Тъмната страна на кокосовото масло
Преди няколко години кокосовото масло беше цар на пазара, изтъкваше се поради хипотетичните му изгоди за здравето и се използваше за всичко: от миене на зъби до отбиване на буболечки (дори се оферираше като подправено средство за лекуване на COVID). Сега обаче проучванията демонстрират, че в миналото приветстваното като „ суперхрана “ масло може да не е толкоз потребно за нас, колкото ни накараха да имаме вяра модите и гурутата през последните едно-две десетилетия.
Всъщност изследване от началото на тази година даже загатна за обилни евентуални опасности за здравето, свързани с потреблението му. Бе потвърдено при мишки, че кокосовото масло може да промени усвояването на храна и да наруши някои метаболитни хормони. Въз основа на предходни проучвания то може да бъде обвързвано и с увеличение на тежестта, обезпокоително държание и нараснало инфектиране на централната нервна система, мастната тъкан и черния дроб.
„ Получените резултати демонстрират, че въпреки процесът да е муден и спокоен, приемът на кокосово масло за дълъг интервал от време може да докара до обилни метаболитни промени, които способстват за развиването на затлъстяване и обвързваните с него съпътстващи болести “, споделя в изказване създателят на проучването Марсио Алберто Торсони.
За да стигне до този извод, изследователският екип ползва дневна доза – калориен еквивалент на една супена лъжица – кокосово масло на здрави мишки в продължение на 8 седмици.
В края на проучването те откриват, че основните метаболитни хормони лептин и инсулин – които вземат участие в регулирането надлежно на възприятието за задоволеност и равнищата на кръвната захар – са потиснати, което, както пишат създателите, „ поврежда контрола върху разхода на сила, експресията на невропептидите и приема на храна “. Те също по този начин откриват доказателства, които допускат, че биохимичните механизми, които вземат участие в синтеза на мазнини, са били подтиквани.
Като цяло това не е напълно изненадващо. Известно е, че наситените мастни киселини, главното съединяване в кокосовото масло, предизвикват инсулиновата и лептиновата устойчивост и преди този момент са били свързвани с възпаления и затлъстяване.
Предишна работа (също при мишки) на същите създатели на проучването допуска, че потреблението на кокосово масло може да докара до увеличение на тежестта, по-висок % мазнини, понижен разход на сила, инфектиране и обезпокоително държание.
Въпреки че това проучване към този момент е лимитирано до скотски модели и по тази причина би трябвало да се преглежда с нараснало внимание, хората въпреки всичко би трябвало да премислят приема на кокосово масло, предизвестява Торсони. Най-добре е то да се употребява в дребни количества, изяснява той, като фалшификация или част от сос, в идеалния случай с пресни или минимално модифицирани зеленчуци и под управлението на диетолог.
Това не е първият път, в който „ тъмната страна на кокосовото масло “ надига грозна глава. Поради високото наличие на наситени мазнини в него, което е доста по-голямо от това на елементарното масло, зехтина, фъстъченото или слънчогледовото олио, то се свързва с „ неприятния “ холестерол и затова с покачвания риск от сърдечни болести.
Американската асоциация по сърдечни болести предлага маслото да се заобикаля: „ Тъй като кокосовото масло покачва ЛНП холестерола, който е причина за сърдечно-съдови болести, и няма известни компенсиращи удобни резултати, ние не предлагаме използването му “, пишат те в проучване от 2017 година
Освен че кокосовото масло може да не е здравословно за нас, то не е и другар на околната среда, тъй като нанася големи вреди на тропическите екосистеми, в които се отглежда, и заплашва повече типове на метричен звук, в сравнение с всяко друго растително масло, в това число и толкоз омразното палмово.
