Преди две десетилетия хората с достъп до интернет в България

Преди две десетилетия хората с достъп до интернет в България бяха горе-долу толкоз, колкото българите, които не са го употребили през днешния ден — към осемнадесет индивида. Днес всички сме свързани с компютри, преносими компютри, телефони, тамагочита, смарт фривни, байпаси и бустерни ваксини. Това прави общуването ни по-бързо и елементарно от всеки път.

Информационната мрежа ни сближи през тези години с безчет конгреси, чатове, новинарски уеб сайтове, онлайн игри, обществени мрежи и платформи за непристойно наличие.

Видяхме ужасно доста детайлности за околните хора, които другояче виждахме за по няколко часа годишно по празници. Видяхме кътните зъби на комшиите. Научихме култовете на родителите си и открихме, че децата ни са склонни сами да образуват ползите си, колкото и да не им даваме да цъкнат, че още не са навършили 18.

Намерихме нови общества, в които да се присъединим и да споделяме вълненията и откритията си. Интересите ни свързаха с хора от други квартали, обитаеми места, страни, а по-чалнатите от нас — и планети. Българинът през днешния ден поддържа връзка дневно с повече хора, в сравнение с в миналото е срещал през живота си пра-дядо му.

Този интервал на пикова съгласуваност е и чудесна причина ние да се проявим като филантроп народ, гордеещ се с гостолюбие, деятелност и дружелюбие. Да вземем образец от предците си, които не са заключвали вратите си и са подслонявали и нагостявали окъснял пасажер, споделяли са малото, което имат, избавили са евреите си и са харизвали щерките си на всеки чичо от прилежащото село, който е успявал да потвърди, че синът му не е прегърбен и има два овена.

Днес можем да демонстрираме това, което ни прави индивиди — състраданието, загрижеността, уважението, положителното образование и любовта. И при тази съгласуваност, можем даже да се поглезим и да си изберем към кого да насочим българското си великодушие, тъй че да му помогнем в компликация, да го окуражим да продължава по правия път или просто да му усмихнем срядата със фотография на чаша кафе и надпис “успешно положително утро, благи хора, цветущ имен ден на всички именннници ”.

Пък, в случай че някой ни разочарова с мнението си, стила музика или това, че избира айфон вместо андроид, можем да го напсуваме, блокираме и след това да приказваме зад тила му три дни настървено. Да си записваме подправен профил, от който да го следим по какъв начин единствено ни нервира с мненията и съществуването си. Толкова сме човеколюбиви, че обичаме да посвещаваме времето си главно на тези, които не харесваме.

А най-вече тачим да си ги обясняваме с персонални аргументи. Някой не може просто да не подхожда на светогледа ни. Той е подобен преднамерено, с цел да ни нервира, изтезава или убие. И с цел да избегнем тази зла орис, би трябвало ние да го дразним, изтезаваме или унищожим.

Всява ни суматоха за нещо, дето не считаме, че е по този начин?

Подиграва ни се за нещо, което за нас е мотив за суматоха?

Не харесва нещо, което ние харесваме?

Харесва нещо, което ние не харесваме?

Даже за нещата, за които нямаме изключително мнение, ще го погледнем какво е неговото, с цел да заемем противоположното. За баланс! А и тъй като всичко му е едно такова непоносимо неверно.

Защо ни ненавижда, та ние сме човеколюбиви! Е, няма проблем, ще види кон фасул яде ли, ние можем мощно да обичан и ненавиждаме, каквото и да значи това. Звучи хубаво, праведно и заслужено.

А може би пък родолюбието и нихилизмът ни са импортирани не откъдето би трябвало и леко ни спъват да проявим страхотното си великодушие. Нашето, българското. Замъглено от туптене в гърдите или отричане на всичко.

Може и да бъркам, скърбя. Представете си фотография на чаша с кафе и ведро благопожелание за прекрасен ден.