Тайнствените кули на Тибет
Преди тридесет години френският странник Мишел Песел, прочут като изобретател на извора на река Меконг, проникнал в труднодостъпни региони на Тибет и прилежащата китайска провинция Съчуан.
В долините на Хималаите по границата с Китай той разкрил загадъчни каменни кули със звездовидна основа. Китайските управляващи едвам след това разрешили на чужденци да посещават тези региони. По-късно към проучванията на Песел се включила Фредерика Дарагон, която пристигнала в Хималаите за проучване на популацията на снежния барс, само че не запомнила за първичната цел на своето пътешестване, откакто видяла тези кули.
Някои от тези високи уреди, построени от камъни съвсем без потреблението на съединяващ варовиков разтвор, стоят посред селища, други са уединени в планинските долини. Във всеки случай жителите на Хималаите не знаят нищо за тях и не могат да отговорят на въпросите, кой, по кое време и по какъв начин е издигнал тези исполини.
Някои от кулите се употребяват от локалните поданици като ясли за якове и коне, а други са се трансформирали в нещо като кумири – селяните носят тук глинени фигурки като жертви на могъщите духове. Но главно загадъчните кули са празни. Дървените стълби във вътрешността им от дълго време са се разрушили или са отишли за дърва за огрев или други потребности.
Събирането на сведения за кулите е затруднено и от това, че както постоянно се случва в планинските местности, жителите на прилежащите долини се отнасят към разнообразни народности и връзката с тях е сложна. Освен това техните езици нямат книжовност, по тази причина не може да се разчита на антични документални източници. Част от локалните езици е изчезнала дружно със своите носители, които е допустимо да са знаели историята на кулите.
Пътешествията в местността са извънредно затруднени. Пътища на практика отсъстват. През лятото, в сезона на дъждовете, не може да се изгази от тиня и свлачища. През зимата затруднение са дълбоките снегове и заплахата от лавини.
Дарагон потърсила помощ от локалните будистки манастири, само че монасите не разкрили в своите летописи никакви мемоари за кулите. Тези уреди обаче се загатват в китайските научни трактати от времената на династията Мин (1368–1644), срещат се мемоари за тях и в дневниците на някои британски откриватели, идвали тук през XIX век. Но никой не ги е изучавал в детайли.
Поне две сходни кули са известни в прилежащ Афганистан, една от тях от дълго време е превърната в Джамия.
Дарагон взела проби от дървесина от 32 кули и по нейна молба в една от американските лаборатории бил извършен радиовъглероден разбор, който определил възрастта на органичните материали. Повечето от кулите са на 600–700 години, само че едната от тях, която се намира на един ден път от Лхаса, е на 1000–1200 години. Излиза, че тя е била издигната, преди монголските племена да нахлуят в Тибет.
Според изследователката звездообразната форма на кулите им придава сеизмична резистентност. Някои кули съставляват 8-лъчеви звезди, други – 12-лъчеви. Местните поданици и в този момент строят къщи с остри ъгли за отбрана от земетресения.
Какво е било предназначението на тези уреди с височина на модерна 15-етажна постройка? Някои историци загатват паметното предопределение на кулите – те може да са символизирали връвта, която съгласно тибетската легенда свързва земята с небето.
Други споделят, че кулите са били отбранителни уреди или наблюдателни кули за предизвестие на селата за набезите на номадите. Според един от тайванските историци, който доста пъти е идвал по тези места, кулите може да са служили като станции за връзка на оптичен телеграф. Обикновено всяка е ситуирана по този начин, че от нейния връх да се виждат върховете на прилежащите кули. Възможно е върху тях да са палени сигнални огньове.
Според друга версия кулите в началото имали съответно практическо значение, а по-късно станали знак на статут на богатите фамилии. Една от легендите гласи, че когато в фамилията на локалния държател се раждал наследник, се поставяла основата на кулата и всяка година на рождения му ден към градежа се прибавял още един етаж.
