Експерти: Връщането на болниците към бюджетни предприятия е модел, отхвърлен в света
Премахването на комерсиалния статут на лечебните заведения и връщането им към бюджетни предприятия, каквито бяха преди измененията, изисква оценка на балансите, задължения и прочие и е доста муден и административно комплициран развой. Освен това е и модел, отритнат на всички места в развития свят като неефективна система за финансиране на лечебните заведения, защото основава дефицити, листи на чакащите и еднообразно неприятна услуга навсякъде, да не приказваме за ниското възнаграждение на медицинските експерти.
Това споделя в изявление за уеб страницата " " макроикономистът Аркади Шарков.
Той напомня, че лечебните заведения имат статут на търговски сдружения с влизането в действие на Закона за здравното обезпечаване през 1998 година и на последвалия Закон за лечебните заведения.
" Там е организиран методът им на действие в една пазарна стопанска система, част от която сме от 1989 година Общинските и държавните лечебни заведения са обществени сдружения според условия на Европейския съюз ", изяснява Шарков.
Като проблем пред приемането на дейности към премахването на комерсиалния статут тъкмо в този момент икономистът показва административните неуредици по трансформацията на лечебните заведения, които ще основат спомагателна тежест върху към този момент изтощената здравна система и то в миг, когато тя би трябвало да е съсредоточена върху битката с пандемията.
" Предлагащите смяната преднамерено изпускат един главен миг и той е, че сред 90% и 95% от приходите на лечебните заведения се образуват на база осъществена активност по клинични пътеки. Накратко – в случай че има искащи да се лекуват в съответната болница, тя има доходи по пътеки, в случай че няма – тогава разумно приходите секват.
Пациентът е този, който взема решение къде да се лекува, без значение от статута на лечебното заведение – държавно, общинско или частно, и той е този, който насочва финансовия поток ", изяснява Шарков.
Тъй като опция на отпадането на комерсиалния статут за момента не се предлага, това ненапълно допуска връщане към модела преди измененията, когато лечебните заведения бяха напълно на държавната прехрана и имаше така наречен гратис опазване на здравето. Предимствата от сходна система обаче са единствено за тези, които обичат злоупотребите с държавни средства, разяснява още той.
" Неконтролираното субсидиране на лечебни заведения, без значение от това какво лекуване дават, ще ги трансформира в еквивалент на Българските държавни железници – ниско качество, очакване, закъснения, източвания, обири през публични поръчки и поддържане на изкуствено дишане ", добавя специалистът.
Според Шарков доплащания в опазването на здравето би трябвало да има като форма на надзор за осъществена активност, само че казусът у нас идва от дългите години на подценено финансиране на клиничните пътеки, примесено с повишаващите се по света цени, които водят до това болничното заведение да работи на загуба. Много от „ схемите “ и „ неприятните практики “ са вследствие точно на недоимъка в тази сфера.
" Борбата с нерегламентираните заплащания може да бъде решена с един размах и той е официализация на доплащанията и гласност на цените в лечебните заведения. Това значи пациентът да знае авансово какъв брой ще му излезе лекуването и да подбере болничното заведение, където то ще бъде най-рентабилно за него. Много е неприятно, когато човек попадне по неотложност в болничното заведение, където на операционната маса или в манипулационната да му кажат, че би трябвало да доплати огромна сума. Публичността на цените също по този начин ще изсветли и какъв брой недофинансирано е опазването на здравето в България, ще сътвори и условия за конкуренция на база цена/качество на услугата ", изяснява Шарков.
Като най-трудно очевидно той обособява доплащането при медицинските произведения, тъй като при тях здравната каса заплаща сумата до избрана стойност, а останалото се доплаща от пациента, само че няма гласност на тези цени, нито е ясно качеството на съответното здравно произведение.
" Говори се за направата на „ положителен лист “ на тези произведения, откъдето ще стане забележима и цената, а също и какъв брой тъкмо би платила НЗОК, както и други регулаторни механизми във връзка с цените ", разяснява Шарков.
Другият огромен по думите му проблем е доплащането за медикаменти, което варира сред 60% и 70%, като тук попадат медикаментите за най-голямата група пациенти в България – тези, страдащи от хронични сърдечно и мозъчно-съдови болести.
" Това са към 2 млн. души, които ежемесечно доплащат огромни суми, с цел да поддържат здравето си. Причината за доплащането е, че НЗОК реимбурсира 25% от цената на тези медикаменти, спрямо други, които са сред 50% и 100% заплатени ", показва икономистът. Припомня, че при започване на мандата си шефът на здравната каса проф. Петко Салчев даде поръчка този % да се повиши, само че досега деяние няма.
Според Шарков, с цел да се реализира обичайно качество на здравните услуги, размерът на здравната вноска би трябвало да е изчислен на база разбор на потребностите и потреблението, само че по време на рецесия, без значение дали е здравна или икономическа, тя не би трябвало да се пипа.
Той не поддържа изцяло концепцията за демонополизация на здравната каса, по-приемлив за него е комбинираният метод към сферата с държавно, частно и персонално присъединяване. По този метод ще се наложи главен " златен " пакет от действия, който да бъде покриван от НЗОК и основаване на втори дирек в допълнение непринудено здравно обезпечаване за българските жители, което да разреши всеки да избира съгласно потребностите и преференциите си.
" Аз съм човек с пазарно мислене и в случай че ми дадете опция да се обезпечавам в Касата или в конкурентни сдружения, постоянно ще избера първото, защото зад него стои държавният бюджет и постоянно ще субсидира моите здравни потребности. Какво да кажем за 9-те групи пациенти, измежду които деца, пенсионери, военни, полиция и прочие, които страната обезпечава. Изследвайки системите по света, видях, че безусловно пазарно, съществуването на опазването на здравето е мъчно ", разяснява той.
Отпадането на клиничните пътеки и прекосяването към диагностично свързани групи съгласно Шарков сега може да се случи доста мъчно, тъй като всички работещи в системата са привикнали с клиничните пътеки и метода им на действие, т.е. въпросът е поколенчески.
Като първи стъпки към промяна, които могат да се осъществят и в този момент, преди всичко е актуализирането на цените на клиничните пътеки, като взимайки поради единствено инфлацията, базата на която би трябвало да стъпят договарянията, е 10%, като оттова има пътеки, които имат потребност от двойно и тройно нарастване на цените.
" На второ място, казусът с фрагментите и тяхната липса в избрани посоки. Актуализацията на наредбата за специализациите и основаването на тласъци за задържането на младите лекари, както и за специализирането им в избрани насоки би трябвало да бъде сложено в 47-то Народно заседание. Частично казусът с фрагментите идва и от първата точка с цените на клиничните пътеки – разумно е лекарите да избират по-добре платени специалности ", добавя Шарков.
Да се осъществя обещанието за смяна в % на реимбурсацията на медикаментите за най-голямата група български пациенти, показва Шарков като последваща стъпка. Това ще спре отпадането от терапия заради финансови аргументи и ще помогне за профилактиката на сърдечно и мозъчносъдовите болести – причина за смъртност номер 1 – преди и след пандемията. Трябва да се понижи и Данък добавена стойност на медикаментите, което ще понижи заплахата от изтеглянето на лекарства от българския пазар.
На четвърто място е официализацията на доплащанията с обществени цени, с цел да се понижи сивия бранш.
В Националната здравна тактика до 2030 година пък би трябвало да се заложат действителни измерители за развиването на здравната сфера.
Това споделя в изявление за уеб страницата " " макроикономистът Аркади Шарков.
Той напомня, че лечебните заведения имат статут на търговски сдружения с влизането в действие на Закона за здравното обезпечаване през 1998 година и на последвалия Закон за лечебните заведения.
" Там е организиран методът им на действие в една пазарна стопанска система, част от която сме от 1989 година Общинските и държавните лечебни заведения са обществени сдружения според условия на Европейския съюз ", изяснява Шарков.
Като проблем пред приемането на дейности към премахването на комерсиалния статут тъкмо в този момент икономистът показва административните неуредици по трансформацията на лечебните заведения, които ще основат спомагателна тежест върху към този момент изтощената здравна система и то в миг, когато тя би трябвало да е съсредоточена върху битката с пандемията.
" Предлагащите смяната преднамерено изпускат един главен миг и той е, че сред 90% и 95% от приходите на лечебните заведения се образуват на база осъществена активност по клинични пътеки. Накратко – в случай че има искащи да се лекуват в съответната болница, тя има доходи по пътеки, в случай че няма – тогава разумно приходите секват.
Пациентът е този, който взема решение къде да се лекува, без значение от статута на лечебното заведение – държавно, общинско или частно, и той е този, който насочва финансовия поток ", изяснява Шарков.
Тъй като опция на отпадането на комерсиалния статут за момента не се предлага, това ненапълно допуска връщане към модела преди измененията, когато лечебните заведения бяха напълно на държавната прехрана и имаше така наречен гратис опазване на здравето. Предимствата от сходна система обаче са единствено за тези, които обичат злоупотребите с държавни средства, разяснява още той.
" Неконтролираното субсидиране на лечебни заведения, без значение от това какво лекуване дават, ще ги трансформира в еквивалент на Българските държавни железници – ниско качество, очакване, закъснения, източвания, обири през публични поръчки и поддържане на изкуствено дишане ", добавя специалистът.
Според Шарков доплащания в опазването на здравето би трябвало да има като форма на надзор за осъществена активност, само че казусът у нас идва от дългите години на подценено финансиране на клиничните пътеки, примесено с повишаващите се по света цени, които водят до това болничното заведение да работи на загуба. Много от „ схемите “ и „ неприятните практики “ са вследствие точно на недоимъка в тази сфера.
" Борбата с нерегламентираните заплащания може да бъде решена с един размах и той е официализация на доплащанията и гласност на цените в лечебните заведения. Това значи пациентът да знае авансово какъв брой ще му излезе лекуването и да подбере болничното заведение, където то ще бъде най-рентабилно за него. Много е неприятно, когато човек попадне по неотложност в болничното заведение, където на операционната маса или в манипулационната да му кажат, че би трябвало да доплати огромна сума. Публичността на цените също по този начин ще изсветли и какъв брой недофинансирано е опазването на здравето в България, ще сътвори и условия за конкуренция на база цена/качество на услугата ", изяснява Шарков.
Като най-трудно очевидно той обособява доплащането при медицинските произведения, тъй като при тях здравната каса заплаща сумата до избрана стойност, а останалото се доплаща от пациента, само че няма гласност на тези цени, нито е ясно качеството на съответното здравно произведение.
" Говори се за направата на „ положителен лист “ на тези произведения, откъдето ще стане забележима и цената, а също и какъв брой тъкмо би платила НЗОК, както и други регулаторни механизми във връзка с цените ", разяснява Шарков.
Другият огромен по думите му проблем е доплащането за медикаменти, което варира сред 60% и 70%, като тук попадат медикаментите за най-голямата група пациенти в България – тези, страдащи от хронични сърдечно и мозъчно-съдови болести.
" Това са към 2 млн. души, които ежемесечно доплащат огромни суми, с цел да поддържат здравето си. Причината за доплащането е, че НЗОК реимбурсира 25% от цената на тези медикаменти, спрямо други, които са сред 50% и 100% заплатени ", показва икономистът. Припомня, че при започване на мандата си шефът на здравната каса проф. Петко Салчев даде поръчка този % да се повиши, само че досега деяние няма.
Според Шарков, с цел да се реализира обичайно качество на здравните услуги, размерът на здравната вноска би трябвало да е изчислен на база разбор на потребностите и потреблението, само че по време на рецесия, без значение дали е здравна или икономическа, тя не би трябвало да се пипа.
Той не поддържа изцяло концепцията за демонополизация на здравната каса, по-приемлив за него е комбинираният метод към сферата с държавно, частно и персонално присъединяване. По този метод ще се наложи главен " златен " пакет от действия, който да бъде покриван от НЗОК и основаване на втори дирек в допълнение непринудено здравно обезпечаване за българските жители, което да разреши всеки да избира съгласно потребностите и преференциите си.
" Аз съм човек с пазарно мислене и в случай че ми дадете опция да се обезпечавам в Касата или в конкурентни сдружения, постоянно ще избера първото, защото зад него стои държавният бюджет и постоянно ще субсидира моите здравни потребности. Какво да кажем за 9-те групи пациенти, измежду които деца, пенсионери, военни, полиция и прочие, които страната обезпечава. Изследвайки системите по света, видях, че безусловно пазарно, съществуването на опазването на здравето е мъчно ", разяснява той.
Отпадането на клиничните пътеки и прекосяването към диагностично свързани групи съгласно Шарков сега може да се случи доста мъчно, тъй като всички работещи в системата са привикнали с клиничните пътеки и метода им на действие, т.е. въпросът е поколенчески.
Като първи стъпки към промяна, които могат да се осъществят и в този момент, преди всичко е актуализирането на цените на клиничните пътеки, като взимайки поради единствено инфлацията, базата на която би трябвало да стъпят договарянията, е 10%, като оттова има пътеки, които имат потребност от двойно и тройно нарастване на цените.
" На второ място, казусът с фрагментите и тяхната липса в избрани посоки. Актуализацията на наредбата за специализациите и основаването на тласъци за задържането на младите лекари, както и за специализирането им в избрани насоки би трябвало да бъде сложено в 47-то Народно заседание. Частично казусът с фрагментите идва и от първата точка с цените на клиничните пътеки – разумно е лекарите да избират по-добре платени специалности ", добавя Шарков.
Да се осъществя обещанието за смяна в % на реимбурсацията на медикаментите за най-голямата група български пациенти, показва Шарков като последваща стъпка. Това ще спре отпадането от терапия заради финансови аргументи и ще помогне за профилактиката на сърдечно и мозъчносъдовите болести – причина за смъртност номер 1 – преди и след пандемията. Трябва да се понижи и Данък добавена стойност на медикаментите, което ще понижи заплахата от изтеглянето на лекарства от българския пазар.
На четвърто място е официализацията на доплащанията с обществени цени, с цел да се понижи сивия бранш.
В Националната здравна тактика до 2030 година пък би трябвало да се заложат действителни измерители за развиването на здравната сфера.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ