Неочаквана гледна точка относно махането на пелените
Представяме ви извадки от публикация в списанието " Френски дами ", оповестена през 1947 година, само че настояща и през днешния ден, евентуално тъй като неин създател е Франсоаз Долто - една от огромните фигури на психоаналитичната просвета.
Откритията на логиката на психиката и най-много на психоанализата са открили, че доста неврози и характерови разстройства при децата се коренят във възпитанието до тригодишна възраст. Действително на три-четиригодишна възраст, когато стартира моралното образование, то не покълва върху необработена почва, а върху психическата основа, която към този момент е формирала понятията за положително и зло. Дори възрастните да считат, че детето не знае нищо по въпроса, то към този момент знае, макар че детските понятия са доста разнообразни и по нищо не наподобяват на нашите.
Много постоянно чуваме майката да споделя на детето " Това е акано ", с което желае да изобрази, че нещо е мръсно и не става за игра. Така " акото " става синоним на неприятното и това отъждествяване сред грозното, мръсното и злото се трансформира за някои деца в цялостна основа на неправилно морално образование. Нещо повече, от време на време това е осакатяващо. Ето какво счита Долто в директен откъс:
Дресирането на децата на непорочност е най-голямата неточност по отношение на бъдещата персона. В клиничната и педагогическата процедура откриваме, че колкото по-рано е станало чисто, толкоз по-зле се усеща детето, израствайки, и толкоз повече компликации среща в бъдещата си изява.
И без възпитаване на дисциплинираност в изхождането човешкото създание я придобива закономерно. И назад, в случай че му е наложена по-рано от личното му чувство за такава нужда, то демонстрира характерови разстройства, а от време на време даже истински натрапливи неврози. В това да се дисциплинира детето към изхождане по-рано от естествения ход на нещата, няма никакво възпитателно преимущество с изключение на икономисване на старания и неуместна гордост в изгода на възрастния.
Съществуват доста дефекти, защото това образование изисква да се притегли вниманието на детето върху ануса и пикочния канал, като им се придава естетическа и морална стойност на " красиво " и " положително " (ако детето не се е изцапало) и на " грозно " и " неприятно " (ако детето е било невнимателно). Така за него тази област става мотив за утвърждение или отрицание според от реакцията на заобикалящите го възрастни.
Трябва от напълно рано да внушим на децата си, че живеем, израстваме, храним се и управляваме тялото си не с цел да получим одобрение от възрастните, а поради удоволствието от своето личностно преодоляване. Те би трябвало да схванат, че пишкането и акането са част от свидетелствата за метода, по който действа животът чрез тялото. Това не е най-важното нещо, по-важно е по какъв начин ще използваме тази витална сила.
Има и още...
Откритията на логиката на психиката и най-много на психоанализата са открили, че доста неврози и характерови разстройства при децата се коренят във възпитанието до тригодишна възраст. Действително на три-четиригодишна възраст, когато стартира моралното образование, то не покълва върху необработена почва, а върху психическата основа, която към този момент е формирала понятията за положително и зло. Дори възрастните да считат, че детето не знае нищо по въпроса, то към този момент знае, макар че детските понятия са доста разнообразни и по нищо не наподобяват на нашите.
Много постоянно чуваме майката да споделя на детето " Това е акано ", с което желае да изобрази, че нещо е мръсно и не става за игра. Така " акото " става синоним на неприятното и това отъждествяване сред грозното, мръсното и злото се трансформира за някои деца в цялостна основа на неправилно морално образование. Нещо повече, от време на време това е осакатяващо. Ето какво счита Долто в директен откъс:
Дресирането на децата на непорочност е най-голямата неточност по отношение на бъдещата персона. В клиничната и педагогическата процедура откриваме, че колкото по-рано е станало чисто, толкоз по-зле се усеща детето, израствайки, и толкоз повече компликации среща в бъдещата си изява.
И без възпитаване на дисциплинираност в изхождането човешкото създание я придобива закономерно. И назад, в случай че му е наложена по-рано от личното му чувство за такава нужда, то демонстрира характерови разстройства, а от време на време даже истински натрапливи неврози. В това да се дисциплинира детето към изхождане по-рано от естествения ход на нещата, няма никакво възпитателно преимущество с изключение на икономисване на старания и неуместна гордост в изгода на възрастния.
Съществуват доста дефекти, защото това образование изисква да се притегли вниманието на детето върху ануса и пикочния канал, като им се придава естетическа и морална стойност на " красиво " и " положително " (ако детето не се е изцапало) и на " грозно " и " неприятно " (ако детето е било невнимателно). Така за него тази област става мотив за утвърждение или отрицание според от реакцията на заобикалящите го възрастни.
Трябва от напълно рано да внушим на децата си, че живеем, израстваме, храним се и управляваме тялото си не с цел да получим одобрение от възрастните, а поради удоволствието от своето личностно преодоляване. Те би трябвало да схванат, че пишкането и акането са част от свидетелствата за метода, по който действа животът чрез тялото. Това не е най-важното нещо, по-важно е по какъв начин ще използваме тази витална сила.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ