Предстои най-големият ръст на минималната работна заплата за последните две

Предстои най-големият растеж на минималната работна заплата за последните две десетилетия – само че какви ще са икономическите последствия?

На тези въпроси отговорят в разбор от Инситута по пазарна стопанска система. 

Предложението за растеж на минималната работна заплата е забавно най-много защото за първи път се ползва новият механизъм, който я обвързва с динамичността на междинната. Това в подтекста на високата инфлация и последвалия я бърз растеж на заплатите води до най-големия ѝ номинален растеж за последните две десетилетия, който ще има много по-значителни резултати върху пазара на труда от нормалните нараствания.

Как работи нововъведеният механизъм

Той вкарва условието на Европейска комисия за установяване на минималното възнаграждение като 50% от междинната заплата или 60% от медианната. В случая на България е определен първият метод, като за основа се вземат първите две тримесечия на актуалната година и последните две на предходната, за употребените данни да са оптимално настоящи все още на осъществяване на бюджетната процедура през есента. Видимо най-голямата уязвимост на този метод е мощно неравномерният му резултат сред обособените стопански действия и региони на страната.

Определеното с механизма ниво на минимална заплата е 933 лева, или 153 лева повече спрямо 2023 година Представена като дял от междинната за обособените стопански действия обаче, ясно личат доста огромни разлики. Докато новата минимална заплата съставлява едвам 20% от междинната заплата при осведомителните и телекомуникационните технологии (ИКТ) и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, то тя доближава цели 78% в бранша на хотелите и заведенията за хранене и 66% в селското стопанство.

По-малки, само че все пак доста обилни, разлики в “покритието ” на минималната и междинната заплата има и сред областите

Столицата със своя доста огромен пазар на труда и висока междинна заплата е единствената област, в която минималното възнаграждение е под 50% от междинното. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%.

Както при браншовете, по този начин и при областите доста ясно проличава главната уязвимост на използването на сегашния механизъм – макар че на равнище национална стопанска система настина се реализира 50% покритие на междинната от минималната заплата, то в най-слабо развитите елементи на страната и браншове доближаването е доста по-агресивно

В оценката на въздействието към предлагането за актуализация е включена забавна статистика – съгласно нея

броят на наетите на минимална заплата към второто тримесечие е 442 хиляди души, като той понижава с 5% по отношение на същия интервал на предходната година

Доколкото това е забележителна част от общата претовареност, директното административно повишение на приходите на тази група хора – освен това с над 150 лв. едновременно – основава сериозен риск от спомагателен инфлационен напън. Тук става дума най-много за хора в небогати или близки до беднотия семейства, в които растежът на заплатите ще бъде ориентиран към повишение на настоящото ползване, оттова – към спомагателен напън върху потребителските цени, с чийто висок растеж няколко следващи държавни управления се борят.

Не бива да се подценява и вероятността внезапното повишение на разноските за труд да тласнат към този момент притиснати от влошаващите се стопански условия бизнеси към загуби и оттова – към загуба на работни места.

Не бива да подценяваме и самоосигуряващите се лица, чиито осигуровки и най-малък застрахователен приход неизбежно ще се повлияят от размера на минималната заплата. Според последните данни на Национален статистически институт броят на самонаетите през 2022 година е бил 883 хиляди души. Въпреки че повишението на осигуровките им би означавало забележителен растеж на бюджетните доходи – и оттова, в преследването на 3% бюджетен недостиг – внезапното повишение на минималната заплата ще значи пряк спад на разполагаемия приход на самонаетите с размера на новите осигуровки.

Няма особени учредения да се твърди, че в България има пряк резултат от повишението на минималната заплата по линия на стесняване на заетостта и повишение на безработицата

с нужното конкретизиране обаче, че актуалното покачване е доста по-значително от тези, които сме следили в последните две десетилетия. Още по-малко учредения имаме да чакаме такива резултати в обстановка на високо и съвсем универсално търсене на труд и дефицит на работна ръка, в което всеки служащ е значим. Не наподобява обаче изключено работодателите и служащите да се спогодят да запазят актуалните си взаимоотношения – и заплати – само че в сивия бранш.

Означава ли това, че използването на механизъм за растеж на минималната работна заплата е безусловно неприятно? Определено не, а актуалният е задействан във допустимо най-неподходящия миг на висока инфлация и бързо, само че неравномерно покачване на междинните заплати. Остава обаче главният позитивен резултат – отнемането на определянето на този основен предел от сделките на синдикати и работодатели и обвързването му с справедливи действителности в стопанската система на страната. Означава обаче, че механизмът има ясна и забележима потребност от промяна и прецизиране.

Най-простият метод за това е използването на медианната заплата, вместо междинна – както гласи и другият вид, препоръчан от Европейска комисия. Пречката пред използването на този способ е, че медианната се пресмята доста по-рядко от междинната заплата, един път на всеки четири години. Това обаче просто значи, че националната статистика би трябвало да се нагърби с по-честото следене и издание на още един знак.

Много по-важно е обаче да се обогати формулата за минималната заплата, тъй че да регистрира доста по-пълно положението на стопанската система и пазара на труда. За тази цел би трябвало да се вземат поради редица знаци – растежът на стопанската система, измененията в потребителските цени, динамичността на продуктивността на труда, салдото сред претовареност, безработица и дял на неактивните на пазара на труда…

Редно е да се вземат поради и секторните и районните разлики

Прилагането на районни коефициенти би разрешило по-бавен растеж на минималната работна заплата в по-слабо стопански развитите елементи на страната, който да не лимитира в допълнение достъпа до пазара на труда на служащите с минимален опит и най-ниски нива на умения.

Отраслов метод също не е несъответствуващ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се доближава най-вече до междинната, са точно тези с най-високи оценки на размера и каузи на сивата стопанска система.

В умозаключение – първата стъпка е направена с въвеждането на фиктивен механизъм за минималната заплата. Следващата обаче е неговото доизпипване и прецизиране по този начин, че да внася оптимално малко изкривявания на пазара на труда.