Людмила Живкова издирва по цял свят картините на Майстора
Преди повече от 40 години кинорежисьорът Иван Войновски по концепция на Людмила Живкова потегля по следите на над 200 картини на Владимир Димитров – Майстора, чиято орис е незнайна, написа 168 часа.
Самата Живкова до последно работи върху монографията си, отдадена на художника. Издирва незнайни обстоятелства за живота му, търси къде се намират негови скъпи творби. Прави опити да събере творчеството му под общ покрив в България, само че безрезултатно.
Има проекти страната да откупи негови шедьоври, които се намират в Съединени американски щати. Тя първа научава, че някои от творбите му са владеене на американската страна, защото са дарени на музей във Вашингтон от наследници на прочут посланик.
И до през днешния ден огромна част от най-ценните творби на родения на 1 февруари преди 140 години във Фролош художник са в неопределеност. През годините се появяват и разнообразни теории къде тъкмо са изложени негови картини, само че не всички се удостоверяват.
Историята за изгубените шедьоври на Майстора първоначално е известна, само че се губи информация по какъв начин се развива. През 1924 година Владимир Димитров подписва контракт с тогавашния пълномощен дипломат на Съединени американски щати в Чехословакия Джон Крейн. Срещу 40 хиляди италиански лири – внушителна сума за това време, американският филантроп авансово изплаща всичко, което Майстора ще нарисува през идващите четири години. Това е голям късмет за художника, който по тогава е незнаен в родината си. Животът му е тежък, защото е извънредно безпаричен. Благодарение на този контракт той си обезпечава средства освен с цел да живее обикновено, само че и да пътува до Италия, до тогавашен Цариград и даже до Съединени американски щати. През тези години Майстора основава доста скъпи творби, които остават за фамилията на Крейн. В годините по-късно множеството са препродадени, а днешните притежатели са незнайни творенията от дълго време са пръснати по целия свят.
През годините са представени разнообразни източници, че негови картини са изложени в Музея за изкуството във Вашингтон и в частни сбирки на известни персони от целия свят.
Според друга легенда самият Пабло Пикасо купува негова картина, откакто двамата се срещат в Париж през 1949 година Най-широко публикувана през годините си остава информацията, че две негови платна се намират в Белия дом. Именно за тях се счита, че са дарени на Музея във Вашингтон, а по-късно отиват в Белия дом. Окончателно удостоверение на тези обстоятелства обаче липсва. В книгата си, отдадена на Людмила Живкова, Богомил Райнов написа, че тя се опитвала да получи информация за всички творби на Майстора зад океана, като за някои се счита тогава, че са в “държавна постройка ”.
Внезапната й гибел поставя завършек на това изследване, само че отново съгласно книгата на Райнов тя е открила контакт с наследниците на Крейн. Майстора се среща с щатския филантроп Джон Крейн през 1922 година по време на присъединяване си в годишната галерия в Италия. Колекционерът купува всички негови творби. Забелязвайки гения на българина, той му насочва предлагането, вследствие на което Димитров основава над 200 картини по данни на историци. Първоначално Крейн не е поставял краен период на Майстора за откупуване на творбите. Финансови усложнения обаче го карат да приключи спонсорството на художника 4 години по-късно. Според историци точно паричните несгоди принуждават фамилията бързо да разпродава сбирката си от художествени творби, в това число и тези на Майстора.
Виж още:
