Защо Славчо Пеев избра Дупница пред Лондон и как управляваше най-народните артисти
Представете си другарски дует, в който единият се споделя Станко, само че се изписва Станислав, а другият се споделя Светослав, само че всички му викат Славчо - единение на противоположностите. Такъв беше непобедимият тандем на Стратиев и Пеев в Сатирата, две момчета от София - смешни по печален метод, заради това, че мислеха. Двамата си сменяха директорството, художественото управление и партийното секретарство на театъра в златните му години през 70-те и 80-те. Двамата направиха двата супер шлагера и най-играните - по повече от 10 години всяко, представления на Сатиричния спектакъл: Римска баня и Сако от велур, които биеха по боксофис - зрителски интерес, всички останали постановки във всички театри у нас. Единият - Стратиев пишеше драматургията, а другият - Пеев, я изиграваше в основната роля. За да останат класика.
Тодор Живков хем ходеше на всяка тяхна премиера, хем не направи Славчо " национален актьор ". Което си беше драма за един артист при соца, тъй като парите нямаха изключително значение. Значение имаше признанието. Пък Пеев стигна единствено до " заслужил актьор ".
Сигурно и на него му е било необичайно и мъчно: да не бъде " национален " човек, който е шеф и/или партиен секретар в другите години, тоест началник, на най-народните актьори: Калоянчев, Мутафова, Парцалев, Анастасов, Коцев, Вачков, Коканова и още, и още. Всичките по-възрастни от него. Не ще да му е било елементарно с толкоз светила.
Помня Славчо от 1983 година, когато нашите попаднаха в неговата компания. Той постоянно говореше, по кое време съществено, по кое време през подбив отново съществено, за това какво би трябвало да вкараме от света у нас.
А главното, на което той държеше и което правеше като началник беше Сатирата да пътува и да демонстрира на открито това, което прави. От Русия до Щатите, от Швеция до Алжир, от Франция - да, Франция на Театъра на нациите през 1984 година (пак с Римска баня със Славчо в основната роля и с голям триумф, без значение от обстоятелството, че пиесата сякаш се занимаваше с парадоксите на соца, пък и французите отлично схванаха хумора и сарказма) до безчет още страни. канеха и пътуваха по целия свят все пиесите на Стратиев, очевидно тъй като говореха на интернационален език. По времето на Голямата завеса това си беше същински героизъм и огромно достижение, което през днешния ден се не помни и не се цени, макар че Берлинска стена няма, само че отново не ни схващат на открито. Дори, когато става въпрос за универсалния език на изкуството.
Нищо чудно, че откакто бариерите паднаха и към този момент можеше да се пътува, Славчо поживя години и в Кипър, и в Италия, работейки.
От Апенините донесе доста хрумвания за мечтаното от него министерство на " спектаклите ", което той толкоз искаше да имаме, с цел да обединим културата, туризма и това, което чак през днешния ден пристигна на мода в маркетинга: пътуването като прекарване, като разкриване и шерване на завещание.
Пък след това се върна. И, тъй като шило в торба не стои, направи на Дупница спектакъл, какъвто тя нямаше - имаха единствено окръжните/ през днешния ден регионалните градове. Кръсти го на една от националните артистки, която Славчо като шеф управляваше в София - Невена Коканова. Още един път вкара въздух и прохлада като от чужбина на едно място, което изключително в зората на века беше известно основно със Сашка Васева и автокъщите - нещо, прекомерно друго от спектаклите.
Пеев направи сложният избор, в случай, че можеше да бъде в Лондон до брачната половинка си - прелестната Светла Дионисиева, дълготраен културен аташе в английската столица след слизането й от сцената. По-трудният от оня, който направи приятелят му Станислав Стратиев по същото време като отпътува за Виена, надалеч от по този начин хирургически описания от него с малко комизъм и повече подигравка модел - Българският модел. Моделът на " страната на неограничените НЕвъзможности ".
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Тодор Живков хем ходеше на всяка тяхна премиера, хем не направи Славчо " национален актьор ". Което си беше драма за един артист при соца, тъй като парите нямаха изключително значение. Значение имаше признанието. Пък Пеев стигна единствено до " заслужил актьор ".
Сигурно и на него му е било необичайно и мъчно: да не бъде " национален " човек, който е шеф и/или партиен секретар в другите години, тоест началник, на най-народните актьори: Калоянчев, Мутафова, Парцалев, Анастасов, Коцев, Вачков, Коканова и още, и още. Всичките по-възрастни от него. Не ще да му е било елементарно с толкоз светила.
Помня Славчо от 1983 година, когато нашите попаднаха в неговата компания. Той постоянно говореше, по кое време съществено, по кое време през подбив отново съществено, за това какво би трябвало да вкараме от света у нас.
А главното, на което той държеше и което правеше като началник беше Сатирата да пътува и да демонстрира на открито това, което прави. От Русия до Щатите, от Швеция до Алжир, от Франция - да, Франция на Театъра на нациите през 1984 година (пак с Римска баня със Славчо в основната роля и с голям триумф, без значение от обстоятелството, че пиесата сякаш се занимаваше с парадоксите на соца, пък и французите отлично схванаха хумора и сарказма) до безчет още страни. канеха и пътуваха по целия свят все пиесите на Стратиев, очевидно тъй като говореха на интернационален език. По времето на Голямата завеса това си беше същински героизъм и огромно достижение, което през днешния ден се не помни и не се цени, макар че Берлинска стена няма, само че отново не ни схващат на открито. Дори, когато става въпрос за универсалния език на изкуството.
Нищо чудно, че откакто бариерите паднаха и към този момент можеше да се пътува, Славчо поживя години и в Кипър, и в Италия, работейки.
От Апенините донесе доста хрумвания за мечтаното от него министерство на " спектаклите ", което той толкоз искаше да имаме, с цел да обединим културата, туризма и това, което чак през днешния ден пристигна на мода в маркетинга: пътуването като прекарване, като разкриване и шерване на завещание.
Пък след това се върна. И, тъй като шило в торба не стои, направи на Дупница спектакъл, какъвто тя нямаше - имаха единствено окръжните/ през днешния ден регионалните градове. Кръсти го на една от националните артистки, която Славчо като шеф управляваше в София - Невена Коканова. Още един път вкара въздух и прохлада като от чужбина на едно място, което изключително в зората на века беше известно основно със Сашка Васева и автокъщите - нещо, прекомерно друго от спектаклите.
Пеев направи сложният избор, в случай, че можеше да бъде в Лондон до брачната половинка си - прелестната Светла Дионисиева, дълготраен културен аташе в английската столица след слизането й от сцената. По-трудният от оня, който направи приятелят му Станислав Стратиев по същото време като отпътува за Виена, надалеч от по този начин хирургически описания от него с малко комизъм и повече подигравка модел - Българският модел. Моделът на " страната на неограничените НЕвъзможности ".
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ