Галилей използва фалшиво име, за да се подиграва на свой колега
Преди учените да имат сметки в обществените мрежи и свои лични конгреси, натурфилософите имат трактати, в които могат да правят една скъпа за международния теоретичен живот активност – да се подиграват на концепциите и мненията на другия.
Оказва се, че Галилео Галилей – бащата на актуалния теоретичен способ – е провел няколко такива скверни процедури, употребявайки псевдоними.
Сега откривателят Матео Коски откри доказателства, които приписват още една насмешка на емблематичния италиански академик.
Суперновата на Кеплер
За да разберем подтекста на откритието, би трябвало да се върнем обратно във времето към 418 години. В продължение на повече от 17 века, с помощта на въздействието и силата на Католическата черква, хората са вярвали в аристотелско-птолемеевия мироглед за Вселената: Земята е в нейния център, а звездите са закрепени по небесния свод. Но през 1604 година е видяна нова звезда – нещо, което в този момент назоваваме супернова.
Обектът е кръстен на Йохан Кеплер, който записва наблюденията си върху него в своята книга „ De Stella nova in pede Serpentarii “ (За новата звезда в крайници на Змиеносеца).
Но първият човек в Европа, който написа за суперновата, е философът Лодовико деле Коломбе – буен аристотелец, който има вяра, че звездата не е нова, а постоянно е била там, само че не постоянно е била забележима. Галилео не счита, че това е по този начин и взема решение да се обърне към Коломбе с етюд, наименуван „ Le Considerazioni Astronomiche di Alimberto Mauri “ (Астрономическото отражение на Алимберто Маури).
Разбира се, Алимберто Маури е Галилео. В научине среди това се подозира отдавна, само че най-ясната връзка сред трактата и учения е писмо, подписано от самия Галилео, в което се приказва за творбата. За страдание, то се оказа фалшификат, основан през 1900 година от серийния измамник Тобиа Никотра. Така че въпреки да изглеждаше явно, че работата е на Галилей, това не може да се докаже… най-малко до момента.
Коски от университета Ca’ Foscari Venezia преглежда бележките, които ученият е написал по това време, и остава изумен от една съответна, в която той се оплаква, че деле Коломб приказва с пренебрежение за него. Матео по-късно търси текста на Коломб и означи, че Галилей в никакъв случай не е споменаван. Алимберто Маури обаче се загатва, както и мъж на име Чеко (друг псевдоним, употребен от Галилео, е Чеко да Ронкити), също има и отпратка към „ доктор в Падуа “ – където Галилео преподава и работи.
Но за какво му е да употребява псевдоним? Със сигурност не е, с цел да избегне кавги с Църквата, което ще се случи по-късно. Отговорът е – тъй като би трябвало да търси нов настойник, към този момент не във Венецианската република, а в самия Рим. Венеция и папската страна са във война и Галилей не може да бъде прекомерно открит по отношение на търсенето на работа с врага… само че той посвещава полемиката на ковчежника на самия папа.
„ Le Considerazioni Astronomiche “ към този момент добавя обемната литература на Галилей. В труда той разисква новата звезда, планините на Луната и опитите да изясни придвижването на телата в космоса. Това са някои от основите, откъдето неговите астрономически наблюдения ще се развият и ще разкритикуват един мироглед за Вселената, в който всеобщо се има вяра от съвсем 2000 години.
