Стенли: Собственикът на Селтик призна, че има грях към мен - отрязал Манчестър Юнайтед
Представяме ви втората част от изявлението на смелото сърце на българския футбол Стилиян Петров за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Рекордьорът по мачове за националния ни отбор беше откровен, неналожителен и както постоянно положителен. Без маска, без тези лицемерни и шаблонни отговори, които разпоредбите в днешния футбол постановат на мнозина. Истории като тази, че е ходил по 3 пъти дневно на кино и е продавал хотдог, с цел да научи британски в Глазгоу, няма по какъв начин да не са завладяващи. Акцент в първата част на диалог бе и признанието за болката у него, че Астън Вила не се реши да подпише нов контракт с него, когато той се завърна като победител от борбата с рака. Откровен до край беше също и че е имал диалог с ЦСКА за пост в клуба. Както и за желанието си да се заеме с треньорска работа. Продължението на изявлението е не по-малко забавно. В него не са подминати тематиките за претърпяното в мача на живота му – против рака, за отказването и връщането в националния тим и естествено, както повелява класиката в интервютата - за „ креативните му проекти “.
- Стенли, като футболист на Селтик чувствал ли си боязън от среща с почитателите на Рейнджърс? Разкажи ни какво се крие зад „ Old Firm ”, както е известно по света дербито в Глазгоу.
- Много забавен въпрос. Никога не съм имал проблем с почитатели на Рейнджърс, не съм бил конфликтна персона. Винаги съм имал почит към последователите на другите тимове и съм се отнасял с почитание. А какво се крие зад „ Old Firm ”? Може би зарядът. Това е едно от най-старите дербита. Хора от целия свят пътуват за всеки един мач. Дори и когато Рейнджърс бе в най-лошата си форма и минаха през редица проблеми, всички желаеха да гледат този мач. Липсваше им, тъй като може би това е едно религиозно състезание. Всеки желае да е над другия. Мисля, че това го прави по-специално.
- Кой е най-известният почитател на Селтик?
- В момента може би огромният ми наследник. (смее се) Той е необикновен почитател на Селтик. Ходим на съвсем всички мачове, желае непрекъснато да го повеждам и да е там. Но на този въпрос ще отговоря Род Стюарт, тъй като той е на всеки един мач на „ Селтик Парк “.
- Виждал ли си се с него?
- Да, несъмнено. Когато Гордън Страхан бе треньор на Селтик, бяхме настанени за два дни в къщата на Стюарт. Тренирахме на неговия терен, правехме възобновяване в неговия басейн, обядвахме с него, имаше барбекю особено за тима. Прекарахме доста добре. Теренът му е по-хубав от може би всичките в А група. Има съблекалня с фланелки на Селтик. Направихме двустранна игра със съдии. Просто беше необикновено.
- Ти, Хенрик Ларсон и компания можехте да измененията и ориста на Жозе Моуриньо, само че загубихте от Порто в Севиля. А имаше и десант от 100 хиляди шотландци. Можеше ли да се случи нещо друго във финала за Купата на УЕФА?
- Имаше 30 хиляди почитатели на стадиона и 70 хиляди извън, които гледаха на огромните екрани. Един мач, който не трябваше да губим. Загубихме го с изгонването на Бобо Балде в продълженията. Може би това изигра огромната роля. Вкараха ни гол в 114-ата минута. Може би се бяхме подготвили за дузпи. Повеждаха ни два пъти, ние изравнявахме също два пъти. Спомням си, че беше доста топло – 40 градуса. Теренът беше нов, тревата бе поставена няколко дни преди мача и се накъсваше. Успяхме да се задържим задълго в мача и до ден-днешен мисля, че не заслужавахме да загубим. Но на идната година Моуриньо и Порто взеха Шампионска лига и демонстрираха, че сме изгубили от доста мощен тим.
- Какво е отношението ти към Моуриньо?
- Много положително. Спомням си един диалог, когато играхме контрола с Челси, преди да мина в Астън Вила. Тогава ме бяха санкционирали, желаех да напущам, станаха кавги. Гордън Страхан не ме пускаше. Всички загряваха за мача с Челси, само че мен ме бяха санкционирали, нямах право да играя и ги гледах от скамейката. Тогава Моуриньо пристигна до мен и започнахме да приказваме. Попита ме дали желая да напущам, а аз му споделих: „ Да, време е към този момент. “ Той ми отговори, че е по този начин. Учуди ме много, тъй като говореше доста за българския футбол. Нямах никаква визия, че знае толкоз доста български футболисти, които сега играеха в чужбина. Имаше огромна информация за тях. Винаги сме имали почит против Челси и против Порто. Моуриньо е огромен човек и треньор. Доказал го е с годините работа и с достиженията си. От такива хора можем единствено да се учим и да одобряваме препоръки.
- Кой е най-незабравимият ти мач с екипа на Селтик?
- Може би успеха ни с 6:2 над Рейнджърс. Тогава стартира хегемонията на Селтик. Мартин О‘Нийл пое тима и направи доста мощен отбор с Крис Сътън, Джон Хартсън, Алън Томпсън, Бобо Балдe – единствено национали. Направи боеспособен тим. Това бе началото на един специфичен миг на този тим. Този мач изпъква най-вече. Успях да отбележа гол. Следващите шест години доминирахме над Рейнджърс и имахме доста триумфи в Европа.
- Виждал ли си се с футболиста на Сейнт Джонстън, който ти счупи крайници през 2001 година?
- Да, имах опцията да играя против него много пъти по-късно. Беше случай. Може би малко прибързана и недомислена постъпка от мен. Водехме с 10 точки и знаехме, че в случай че победим в този дуел, трябваше да вземем единствено още три мача, с цел да станем първенци. Беше краят на мача, а резултатът бе 2:1. Тръгнах да върша шпагат, а не трябваше. Просто от инерцията и изританата топка, захвана моя крайник и се получи счупването. Неприятна обстановка. След това пристигна и се извини. Пет месеца по-късно съумях да се завърна с помощта на Хенрик Ларсон и на професор Линч. Същата фамилия носеше и професорът, който ми организира лекуването за левкемията. Явно ми върви на проф. Линч. Само осем месеца преди този момент той беше оперирал Ларсон, който счупи по същия метод крайници си против Лион. Направи интервенцията, постави ми пироните в крайници и пет месеца по-късно бях на терена. Стойчо Младенов ме извика в националния тим за мач с Дания. Нямаше да го създадат доста хора, само че той имаше самообладание. Преди този дуел бях изиграл единствено две другарски срещи и то с втория тим на Селтик. Може би не бях подготвен, само че тогава националният тим беше толкоз обединен, че Стойчо искаше всички да сме дружно за този мач, тъй като към момента имахме действителен късмет да се класираме. Но не успяхме и с Дания, а и по-късно с Чехия. Един миг, който ме направи още по-силен. Научих се по какъв начин да работя още по-усилено и по какъв начин да бъда същински експерт.
- Треньорът ти в Селтик Мартин О‘Нийл те взе в Астън Вила. Как се раздели с почитателите на Селтик и имаше ли драми?
- Драма – не, само че имаше един миг на награждаването след края на сезона. Заради физиономията ми всеки си мислеше, че съм отчаян, че не ме пуснаха, само че не беше по този начин. Разделих се по най-хубавия метод с почитателите. Почти бях подписал в Портсмут при Хари Реднап. Беше доста забавно - Реднап искаше да вземе и мен, и Гарет Бари от Астън Вила и да бъдем централни халфове. Случи се преди мача на националния тим с Беларус с треньор Мъри Стоилов. Оставаха два дни. Всичко беше уредено – прехвърлянето, моите условия. Трябваше единствено да подпиша на летището в Манчестър и на другия ден да пътувам за националния тим. Да, само че в деня, когато трябваше да подпиша с Портсмут, Мартин О‘Нийл бе направил по-голяма оферта. В 6 часа сутринта представителите на Портсмут ми звъннаха и ми споделиха, че Селтик е приел по-голяма оферта – с 2 милиона повече от препоръчаното от Портсмут. Тогава приказвах и с Хари, който беше доста почтен с мен. Каза, че сега няма тези пари, с цел да ги заплати. Пожела ми триумф и изрази вяра в бъдеще да успеем да работим дружно. Каза ми също, че е изгубил и Гарет Бари, тъй като Мартин О‘Нийл му е предложил нов контракт. Така стана, че аз и Гарет Бари заиграхме дружно в Астън Вила.
- Дейвид Бекъм, Шаби Алонсо и Стилиян Петров – знаеш ли какво свързва тези имена? И тримата сте вкарвали гол от центъра във Висшата лига…
- Също един необикновен миг, който пристигна в съвършеното време. Беше една година след прехвърлянето във Вила. Мартин О‘Нийл не ме пускаше три месеца, беше подготвен да ме дава чартърен. Аз не играех добре. Дойдоха нови футболисти в тима, постави ме да играя отдясно, а аз с моята „ експедитивност “ и „ експлозивност “, ми се падна да играя против Ашли Коул от Челси. Много мъчно беше да го надбягам. Започнах да играя по-слабо и по-слабо, формата ми падна доста. Тогава купи Стийв Сидуел от Челси и Нейджъл Рио-Кокър от Уест Хем. Двама халфове, които играят на моята позиция и вкарват голове. Започнаха те да играят, аз не се справях доста добре и три месеца не помирисах терен. Не влизах в групата или играех по 10 минути. Но на една подготовка и двамата се контузиха, а от време на време би трябвало и шанс във футбола. Тренирах старателно и знаех, че ще пристигна този миг, тъй като във футбола нещата се трансформират за секунди, а доста играчи го не помнят. Мартин О‘Нийл ми сподели, че ще промени моята позиция, ще играя по-дефанзивно. Каза, че ме е гледал в националния тим и желае да провеждам играта. Имахме бързи флангови футболисти и нападатели като Джон Карю, трябваше да систематизирам топката бързо и когато я загубим, да провеждам играта. Започнах да играя доста добре в няколко мача и пристигна този гол против Дарби от на никое място. Тогава не минавах центъра и трябваше оттова да шутирам. Стана доста красиво осъществяване. Децата към момента го гледат. Мисля, че съм на 16-о място в класацията за най-красив гол за всички времена във Висшата лига. Много прекрасен спомен.
- През годините се е говорело, че към теб е имало интерес от Манчестър Юнайтед и Ливърпул. Ако е правилно, за какво не стана трансфер?
- Да, имало е интерес. Вече мога да го споделя, тъй като е отминало. Преди към две години една от дъщерите на Мартин О‘Нийл се омъжи. Тогава от много години видях Дермът Дезмънд, притежателят на Селтик, който също беше на сватбата. Каза ми, че има един грях към мен, само че виновникът е Мартин О‘Нийл. Имало е оферта от Манчестър Юнайтед за мен, само че Мартин е бил безапелационен, че няма да се раздели с мен, тъй като съм доста значима част от тима, който желае да гради. Стана ми малко неприятно, само че това е бил моят път, който трябваше да извървя. Знаех, че имаше интерес, само че на моето място отиде Лиъм Милър. Така е трябвало да стане. Не съм имал опцията да играя в Манчестър Юнайтед, само че различен българин – Митко Бербатов го направи и се показа доста добре. Може би, в случай че бях отишъл, нямаше да го вземат. (смее се)
- Колко постоянно ти минава през главата оня злощастен мач с Арсенал, след който разбра тежката диагноза?
- Отначало доста постоянно, само че към този момент не - единствено когато се заговорим с някой. Този миг промени живота ми в друга тенденция. Осъзнах какъв брой е значим животът за един човек и какво може да загубиш, полезностите на живота. Все още не мога да си обясня по какъв начин от толкоз малко нещо, може да излезе толкоз огромно. Но това е животът – непредвидим, цялостен с компликации и изненади. Промени живота ми за положително. Осъзнах какъв брой е значимо фамилията, какво мога да изгубя и стойностите на живота.
- Как е допустимо професионален футболист в Англия с толкоз доста проучвания да не бъде диагностициран по-рано?
- Правим кръвни проучвания преди сезона и в средата на акцията. Те демонстрират кръвната система – дали имаш липса от нещо, по какъв начин е имунната ти система, безусловно всичко. Просто това беше рутинна инспекция, поради случая с Муамба. Застрахователите в Англия желаеха нови проучвания за всички футболисти, тъй като това бе пропуснато при Муамба. Нашият лекар апропо искаше да направи и кръвни проучвания. Но тези неща идват доста бързо. Не забравяйте, че спортистите сме доста готови и когато има простуда или нещо друго не е наред, доста бързо го усещаме, само че и го караме доста по-тежко. Понякога това е добре, тъй като незабавно можем да установим проблем.
- Знаем, че даваш не малко средства за щедрост. Не обичаш да се приказва за това, само че по какъв начин действа фондацията? Следиш ли случаите?
- Следим доста случаи. Много е мъчно. Заедно със брачната половинка ми Паулина работим доста крепко за фондацията. Опитваме се да оказваме помощ на колкото се може повече хора. Най-големият проблем за нас е, че не можем да помогнем на всички. Когато се набират средства е доста мъчно, тъй като има доста други и по-големи организации. Но сега съумяваме да се грижим за много хора от България. В Англия са по-малко, тъй като там има система и те получават помощ. Търсят ни единствено, когато би трябвало да се направи лекуване на дете и би трябвало доста да се пътува. Ние поемаме разноските на фамилията. В България е много по-сложно. Тук до 18 години доста мъчно се прави трансплантация. Всеки бяга на открито. Правят се пропаганди за събиране на пари. Все отново една трансплантация коства към 200 хиляди евро, което е необикновено висока цена. Едно семейство би трябвало да събере тази сума за месец, а това е доста мъчно. Ние също агитираме, оказваме помощ с каквото можем, даряваме пари, вършим разнообразни събития, набираме средства… Много е мъчно, тъй като го вършим двамата. Когато е щедрост е щедрост и събираме средства за хора, които се борят за живота си. Получавам поддръжката на доста известни персони. Засега никой не ми е желал нищо. Всеки е идвал с усмивка и с готовност, което е доста хубаво. Засега всичките ни събития са насочени в чужбина, само че имам концепция да създадем и в България. И Ицо направи необикновен мач, и Митко Бербатов, само че за всичко си има времето. Знаете каква организация и какъв брой време се изисква за едно такова нещо. Имаме концепцията, само че би трябвало да се откри точното време.
- Опиши по какъв начин се усещаше пред тези 60 хиляди души на „ Селтик Парк “, които бяха пристигнали да те приветстват във велики борби, а пристигнаха и в името на това да те видят отново здрав…
- Беше доста прочувствен миг за мен, за моето семейство и за всички, които бяха част от този мач. Просто необикновено. Не чаках нещо такова. Беше приятност още веднъж да са съм на зеления терен. Когато прекосявах през сложните моменти на лекуването, концепцията още веднъж да стъпя на терена, да играя футбол и да спортувам, беше мираж за мен. Накрая към този момент бях на лимита на силите си и една седмица отхвърлих да получавам химиотерапия. Тогава Паулина и докторите съумяха да ме убедят да продължа последния цикъл от лекуването си. Отново да бъда на терена пред 60 хиляди на мястото, на което съм прекарал невероятни години, беше паметен миг. Винаги щ бъде запечатан в съзнанието ми.
- Тогава излезе на терена с двамата ти сина. Имат ли качества да те наследят като професионални играчи?
- Да, малко необичайно, само че по-големият Стилиян е вратар. Много е разпален. В момента тренира с Монтана, води подготовка, тъй като сме в България. Стилиян е по-талантлив, само че и по-мързелив, до момента в който дребният е като мен – не доста гений, само че е доста разпален по футбола. Всеки ден е с топката и желае да реализира нещо. На него ще му е доста по-трудно, само че има заряд и упоритост, а това е значимото за мен. Радвам се, че и двамата желаят да са футболисти. А дали ще станат – зависи от самите тях.
- Със 106 изиграни мача за „ лъвовете “ си рекордьорът на България и идва ред да поговорим и за националния тим. Помниш ли първата повиквателна?
- Разбира се, че я помня. Тогава бях доста благополучен. Няколко от момчетата от младежкия народен тим към този момент бяха при мъжете. Бихме Мароко с 4:1. Гошо Бачев ме одобри и ме взе в неговата стая. Бях малко нервозен. Всеки от нас искаше да бъде национал, да реализираме триумфи като тези на САЩ‘94, да бъдем като Ицо, Данчо, Балъков, Трифон… Може би това бе най-щастливият миг за мен като футболист – да бъда извикан и да играя в националния тим. Като бях дребен, ние живеехме с тези моменти – с триумфите на Ицо и на Емо и на клубно, и на национално равнище. Те популяризираха България по целия свят. Минаха толкоз години, а към момента се приказва за тях. Всички искахме да бъдем като тях. Беше паметен миг за мен.
- Помним и шампионата в Хонконг, където набра скорост, борбите ти с Вилмотс в приятелския мач в Брюксел. Времена, в които се включваше с огромен ентусиазъм…
- Може би там беше моята поръчка да вляза в титулярния състав на националния тим. Изиграх доста мощен шампионат, изключително против Хонконг. Ицо ми споделяше: „ Когато вземеш топката, единствено ми я пускай. Колкото и да е дълга, те не могат да ме настигнат и ще я хвана. “ След всеки мач идваше, прегръщаше ме и споделяше: „ Нали си спомняш Хонконг? Хайде, отново по този начин. “
- Феновете сравняваха вашето потомство с предходната генерация, чакаха да извършите сходен удар като американското лято. Защо не се получи?
- Ако си спомняте, тогава имаше доста проблеми в националния тим. Доста от футболистите не играеха в клубовете си - Ивайло Петков, Здравко Здравков, Георги Пеев, Мариян Христов. Когато отидеш на огромно състезание и не си квалифициран, а футболистите не са във форма, е доста мъчно.
- Отказа се от националния тим за четири месеца, само че на процедура нямаше формален мач в този интервал.
- Прибързана и неверна моя постъпка. Но тогава Ицо излезе огромен мъж. Звъннах и му признах грешката, която направих. Осъзнах я и бях подготвен да понеса следствията, в случай че не желае да ме извика. Каза ми: „ Всички сме правили неточности, постоянно си добре пристигнал. Ако играеш, ще те извикам. “ Понесох рецензиите от медиите. Знаех, че ще бъде по този начин. Беше ми доста мъчно, само че когато правиш неточности, би трябвало да си подготвен да си понесеш следствията. Не съм го и крил. Ицо като огромен футболист и огромен мъж не сподели безусловно нищо. Дори не искаше да обсъждаме решението ми. Каза: „ Всички сме правили неточности. Другия месец ще видиш дали ще получиш повиквателна. “ Ицо ме извика и по този начин продължиха нещата.
- Тръгнал си по треньорския път, само че виждаш ли се един ден и като футболен началник в България? Не знам дали ще дочакаме Бербатов да ни оправи футбола…
- Не мога да кажа, не съм се замислял. Започвам един курс по мениджмънт, който се прави от УЕФА. Неговата дълготрайност е 15 месеца. Тогава ще имам самочувствието, а и ще навляза в тези среди и ще видя дали ще ми хареса. Все отново не обичам да се мятам там, където не мога да се оправя. Ще бъде нещо ново за мен. С неспокойствие чакам да стартира курсът. Прави се по една седмица на всеки два месеца в друг град по света. Още не е излязла програмата. Все още не знам дали мога да бъда на подобен пост. Може би след две години, ще можем да приказваме по този въпрос. Засега съм по-близо до треньор, в сравнение с до началник. Много е мъчно на индивида, който управлява българския футбол, тъй като доста хора се мешат в родния футбол. Всеки желае да бъде началник, всеки желае да бъде неговото, а това е доста мъчно. Един началник би трябвало да бъде оставен да управлява и да не се бъркаме. Важното е да има закони и правила. Тогава е доста мъчно да се мешат в работата на някой началник. Видях базата на националния тим и останах удивен. Направи се нещо необикновено. Много е хубаво и се веселя. Аз не съм злорад човек, само че изпитвам завист с положително за това, което имат днешните футболисти. Ние нямахме такава база. Пътувахме от Бояна до Панчарево по три часа в запушване, потни и т. н. Много се веселя за тези момчета и нека да оценят това, което имат. Да идват с огромно предпочитание, тъй като всички ние се надяваме да ни класират още веднъж на едно състезание. Отново да се заприказва за България. Те имат гения и могат да го реализиран, стига да си повярват. Трябва да знаят, че много хора са срещу тях и ги плюят, само че има и хора с тях. Може би болшинството е с тях, поддържаме ги и ще продължим да го вършим.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
- Стенли, като футболист на Селтик чувствал ли си боязън от среща с почитателите на Рейнджърс? Разкажи ни какво се крие зад „ Old Firm ”, както е известно по света дербито в Глазгоу.
- Много забавен въпрос. Никога не съм имал проблем с почитатели на Рейнджърс, не съм бил конфликтна персона. Винаги съм имал почит към последователите на другите тимове и съм се отнасял с почитание. А какво се крие зад „ Old Firm ”? Може би зарядът. Това е едно от най-старите дербита. Хора от целия свят пътуват за всеки един мач. Дори и когато Рейнджърс бе в най-лошата си форма и минаха през редица проблеми, всички желаеха да гледат този мач. Липсваше им, тъй като може би това е едно религиозно състезание. Всеки желае да е над другия. Мисля, че това го прави по-специално.
- Кой е най-известният почитател на Селтик?
- В момента може би огромният ми наследник. (смее се) Той е необикновен почитател на Селтик. Ходим на съвсем всички мачове, желае непрекъснато да го повеждам и да е там. Но на този въпрос ще отговоря Род Стюарт, тъй като той е на всеки един мач на „ Селтик Парк “.
- Виждал ли си се с него?
- Да, несъмнено. Когато Гордън Страхан бе треньор на Селтик, бяхме настанени за два дни в къщата на Стюарт. Тренирахме на неговия терен, правехме възобновяване в неговия басейн, обядвахме с него, имаше барбекю особено за тима. Прекарахме доста добре. Теренът му е по-хубав от може би всичките в А група. Има съблекалня с фланелки на Селтик. Направихме двустранна игра със съдии. Просто беше необикновено.
- Ти, Хенрик Ларсон и компания можехте да измененията и ориста на Жозе Моуриньо, само че загубихте от Порто в Севиля. А имаше и десант от 100 хиляди шотландци. Можеше ли да се случи нещо друго във финала за Купата на УЕФА?
- Имаше 30 хиляди почитатели на стадиона и 70 хиляди извън, които гледаха на огромните екрани. Един мач, който не трябваше да губим. Загубихме го с изгонването на Бобо Балде в продълженията. Може би това изигра огромната роля. Вкараха ни гол в 114-ата минута. Може би се бяхме подготвили за дузпи. Повеждаха ни два пъти, ние изравнявахме също два пъти. Спомням си, че беше доста топло – 40 градуса. Теренът беше нов, тревата бе поставена няколко дни преди мача и се накъсваше. Успяхме да се задържим задълго в мача и до ден-днешен мисля, че не заслужавахме да загубим. Но на идната година Моуриньо и Порто взеха Шампионска лига и демонстрираха, че сме изгубили от доста мощен тим.
- Какво е отношението ти към Моуриньо?
- Много положително. Спомням си един диалог, когато играхме контрола с Челси, преди да мина в Астън Вила. Тогава ме бяха санкционирали, желаех да напущам, станаха кавги. Гордън Страхан не ме пускаше. Всички загряваха за мача с Челси, само че мен ме бяха санкционирали, нямах право да играя и ги гледах от скамейката. Тогава Моуриньо пристигна до мен и започнахме да приказваме. Попита ме дали желая да напущам, а аз му споделих: „ Да, време е към този момент. “ Той ми отговори, че е по този начин. Учуди ме много, тъй като говореше доста за българския футбол. Нямах никаква визия, че знае толкоз доста български футболисти, които сега играеха в чужбина. Имаше огромна информация за тях. Винаги сме имали почит против Челси и против Порто. Моуриньо е огромен човек и треньор. Доказал го е с годините работа и с достиженията си. От такива хора можем единствено да се учим и да одобряваме препоръки.
- Кой е най-незабравимият ти мач с екипа на Селтик?
- Може би успеха ни с 6:2 над Рейнджърс. Тогава стартира хегемонията на Селтик. Мартин О‘Нийл пое тима и направи доста мощен отбор с Крис Сътън, Джон Хартсън, Алън Томпсън, Бобо Балдe – единствено национали. Направи боеспособен тим. Това бе началото на един специфичен миг на този тим. Този мач изпъква най-вече. Успях да отбележа гол. Следващите шест години доминирахме над Рейнджърс и имахме доста триумфи в Европа.
- Виждал ли си се с футболиста на Сейнт Джонстън, който ти счупи крайници през 2001 година?
- Да, имах опцията да играя против него много пъти по-късно. Беше случай. Може би малко прибързана и недомислена постъпка от мен. Водехме с 10 точки и знаехме, че в случай че победим в този дуел, трябваше да вземем единствено още три мача, с цел да станем първенци. Беше краят на мача, а резултатът бе 2:1. Тръгнах да върша шпагат, а не трябваше. Просто от инерцията и изританата топка, захвана моя крайник и се получи счупването. Неприятна обстановка. След това пристигна и се извини. Пет месеца по-късно съумях да се завърна с помощта на Хенрик Ларсон и на професор Линч. Същата фамилия носеше и професорът, който ми организира лекуването за левкемията. Явно ми върви на проф. Линч. Само осем месеца преди този момент той беше оперирал Ларсон, който счупи по същия метод крайници си против Лион. Направи интервенцията, постави ми пироните в крайници и пет месеца по-късно бях на терена. Стойчо Младенов ме извика в националния тим за мач с Дания. Нямаше да го създадат доста хора, само че той имаше самообладание. Преди този дуел бях изиграл единствено две другарски срещи и то с втория тим на Селтик. Може би не бях подготвен, само че тогава националният тим беше толкоз обединен, че Стойчо искаше всички да сме дружно за този мач, тъй като към момента имахме действителен късмет да се класираме. Но не успяхме и с Дания, а и по-късно с Чехия. Един миг, който ме направи още по-силен. Научих се по какъв начин да работя още по-усилено и по какъв начин да бъда същински експерт.
- Треньорът ти в Селтик Мартин О‘Нийл те взе в Астън Вила. Как се раздели с почитателите на Селтик и имаше ли драми?
- Драма – не, само че имаше един миг на награждаването след края на сезона. Заради физиономията ми всеки си мислеше, че съм отчаян, че не ме пуснаха, само че не беше по този начин. Разделих се по най-хубавия метод с почитателите. Почти бях подписал в Портсмут при Хари Реднап. Беше доста забавно - Реднап искаше да вземе и мен, и Гарет Бари от Астън Вила и да бъдем централни халфове. Случи се преди мача на националния тим с Беларус с треньор Мъри Стоилов. Оставаха два дни. Всичко беше уредено – прехвърлянето, моите условия. Трябваше единствено да подпиша на летището в Манчестър и на другия ден да пътувам за националния тим. Да, само че в деня, когато трябваше да подпиша с Портсмут, Мартин О‘Нийл бе направил по-голяма оферта. В 6 часа сутринта представителите на Портсмут ми звъннаха и ми споделиха, че Селтик е приел по-голяма оферта – с 2 милиона повече от препоръчаното от Портсмут. Тогава приказвах и с Хари, който беше доста почтен с мен. Каза, че сега няма тези пари, с цел да ги заплати. Пожела ми триумф и изрази вяра в бъдеще да успеем да работим дружно. Каза ми също, че е изгубил и Гарет Бари, тъй като Мартин О‘Нийл му е предложил нов контракт. Така стана, че аз и Гарет Бари заиграхме дружно в Астън Вила.
- Дейвид Бекъм, Шаби Алонсо и Стилиян Петров – знаеш ли какво свързва тези имена? И тримата сте вкарвали гол от центъра във Висшата лига…
- Също един необикновен миг, който пристигна в съвършеното време. Беше една година след прехвърлянето във Вила. Мартин О‘Нийл не ме пускаше три месеца, беше подготвен да ме дава чартърен. Аз не играех добре. Дойдоха нови футболисти в тима, постави ме да играя отдясно, а аз с моята „ експедитивност “ и „ експлозивност “, ми се падна да играя против Ашли Коул от Челси. Много мъчно беше да го надбягам. Започнах да играя по-слабо и по-слабо, формата ми падна доста. Тогава купи Стийв Сидуел от Челси и Нейджъл Рио-Кокър от Уест Хем. Двама халфове, които играят на моята позиция и вкарват голове. Започнаха те да играят, аз не се справях доста добре и три месеца не помирисах терен. Не влизах в групата или играех по 10 минути. Но на една подготовка и двамата се контузиха, а от време на време би трябвало и шанс във футбола. Тренирах старателно и знаех, че ще пристигна този миг, тъй като във футбола нещата се трансформират за секунди, а доста играчи го не помнят. Мартин О‘Нийл ми сподели, че ще промени моята позиция, ще играя по-дефанзивно. Каза, че ме е гледал в националния тим и желае да провеждам играта. Имахме бързи флангови футболисти и нападатели като Джон Карю, трябваше да систематизирам топката бързо и когато я загубим, да провеждам играта. Започнах да играя доста добре в няколко мача и пристигна този гол против Дарби от на никое място. Тогава не минавах центъра и трябваше оттова да шутирам. Стана доста красиво осъществяване. Децата към момента го гледат. Мисля, че съм на 16-о място в класацията за най-красив гол за всички времена във Висшата лига. Много прекрасен спомен.
- През годините се е говорело, че към теб е имало интерес от Манчестър Юнайтед и Ливърпул. Ако е правилно, за какво не стана трансфер?
- Да, имало е интерес. Вече мога да го споделя, тъй като е отминало. Преди към две години една от дъщерите на Мартин О‘Нийл се омъжи. Тогава от много години видях Дермът Дезмънд, притежателят на Селтик, който също беше на сватбата. Каза ми, че има един грях към мен, само че виновникът е Мартин О‘Нийл. Имало е оферта от Манчестър Юнайтед за мен, само че Мартин е бил безапелационен, че няма да се раздели с мен, тъй като съм доста значима част от тима, който желае да гради. Стана ми малко неприятно, само че това е бил моят път, който трябваше да извървя. Знаех, че имаше интерес, само че на моето място отиде Лиъм Милър. Така е трябвало да стане. Не съм имал опцията да играя в Манчестър Юнайтед, само че различен българин – Митко Бербатов го направи и се показа доста добре. Може би, в случай че бях отишъл, нямаше да го вземат. (смее се)
- Колко постоянно ти минава през главата оня злощастен мач с Арсенал, след който разбра тежката диагноза?
- Отначало доста постоянно, само че към този момент не - единствено когато се заговорим с някой. Този миг промени живота ми в друга тенденция. Осъзнах какъв брой е значим животът за един човек и какво може да загубиш, полезностите на живота. Все още не мога да си обясня по какъв начин от толкоз малко нещо, може да излезе толкоз огромно. Но това е животът – непредвидим, цялостен с компликации и изненади. Промени живота ми за положително. Осъзнах какъв брой е значимо фамилията, какво мога да изгубя и стойностите на живота.
- Как е допустимо професионален футболист в Англия с толкоз доста проучвания да не бъде диагностициран по-рано?
- Правим кръвни проучвания преди сезона и в средата на акцията. Те демонстрират кръвната система – дали имаш липса от нещо, по какъв начин е имунната ти система, безусловно всичко. Просто това беше рутинна инспекция, поради случая с Муамба. Застрахователите в Англия желаеха нови проучвания за всички футболисти, тъй като това бе пропуснато при Муамба. Нашият лекар апропо искаше да направи и кръвни проучвания. Но тези неща идват доста бързо. Не забравяйте, че спортистите сме доста готови и когато има простуда или нещо друго не е наред, доста бързо го усещаме, само че и го караме доста по-тежко. Понякога това е добре, тъй като незабавно можем да установим проблем.
- Знаем, че даваш не малко средства за щедрост. Не обичаш да се приказва за това, само че по какъв начин действа фондацията? Следиш ли случаите?
- Следим доста случаи. Много е мъчно. Заедно със брачната половинка ми Паулина работим доста крепко за фондацията. Опитваме се да оказваме помощ на колкото се може повече хора. Най-големият проблем за нас е, че не можем да помогнем на всички. Когато се набират средства е доста мъчно, тъй като има доста други и по-големи организации. Но сега съумяваме да се грижим за много хора от България. В Англия са по-малко, тъй като там има система и те получават помощ. Търсят ни единствено, когато би трябвало да се направи лекуване на дете и би трябвало доста да се пътува. Ние поемаме разноските на фамилията. В България е много по-сложно. Тук до 18 години доста мъчно се прави трансплантация. Всеки бяга на открито. Правят се пропаганди за събиране на пари. Все отново една трансплантация коства към 200 хиляди евро, което е необикновено висока цена. Едно семейство би трябвало да събере тази сума за месец, а това е доста мъчно. Ние също агитираме, оказваме помощ с каквото можем, даряваме пари, вършим разнообразни събития, набираме средства… Много е мъчно, тъй като го вършим двамата. Когато е щедрост е щедрост и събираме средства за хора, които се борят за живота си. Получавам поддръжката на доста известни персони. Засега никой не ми е желал нищо. Всеки е идвал с усмивка и с готовност, което е доста хубаво. Засега всичките ни събития са насочени в чужбина, само че имам концепция да създадем и в България. И Ицо направи необикновен мач, и Митко Бербатов, само че за всичко си има времето. Знаете каква организация и какъв брой време се изисква за едно такова нещо. Имаме концепцията, само че би трябвало да се откри точното време.
- Опиши по какъв начин се усещаше пред тези 60 хиляди души на „ Селтик Парк “, които бяха пристигнали да те приветстват във велики борби, а пристигнаха и в името на това да те видят отново здрав…
- Беше доста прочувствен миг за мен, за моето семейство и за всички, които бяха част от този мач. Просто необикновено. Не чаках нещо такова. Беше приятност още веднъж да са съм на зеления терен. Когато прекосявах през сложните моменти на лекуването, концепцията още веднъж да стъпя на терена, да играя футбол и да спортувам, беше мираж за мен. Накрая към този момент бях на лимита на силите си и една седмица отхвърлих да получавам химиотерапия. Тогава Паулина и докторите съумяха да ме убедят да продължа последния цикъл от лекуването си. Отново да бъда на терена пред 60 хиляди на мястото, на което съм прекарал невероятни години, беше паметен миг. Винаги щ бъде запечатан в съзнанието ми.
- Тогава излезе на терена с двамата ти сина. Имат ли качества да те наследят като професионални играчи?
- Да, малко необичайно, само че по-големият Стилиян е вратар. Много е разпален. В момента тренира с Монтана, води подготовка, тъй като сме в България. Стилиян е по-талантлив, само че и по-мързелив, до момента в който дребният е като мен – не доста гений, само че е доста разпален по футбола. Всеки ден е с топката и желае да реализира нещо. На него ще му е доста по-трудно, само че има заряд и упоритост, а това е значимото за мен. Радвам се, че и двамата желаят да са футболисти. А дали ще станат – зависи от самите тях.
- Със 106 изиграни мача за „ лъвовете “ си рекордьорът на България и идва ред да поговорим и за националния тим. Помниш ли първата повиквателна?
- Разбира се, че я помня. Тогава бях доста благополучен. Няколко от момчетата от младежкия народен тим към този момент бяха при мъжете. Бихме Мароко с 4:1. Гошо Бачев ме одобри и ме взе в неговата стая. Бях малко нервозен. Всеки от нас искаше да бъде национал, да реализираме триумфи като тези на САЩ‘94, да бъдем като Ицо, Данчо, Балъков, Трифон… Може би това бе най-щастливият миг за мен като футболист – да бъда извикан и да играя в националния тим. Като бях дребен, ние живеехме с тези моменти – с триумфите на Ицо и на Емо и на клубно, и на национално равнище. Те популяризираха България по целия свят. Минаха толкоз години, а към момента се приказва за тях. Всички искахме да бъдем като тях. Беше паметен миг за мен.
- Помним и шампионата в Хонконг, където набра скорост, борбите ти с Вилмотс в приятелския мач в Брюксел. Времена, в които се включваше с огромен ентусиазъм…
- Може би там беше моята поръчка да вляза в титулярния състав на националния тим. Изиграх доста мощен шампионат, изключително против Хонконг. Ицо ми споделяше: „ Когато вземеш топката, единствено ми я пускай. Колкото и да е дълга, те не могат да ме настигнат и ще я хвана. “ След всеки мач идваше, прегръщаше ме и споделяше: „ Нали си спомняш Хонконг? Хайде, отново по този начин. “
- Феновете сравняваха вашето потомство с предходната генерация, чакаха да извършите сходен удар като американското лято. Защо не се получи?
- Ако си спомняте, тогава имаше доста проблеми в националния тим. Доста от футболистите не играеха в клубовете си - Ивайло Петков, Здравко Здравков, Георги Пеев, Мариян Христов. Когато отидеш на огромно състезание и не си квалифициран, а футболистите не са във форма, е доста мъчно.
- Отказа се от националния тим за четири месеца, само че на процедура нямаше формален мач в този интервал.
- Прибързана и неверна моя постъпка. Но тогава Ицо излезе огромен мъж. Звъннах и му признах грешката, която направих. Осъзнах я и бях подготвен да понеса следствията, в случай че не желае да ме извика. Каза ми: „ Всички сме правили неточности, постоянно си добре пристигнал. Ако играеш, ще те извикам. “ Понесох рецензиите от медиите. Знаех, че ще бъде по този начин. Беше ми доста мъчно, само че когато правиш неточности, би трябвало да си подготвен да си понесеш следствията. Не съм го и крил. Ицо като огромен футболист и огромен мъж не сподели безусловно нищо. Дори не искаше да обсъждаме решението ми. Каза: „ Всички сме правили неточности. Другия месец ще видиш дали ще получиш повиквателна. “ Ицо ме извика и по този начин продължиха нещата.
- Тръгнал си по треньорския път, само че виждаш ли се един ден и като футболен началник в България? Не знам дали ще дочакаме Бербатов да ни оправи футбола…
- Не мога да кажа, не съм се замислял. Започвам един курс по мениджмънт, който се прави от УЕФА. Неговата дълготрайност е 15 месеца. Тогава ще имам самочувствието, а и ще навляза в тези среди и ще видя дали ще ми хареса. Все отново не обичам да се мятам там, където не мога да се оправя. Ще бъде нещо ново за мен. С неспокойствие чакам да стартира курсът. Прави се по една седмица на всеки два месеца в друг град по света. Още не е излязла програмата. Все още не знам дали мога да бъда на подобен пост. Може би след две години, ще можем да приказваме по този въпрос. Засега съм по-близо до треньор, в сравнение с до началник. Много е мъчно на индивида, който управлява българския футбол, тъй като доста хора се мешат в родния футбол. Всеки желае да бъде началник, всеки желае да бъде неговото, а това е доста мъчно. Един началник би трябвало да бъде оставен да управлява и да не се бъркаме. Важното е да има закони и правила. Тогава е доста мъчно да се мешат в работата на някой началник. Видях базата на националния тим и останах удивен. Направи се нещо необикновено. Много е хубаво и се веселя. Аз не съм злорад човек, само че изпитвам завист с положително за това, което имат днешните футболисти. Ние нямахме такава база. Пътувахме от Бояна до Панчарево по три часа в запушване, потни и т. н. Много се веселя за тези момчета и нека да оценят това, което имат. Да идват с огромно предпочитание, тъй като всички ние се надяваме да ни класират още веднъж на едно състезание. Отново да се заприказва за България. Те имат гения и могат да го реализиран, стига да си повярват. Трябва да знаят, че много хора са срещу тях и ги плюят, само че има и хора с тях. Може би болшинството е с тях, поддържаме ги и ще продължим да го вършим.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ