Някой пак иска да бръкне в ядреното куфарче на Близкия изток
Предложено от Европейския съюз и по-късно контрактувано под управлението на администрацията на Обама, Виенското интернационално съглашение от 14 юли 2015 година трябваше да постави завършек на нуклеарната конкуренция в Близкия изток. Срещу последователното унищожаване на глобите Иран се съгласи да спре обогатяването на уран и да съблюдава непоколебим режим на ревизия на своите нуклеарни уреди от МААЕ (Международната организация за атомна енергия). Идеята на западняците беше тройна: да успокоят Израел; отбягване на нова превантивна война на брега на Персийския залив; попречване на конкуренция в атомното въоръжаване сред огромните районни сили Иран, Саудитска Арабия, OAE, Египет и Турция. Това написа военният сътрудник и интернационален коментатор на френския вестник Le Figaro Рено Жирар.
Както ясно сподели Кубинската ракетна рецесия (1962 г.), нуклеарният спор си остава доста рискова игра. Най-малкото неразбирателство може да провокира съдбовно поднасяне. Нечетливостта - и затова заплахата - на нуклеарната игра нараства експоненциално с броя на играчите. Западняците и китайците не желаят такава игра в Близкия изток, основен район в енергийните доставки за Европа и Средната империя. След подписването на Виенското съглашение иранците го съблюдават изцяло. Четири поредни задачи на инспектори на МААЕ потвърдиха това. За страдание президентът Тръмп едностранно анулира уговорката на Съединените щати през 2018 година Европейците се оказаха неспособни да освободят Иран от игото на глобите и моллите възобновиха обогатяването на уран.
Днес Иран е " страна на прага ": в деня, в който реши да го направи, тя ще би трябвало да направи единствено една последна софтуерна и индустриална стъпка, с цел да стане военна нуклеарна мощ. За Израел, нуклеарна мощ от 60-те години на предишния век, присъединението на Иран към страните с нуклеарно оръжие съставлява проблем бели или мотив за война.
Изправена пред такова районно напрежение, което няма способи да промени, Саудитска Арабия реши да се приспособява към него. Първоначално тя се ангажира да възвърне връзките с иранците под егидата на Китай (Пекинско съглашение от 6 април 2023 г.). Това й даде неотложно преимущество и застраховка за бъдещето: отхвърли на йеменските хуси (проирански шиити) да бомбардират саудитска инфраструктура с ракети; уверения, че територията на Саудитска Арабия няма да бъде обект на ирански репресии при положение на израелски превантивни удари против Иран.
На второ място Саудитска Арабия реши да се възползва от благите очи, които американците й вършат. Администрацията на Байдън се отхвърли да третира престолонаследника Мохамед Бин Салман (МБС) като парий, откакто войната на Русия против Украйна измести световния енергиен баланс. Държавният секретар Блинкен пътува до Рияд на 7-8 юни 2023 година с съответна молба: кралството най-сетне да откри дипломатически връзки с Израел. Джо Байдън би желал сходен дипломатически триумф да подхрани акцията за неговото преизбиране. Изправен пред това искане, МБС направи жест към своите сложни американски съдружници: той се съгласи да размени остарялото искане на Рияд за неотложно израелско признание на палестинска страна в границите от 1967 година (планът на Абдала от 2002 г.), с по-неясен ангажимент да следва пътя на решението за две страни на територията на Мандатна Палестина.
Но МБС също изиска нещо в подмяна: доставка от Америка на технологията и оборудването, нужни за основаване на саудитска нуклеарна електроенергийна промишленост. Лесно е за всеки, който владее гражданския нуклеарен бранш, да създаде атомна бомба. Саудитска Арабия на собствен ред желае да стане прагова страна. Искането не е екстравагантно, защото самият Израел е атомна мощ от 60-те години (благодарение на Франция), а към този момент има и мюсюлманска страна с бомба - Пакистан, от 1998 година, с техническа помощ от Пекин и финансова помощ от Рияд. Саудитска Арабия сподели на американците, че в случай че се забавят с отговора на нейното искане за нуклеарни технологии, тя постоянно има опция да се обърне към китайците...
По-на север, преизбирането на Ердоган на 28 май 2023 година възроди опцията за нуклеарна стратегия в Турция. През 2019 година в анадолския град Сивас турският президент сподели: " Някои страни имат ракети с нуклеарни бойни глави, само че аз не би трябвало да ги имам? Не одобрявам това! "
Следователно огромната нуклеарна игра се възобнови с нова мощ в Близкия изток. Едва в този момент осъзнаваме какъв брой контрапродуктивно беше решението на Тръмп да се оправи самичък с Иран, въпреки и взето в името на отбраната на мира и районната непоклатимост.
Както ясно сподели Кубинската ракетна рецесия (1962 г.), нуклеарният спор си остава доста рискова игра. Най-малкото неразбирателство може да провокира съдбовно поднасяне. Нечетливостта - и затова заплахата - на нуклеарната игра нараства експоненциално с броя на играчите. Западняците и китайците не желаят такава игра в Близкия изток, основен район в енергийните доставки за Европа и Средната империя. След подписването на Виенското съглашение иранците го съблюдават изцяло. Четири поредни задачи на инспектори на МААЕ потвърдиха това. За страдание президентът Тръмп едностранно анулира уговорката на Съединените щати през 2018 година Европейците се оказаха неспособни да освободят Иран от игото на глобите и моллите възобновиха обогатяването на уран.
Днес Иран е " страна на прага ": в деня, в който реши да го направи, тя ще би трябвало да направи единствено една последна софтуерна и индустриална стъпка, с цел да стане военна нуклеарна мощ. За Израел, нуклеарна мощ от 60-те години на предишния век, присъединението на Иран към страните с нуклеарно оръжие съставлява проблем бели или мотив за война.
Изправена пред такова районно напрежение, което няма способи да промени, Саудитска Арабия реши да се приспособява към него. Първоначално тя се ангажира да възвърне връзките с иранците под егидата на Китай (Пекинско съглашение от 6 април 2023 г.). Това й даде неотложно преимущество и застраховка за бъдещето: отхвърли на йеменските хуси (проирански шиити) да бомбардират саудитска инфраструктура с ракети; уверения, че територията на Саудитска Арабия няма да бъде обект на ирански репресии при положение на израелски превантивни удари против Иран.
На второ място Саудитска Арабия реши да се възползва от благите очи, които американците й вършат. Администрацията на Байдън се отхвърли да третира престолонаследника Мохамед Бин Салман (МБС) като парий, откакто войната на Русия против Украйна измести световния енергиен баланс. Държавният секретар Блинкен пътува до Рияд на 7-8 юни 2023 година с съответна молба: кралството най-сетне да откри дипломатически връзки с Израел. Джо Байдън би желал сходен дипломатически триумф да подхрани акцията за неговото преизбиране. Изправен пред това искане, МБС направи жест към своите сложни американски съдружници: той се съгласи да размени остарялото искане на Рияд за неотложно израелско признание на палестинска страна в границите от 1967 година (планът на Абдала от 2002 г.), с по-неясен ангажимент да следва пътя на решението за две страни на територията на Мандатна Палестина.
Но МБС също изиска нещо в подмяна: доставка от Америка на технологията и оборудването, нужни за основаване на саудитска нуклеарна електроенергийна промишленост. Лесно е за всеки, който владее гражданския нуклеарен бранш, да създаде атомна бомба. Саудитска Арабия на собствен ред желае да стане прагова страна. Искането не е екстравагантно, защото самият Израел е атомна мощ от 60-те години (благодарение на Франция), а към този момент има и мюсюлманска страна с бомба - Пакистан, от 1998 година, с техническа помощ от Пекин и финансова помощ от Рияд. Саудитска Арабия сподели на американците, че в случай че се забавят с отговора на нейното искане за нуклеарни технологии, тя постоянно има опция да се обърне към китайците...
По-на север, преизбирането на Ердоган на 28 май 2023 година възроди опцията за нуклеарна стратегия в Турция. През 2019 година в анадолския град Сивас турският президент сподели: " Някои страни имат ракети с нуклеарни бойни глави, само че аз не би трябвало да ги имам? Не одобрявам това! "
Следователно огромната нуклеарна игра се възобнови с нова мощ в Близкия изток. Едва в този момент осъзнаваме какъв брой контрапродуктивно беше решението на Тръмп да се оправи самичък с Иран, въпреки и взето в името на отбраната на мира и районната непоклатимост.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ