Коронавирус: От нулевия пациент до нулевата 2020-та
Преди към година бе открит така наречен " нулев пациент " - оня, с който стартира епидемията от ковид в Ухан. 73 милиона случая и над милион и половина жертви по-късно годината последователно се изнизва, която пък също може би ще бъде запаметена като нулевата година - 2020`та, в която се излизаше малко на открито, трепереше се доста от вътрешната страна и всяко събитие зависеше от диригентската палка на болестта.
Човешко е подхлъзването в визията за края на годината като някакъв свършек, от който насетне следва нещо ново и по-хубаво, а неприятностите остават обратно. Но има една - основна тягост - която освен, че няма да остане обратно, само че ще задава ритъма на живот все по-отчетливо.
Ще нарека тази тягост, най-кратко, по този начин: тираничната подчиненост на цифрите.
Тази подчиненост занули 2020-та, доколкото я трансформира в година, в която цифрите задаваха всички ограничения и решения. Нека ги изброим: за медицината цифрите на заболелите, за стопанската система цифрите на рецесията, за стоковите тържища цифрите на биткойни, за медиите цифрите на трафика, за бизнесите цифрите на бюджета им. И нищо чудно, че 2020-та ще остане в историята и като минимум човешката година; година, в която всичко човешко се взриви в цифрови индикатори, които внушават лъжливо постоянна основа, в която, тъй като всичко се мери, значи всичко е и устойчиво.
Но не е.
В историята постоянно се появява нещо, което се назовава " черен лебед " - ненадейно събитие, за което никой не е предполагал, че ще разгърне пагубни последици. И в случай че е ясно, че коронавирусът е черният лебед в медицината, появяването му освободи доста други черни лебеди, за които се приказва малко и рядко. Ще ги посоча интуитивно.
Инфодемията, в която непрекъснатото съветване до медийни източници, даже и те да показват справедлива информация, се трансформира в обсесия.
Конспиративните теории, които набиха още по-дълбок чеп и поради които ще живеем във от ден на ден поляризиран свят.
Грижата за здравето, която към този момент прекрачи границата и встъпи в доста или малко международна меланхолия.
Зловещите политически разделения, в които коронавирусът се обмисля като електорален трамплин и се употребява от, както бе наречена от един интелигентен човек, ковидокрация.
Отрязването на всевъзможен вид полемики, които се ангажират с психическите последици от годината, влиянето й върху фамилиите, другарството, потребността от жив контакт, тъй като всичко това не може да се мери и оттова се декласира като ирелевантно.
Голямото очакване на 2020-та е, че беше година, в която черният лебед беше деликатно оценен, наблюдаван, нападнат, проучван до последното перце. Но не беше един.
Автор: Райко Байчев
Човешко е подхлъзването в визията за края на годината като някакъв свършек, от който насетне следва нещо ново и по-хубаво, а неприятностите остават обратно. Но има една - основна тягост - която освен, че няма да остане обратно, само че ще задава ритъма на живот все по-отчетливо.
Ще нарека тази тягост, най-кратко, по този начин: тираничната подчиненост на цифрите.
Тази подчиненост занули 2020-та, доколкото я трансформира в година, в която цифрите задаваха всички ограничения и решения. Нека ги изброим: за медицината цифрите на заболелите, за стопанската система цифрите на рецесията, за стоковите тържища цифрите на биткойни, за медиите цифрите на трафика, за бизнесите цифрите на бюджета им. И нищо чудно, че 2020-та ще остане в историята и като минимум човешката година; година, в която всичко човешко се взриви в цифрови индикатори, които внушават лъжливо постоянна основа, в която, тъй като всичко се мери, значи всичко е и устойчиво.
Но не е.
В историята постоянно се появява нещо, което се назовава " черен лебед " - ненадейно събитие, за което никой не е предполагал, че ще разгърне пагубни последици. И в случай че е ясно, че коронавирусът е черният лебед в медицината, появяването му освободи доста други черни лебеди, за които се приказва малко и рядко. Ще ги посоча интуитивно.
Инфодемията, в която непрекъснатото съветване до медийни източници, даже и те да показват справедлива информация, се трансформира в обсесия.
Конспиративните теории, които набиха още по-дълбок чеп и поради които ще живеем във от ден на ден поляризиран свят.
Грижата за здравето, която към този момент прекрачи границата и встъпи в доста или малко международна меланхолия.
Зловещите политически разделения, в които коронавирусът се обмисля като електорален трамплин и се употребява от, както бе наречена от един интелигентен човек, ковидокрация.
Отрязването на всевъзможен вид полемики, които се ангажират с психическите последици от годината, влиянето й върху фамилиите, другарството, потребността от жив контакт, тъй като всичко това не може да се мери и оттова се декласира като ирелевантно.
Голямото очакване на 2020-та е, че беше година, в която черният лебед беше деликатно оценен, наблюдаван, нападнат, проучван до последното перце. Но не беше един.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ