Проф. Мария Славова пред Фрог: Сделката на ББР трябва да се развали, уволнението на борда не е санкция
Председател на ББР /бел. ред. Стоян Мавродиев/ си е опекъл работата, с цел да има самочувствието да излезе и да твърди че министър председателят не е наясно, другояче договорката е законна. Уволнението на борда на банката даже не е глоба. Санкция би било да се скапе тази договорка и виновните да платят неустойката. Очевидно е, че тази договорка не трябваше да се случва, тъй като е в нарушаване на правото на Европейски Съюз. Значи давате 75 млн. на тези бирници, които ще вгорчат и без друго нелекия живот, който ни следва?!
Това сподели пред Фрог нюз професорът по административно право и лекар по административно право и административен развой Мария Славова. Ето какво още изясни тя:
- Проф. Славова, доста ваши сътрудници, юристи, настояват, че заповедите на здравния министър Кирил Ананиев, касаещи рестриктивните мерки по отношение на изключителното положени, са противозаконни. Това правилно ли е?
- Струва ми се, че болестта ни ужасява, само че ужасът не е задоволителен, с цел да погледнем към променения фокус на живота, да се обединим към оправянето със смъртоносната заплаха. Продължаваме да съдим политиците. Това е разбираемо, тъй като гражданският надзор е значим и не трябва да отпускаме крайник в желанието да получим от държавните органи осъществяване на това, в което са се клели. Всички нас ни държи инерцията на политическата завист. Но когато се внушава на хората, че заповедите са противозаконни, че са оскъдни, както се показват някои мои сътрудници, в действителност се основава неправилно подстрекателство, че тези заповеди могат и да не бъдат изпълнявани.
- Как би могъл човек да се ориентира тогава какво да прави и кого да слуша?
- Дали едни заповеди са оскъдни, дали са противозаконни, взема решение съдът. За самостоятелните административни актове, каквито са тези заповеди, има очакван по всякакъв начин надзор, т. е. общата уговорка на контрола върху тях допуска, че те могат да бъдат оспорени и по административен, и по правосъден ред. Никой обаче няма да се занимава с това през днешния ден. И е пустославно и разглаголстване да внушаваш на хората, че „ министрите отново не са свършили работа, отново са сбъркали както всекидневно, че са некадърници, и не би трябвало да ги одобряваме насериозно “. Политиците търсят в тази обстановка, и това се схваща прелестно, индулгенция за всички неточности, които са направили през днешния ден, в предишното пък и за в бъдеще. Но белким не усещаме, че най-сетне има страна, че за нас се грижат. Държавата работи. Колелата скърцат и ние бихме могли само да бъдем съпричастни, а не да ненавиждаме и да пречим.
- Според вас тези заповеди оскъдни ли са?
- Заповедите не са оскъдни и даже не са унищожаеми, тъй като отговорят на условията на закона. За юристите го споделям, дават отговор на условията на член 146 от Административнопроцесуалния кодекс. И като съответни на тези условия, те са законни и би трябвало да се съблюдават. Ако някой би желал в бъдещото, предвид на предходната процедура да оспори и да желае обезщетение за последствията от тях, това може да стане едвам когато съдът стартира да работи. Но при всички случаи сега усъвършенства апели са обществено несъответствуващи и юридически несъстоятелни. Превалира сякаш комерсиалният нюх на юриста, ще кажа на юриста, а не професионализмът му.
- Но уважавани юристи с голям опит настояват, че заповедите може да бъдат оспорени. Защо ще го вършат?
- Защото това е гуляй по време на чума. Многословните адвокати паразитират върху страха, върху несигурността и се държат по този начин, че все едно не е пандемия, а една от следващите нелепости, които натвориха политиците. За да бъде една заповед оскъдна, тя би трябвало да е издадена без съображение, в нарушаване на процедурата и по наличие да не отговоря на интереса на получателите си. Това не е правилно - заповедите дават отговор на ползите на хората, те целят да се укрепи ситуацията и в едната, и в другата област-дали за здравето или за подкрепяне на стопанската система, тези опити на политиците са верни и няма юридически учредения, те да бъдат оповестени за противозаконни, камо ли за оскъдни.
- Но някои ваши сътрудници даже споделиха с голяма доза решителност, че те са противоконституционни. Възможно ли е вие да бъркате?
- Тези сътрудници, които се произнасят по противоконституционността на административните актове имат опит в гражданското право, в комерсиалното право, може би и в наказателното. Но при всички случаи не са наясно с конституционното и административното право. И по тази причина моят съвет е по-скоро да не компрометират личния си професионален статус. За мен е по-драстично това, че сходно държание е освен непрофесионално, то е аморално, а претендира да отваря очите на хората! Подобни изявления, сходен звук в нестройната система на правосъзнанието на българина е освен аморален, той е неродолюбив. Хората през днешния ден имат потребност от поощрение, имат потребност от обединяване в посоката, в която се върви.
- Защо даже тази заплаха не ни сплотява? Дистанцията поради пандемията като че ли не е единствено физическа.
- Не мисля, че не ни сплотява. Бедата постоянно сродява, даже груби индивидуалисти като нас, българите. Но в действителност за какво трябваше да пристигна злополучие, с цел да се види, че и ние имаме страна?! Набива се на очи обаче противодействието, съпротивата, правото на митинг, което е безусловно естествено и надълбоко внедрено в нашата народопсихология. Ние оцеляваме посредством опозиция. Но нашата опозиция е мека, демонстрира се късно, когато ножът е опрял до кокала. Естествено, че има и други, рационални гласове на опозиция, и популярност Богу. Но за мен се усеща общност- това, че се ръкопляска по балконите, че въпреки всичко хората са си у дома. Повече са по улиците, в сравнение с в Париж и Лондон, само че въпреки всичко е наложена дисциплинираност като отговор на страха и болестта. Дисциплината не е доброволна, само че е тип освобождение. В изключителното състояние главното е, че е изключително. Това би трябвало да се предпоставя. Понеже е изключително, изключително би трябвало да можем да му отговорим. Що се отнася до държанието на политиците, там се цели незабавност. И по тази причина някои от дейностите на Народното събрание, на изпълнителната власт и Висш съдебен съвет, бяха ограничения, взети в условия на наложителност, форсмажор, бързане. Затова има първо Решение на Народно събрание, а по-късно закон.
- Опасността продължава обаче да държи и политиците ни в разнообразни полюси.
- Хубаво е, че се разчиташе в началото на някаква политическа взаимност, само че за малко. След това се заеха предходните позиции на опълчване, което е неверно. Това е политическа неточност и последствията са неизбижни. Важното е, да се разбере, че изключителното състояние не се познава. То е незнайна територия. Не е процедура в държавния живот, не е предмет на правна уредба. Само е упоменато в Конституцията и в член 122 от Закона за защитата и въоръжените сили. И то е упоменато с вяра, че надали ще се стигне до него, в смисъл, че не е изчерпателно уредено. Но да се желае непременно да се одобри и уреди всичко в закон, като гаранция за народна власт, значи, че се предпоставя гаранцията пред живота и здравето на хората, а точно това се изключва от форс мажора. И надлежно ние не сме готови. И действаме неведнъж с едни неточни и непремерени дейности. И това, че политиците се отхвърлят от някои ограничения, а след това ги връщат, не може да е мотив за подигравка. Можем да вършим политическа ирония от това - прелестно! Нека да има политическа ирония, дано в малкия екран на Слави се разяснява. И по този начин е вярно. Днес срещнах едно симпатично изречение - че нашият военачалник е представител на ковид. Можем и би трябвало да се майтапим.
- Може ли страната да се ръководи със заповеди, някои от които просъществуваха единствено за часове?
- Цялата активност на изпълнителната власт в този момент се основава на закона за изключителното състояние. Конституцията планува този ред. Законът за изключителното състояние указва кой го извършва. Това е главен принцип в правото - законодателната власт дава на изпълнителната власт правното средство да извърши това, което е записано в закона. Няма по какъв начин да го направи законодателната власт. Ролята на изпълнителната власт е да конкретизира закона. Някои адвокати си разрешиха да кажат, че в Закона за изключителното състояние трябвало да бъдат уредени всички въпроси по този начин, че да няма потребност органите на изпълнителната власт да издават купища заповеди, някой ги преброи, че са 40. Един различен сътрудник даже сподели, че най-важната заповед я няма – тази за основаването на Националния действен щаб за битка с ковид. Трябва да си дадем сметка какво е това вглеждане. Ето го щабът и той работи, какво повече?!
Порица се делегираното законодателство!
- Бихте ли пояснили за нашите читатели?
- Делегираното законодателство е естествена форма на активност на изпълнителната власт. Тя не е отвод от компетентността на законодателната власт. Това не е нито разтоварване на законодателната власт, нито е деконцентрация, нито е прагматизиране. Това е естествената форма на активност на изпълнителната власт. Делегираното законодателство е универсална процедура. Моделът е френски, потегля от Франция. Но в действителност, като се върнем обратно и в Англия цялото историческо развиване на люлката на демокрацията почива върху делегираното законодателство. Нашата история през последните 140 години нерядко е гердан от правни дейности, които не са били покрити с точни юридически формулировки. Когато е форсмажор, тогава отстъпваме от формата. Гледаме да е вярно наличието. И това е разбираемо. Не виждам за какво в условия на незабавност и когато борим заплаха, е належащо да се вглеждаме в най-малкия подробност. При това, в случай че детайлът в производството е нарушен, това не инвалидира акта. Инвалидира го неприятното наличие. Това е естествената активност на държавата-законодателната власт издава, а изпълнителната конкретизира закона с подзаконови актове. И защото би било извънредно неоперативно да се събира Министерски съвет и непрестанно да издава правилници по приложение на закона, пък след това наредби по приложение на правилниците, след това указания, тъй като целим експедитивност, естествено се отива към заповеди, които се издават и трансформират най-бързо. Заповедите са обжалваеми, управляват се с най-вече средства за отбрана на правата и ползите на жителите.
- Възможно е в тях да има пропуски?
- Напълно е допустимо. Но те доста елементарно се трансформират. И по тази причина има нови и нови. Ето, че потегли един портал в Министерски съвет, аз не одобрявам когато неюристи си разрешават да поправят текстовете на актове, само че този портал икономисва на хората нуждата да четат от първата до 40-та заповед, с цел да схванат какво работи. Иначе казано оперативно е това, отлично е, че са го създали. Да излезем от изключителното състояние, пък след това ще перфекционизираме правото.
- Хората, обаче се гневят, съгласно мен с право, поради лимитираната независимост.
- Когато има изключително състояние, би трябвало да допуснем рестриктивните мерки. Въпрос на приоритет. Зависи кой дирижира, кой и какъв брой безапелационно дава тона. За мен е смущаващо, че църквата също се оказа някак изключителна. Мерките са за всички - за църквата, за вярващите.
- Защо тогава във връзка с твърдостта на ограниченията в храмовете се даде стъпка обратно? Редно ли е владиците ни да са над закона?
- Мисля, че се търсеше някакъв тип консенсус с църквата. Историята демонстрира, че сходна конкордия с църквата не може да бъде реализирана. Църквата и във вековете мъчно се е отказала от господстващото си състояние и в този момент не отстъпва от монопола върху църковния обред. Именно за църквата се е появило изказванието, че задачата оправдава средствата. Мисля, че би трябвало реакцията на страната да бъде по-категорична. Но си представям едни грозни картини, при които служители на реда стопират вярващите пред храма и това ми се вижда неприемливо.
- Но нали вярата е в във всеки от нас, където и да се намираме? Нали определящото сега е здравето на хората? Казват го лекарите, с които най-вече се съобразяваме.
- Безспорно е по този начин. Има смяна на целите. Основното е да се спасим от гибелта, да избегнем разпространяването на болестта, с цел да можем да подкрепим вярата! И тук отстъплението идва не от друго, а от правния принцип на равенството. Или сме равни пред закона и всички ще бъдем равно наказвани, или не сме равни и да забележим дали привилегията „ вяра” няма да докара до едно увеличение на интензивните случаи. Но този риск е неверно да бъде поеман. Неудобно ми е от болните хора, от изплашените. Вместо да им покажем една трезва преценка, ние сякаш ги бутаме напред да нарушават, да оспорват. Ето един сътрудник се яви пред медиите и прикани: „ Оспорвайте! “. Търсим под вола теле. Властта работи, недостатъци не може да няма. Единствената цел, поради която властта може да бъде упражнена вярно е да се запазят хората от увреждане. Всичко останало е ненужно. Цялото опълчване е сред равенството и свободата. Напрежението сред свободата и равенството е неунищожимо. Няма метод те по едно и също време да бъдат усъвършенствани, т. е. и двете да бъдат задоволени. В условия на форсмажор, желаеме или не желаеме, ние сме равни пред опасността. Обаче желаеме да се борим и за свободата си. Да бъдеш свободен, значи да зависиш от закона. Ако сме подвластни единствено от закона, само че тогава сме равни и се отхвърляме в равна мяра от свободата, с цел да реализираме здравето и вярата. И не може да вършим никакви изключения за Великден или за каквито и да било други последващи празници.
- Тази изключителна обстановка не минава „ безпрепятствено “ и поради абсурда с ББР. Шефът й Стоян Мавродиев изясни, че даването на 75 млн. лв. на колекторска компания е нещо обикновено. В същото време министър председателят махна цялото управление на банката. Как си го обяснявате?
- Очевидно е, че тази договорка не трябваше да се случва. Тя е в нарушаване на правото на Европейски Съюз. Но самият факт, че на екрана се явява лице във функционалност и има куража да приказва лъжи като тези 500 млн. лв. поръчителство, демонстрира друга картина. Става дума за 500 млн. несъбираеми вземания. Ако са обезпечени тези взамания, банките да си ги съберат. При това става дума за заем на банки, които в 10-годишен интервал ще върнат 75 млн., в миг, в който на улицата са голямо число безработни. И това е „ държавната” банката за развиване. И тази банка се ръководи от лице, което има директен кулоар, в този момент е доста съвременно да се каже, към ЕБР. И той се удря в гърдите и споделя: „ Какво привлякохме, каква работа свършихме! “. Чудесно! Хайде в този момент теглете чертата и кажете тези пари за кого отидоха?! Както самият той не се посвени да каже – отидоха за едрите търговци. А не за дребните предприятия. И за мен тук няма безусловно нищо необичайно. Очевидно този ръководител на банката си е опекъл работата, с цел да има самочувствието да излезе и да твърди че министър председателят не е наясно, другояче договорката е законна. Уволнението на борда на банката даже не е глоба. Санкция би било да се скапе тази договорка и виновните да платят неустойката.
- Възможно ли е въобще това да се случи?
- Винаги може, единствено че неустойките са извънредно неприятни. И е значимо да установим парите дали са тръгнали, дали са действително обезпечени. Защото става дума за колекторска компания, която ще се обърне към длъжниците, които са подсигурили тези взимания евентуално със своя екзистенц най-малко, като да вземем за пример ипотека върху единственото жилище. За какво поръчителство можем да приказваме тогава? Значи давате 75 млн. на тези бирници, които ще вгорчат и без друго нелекия живот, който ни следва?! Дали изобщо можем да прогледнем, до провидим зад кривата?! Българинът схваща защо става дума, у нас всичко се знае.
- Повече юридически или повече честен е този проблем?
- Изцяло юридически. Той е осъществен на границата на закона с юридически принадлежности, като е основана симулативност, че това е законно и е за положително. А че този, който е избрал перфидно юридическите ограничения, е лишен от морал, за мен няма каквото и да било подозрение.
Интервю на Катя Илиева
Това сподели пред Фрог нюз професорът по административно право и лекар по административно право и административен развой Мария Славова. Ето какво още изясни тя:
- Проф. Славова, доста ваши сътрудници, юристи, настояват, че заповедите на здравния министър Кирил Ананиев, касаещи рестриктивните мерки по отношение на изключителното положени, са противозаконни. Това правилно ли е?
- Струва ми се, че болестта ни ужасява, само че ужасът не е задоволителен, с цел да погледнем към променения фокус на живота, да се обединим към оправянето със смъртоносната заплаха. Продължаваме да съдим политиците. Това е разбираемо, тъй като гражданският надзор е значим и не трябва да отпускаме крайник в желанието да получим от държавните органи осъществяване на това, в което са се клели. Всички нас ни държи инерцията на политическата завист. Но когато се внушава на хората, че заповедите са противозаконни, че са оскъдни, както се показват някои мои сътрудници, в действителност се основава неправилно подстрекателство, че тези заповеди могат и да не бъдат изпълнявани.
- Как би могъл човек да се ориентира тогава какво да прави и кого да слуша?
- Дали едни заповеди са оскъдни, дали са противозаконни, взема решение съдът. За самостоятелните административни актове, каквито са тези заповеди, има очакван по всякакъв начин надзор, т. е. общата уговорка на контрола върху тях допуска, че те могат да бъдат оспорени и по административен, и по правосъден ред. Никой обаче няма да се занимава с това през днешния ден. И е пустославно и разглаголстване да внушаваш на хората, че „ министрите отново не са свършили работа, отново са сбъркали както всекидневно, че са некадърници, и не би трябвало да ги одобряваме насериозно “. Политиците търсят в тази обстановка, и това се схваща прелестно, индулгенция за всички неточности, които са направили през днешния ден, в предишното пък и за в бъдеще. Но белким не усещаме, че най-сетне има страна, че за нас се грижат. Държавата работи. Колелата скърцат и ние бихме могли само да бъдем съпричастни, а не да ненавиждаме и да пречим.
- Според вас тези заповеди оскъдни ли са?
- Заповедите не са оскъдни и даже не са унищожаеми, тъй като отговорят на условията на закона. За юристите го споделям, дават отговор на условията на член 146 от Административнопроцесуалния кодекс. И като съответни на тези условия, те са законни и би трябвало да се съблюдават. Ако някой би желал в бъдещото, предвид на предходната процедура да оспори и да желае обезщетение за последствията от тях, това може да стане едвам когато съдът стартира да работи. Но при всички случаи сега усъвършенства апели са обществено несъответствуващи и юридически несъстоятелни. Превалира сякаш комерсиалният нюх на юриста, ще кажа на юриста, а не професионализмът му.
- Но уважавани юристи с голям опит настояват, че заповедите може да бъдат оспорени. Защо ще го вършат?
- Защото това е гуляй по време на чума. Многословните адвокати паразитират върху страха, върху несигурността и се държат по този начин, че все едно не е пандемия, а една от следващите нелепости, които натвориха политиците. За да бъде една заповед оскъдна, тя би трябвало да е издадена без съображение, в нарушаване на процедурата и по наличие да не отговоря на интереса на получателите си. Това не е правилно - заповедите дават отговор на ползите на хората, те целят да се укрепи ситуацията и в едната, и в другата област-дали за здравето или за подкрепяне на стопанската система, тези опити на политиците са верни и няма юридически учредения, те да бъдат оповестени за противозаконни, камо ли за оскъдни.
- Но някои ваши сътрудници даже споделиха с голяма доза решителност, че те са противоконституционни. Възможно ли е вие да бъркате?
- Тези сътрудници, които се произнасят по противоконституционността на административните актове имат опит в гражданското право, в комерсиалното право, може би и в наказателното. Но при всички случаи не са наясно с конституционното и административното право. И по тази причина моят съвет е по-скоро да не компрометират личния си професионален статус. За мен е по-драстично това, че сходно държание е освен непрофесионално, то е аморално, а претендира да отваря очите на хората! Подобни изявления, сходен звук в нестройната система на правосъзнанието на българина е освен аморален, той е неродолюбив. Хората през днешния ден имат потребност от поощрение, имат потребност от обединяване в посоката, в която се върви.
- Защо даже тази заплаха не ни сплотява? Дистанцията поради пандемията като че ли не е единствено физическа.
- Не мисля, че не ни сплотява. Бедата постоянно сродява, даже груби индивидуалисти като нас, българите. Но в действителност за какво трябваше да пристигна злополучие, с цел да се види, че и ние имаме страна?! Набива се на очи обаче противодействието, съпротивата, правото на митинг, което е безусловно естествено и надълбоко внедрено в нашата народопсихология. Ние оцеляваме посредством опозиция. Но нашата опозиция е мека, демонстрира се късно, когато ножът е опрял до кокала. Естествено, че има и други, рационални гласове на опозиция, и популярност Богу. Но за мен се усеща общност- това, че се ръкопляска по балконите, че въпреки всичко хората са си у дома. Повече са по улиците, в сравнение с в Париж и Лондон, само че въпреки всичко е наложена дисциплинираност като отговор на страха и болестта. Дисциплината не е доброволна, само че е тип освобождение. В изключителното състояние главното е, че е изключително. Това би трябвало да се предпоставя. Понеже е изключително, изключително би трябвало да можем да му отговорим. Що се отнася до държанието на политиците, там се цели незабавност. И по тази причина някои от дейностите на Народното събрание, на изпълнителната власт и Висш съдебен съвет, бяха ограничения, взети в условия на наложителност, форсмажор, бързане. Затова има първо Решение на Народно събрание, а по-късно закон.
- Опасността продължава обаче да държи и политиците ни в разнообразни полюси.
- Хубаво е, че се разчиташе в началото на някаква политическа взаимност, само че за малко. След това се заеха предходните позиции на опълчване, което е неверно. Това е политическа неточност и последствията са неизбижни. Важното е, да се разбере, че изключителното състояние не се познава. То е незнайна територия. Не е процедура в държавния живот, не е предмет на правна уредба. Само е упоменато в Конституцията и в член 122 от Закона за защитата и въоръжените сили. И то е упоменато с вяра, че надали ще се стигне до него, в смисъл, че не е изчерпателно уредено. Но да се желае непременно да се одобри и уреди всичко в закон, като гаранция за народна власт, значи, че се предпоставя гаранцията пред живота и здравето на хората, а точно това се изключва от форс мажора. И надлежно ние не сме готови. И действаме неведнъж с едни неточни и непремерени дейности. И това, че политиците се отхвърлят от някои ограничения, а след това ги връщат, не може да е мотив за подигравка. Можем да вършим политическа ирония от това - прелестно! Нека да има политическа ирония, дано в малкия екран на Слави се разяснява. И по този начин е вярно. Днес срещнах едно симпатично изречение - че нашият военачалник е представител на ковид. Можем и би трябвало да се майтапим.
- Може ли страната да се ръководи със заповеди, някои от които просъществуваха единствено за часове?
- Цялата активност на изпълнителната власт в този момент се основава на закона за изключителното състояние. Конституцията планува този ред. Законът за изключителното състояние указва кой го извършва. Това е главен принцип в правото - законодателната власт дава на изпълнителната власт правното средство да извърши това, което е записано в закона. Няма по какъв начин да го направи законодателната власт. Ролята на изпълнителната власт е да конкретизира закона. Някои адвокати си разрешиха да кажат, че в Закона за изключителното състояние трябвало да бъдат уредени всички въпроси по този начин, че да няма потребност органите на изпълнителната власт да издават купища заповеди, някой ги преброи, че са 40. Един различен сътрудник даже сподели, че най-важната заповед я няма – тази за основаването на Националния действен щаб за битка с ковид. Трябва да си дадем сметка какво е това вглеждане. Ето го щабът и той работи, какво повече?!
Порица се делегираното законодателство!
- Бихте ли пояснили за нашите читатели?
- Делегираното законодателство е естествена форма на активност на изпълнителната власт. Тя не е отвод от компетентността на законодателната власт. Това не е нито разтоварване на законодателната власт, нито е деконцентрация, нито е прагматизиране. Това е естествената форма на активност на изпълнителната власт. Делегираното законодателство е универсална процедура. Моделът е френски, потегля от Франция. Но в действителност, като се върнем обратно и в Англия цялото историческо развиване на люлката на демокрацията почива върху делегираното законодателство. Нашата история през последните 140 години нерядко е гердан от правни дейности, които не са били покрити с точни юридически формулировки. Когато е форсмажор, тогава отстъпваме от формата. Гледаме да е вярно наличието. И това е разбираемо. Не виждам за какво в условия на незабавност и когато борим заплаха, е належащо да се вглеждаме в най-малкия подробност. При това, в случай че детайлът в производството е нарушен, това не инвалидира акта. Инвалидира го неприятното наличие. Това е естествената активност на държавата-законодателната власт издава, а изпълнителната конкретизира закона с подзаконови актове. И защото би било извънредно неоперативно да се събира Министерски съвет и непрестанно да издава правилници по приложение на закона, пък след това наредби по приложение на правилниците, след това указания, тъй като целим експедитивност, естествено се отива към заповеди, които се издават и трансформират най-бързо. Заповедите са обжалваеми, управляват се с най-вече средства за отбрана на правата и ползите на жителите.
- Възможно е в тях да има пропуски?
- Напълно е допустимо. Но те доста елементарно се трансформират. И по тази причина има нови и нови. Ето, че потегли един портал в Министерски съвет, аз не одобрявам когато неюристи си разрешават да поправят текстовете на актове, само че този портал икономисва на хората нуждата да четат от първата до 40-та заповед, с цел да схванат какво работи. Иначе казано оперативно е това, отлично е, че са го създали. Да излезем от изключителното състояние, пък след това ще перфекционизираме правото.
- Хората, обаче се гневят, съгласно мен с право, поради лимитираната независимост.
- Когато има изключително състояние, би трябвало да допуснем рестриктивните мерки. Въпрос на приоритет. Зависи кой дирижира, кой и какъв брой безапелационно дава тона. За мен е смущаващо, че църквата също се оказа някак изключителна. Мерките са за всички - за църквата, за вярващите.
- Защо тогава във връзка с твърдостта на ограниченията в храмовете се даде стъпка обратно? Редно ли е владиците ни да са над закона?
- Мисля, че се търсеше някакъв тип консенсус с църквата. Историята демонстрира, че сходна конкордия с църквата не може да бъде реализирана. Църквата и във вековете мъчно се е отказала от господстващото си състояние и в този момент не отстъпва от монопола върху църковния обред. Именно за църквата се е появило изказванието, че задачата оправдава средствата. Мисля, че би трябвало реакцията на страната да бъде по-категорична. Но си представям едни грозни картини, при които служители на реда стопират вярващите пред храма и това ми се вижда неприемливо.
- Но нали вярата е в във всеки от нас, където и да се намираме? Нали определящото сега е здравето на хората? Казват го лекарите, с които най-вече се съобразяваме.
- Безспорно е по този начин. Има смяна на целите. Основното е да се спасим от гибелта, да избегнем разпространяването на болестта, с цел да можем да подкрепим вярата! И тук отстъплението идва не от друго, а от правния принцип на равенството. Или сме равни пред закона и всички ще бъдем равно наказвани, или не сме равни и да забележим дали привилегията „ вяра” няма да докара до едно увеличение на интензивните случаи. Но този риск е неверно да бъде поеман. Неудобно ми е от болните хора, от изплашените. Вместо да им покажем една трезва преценка, ние сякаш ги бутаме напред да нарушават, да оспорват. Ето един сътрудник се яви пред медиите и прикани: „ Оспорвайте! “. Търсим под вола теле. Властта работи, недостатъци не може да няма. Единствената цел, поради която властта може да бъде упражнена вярно е да се запазят хората от увреждане. Всичко останало е ненужно. Цялото опълчване е сред равенството и свободата. Напрежението сред свободата и равенството е неунищожимо. Няма метод те по едно и също време да бъдат усъвършенствани, т. е. и двете да бъдат задоволени. В условия на форсмажор, желаеме или не желаеме, ние сме равни пред опасността. Обаче желаеме да се борим и за свободата си. Да бъдеш свободен, значи да зависиш от закона. Ако сме подвластни единствено от закона, само че тогава сме равни и се отхвърляме в равна мяра от свободата, с цел да реализираме здравето и вярата. И не може да вършим никакви изключения за Великден или за каквито и да било други последващи празници.
- Тази изключителна обстановка не минава „ безпрепятствено “ и поради абсурда с ББР. Шефът й Стоян Мавродиев изясни, че даването на 75 млн. лв. на колекторска компания е нещо обикновено. В същото време министър председателят махна цялото управление на банката. Как си го обяснявате?
- Очевидно е, че тази договорка не трябваше да се случва. Тя е в нарушаване на правото на Европейски Съюз. Но самият факт, че на екрана се явява лице във функционалност и има куража да приказва лъжи като тези 500 млн. лв. поръчителство, демонстрира друга картина. Става дума за 500 млн. несъбираеми вземания. Ако са обезпечени тези взамания, банките да си ги съберат. При това става дума за заем на банки, които в 10-годишен интервал ще върнат 75 млн., в миг, в който на улицата са голямо число безработни. И това е „ държавната” банката за развиване. И тази банка се ръководи от лице, което има директен кулоар, в този момент е доста съвременно да се каже, към ЕБР. И той се удря в гърдите и споделя: „ Какво привлякохме, каква работа свършихме! “. Чудесно! Хайде в този момент теглете чертата и кажете тези пари за кого отидоха?! Както самият той не се посвени да каже – отидоха за едрите търговци. А не за дребните предприятия. И за мен тук няма безусловно нищо необичайно. Очевидно този ръководител на банката си е опекъл работата, с цел да има самочувствието да излезе и да твърди че министър председателят не е наясно, другояче договорката е законна. Уволнението на борда на банката даже не е глоба. Санкция би било да се скапе тази договорка и виновните да платят неустойката.
- Възможно ли е въобще това да се случи?
- Винаги може, единствено че неустойките са извънредно неприятни. И е значимо да установим парите дали са тръгнали, дали са действително обезпечени. Защото става дума за колекторска компания, която ще се обърне към длъжниците, които са подсигурили тези взимания евентуално със своя екзистенц най-малко, като да вземем за пример ипотека върху единственото жилище. За какво поръчителство можем да приказваме тогава? Значи давате 75 млн. на тези бирници, които ще вгорчат и без друго нелекия живот, който ни следва?! Дали изобщо можем да прогледнем, до провидим зад кривата?! Българинът схваща защо става дума, у нас всичко се знае.
- Повече юридически или повече честен е този проблем?
- Изцяло юридически. Той е осъществен на границата на закона с юридически принадлежности, като е основана симулативност, че това е законно и е за положително. А че този, който е избрал перфидно юридическите ограничения, е лишен от морал, за мен няма каквото и да било подозрение.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ