Депутатите и прокуратурата пеят в хора на наказателния популизъм
Предлагането на по-високи наказания единствено отсрочва решенията на казуса до следващото му избуяване
Още от приемането на Наказателния кодекс (НК) през 1968 година има наклонност към непрекъснато прибавяне в него на нови сформира на закононарушения и на увеличение на размера на наказванията. Това докара до безпорядък при потреблението на държавната принуда за справяне с нежелани и рискови за обществото прояви. Неефективността, с която българският законодател си служи с наказателната принуда, изкристализира и във връзка с мъчителната тематика за войната по пътищата, отбелязва Петя Петрова в коментар за вестник.
Съвременната юридическа просвета преглежда намесата на наказателния закон като ultima ratio - инструмент, който е непокътнат само за реакция против най-опасните за обществото феномени. Българският законодател обаче от десетилетия се придържа прецизно към тъкмо противоположното схващане. Той хронично способства за инфлацията на наказателния закон, т.е. за неговото безпричинно и излишно раздуване. Тази инфлация намира значимо проявяване във въздигането в закононарушения на действия, които са с ниска степен на социална заплаха и към които е по-подходящо и дейно да се подходи със средствата на административното законодателство, като се третират като административни нарушавания. Произходът на този криминализационен уклон се крие в неспособността или нежеланието както на законодателната, по този начин и на изпълнителната власт да обезпечат ефикасното използване на административните закони. Това за следващ път пролича в средата на ноември, когато стана обществена информацията, че от началото на тази година Министерството на вътрешните работи не е връчило 527 056 фиша и 52 030 наказателни постановления за нарушавания на пътя.
Управляващите са твърдо решени да държат очите си необятно затворени за действителните проблеми – като този с връчването на фишовете и наказателните постановления. Все отново, притиснати от голямата угриженост на българите за зачестяването на злополуките, те се усещат длъжни да работят. Тъй като анализът на факторите, които благоприятстват взрива на транспортни закононарушения и правенето на експертни решения за откритите проблеми е нещо, от което властниците в нашата страна отдавана са се отказали, те инстинктивно се насочиха към популистки решения.
Светкавично на помощ бе извадена перлата в короната на наказателния популизъм - увеличението на размера на наказванията в съставите за закононарушения срещу превоза. " Възраждане " внесе законопроект за изменение на Наказателен кодекс, в който се предлага фрапантно увеличение на минималните и оптималните граници на лишаването от независимост за транспортните закононарушения, като за една част се планува минималният период отнемане от независимост да се изравни с този за съзнателно ликвидиране - 10 години. От " Възраждане " се стреми да не изостава и ГЕРБ, чиито депутати също са внесли предложение за промени в Закона за придвижване по пътищата и в Наказателен кодекс, които се цели замяна на правната същина на отхвърли на лидера да си направи тест за алкохол и опиати. В момента подобен отвод е административно нарушаване, само че съгласно ГЕРБ би трябвало да стане закононарушение, т.е. да се криминализира.
Тази законодателна интензивност всъщност е симулация на угриженост към жителите и терзанията им от увеличението на тежките произшествия. С нея се цели гласоподавателите за следващ път да бъдат заблудени, че политиците вземат ограничения за разрешаването на значимите публични проблеми.
Обективно видяно обаче увеличението на наказванията и криминализацията на феномени, които до момента са били единствено административни нарушавания като отводът от тестване от страна на водачите, са негодни да произведат по-висока дисциплинираност на пътя и надлежно понижение на произшествията. Подмяната на административните наказания с наказателни понижава успеваемостта на наказателното законодателство и публичното доверие в него. Иначе казано приучването на българските водачи към съблюдаване на по-голяма дисциплина на пътя чрез Наказателен кодекс е невероятно, а опитът това да бъде правено - безусловно несъответстващ.
В поддържането на равнището на наказателноправния популизъм високо пламенно се включи и основният прокурор Иван Гешев. Той отдели цялостен един работен ден, с цел да удостои с наличието си кръгла маса на тематика " За огромни дейности против войната по пътищата " в резиденция " Бояна ". Гешев не пропусна шанса да политиканства и да подмята за изпълнителната и законодателната власт. Събитието мъчно би могло да бъде несъмнено като триумф. Формално оповестено като експертно, то в последна сметка бе разводнено както от Гешевото политическо говорене, по този начин и от други прояви на непрофесионализъм - като присъединяване във форума на представител на патриарха и даването на естрада на близки на починали в произшествия, което предстоящо докара до неспособност полемиката да остане в границите на хладната експертност, заради мощно прочувствения заряд на техните изявления. На събитието мантрата за увеличение на наказванията повтори и заместник-главният прокурор Красимира Филипова, която апелираше за " деликатен обзор и решение за предугаждане на доста по-високи наказания ".
Поведението на всяка от трите управляващи – законодателна, изпълнителна и правосъдна, което се следи сега по отношение на войната на пътя, е нездравословно за българските жители, които ще платят цената на този на ниска цена популизъм в региона на наказателното законодателство. Политиката да се трансформират наказателноправните правила в сгода на настоящото мнение на необятната аудитория по разнообразни злободневни въпроси влиза в несъгласие с концепцията за рационалното обмисляне на битката с престъпността, показва откривателят на правото доцент Симеон Гройсман, който е анализирал неподходящите резултати от наказателноправния популизъм.
Тези дейности може моментно да повдигат нечий престиж в обществото, само че са единствено отсрочване на решенията на казуса до следващото му избуяване.
Още от приемането на Наказателния кодекс (НК) през 1968 година има наклонност към непрекъснато прибавяне в него на нови сформира на закононарушения и на увеличение на размера на наказванията. Това докара до безпорядък при потреблението на държавната принуда за справяне с нежелани и рискови за обществото прояви. Неефективността, с която българският законодател си служи с наказателната принуда, изкристализира и във връзка с мъчителната тематика за войната по пътищата, отбелязва Петя Петрова в коментар за вестник.
Съвременната юридическа просвета преглежда намесата на наказателния закон като ultima ratio - инструмент, който е непокътнат само за реакция против най-опасните за обществото феномени. Българският законодател обаче от десетилетия се придържа прецизно към тъкмо противоположното схващане. Той хронично способства за инфлацията на наказателния закон, т.е. за неговото безпричинно и излишно раздуване. Тази инфлация намира значимо проявяване във въздигането в закононарушения на действия, които са с ниска степен на социална заплаха и към които е по-подходящо и дейно да се подходи със средствата на административното законодателство, като се третират като административни нарушавания. Произходът на този криминализационен уклон се крие в неспособността или нежеланието както на законодателната, по този начин и на изпълнителната власт да обезпечат ефикасното използване на административните закони. Това за следващ път пролича в средата на ноември, когато стана обществена информацията, че от началото на тази година Министерството на вътрешните работи не е връчило 527 056 фиша и 52 030 наказателни постановления за нарушавания на пътя.
Управляващите са твърдо решени да държат очите си необятно затворени за действителните проблеми – като този с връчването на фишовете и наказателните постановления. Все отново, притиснати от голямата угриженост на българите за зачестяването на злополуките, те се усещат длъжни да работят. Тъй като анализът на факторите, които благоприятстват взрива на транспортни закононарушения и правенето на експертни решения за откритите проблеми е нещо, от което властниците в нашата страна отдавана са се отказали, те инстинктивно се насочиха към популистки решения.
Светкавично на помощ бе извадена перлата в короната на наказателния популизъм - увеличението на размера на наказванията в съставите за закононарушения срещу превоза. " Възраждане " внесе законопроект за изменение на Наказателен кодекс, в който се предлага фрапантно увеличение на минималните и оптималните граници на лишаването от независимост за транспортните закононарушения, като за една част се планува минималният период отнемане от независимост да се изравни с този за съзнателно ликвидиране - 10 години. От " Възраждане " се стреми да не изостава и ГЕРБ, чиито депутати също са внесли предложение за промени в Закона за придвижване по пътищата и в Наказателен кодекс, които се цели замяна на правната същина на отхвърли на лидера да си направи тест за алкохол и опиати. В момента подобен отвод е административно нарушаване, само че съгласно ГЕРБ би трябвало да стане закононарушение, т.е. да се криминализира.
Тази законодателна интензивност всъщност е симулация на угриженост към жителите и терзанията им от увеличението на тежките произшествия. С нея се цели гласоподавателите за следващ път да бъдат заблудени, че политиците вземат ограничения за разрешаването на значимите публични проблеми.
Обективно видяно обаче увеличението на наказванията и криминализацията на феномени, които до момента са били единствено административни нарушавания като отводът от тестване от страна на водачите, са негодни да произведат по-висока дисциплинираност на пътя и надлежно понижение на произшествията. Подмяната на административните наказания с наказателни понижава успеваемостта на наказателното законодателство и публичното доверие в него. Иначе казано приучването на българските водачи към съблюдаване на по-голяма дисциплина на пътя чрез Наказателен кодекс е невероятно, а опитът това да бъде правено - безусловно несъответстващ.
В поддържането на равнището на наказателноправния популизъм високо пламенно се включи и основният прокурор Иван Гешев. Той отдели цялостен един работен ден, с цел да удостои с наличието си кръгла маса на тематика " За огромни дейности против войната по пътищата " в резиденция " Бояна ". Гешев не пропусна шанса да политиканства и да подмята за изпълнителната и законодателната власт. Събитието мъчно би могло да бъде несъмнено като триумф. Формално оповестено като експертно, то в последна сметка бе разводнено както от Гешевото политическо говорене, по този начин и от други прояви на непрофесионализъм - като присъединяване във форума на представител на патриарха и даването на естрада на близки на починали в произшествия, което предстоящо докара до неспособност полемиката да остане в границите на хладната експертност, заради мощно прочувствения заряд на техните изявления. На събитието мантрата за увеличение на наказванията повтори и заместник-главният прокурор Красимира Филипова, която апелираше за " деликатен обзор и решение за предугаждане на доста по-високи наказания ".
Поведението на всяка от трите управляващи – законодателна, изпълнителна и правосъдна, което се следи сега по отношение на войната на пътя, е нездравословно за българските жители, които ще платят цената на този на ниска цена популизъм в региона на наказателното законодателство. Политиката да се трансформират наказателноправните правила в сгода на настоящото мнение на необятната аудитория по разнообразни злободневни въпроси влиза в несъгласие с концепцията за рационалното обмисляне на битката с престъпността, показва откривателят на правото доцент Симеон Гройсман, който е анализирал неподходящите резултати от наказателноправния популизъм.
Тези дейности може моментно да повдигат нечий престиж в обществото, само че са единствено отсрочване на решенията на казуса до следващото му избуяване.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ