Преименуването на първата градска градина в България на Иван Вазов

...
Преименуването на първата градска градина в България на Иван Вазов
Коментари Харесай

Народът на Вазов решава: Да носи ли Градската градина името на великия поет

Преименуването на първата градска градина в България на " Иван Вазов " е предложение, което ще слага на необятно разискване и на вниманието на Общинския съвет в Пловдив, съобщи кметът на регион " Централен " Георги Стаменов. " Ние сме от поколенията, които остават длъжници към паметта на огромните ни имена. В годините обратно градината и пространството към нея са наситени със събития, свързани с историята на Източна Румелия и с написването на едни от най-емблематичните произведения от Патриарха на българската литература Иван Вазов. Подкрепям концепцията на съгражданите, историците и обществениците, които повдигнаха една от огромните тематики на нашето съвремие-съхраняването на идентичността ни като нация, тематика, която някак сякаш си знаем, само че остава в страни от вниманието, което й изискуем " споделя Стаменов. 
Прочетете още
Градската градина на Пловдив е първата в България с представителни и публични функционалности и един от главните паркове в града. Градината е основана след Освобождението през 1878 година и благоустроена от прочутия Люсиен Шевалас през 1880-те години. Главен подстрекател и разпоредник за оформянето ѝ е ген. Дондуков - Корсаков, по тази причина известно време тя попада в градските документи като Дондуковата градина. В момента обаче тя не се назовава по този начин, а предлагането тя да носи името на огромният български стихотворец и публицист се разисква както измежду пловдивчани, по този начин и в администрацията. 

В градината се намират паметниците на капитан Бураго и Иван Вазов. 

Авторът на " Под игото " прекарва 6 години в Пловдив. През октомври 1880 година Иван Вазов идва в Пловдив и наема квартира точно на Джамбаз тепе. Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на националния стихотворец е издигната известната къща с куличките. През 1881 година Иван Вазов построява собствен дом на днешната улица „ Бетховен ” №3, в който живее до есента на 1886 година Тук основава част от творбите, които по-късно ще го дарят с всенародно самопризнание и респект, написа откривателят Владимир Балчев.  В непосредствена непосредственост е и постройката, в която се обитава издателството на списание " Наука ". Сега там се намира администрацията на регион " Централен ".

След  завръщането от наложително заточение, Вазов се открива в столицата, само че Пловдив остава вечно в сърцето му.

През 1920 година юбилейното честване за 50-годишнината от рождението на националния стихотворец се трансформира във всеобщ празник. Пловдивчани насочат покана към създателя да посети града на своята младост. Възторгът по време на посрещането просълзява поета. Перонът на железопътната гара е изпълнен до дъно от множеството. Още преди да слезе от влака, Иван Вазов е взет на ръце и отправен до каляска, в която са впрегнати снежнобели коне. Колесницата тържествено поема по улица „ Станционна ” измежду шпалир от многочислени посрещачи. Когато шествието стопира при Военния клуб, оповестяват на поета, че от този миг улица „ Станционна ” към този момент носи неговото име, напомня Балчев. 

В момента в градината тече капитален ремонт, който би трябвало да завърши напролет. Изцяло актуализирана - с нови фонтани, алеи, пейки, осветяване и десетки новозасадени дървета, градината би трябвало да бъде отворена за жители напролет. Инфраструктурата към парка също е напълно нова.  

Дали при отварянето си, градината ще има ново име, ще реши *Народът. 

*Народът на Вазов " - режисура на Александър Секулов

Българският народ граничи от всички страни с Вазов. Той е дал название на всичко в българския свят. Затова от век на век планините ни ще са все така високи и сини, покойниците ни ще минават в други полк, общителното ни родно място ще е хубаво, песните му все ще се четат, езикът на дедите ни ще е заветен, майките ни два пъти ще бъдат наши майки. Неговите думите са котвата ни в свят, който се опиянява от премахването на господ, татковина и род; свят, цялостен с летливи души, без религия в историческото ни съществуване. Чрез словото на Вазов разбираме себе си: каквито не се познаваме, каквито ни е мъчно да се приемем, каквито не имаме вяра, че сме. Затова въпросът „ Де е България “ не е въпрос на география, а на битие. 
Източник: trafficnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР