Master of Art: „Лица, места“ или Франция отблизо
Прекрасен, безусловно френски филм! Слънчев, с хубава музика, с чудни пейзажи от всички краища на Франция – южни лозя и каменни градчета, северни плажове, големи промишлени комплекси, пристанища и даже Лувъра, изцяло празен.
Това е един филм-пътешествие, а какъв по-добър метод да се опише за Франция от този да се обикаля и да се събират картини и истории? Именно с това се заемат 89-годишната Аньес Варда, легендарен фотограф и режисьор от френската „ нова вълна “, и JR – Джей Ар, художник и фотограф, за чийто в Париж сме писали преди години.
Двамата имат повече от 50 години разлика във възрастта, само че за сметка на това цялостно креативно единодушие. Разбира се, старата Аньес е доста по-интересният персонаж в тази история, една изпълнена с оптимизъм и хрумвания дребна стара дама, която неуморно обикаля на всички места с раница на цветя и пъстър бастун.
С Джей Ар събират историите на елементарните хора, които срещат при пътуванията си, и се пробват да ги възпроизведат в изкуството си. Всеки обособен епизод от кино лентата е независима история, заслужаваща свое малко филмче, а най-после Джей Ар прави големи фотоси на очите на Аньес и ги залепва върху два вагона на един трен, с цел да видят местата, които тя в никакъв случай няма да успее да посети.
Филмът е притежател на премията за документален филм от последния фестивал в Кан, само че даже и без тази препоръка е безусловно наслаждение – гледа се незабелязано и най-после ми се искаше мигновено да го видя най-малко още веднъж и да отнеса това ярко възприятие с мен вечно. Абсолютно доказателство, че изкуството може да промени света и да го направи по-добро място за всички нас.
Това е един филм-пътешествие, а какъв по-добър метод да се опише за Франция от този да се обикаля и да се събират картини и истории? Именно с това се заемат 89-годишната Аньес Варда, легендарен фотограф и режисьор от френската „ нова вълна “, и JR – Джей Ар, художник и фотограф, за чийто в Париж сме писали преди години.
Двамата имат повече от 50 години разлика във възрастта, само че за сметка на това цялостно креативно единодушие. Разбира се, старата Аньес е доста по-интересният персонаж в тази история, една изпълнена с оптимизъм и хрумвания дребна стара дама, която неуморно обикаля на всички места с раница на цветя и пъстър бастун.
С Джей Ар събират историите на елементарните хора, които срещат при пътуванията си, и се пробват да ги възпроизведат в изкуството си. Всеки обособен епизод от кино лентата е независима история, заслужаваща свое малко филмче, а най-после Джей Ар прави големи фотоси на очите на Аньес и ги залепва върху два вагона на един трен, с цел да видят местата, които тя в никакъв случай няма да успее да посети.
Филмът е притежател на премията за документален филм от последния фестивал в Кан, само че даже и без тази препоръка е безусловно наслаждение – гледа се незабелязано и най-после ми се искаше мигновено да го видя най-малко още веднъж и да отнеса това ярко възприятие с мен вечно. Абсолютно доказателство, че изкуството може да промени света и да го направи по-добро място за всички нас.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ