Ще ни пуснат ли по европързалката през юли?
Преди две години европейските институции извиха ръцете на българските управляващи и желаеха България да влезе в Банковия съюз и едвам тогава да си помислят дали сме почтени за "чакалнята на еврозоната ". И с помощта на експертизата на някои наши централни банкери се измъкнахме от невижданата обстановка да се озовем в "чакалнята на чакалнята ". А крещящото съмнение към България (по обясними причини) и терзанията на Брюксел и Франкфурт - да не си вкарат нов таралеж в гащите, ни натресоха банкова инспекция с критерии, на които не отговорят огромна част от кредитните институции във водещите европейски страни.
Странно или не, държавното управление сведе глава и се съобрази с всичко. Сега обаче сме изправени пред нови въпросителни - високопоставени представителите на Европейската комисия, ЕЦБ и българския кабинет пращат спорни послания, от които се схваща, че България ще влезе в Банковия съюз през юли, а в механизма ERM II - може би на по-късен стадий.
Правителството изпраща мощни сигнали за присъединението на България към Банковия съюз на Европейски Съюз в близко бъдеще. Нарочно го разграничаваме от механизма ERM II, тъй като във финансовите среди се ускорява чувството, че през юли страната ни първо ще бъде призната в Единния механизъм за преструктуриране, което става с решение на Европейската централна банка, а едвам по-късно
ще подаде публично документи
за така наречен чакалня на еврозоната, където присъединението ни зависи от Еврогрупата - формирана от финансовите министри и шефовете на централни банки в страните от еврозоната и Дания.
Преди дни финансовият министър Владислав Горанов обясни, че установяването на тясно съдействие сред ЕЦБ и Българска народна банка е "предусловието " за присъединение на България към предверието на Еврозоната. Това ускори подозренията, че условието, сложено от България през 2018 година за по едно и също време присъединение към ERM II и Банковия съюз няма да бъде спазено. Още повече, че на въпроса: "Кога ще аплайваме за еврочакалнята и Банковия съюз? ", Горанов отговори: "Когато сме подготвени! "
Разбира се, при неточно отношение от страна на европейските институции, страната ни ще може да напусне Банковия съюз, само че това надали ще се случи, в случай че се съди по хвалебствените изявления на премиера Борисов, който преглежда участието ни като панацея на всички възможни бъдещи проблеми.
По мотив оповестените банкови извлечения на Васил Божков да вземем за пример министър-председателят съобщи, че при участие в Банковият съюз сходни случаи ще са невъзможни, защото реализирания надзор при тегленето на обилни суми от сметки е много по-суров и сигурно при ще има задълбочени инспекции.
Но, дано да излезем от политическата лексика и да преминем към решенията. На съвещанието си на 17 юни държавното управление утвърди ново нарастване на капитала на Българска банка за развиване със 140 млн. лв..
Обявената сума по никакъв начин не е инцидентна, тъй като тъкмо толкоз ББР ще заплати за придобиването на близо 19% дял в Първа капиталова банка. В решението на кабинета няма нищо изненадващо, тъй като договорката бе оповестена още на 12 юни и бе детайлно обяснена от министрите Владислав Горанов и Емил Караниколов. Още тогава бе казано, че капиталът на Банката за развиване ще бъде повишен, с цел да не се спекулира, че акциите на ПИБ ще се купуват със средствата, заделени за антикризисните стратегии за кредитиране на жители и компании. По-детайлен прочит демонстрира, че ББР към този момент е придобила 77 729 300 броя права за покупка на акциите на ПИБ. Те ще разрешат на държавната банка да запише 28 265 000 акции. При 5 лева цена за всяка акция се образува сумата от 140 млн. лв..
Участието на страната бе обяснено с понижения интерес от страна на частни вложители поради пандемията. И, несъмнено, с присъединението на страната ни към валутния механизъм ERM II. Увеличението на капитала на ПИБ въпреки всичко бе една от рекомендациите на Европейската централна банка след прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете в шест български банки, които завършиха предишното лято.
Другата основна стъпка още веднъж към Банковия съюз (но не към ERM II), е присъединението към Единния механизъм за преструктуриране. В решението на Министерския съвет безусловно написа: "Правителството утвърди дейностите, които България ще предприеме по отношение на подготовката за присъединение ".
Основен ангажимент, стихотворец от страната ни, е да направи вноска от националния Фонд за преструктуриране на банки към неговия европейски еквивалент. В държавното решение не е посочена съответен размер на вноската, която другояче се пресмята от европейските структури по много комплицирана формула. Банкеръ не съумя да получи отговор от държавния пресцентър за точния размер на тази вноска, защото позвъняванията ни останаха без ответна реакция. Засега е ясно единствено, че със своето решение Министерският съвет е упълномощил министъра на финансите да удостовери сумата. Но упоменатото решение въпреки всичко ще би трябвало да бъде утвърдено от Народното събрание и евентуално тогава размерът на вноската ще стане прочут.
Прехвърлянето на средствата от националния фонд към Европейския фонд за преструктуриране бе записано в Закона за възобновяване и преструктуриране на кредитни институции и капиталови медиатори още през април 2019 година. Тогава бе написано и основаването на два подфонда - в единия постъпват средствата, нужни за използването на инструментите и пълномощията за преструктуриране по закон, а в другия се събират вноските, които ще бъдат трансферирани към Европейския фонд за преструктурирането.
Добре знае се, че националният Фонд за преструктуриране на банките бе основан през 2015 година. Досега годишно вноски в него вършат комерсиалните банки. Първата вноска бе в размер на 82 млн. лв.. През 2016-а банките внесоха над 95 млн. лв., а през идващите две години (2017 и 2018-а) - общо 248 млн. лв.. Вноската за 2019 година пък е 122 млн. лв.. За 2020 година Управителният съвет на Българска народна банка дефинира банките да внесат във фонда сума в размер на 157.87 млн. лв.. Така че във фонда за преструктуриране на банките към този момент са насъбрани над 704 млн. лв..
Ще напомним също, че след определяне на тясно съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ, банките, опериращи в България, към този момент ще вършат вноски в европейския фонд, а не в националния.
Евроскептиците обаче не крият рецензиите си към Единния механизъм за преструктуриране. Например от основаването си през 2014 година фондът в помощ на банките в еврозоната отхвърли да финансира преструктурирането на закъсали кредитни институции в страни като Италия, Испания и Литва. И то в случай, че в него са насъбрани 28 милиарда евро.
Очакванията
В изявление за френския "Монд " на 16 юни Фабио Панета - член на изпълнителния ръб на Европейската централна банка - похвали напъните на България и на Хърватия да заменят националните си валути с еврото и показа, че двете страни могат да влязат в "чакалнята " на еврозоната още през тази година. Той добави, че процесът за разширение на общността продължава макар икономическия удар, нанесен от пандемията от COVID-19. Панета разяснява също, че Хърватия и България са взели смели ограничения за приобщаване към блока на еврото и "ако този развой завърши сполучливо, те ще могат да влязат в ERM II до края на 2020 година ", което на процедура значи, че присъединението ни към Банковия съюз може да се случи през юли, а в еврочакалнята на по-късен стадий.
Друго се схваща от изявленията на заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който разгласи през май, че България може да се причисли към „ чакалнята на еврозоната “ през юли, в случай че извърши и последното изискване, което по думите му е „ укрепването на капитала на една банка “.
Странно или не, държавното управление сведе глава и се съобрази с всичко. Сега обаче сме изправени пред нови въпросителни - високопоставени представителите на Европейската комисия, ЕЦБ и българския кабинет пращат спорни послания, от които се схваща, че България ще влезе в Банковия съюз през юли, а в механизма ERM II - може би на по-късен стадий.
Правителството изпраща мощни сигнали за присъединението на България към Банковия съюз на Европейски Съюз в близко бъдеще. Нарочно го разграничаваме от механизма ERM II, тъй като във финансовите среди се ускорява чувството, че през юли страната ни първо ще бъде призната в Единния механизъм за преструктуриране, което става с решение на Европейската централна банка, а едвам по-късно
ще подаде публично документи
за така наречен чакалня на еврозоната, където присъединението ни зависи от Еврогрупата - формирана от финансовите министри и шефовете на централни банки в страните от еврозоната и Дания.
Преди дни финансовият министър Владислав Горанов обясни, че установяването на тясно съдействие сред ЕЦБ и Българска народна банка е "предусловието " за присъединение на България към предверието на Еврозоната. Това ускори подозренията, че условието, сложено от България през 2018 година за по едно и също време присъединение към ERM II и Банковия съюз няма да бъде спазено. Още повече, че на въпроса: "Кога ще аплайваме за еврочакалнята и Банковия съюз? ", Горанов отговори: "Когато сме подготвени! "
Разбира се, при неточно отношение от страна на европейските институции, страната ни ще може да напусне Банковия съюз, само че това надали ще се случи, в случай че се съди по хвалебствените изявления на премиера Борисов, който преглежда участието ни като панацея на всички възможни бъдещи проблеми.
По мотив оповестените банкови извлечения на Васил Божков да вземем за пример министър-председателят съобщи, че при участие в Банковият съюз сходни случаи ще са невъзможни, защото реализирания надзор при тегленето на обилни суми от сметки е много по-суров и сигурно при ще има задълбочени инспекции.
Но, дано да излезем от политическата лексика и да преминем към решенията. На съвещанието си на 17 юни държавното управление утвърди ново нарастване на капитала на Българска банка за развиване със 140 млн. лв..
Обявената сума по никакъв начин не е инцидентна, тъй като тъкмо толкоз ББР ще заплати за придобиването на близо 19% дял в Първа капиталова банка. В решението на кабинета няма нищо изненадващо, тъй като договорката бе оповестена още на 12 юни и бе детайлно обяснена от министрите Владислав Горанов и Емил Караниколов. Още тогава бе казано, че капиталът на Банката за развиване ще бъде повишен, с цел да не се спекулира, че акциите на ПИБ ще се купуват със средствата, заделени за антикризисните стратегии за кредитиране на жители и компании. По-детайлен прочит демонстрира, че ББР към този момент е придобила 77 729 300 броя права за покупка на акциите на ПИБ. Те ще разрешат на държавната банка да запише 28 265 000 акции. При 5 лева цена за всяка акция се образува сумата от 140 млн. лв..
Участието на страната бе обяснено с понижения интерес от страна на частни вложители поради пандемията. И, несъмнено, с присъединението на страната ни към валутния механизъм ERM II. Увеличението на капитала на ПИБ въпреки всичко бе една от рекомендациите на Европейската централна банка след прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете в шест български банки, които завършиха предишното лято.
Другата основна стъпка още веднъж към Банковия съюз (но не към ERM II), е присъединението към Единния механизъм за преструктуриране. В решението на Министерския съвет безусловно написа: "Правителството утвърди дейностите, които България ще предприеме по отношение на подготовката за присъединение ".
Основен ангажимент, стихотворец от страната ни, е да направи вноска от националния Фонд за преструктуриране на банки към неговия европейски еквивалент. В държавното решение не е посочена съответен размер на вноската, която другояче се пресмята от европейските структури по много комплицирана формула. Банкеръ не съумя да получи отговор от държавния пресцентър за точния размер на тази вноска, защото позвъняванията ни останаха без ответна реакция. Засега е ясно единствено, че със своето решение Министерският съвет е упълномощил министъра на финансите да удостовери сумата. Но упоменатото решение въпреки всичко ще би трябвало да бъде утвърдено от Народното събрание и евентуално тогава размерът на вноската ще стане прочут.
Прехвърлянето на средствата от националния фонд към Европейския фонд за преструктуриране бе записано в Закона за възобновяване и преструктуриране на кредитни институции и капиталови медиатори още през април 2019 година. Тогава бе написано и основаването на два подфонда - в единия постъпват средствата, нужни за използването на инструментите и пълномощията за преструктуриране по закон, а в другия се събират вноските, които ще бъдат трансферирани към Европейския фонд за преструктурирането.
Добре знае се, че националният Фонд за преструктуриране на банките бе основан през 2015 година. Досега годишно вноски в него вършат комерсиалните банки. Първата вноска бе в размер на 82 млн. лв.. През 2016-а банките внесоха над 95 млн. лв., а през идващите две години (2017 и 2018-а) - общо 248 млн. лв.. Вноската за 2019 година пък е 122 млн. лв.. За 2020 година Управителният съвет на Българска народна банка дефинира банките да внесат във фонда сума в размер на 157.87 млн. лв.. Така че във фонда за преструктуриране на банките към този момент са насъбрани над 704 млн. лв..
Ще напомним също, че след определяне на тясно съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ, банките, опериращи в България, към този момент ще вършат вноски в европейския фонд, а не в националния.
Евроскептиците обаче не крият рецензиите си към Единния механизъм за преструктуриране. Например от основаването си през 2014 година фондът в помощ на банките в еврозоната отхвърли да финансира преструктурирането на закъсали кредитни институции в страни като Италия, Испания и Литва. И то в случай, че в него са насъбрани 28 милиарда евро.
Очакванията
В изявление за френския "Монд " на 16 юни Фабио Панета - член на изпълнителния ръб на Европейската централна банка - похвали напъните на България и на Хърватия да заменят националните си валути с еврото и показа, че двете страни могат да влязат в "чакалнята " на еврозоната още през тази година. Той добави, че процесът за разширение на общността продължава макар икономическия удар, нанесен от пандемията от COVID-19. Панета разяснява също, че Хърватия и България са взели смели ограничения за приобщаване към блока на еврото и "ако този развой завърши сполучливо, те ще могат да влязат в ERM II до края на 2020 година ", което на процедура значи, че присъединението ни към Банковия съюз може да се случи през юли, а в еврочакалнята на по-късен стадий.
Друго се схваща от изявленията на заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който разгласи през май, че България може да се причисли към „ чакалнята на еврозоната “ през юли, в случай че извърши и последното изискване, което по думите му е „ укрепването на капитала на една банка “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ