Преди време Ви запознахме с д-р инж. Веселина Узунова, която

Преди време Ви запознахме с доктор инж. Веселина Узунова, която са измежду 30-те финалисти в класацията за „ Най-изявени млади персони в света (The Outstanding Young Persons in the World - TOYP) “ на Международната младежка камара.

Предстои да Ви срещнем и с другия български представител в класацията с номинирани от над 80 страни – Александър Алексиев.

Той е  български артист, взел присъединяване в редица родни и задгранични продукции. Той е деятелен и упорит младеж, който желае да живее в една по-спокойна България, която да бъде и изборът на децата му. Александър има вяра, че българинът би трябвало да бъде жител на света, само че и се надява България да одобри другите.

Александър описа пред Bulgaria Wants You повече за себе си, вижданията си за сегашното и бъдещето.

Вие сте измежду 30-те финалисти в класацията за „ Най-изявени млади персони в света “ на Международната младежка камара. Всяка номинация има своята тежест, каква е тежестта на Вашата?

Не знам каква е тежестта на тази номинация. Всичко се случи доста бързо.

Няколко седмици преди международната номинация да излезе, организацията в България беше събрала десетимата души, които те бяха решили да наградят от нашата страна.

Аз отидох на церемонията за малко. За малко, тъй като трябваше да се прибера и да разходя кучето си. И беше вълнуващо! Там видях нови за мен хора – водачи. Активни и с невероятни достижения в своите области.

Примерът, който изниква в съзнанието ми, е запознанството ми с Християн Христов. Той прави зоологическа градина в Добрич. Млад човек, който си дава сърцето и душата за града и животните. С такава обич говореше за задачата си.  И ето - избавя животни, прави място, на което те да бъдат щастливи, в същото време облагородява града, подвига оборота на зоологическата градина съвсем четворно. Невероятно е един човек какъв брой доста може да реализира.

Много комплицирано давам отговор на въпроса, само че може би не бих го нарекъл тежест,  а отговорност. Всъщност не знам какво тъкмо е, само че тези номинации легитимират това, което правиш, осветляват дейностите ти и едни хора ти споделят: „ Не спирай, даваш мощ на доста хора посредством това, което извършваш. “ Има доста смисъл в това!

Казвате, че сходни номинации „ осветляват “. В днешно време доста младежи вършат положителни каузи, само че сякаш се опасяват да кажат за тях.

Какъв е съветът Ви към всички, които желаят и поставят старания да живеят в един по-добър град, в една по-добра страна?

Ще дам образец със себе си! До преди три години върших всичко доста безшумно. Това е повода доста хора да си мислят, че върша това, което върша, неотдавна. Не, постоянно съм го правил, по този начин съм учтив. Майка ми и татко ми ми дадоха образец. Образованието ми в Америка ми даде образец също. Там правенето на положително е обикновено и човешко. И се надявам, че и ние ще стигнем до там един ден.

В нашата страна безсмислените поговорки от вида на: „ Показано положително не е положително! “ и „ Щастието обича тишината! “, са доста ценени. Възпитават ни с концепцията, че би трябвало да действаме безшумно и също толкоз безшумно да оказваме помощ на хората.

Осъзнавам, че това е може би най-погрешно разбиране. Защото когато правиш нещо безшумно, ти не даваш публичност. Мисията ти няма да стигне до нито един човек. А истината е, всички можем да бъдем посланици и проводници на положителното. И нашата задача е доста интензивно да приказваме  - пред медии, от подиуми, с познати и непознати. Да приказваме и да споделяме! И това няма нищо общо с парадирането. Трябва да има деяние! Нека делата да дойдат на първо, а думите на второ място. Нека да не сме като политиците.

Лично аз не знам съответните стъпки за световната смяна, само че имам лични стъпки, с които оказвам помощ – мога да описвам филми и истории и мога да връщам хора в България. Това е една от моите задачи през днешния ден. Искам да върнем огромните мозъци на България в България. Коренът си дърпа, въпреки че постоянно съм мислел, че това са бабини деветини. Огромен оптимист съм.  Тук имаш пъклен доста благоприятни условия и няма друга европейска столица и страна, която да има толкоз доста благосъстояние. Не го ценим, не сме отговорни ние, само че би трябвало да създадем първокласен ремонт с качествени хора.

Трябва да се приказва, даже и за децата, които са взели храна и медикаменти от листата на баба Пенка от другия вход. Така стартира всичко положително.

А по какъв начин можем да запазим тази добрина в сърцата на младежите, които занапред осъзнават дефиницията на понятията „ положително “, „ красиво “…
„ живот “?

Много неприятни вести има, политическите партии имат повече от нужното ефирно време, а това поражда език на омразата.

Изключително комплициран е отговорът на този въпрос, само че с изключение на комплициран е и доста значим.

Със сигурност би трябвало да се дават доста повече положителни образци в обществото. Когато някой показа, че българско дете е постигнало триумф и информация за този триумф доближи до повече хора, всички се сплотяваме и изпълваме живота си с вяра и реплики от вида: „ Браво! Нашето дете съумя, то строи мостовете на бъдещето! “ Това е отговорността на медиите. Ние би трябвало да желаеме от тях да ни приказват за положителните вести. Да, доста сме цифровизирани, само че положителното към момента участва в сърцата на всички нас.

Кой е последният акт на добрина, на който станахте очевидец?

Наскоро пред мен се случи случай. Кола и моторист се блъснаха. В този миг аз бях с щерка си и кучето в нашата кола. Разбира се незабавно слязох, започнахме да оказваме помощ. Дъщеря ми, 4-годишната, беше очевидец на всичко, което се случи. След случая ѝ  обясних, че когато имаш опция, би трябвало да помагаш.

В същото време зад нас две момчета, на възраст не повече от 25 години, в добра форма, влязоха в борба с друго момче. Единият извади от джоба палка, а другият – спрей. И това в миг, в който някой се бори за живота си (…) Намесих се, видях по какъв начин адреналинът към този момент ги беше обладал и по какъв начин бяха подготвени да се бият. Спрях ги, демонстрирах им какво се случва пред тях – човек, който се бори за живота си. И видях преобразяването. Момчетата, които бяха излезли за пердах, към този момент бяха подготвени да оказват помощ с всяка парченце от тялото си, даже бяха подготвени да носят потърпевшия на ръце до болничното заведение.

Осъзнах какъв брой доста добрина, само че и какъв брой експанзия има в тези момчета. Но този образец демонстрира, че има вяра!

Г-н Алексиев, вие сте образец за човек, избрал България, след дълъг престой в чужбина. Как бихте довършили изречението: „ Избирах България, защото… “?

Избрах България, тъй като осъзнах на 27-годишан възраст, че това е една от най-богатите страни на света. Осъзнах ресурса и хората, които са тук.

Филмите, които фотографирам и личностите като Траян Траянов и Васил Терзиев, ми помогнаха да схвана, че моето място е тук. И е тук, и ще бъде тук!