не е единствено прогноза на футуролозите, а нова действителност. Наистина ли Земята е препълнена с хора и ще се борим " със зъби и нокти " за нейните естествени запаси?
Защо се случва, дали си коства да се опасяваме и по какъв начин да живеем с това, написа професорът от Московския държавен университет Ирина Калабахина в материали за RBC.
Откъде се взе казусът?
Никога не е имало толкоз доста хора на Земята, колкото има през днешния ден, и е има естествени аргументи за това. Преди епидемиите, гладът и войните действаха като регулатор на популацията. Смъртността беше толкоз висока, че надвиши високата, по днешните стандарти, раждаемостта - да имаш едно дете беше стопански нерентабилно, тъй че фамилиите имаха доста деца. В допълнение, високият риск от детска смъртност подтикна раждането на " аварийни " деца - даже в средата на XIX век в най-напредналите европейски страни, 150-250 новородени от всеки хиляда умряха преди да доближат една година. Към всичко останало може да се добави неналичието персонална хигиена, ниското равнище на медицина, неналичието на лекари или високата цена на техните услуги.
През 1798 година демографът и икономист Томас Малтус написа: " В изгода на догатката за увеличение на продължителността на човешкия живот, ние не намираме нито един непрекъснат, благонадежден знак от момента на основаването на индивида до настоящето време ". Превъзходството на гибелта над новия живот се възприемаше като натурален развой, който не можеше да бъде изменен.
По подигравка на истината, точно през 1798 година британският доктор Едуард Дженър разгласява изследване за имунизацията на cowpox, което е първата сериозна стъпка в битката за понижаване на смъртността. До 1804 година международното население доближава 1 милиард души за първи път. На човечеството са нужни 123 години, с цел да се удвои - през 1927 година на Земята живеят 2 милиарда души. След 33 години популацията доближи 3 милиарда, а след още 14 години - 4 милиарда.
Всеки нов милиард идва на планетата по-лесно и по-бързо
скоростта на заселване на Земята внезапно се усили. Развитието на здравното обучение, изобретяването на първия антибиотик, общото възстановяване на изискванията на живот - всичко това най-сетне направи допустимо смяната на по този начин наречения " епидемиологичен модел на смъртността " и, макар войните, да се усили продължителността на живота.
През 1972 година, тъкмо преди появяването на четиримилирдния жител на планетата, е оповестено произведение, не по-малко известно от книгата на Малтус - отчетът " Граници за напредък ". Авторите му бяха членове на най-стария и влиятелен екип от учени - Римския клуб, които пресметнали дали нашата планета има " ограничаване " за броя на жителите.
Прогнозите на учените бяха разочароващи: в случай че темпът на индустриализация, замърсяването на околната среда, потреблението на ресурсите останат същите, тогава човешкото население ще се изправи пред пагубен срив - цивилизацията ще доближи своите граници на напредък единствено за 100 години. И тогава хората ще чакат спад в виталния стандарт до битка за храна и апетит.
Те означават, че 8 милиарда души е границата, която нашето земно кълбо може да издържи.
Сега знаем, че този предел ни чака доста скоро: преди 2025 година ще се роди осеммилиардният гражданин на Земята. Експертите на Организация на обединените нации считат, че ще достигнем рационалния лимит за население на Земята от 12 милиарда поданици. Други откриватели считат, че до края на 21-ви век ще бъдем 9 милиарда души. Освен това някъде през 60-те години на този век ще настъпи повратна точка и популацията на Земята ще спре да пораства и даже ще стартира да понижава.
Трябва ли да се опасяваме от пренаселеността?
Вероятно не. Хората са съсредоточени в обособени територии, в крайбрежни агломерации и като цяло това не е проблем за цялото земно кълбо.
Пренаселеността би трябвало да се преглежда в подтекста на ресурсите. През последния половин век производството на протеинови и растителни храни нараства, даже на глава от популацията ние консумираме доста повече преди повече от половин век. Но в случай че човечеството се оправя с храненето, тогава такива проблемите с такива запаси като чистата вода, несъмнено, са притеснителни.
Силният приръст на популацията през 20-ти век е разследване от демографския преход, когато едно уравновесено положение минава в друго: от висока раждаемост и висока смъртност - към ниска раждаемост и ниска смъртност. Европа от дълго време е приключила своя демографски преход и в този момент поддържа популацията си с приток на мигранти. Когато раждаемостта понижава бързо, стопанската система на дадена страна може да се възползва, като освободи средства за вложение в стопанската система и в нов човешки капитал.
Азия към този момент престава да диктува модата за повишаване на популацията, а Африка занапред стартира. Населението на Черния континент Африка пораства с 2% годишно, то е в развой на демографски преход - да вземем за пример нашето потомство ще види Конго и Танзания в листата на най-гъсто обитаемоте страни.
Следващото предизвикателство е застаряването на популацията
Средната възраст на популацията и делът на хората над 65 години се усилват. Процентът на хората над 80 години пораства още по-бързо. Те имат собствен личен метод на живот и свои лични потребности.Живеем по-дълго и оставаме по-здрави по-дълго. Продължителността на здравословния живот също се усилва, което е добра вест. Естествено, разпоредбите и изискванията на нашето наличие на пазара на труда се трансформират. Ако дадем късмет на хората над 40 години да получат още едно висше обучение, тогава ще пожънем втора годишна продукция от човешкия капитал.
В същото време би трябвало да се помни, че застаряването на популацията през 20-ти век се случи в богатите страни - възрастните хора можеха да си разрешат добра пенсия и висок стандарт на живот. Но до към 2050 година 80% от по-възрастното население ще живее в разрастващ се свят, който няма да е толкоз богат или да има толкоз доста запаси. И тази битка за запаси ще се води сред представители на възрастното население - както вътре в тях, по този начин и с младежите.
Защо се случва, дали си коства да се опасяваме и по какъв начин да живеем с това, написа професорът от Московския държавен университет Ирина Калабахина в материали за RBC.
Откъде се взе казусът?
Никога не е имало толкоз доста хора на Земята, колкото има през днешния ден, и е има естествени аргументи за това. Преди епидемиите, гладът и войните действаха като регулатор на популацията. Смъртността беше толкоз висока, че надвиши високата, по днешните стандарти, раждаемостта - да имаш едно дете беше стопански нерентабилно, тъй че фамилиите имаха доста деца. В допълнение, високият риск от детска смъртност подтикна раждането на " аварийни " деца - даже в средата на XIX век в най-напредналите европейски страни, 150-250 новородени от всеки хиляда умряха преди да доближат една година. Към всичко останало може да се добави неналичието персонална хигиена, ниското равнище на медицина, неналичието на лекари или високата цена на техните услуги.
През 1798 година демографът и икономист Томас Малтус написа: " В изгода на догатката за увеличение на продължителността на човешкия живот, ние не намираме нито един непрекъснат, благонадежден знак от момента на основаването на индивида до настоящето време ". Превъзходството на гибелта над новия живот се възприемаше като натурален развой, който не можеше да бъде изменен.
По подигравка на истината, точно през 1798 година британският доктор Едуард Дженър разгласява изследване за имунизацията на cowpox, което е първата сериозна стъпка в битката за понижаване на смъртността. До 1804 година международното население доближава 1 милиард души за първи път. На човечеството са нужни 123 години, с цел да се удвои - през 1927 година на Земята живеят 2 милиарда души. След 33 години популацията доближи 3 милиарда, а след още 14 години - 4 милиарда.
Всеки нов милиард идва на планетата по-лесно и по-бързо
скоростта на заселване на Земята внезапно се усили. Развитието на здравното обучение, изобретяването на първия антибиотик, общото възстановяване на изискванията на живот - всичко това най-сетне направи допустимо смяната на по този начин наречения " епидемиологичен модел на смъртността " и, макар войните, да се усили продължителността на живота.
През 1972 година, тъкмо преди появяването на четиримилирдния жител на планетата, е оповестено произведение, не по-малко известно от книгата на Малтус - отчетът " Граници за напредък ". Авторите му бяха членове на най-стария и влиятелен екип от учени - Римския клуб, които пресметнали дали нашата планета има " ограничаване " за броя на жителите.
Прогнозите на учените бяха разочароващи: в случай че темпът на индустриализация, замърсяването на околната среда, потреблението на ресурсите останат същите, тогава човешкото население ще се изправи пред пагубен срив - цивилизацията ще доближи своите граници на напредък единствено за 100 години. И тогава хората ще чакат спад в виталния стандарт до битка за храна и апетит.
Те означават, че 8 милиарда души е границата, която нашето земно кълбо може да издържи.
Сега знаем, че този предел ни чака доста скоро: преди 2025 година ще се роди осеммилиардният гражданин на Земята. Експертите на Организация на обединените нации считат, че ще достигнем рационалния лимит за население на Земята от 12 милиарда поданици. Други откриватели считат, че до края на 21-ви век ще бъдем 9 милиарда души. Освен това някъде през 60-те години на този век ще настъпи повратна точка и популацията на Земята ще спре да пораства и даже ще стартира да понижава.
Трябва ли да се опасяваме от пренаселеността?
Вероятно не. Хората са съсредоточени в обособени територии, в крайбрежни агломерации и като цяло това не е проблем за цялото земно кълбо.
Пренаселеността би трябвало да се преглежда в подтекста на ресурсите. През последния половин век производството на протеинови и растителни храни нараства, даже на глава от популацията ние консумираме доста повече преди повече от половин век. Но в случай че човечеството се оправя с храненето, тогава такива проблемите с такива запаси като чистата вода, несъмнено, са притеснителни.
Силният приръст на популацията през 20-ти век е разследване от демографския преход, когато едно уравновесено положение минава в друго: от висока раждаемост и висока смъртност - към ниска раждаемост и ниска смъртност. Европа от дълго време е приключила своя демографски преход и в този момент поддържа популацията си с приток на мигранти. Когато раждаемостта понижава бързо, стопанската система на дадена страна може да се възползва, като освободи средства за вложение в стопанската система и в нов човешки капитал.
Азия към този момент престава да диктува модата за повишаване на популацията, а Африка занапред стартира. Населението на Черния континент Африка пораства с 2% годишно, то е в развой на демографски преход - да вземем за пример нашето потомство ще види Конго и Танзания в листата на най-гъсто обитаемоте страни.
Следващото предизвикателство е застаряването на популацията
Средната възраст на популацията и делът на хората над 65 години се усилват. Процентът на хората над 80 години пораства още по-бързо. Те имат собствен личен метод на живот и свои лични потребности.Живеем по-дълго и оставаме по-здрави по-дълго. Продължителността на здравословния живот също се усилва, което е добра вест. Естествено, разпоредбите и изискванията на нашето наличие на пазара на труда се трансформират. Ако дадем късмет на хората над 40 години да получат още едно висше обучение, тогава ще пожънем втора годишна продукция от човешкия капитал.
В същото време би трябвало да се помни, че застаряването на популацията през 20-ти век се случи в богатите страни - възрастните хора можеха да си разрешат добра пенсия и висок стандарт на живот. Но до към 2050 година 80% от по-възрастното население ще живее в разрастващ се свят, който няма да е толкоз богат или да има толкоз доста запаси. И тази битка за запаси ще се води сред представители на възрастното население - както вътре в тях, по този начин и с младежите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ